Решение по дело №1089/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 116
Дата: 17 април 2019 г. (в сила от 17 април 2019 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20195500501089
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 116                                                 17.04.2019г.                     гр.Стара Загора

 

       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав

На девети април 2019 г.

В публично заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                         ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                               ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар Стойка Стоилова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1089 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.49 и сл. от СК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от ответницата Т.П. ***, против негативното за нея Решение № 565/09.10.2018г. постановено по гр.д.№ 1869/2018г. по описа на РС- К., което счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и моли ОС да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като според нея РС неправилно бил приложил материалния закон и процесуалните правила, като бил счел, че тя била редовно призована за насроченото на 08.10.2018г. публично заседание, с което бил ограничил възможността й да упражни процесуалните си права, като вземе участие при разглеждане на делото, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза пред въззивната инстанция. Счита, че призоваването й при хипотезата на чл.41 от ГПК можело да намери приложение единствено в случай, че по делото било надлежно удостоверено обстоятелството, че тя отсъства повече от 1 м. от адреса, който е съобщила по делото или на който вече била получила съдебни книжа, и то при положение, че по делото на РС били събрани безспорни данни за настъпила промяна в адреса й или нейния представител в продължение на повече от 1 м., като призовкарят следвало да е извършил поне 3 посещения в рамките на 1 м., като отрази и съответните дати на посещенията, което не било налице при нея. Моли ОС да отмени атакуваното Решение на РС- К., като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и да върнете делото обратно на друг състав на РС- К. за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивницата не прави нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. Претендира за направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Пред въззивния съд не се е явила тя лично или неин процесуален представител. Пълномощницата й- адвокат е представила предварителна писмена Молба по съществото на спора. Няма представена допълнително писмена Защита по делото.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор от въззиваемия- ищеца Д.И.Д. ***, който твърди, че атакуваното от жалбоподателката първоинстанционно Решение единствено поради твърдяно нарушение при връчването на проекта за доклад по делото, било постановено от РС- К. при стриктно спазване разпоредбата на чл.41 от ГПК, тъй като въззивницата- ответница на 06.08.2018г. била получила лично препис от исковата молба и
приложените към нея писмени документи, и този факт бил
удостоверен   в приложеното по делото съобщение, както и от събраните по делото писмени материали и документи. Подробно излага своите фактически и правни аргументи против направените във въззивната жалба оплаквания, като счита, процесуалните действие на РС съответствали изцяло на изискванията на закона и на основните принципи на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Счита, че поради липса на други сочени във в.жалба пороци на атакуваното първоинстанционно Решение, искането на жалбоподателката за отмяна на съдебното решение, като неправилно , незаконосъобразно и необосновано и за връщане на делото на първоинстанциония съд за продължаване на съдопроизводствените действия,  не съответства на правомощията на въззивния съд по чл.271 от ГПК. Поради което моли ОС да потвърди обжалваното първоинстанционно съдебно Решение, като мотивирано, законосъобразно и правилно. Претендира за направените си по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Няма представена писмена Защита по делото.

Въззивният ОС-  С., след като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обсъди доводите на всяка от страните, атакуваното първоинстанционно Решение и приложимите по казусите материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

Изцяло обжалваното от ответницата първоинстанционно съдебно решение, е постановено от първоинстанционния РС- гр.К., обл.ОС- С. при условията на субективно и обективно съединяване няколко брачни искове по реда на чл.49 и сл. от СК. Оплакванията във въззивната жалба се отнасят единствено и само относно твърдяното от жалбоподателката- съпруга допуснато от РС съществено нарешение на процесуалните правила по чл.41 от ГПК, отнасящи се до нейното евентуално нередовно призоваване за единственото проведено пред РС открито съдебно заседание на 08.10.2018г., за което тя не била призована, поради което не се била явила и не могла да защити своите права и законни интереси.

