№ 173
гр. Перник, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500099 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 263472/12.08.2022г., подадена от И. И. С.,
чрез адв. К. Б. против РЕШЕНИЕ № 260180/15.07.2022 г. по гр.д. № 6255/2020 г. по описа на
РС Перник, както и
Въззивна жалба с вх.№ 263908/30.09.2022г., подадена от И. И. С., чрез адв. К. Б.
против РЕШЕНИЕ № 260189/07.09.2022 г. по гр.д. № 6255/2020 г. по описа на РС Перник, с
което е допълнено РЕШЕНИЕ № 260180/15.07.2022 г. по гр.д. № 6255/2020 г. по описа на
РС Перник по реда на чл.250 ГПК.
С въззивната жалба с вх.№ 263472/12.08.2022г., подадена от И. И. С. се оспорва
първоинстанционното решение, с което е признато за установено по отношение на него, че
ответниците – А. И. И. и Д. Х. В. – И.а са собственици на недвижим имот, представляващ
УПИ с площ по скица от 492 кв.м., а по договор от 30.11.2005 г. с площ от 476 кв.м.
означено на скица и съставляващо УПИ VI-1246 в кв.101 по плана за регулация и
застрояване на с. С., общ. Перник, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г. при
граници: от североизток-улица, от югоизток-УПИ VII-1247 , от югозапад- УПИ XVI- 1245 и
от северозапад- У НИ V-1243.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че при постановяване на
решението си, първоинстанционния съд не е взел предвид всички факти и обстоятелства
очертаващи фактическата обстановка по делото. Счита, че районния съд не е направил
анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност,
както и че не е взел предвид всички доводи и възражения, отразени в отговора на исковата
молба и доказани в хода на делото със събраните доказателства. Намира, че изводите на
съда са изцяло необосновани, постановени в разрез със събраните по делото доказателства.
С жалбата се излагат твърдения, че договора, с който ищците са придобили правото на
собственост върху общински имот е нищожна правна сделка, от която не би могло да се
породи вещно – прехвърлително действие за прехвърляне правото на собственост върху
1
процесния имот. Жалбоподателя твърди, че ответниците не са придобили правото на
собственост върху имота – предмет на сделката, тъй като нищожната сделка е правно
„Нищо“ и не поражда права за лицата, които са я сключили. Сочи, че ищците в първата
инстанция не са собственици на имота – предмет на иска, поради което и предявеният иск се
явява неоснователен и недоказан. Твърди се, че съдът без да се мотивира дава вяра само на
показанията на свидетелите на ищците, а не дава вяра на показанията на свидетелите на
ответника. В жалбата се излагат подробни съображения въз основа на които се иска отмяна
на постановеното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Прави искане за присъждане на
сторените разноски по делото пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите А. И.
И. и Д. Х. В. – И.а, чрез адв. Б. Б. са подали отговор, с който оспорват подадената въззивна
жалба. Твърди се, че сочените във въззивната жалба основания за отмяна на
първоинстанционното решение на са налице. Считат решението на районния съд за
правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие със събрания в хода
на производството доказателствен материал, постановено при задълбочено изследване на
представените по делото доказателства, което е довело и до правилните изводи на съда.
Излагат се доводи по същество на спора в подкрепа на постановеното решение. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено
обжалваното решение. Счита, че първата инстанция е постановила акта след подробно и
задълбочено обсъждане на всички доказателства и правилна преценка на събраните в хода
на делото доказателства, като е изложил и подробни мотиви за това. Прави искане за
присъждане на сторените разноски по делото пред въззивната инстанция. Не се представят
и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
С въззивната жалба с вх.№ 263908/30.09.2022г., подадена от И. И. С. се оспорва
решение № 260189/07.09.2022 г. по гр.д. № 6255/2020 г. по описа на РС Перник, с което се
допълва решение № 260180/15.07.2022 г. по гр.д. № 6255/2020 г. по описа на Районен съд
Перник и с което жалбоподателя е осъден да предаде владението на имота: УПИ с площ по
скица от 492 кв.м., а по договор от 30.11.2005 г. с площ от 476 кв.м. означено на скица и
съставляващо УПИ VI-1246 в кв.101 по плана за регулация и застрояване на с. С., общ.
Перник, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г. при граници: от североизток-улица,
от югоизток-УПИ VII-1247 , от югозапад- УПИ XVI- 1245 и от северозапад- У НИ V-1243 на
А. И. И. и Д. Х. В. – И.а.
С жалбата се иска отмяна на така постановеното допълнително решение, като сочи
че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения на материалния закон. Твърди се, че решението е постановено при неправилно
установена фактическа обстановка от съда и при липса на задълбочен анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, като не са взети предвид и
всички доводи и възражения изразени в отговора на исковата молба. Поддържа всички
подробно развити в първоначалната въззивна жалба съображения, относно допуснатите
процесуални нарушения от съда при постановяване на първоначалното решение. Твърди се,
че в противоречие с изводите на първата инстанция, И. И. С. владее имота на годно правно
основание, а именно сключен договор за покупко – продажба на процесния имот. Сочи, че
сключения договор е валиден и е породил валидно правно действие, от което следва, че
извода на съда, че С. владее имота без правно основание се явява изцяло незаконосъобразен
и необоснован, постановен в противоречие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. При подробно изложени доводи счита, че така постановеното допълнително
решение е незаконосъобразно и необосновано. Моли за неговата отмяна, като бъде
постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Прави искане за
присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.
2
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от А. И. И. и Д. Х. В. – И.а, чрез адв. Б. Б.. Намира въззивната
жалба за неоснователна и недоказана, а постановеното от районен съд допълнително
решение счита за правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че не са налице
сочените с въззивната жалба отменителни основания спрямо допълнителното решение. С
отговора се твърди, че всички аргументи, изложени във въззивната жалба са неоснователни.
Излагат се подробни доводи по същество на спора в подкрепа на постановеното решение.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
допълнително решение да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на направените във
въззивната инстанция разноски.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от Община Перник. С него се твърди, че направеното от
жалбоподателя И. С. възражение е неоснователно. Счита за безспорно доказано по делото,
че А. И. И. и Д. Х. В. – И.а са придобили правото на собственост върху процесния имот
законосъобразно чрез валидно сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот –
частна общинска собственост. Счита, че Районен съд Перник е постановил решението си
при правилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и необоснована. Прави искане за
присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбите са допустими (по съдържание са въззивни жалби, подадени против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивните жалби и отговорите към тях, страните не са се позовали и не са
направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция
нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което
за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният
съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивните жалби и отговорите, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.03.2023 г. от
11.30 ч, за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
3
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуална икономия да се извърши по телефон или
електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не е
задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
При желание за започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото а на въззивника и препис от подадените
отговори на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4