При анализа на направените от жалбоподателката Д. оплаквания относно процедурата пред РС, въззивният ОС-  С. установи по несъмнен и безспорен начин, че на въззивницата- ответница е бил редовно лично връчен на 06.08.2018г. препис от ИМ и приложенията към нея на дом. й адрес, посочен в самата ИМ/л.13 от делото на РС/, като видно от материалите по първоинстанционното гр.дело, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК тя не е подала писмен Отговор на ИМ. Видно от съдържащия се в първоинстанционното гр.дело Протокол от о.с.з. на 08.10.2018г./л.27 от делото на РС/, първоинстанционният съд е приел, че е било своевременно извършено надлежно връчване на призовката на ответницата/въззивница/ Д. при хипотезата на чл.41 от ГПК, като в Протокола е изрично записано „в призовката за днешното с.з. е отразено, че „служителка на кметството многократно е търсила лицето, но същото не било открито", като от приложената върната в цялост призовка по делото на РС/л.27/, в нея изрично е записано, че служителка на кметство с.Е. е посетила посочения адрес, но лицето не е било открито. Следователно от така записаното от длъжностното лице/гл.специалист Д. С./ върху тази призовка за първото и единствено проведено пред РС открито съдебно заседание, при връчване на съобщението липсват данни да е допуснато нарушени на процесуалния закон и да е налице неправилно прилагане от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.41 от ГПК, което да е довело до ограничаване правото на ответницата- въззивница Д. за участие в първоинстанционния процес. Съгласно извършеното и отразено от връчителя отбелязване върху върнатото в цялост съобщение, правилно РС е направил обосновани извод за отсъствие на ответницата- въззивница от посочения й домашен адрес за призоваване, където на нея лично вече е бил връчен препис от ИМ и приложенията към нея на 06.08.2018г./л.13 от делото на РС/, предвид което и с оглед информацията от призовката й за първото и единствено о.с.з. пред РС, че тя работи и живее в друго населено място, правилно РС е приел, че тя е била редовно връчена при условията на чл.41, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК. Впоследствие на 26.09.2018г. в разпоредително закрито заседание
РС е констатирал, че в законния 1- месечен срок по чл. 131 от ГПК не е депозиран по делото писмен Отговор на ИМ от ответницата, и че на същата са били редовно връчени преписи от съдебните книжа, изготвил е проекто- доклад по делото и е внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което е насрочил за 08.10.2018г. в  09,15 ч., за която дата да се

призоват страните, на които да се връчи препис от това определение и доклада. След това на 04.10.2018г. с писмен Протокол/приложен по делото/ служител на РС/съдебния деловодител П.П./ е установила чрез
разговор по телефона с лицето, връчващо съобщенията в Кметство- с.Е. неколкократното посещение до адреса на ответницата Т.Д.. На същата дата- 08.10.2018г. е било проведено първото и единствено открито с.з. от РС, в което съдът е счел,
че ход на делото следва да бъде даден, тъй като по отношение на
ответничката Т.Д. веднъж е изпратено съобщение с препис от
исковата молба на адреса в с.Е., където лично същата е
получила съдебните книжа и в призовката й за това с.з. е
отразено, че служителка на кметството многократно е търсила
лицето, но същото не било открито. Отразено е било също така, че е връчителката била разбрала, че тя
живее в друго населено място. Предвид това напълно мотивирано и законосъобразно РС е счел, че е налице
разпоредбата на чл.41 от ГПК- на ответната страна е било връчено съобщение веднъж по делото на този адрес и ако има нов адрес, същото лице е било длъжно да уведоми
за това съдът, като при неизпълнение на това задължение, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това подробно и мотивирано е посочено в Протокол от с.з. на 08.10.2018г. на РС- К.. Поради което процесуалните действие на РС напълно съответстват на изискванията на закона. Дори да е било допуснато някакво процесуално нарушение от РС в този смисъл, то не е било от типа на съществените и впоследствие е било санирано от последващите действия на страната и на РС. В подкрепа на горепосочените фактически и правни мотиви е и безспорното обстоятелство, че самото първоинстанционно Решение впоследствие е било връчено лично на ответницата- въззивница на 05.11.2018г. пак на същия й дом.адрес- видно от Разписката/л.35 от делото на РС/.

Освен това в самата в.жалба не се сочат никакви други конкретни нарушения на материалния и процесуалния закон, нито се иска събирането на нови доказателства, като разпоредбата на чл.269 от ГПК предвижда, че настоящия въззивен съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му- само в обжалваната му част, като по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в самата в.жалба. Следователно поради липса на каквито и да са други сочени в процесната в.жалба пороци на атакуваното първоинстанционно Решение, както и предвид задължителната за настоящия въззивен съд практика по т.1 от ТР № 1/09.12.2013г.  по т.д.№ 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС- С., е налице правилност на обжалваното първоинстанционно Решение.

 Ето защо предвид гореизложеното, процесната в.жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, със законните последици от това, а атакуваното с нея първоинстанционно Решение на РС- К., като изцяло законосъобразно, мотивирано и правилно, следва да се потвърди, със законните последици от това.

С оглед естеството на спора, изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция и на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.1- 3 от ГПК, въззивницата дължи на въззиваемия всички направени от него разноски пред въззивната инстанция в размер на общо 1 100 лв. за възнаграждение на един пълномощник- адвокат по представения по делото Договор за правна защита № *********/06.02.2019г. и Списъка с разноските му по чл.80 от ГПК от 05.04.2019г.

Предвид императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.2, пр.2 от ГПК настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред по- горния ВКС- С..

 

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.49 и сл. от СК, въззивният ОС-  С.  

 

Р Е Ш И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционното Решение № 565/09.10.2018г. по гр.д.№ 1869/2018г. по описа на РС- гр.К., обл.ОС- С..

 

         ОСЪЖДА Т.П.Д.- ЕГН ********** *** да заплати на Д.И.Д.- ЕГН ********** *** разноските в размер на 1 100 лв./хиляда и сто лева/.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателни и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :