РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. С., 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900124 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.429 ал.3 КЗ.
Ищцата И. К. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., р-н Подуяне, ул. „Ангел Войвода“
№ 111, вх. А, ет. 2, ап. 3, чрез пълномощника й адвокат К. Д. от САК, е предявила срещу
"З.К.Л.И." АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“
№67А искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ за плащане на сумата от
80 000,-лв. /осемдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди – изразяващи се във физически болки и страдания, причинени при
ПТП, възникнало на 08.01.2023г. на 3.5 км от с. Д.К., в посока към гр. С., до разклона със с.
Г.К., причинено виновно от водач на л.а. „Ауди А5“ с peг. № СА 3883 СХ- С. Е. А.,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
със застрахователна полица с начална дата на покритие 08.12.2022г. и крайна дата на
покритие 08.12.2023г., ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 07.12.2023г. –
датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на присъдената сума.
Претендира и сторените по делото разноски.
В исковата молба, се твърди, че на 08.01.2023 г., на 3.5 км от с. Д.К., в посока към гр.
С., точно до разклона със с. Г.К., л.а. „Ауди А5“ с peг. № СА 3883 СХ, управляван от С. Е. А.,
поради липса на концентрация и внимание от страна на водача, загубил контрол над
управляваното от него МПС, вследствие на което самокатастрофирал и причинил
травматични увреждания на ищцата И. К. И., която е била пасажер на задната седалка – по
1
средата.
По случая образувано ДП № 216/2023 г., по описа на ОСлО, пр.пр. № 771/2023 г., по
описана на Районна прокуратура - гр. Е.П..
Ищцата И. К. И. твърди, че непосредствено след произшествието била откарана в
УМБАЛ "Св. С." АД - С., а след направените й изследвания е била настанена в Клиника по
неврохирургия, където й била поставена окончателна диагноза:
- Мозъчно сътресение - преходно нарушение на съзнанието с антероградна,
редроградна и конградна амнезия;
- Контузия на главата;
- Дисторзио на врата;
- Фрактура на трансверзалните изразстъци на Th-4, Th-6, Th-7, Th-8, Th-9, Th-10
вдясно;
- Контузия на меките тъкани парието-окципитално.
Ищцата И. К. И. твърди, че поради естеството на получените увреждания е могла да
заема поза единствено легнала по гръб, било й е невъзможно да се движи и обслужва сама,
което обстоятелство наложило за нея да полагат грижи освен персонала на клиниката, така и
нейните близки, които да й съдействат за задоволяване на обикновените битови нужди.
Твърди, че дълго време след инцидента е била под домашен-амбулаторен режим на
лечение, но въпреки успешно проведеното лечение, изпитвала болки в продължение на
месеци, което довело до постоянен дискомфорт, вследствие затрудняването на по- основни
опорно - двигателни движения на цялото тяло и пълната липса на възможност за извършване
на по-сложни такива. Изпитвала силни болки в областта на счупванията, а също и
намаляване на чувствителността на горните крайници, скованост и изтръпване. Налагало й
се да ползва почти постоянно помощ от своите близки при извършване на елементарни
действия и битови нужди. Невъзможността извършва, каквито и да е движения в областта на
главата и шията й пречили да спи нормално. Корсетът, който носела почти денонощно
поради множеството фрактури на прешлени в торакален отдел и причинявал мъки, тъй като
носенето му изключвало възможността за каквито и да било движения в зоната от кръста до
гърдите и рамената. Макар и наложителни за възстановяването на ищцата, медицинските
изделия, които се налагало да използва й пречили да извършва обикновени битови действия
и причина за почти постоянно безсъние.
Ищцата И. К. И. излага още, че вследствие на претърпяното мозъчно сътресение е
загубила съзнание и има непълен и непоследователен спомен за травмата. Не можела да
възпроизведе как точно се е случил инцидентът, оплаквала се още от постоянно главоболие
и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение, сънливост, отпадналост,
повишена светлочувствителност, повишена раздразнителност, загуба на координацията на
мускулите и шум в ушите.
Поради контузията на главата и дисторзията на шийна мускулатура, ищцата
2
изпитвала изключително силни болки в областта на врата, гърба, простиращи се чак до
кръста независимо от позата, която заемала - лег, полулег, седеж или право положение.
Болките не стихвали и такива тя усещала и дори докато диша.
Инцидентът се отразил негативно и на психиката на ищцата. Страдала от нарушения
на съня, понижено настроение, тревожност, вследствие стреса, предизвикан от внезапността
и непредвидимостта на пътния инцидент. Изпитвала постоянен страх от движение по
улиците и придвижването си с моторни превозни средства. Това обстоятелство направило
изключително трудно превозването й до определените за контролни прегледи и лечение
места. Използвала помощта и съдействието на близките си, когато й се е налагало да пресича
пътното платно. Получените стресови посттравматични състояния, освен установените
травми, довели до нарушения в нормалния и социалния живот на ищцата и създали трайни
препятствия за упражняване на обикновените й битови дейности. Постоянната нужда от
помощ и съдействие на близките и роднините й, създавала у ищцата чувство за
безпомощност и малоценност, което се отразило негативно върху самооценката й.
Инцидентът се отразил негативно и на психиката й. Поради силните и нестихващи болки,
страдала от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, вследствие на стреса
предизвикан от внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие.
Твърди, че на 07.12.2023г., предявила доброволна претенция пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени и
имуществени вреди, но и до момента от ответника не било определено или изплатено
обезщетение.
Ето защо ищцата И. К. И. счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове срещу ответното дружество.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал писмен отговор,
чрез пълномощника юрк. К. М., с който се оспорва предявената искова претенция за
неимуществени вреди по основание и размер.
С отговора ответникът не оспорва факта, че за л.а. марка л.а. „Ауди А5“ с peг. № СА
3883 СХ, е била сключена задължителна застраховка гражданска отговорност при ответника
ЗК „Л.И.“ АД към датата на настъпване на ПТП, със застрахователна полица №
BG/22/122003570407.
Оспорва твърдението на ищцата, че на 08.01.2023г. се е осъществило ПТП с
участието на лек автомобил марка „Ауди А5“ с peг. № СА 3883 СХ, като навежда твърдения,
че към исковата молба не са представени доказателства удостоверяващи участието на
застрахования при ответника лек автомобил в ПТП настъпило в срока на действие на
визирания в исковата молба застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите.
Поради това, че липсвали доказателства към исковата молба за това, че посоченото в
исковата молба ДП № 216/2023г. по описа на ОСлО, пр.пр. № 771/2023г., е образувано във
връзка с процесното ПТП, като за това дали същото е приключило с влязла в сила присъда
3
или постановление за прекратяване ответникът изцяло оспорва наличието на следните
елементи от фактическия състав на деликта: противоправност и вина на действията на
водача; причинно - следствена връзка между действията на застрахования към ответното
дружество водач и настъпилия вредоносен резултат, както и механизма на ПТП, изложен в
исковата молба.
Оспорва и следните твърдения наведени от ищцата в и.м.: че поради осъществяване
на пътно - транспортно произшествие от 08.01.2023г. за ищцата са настъпили в своята
съвкупност и интензитет описаните в исковата молба телесни травми и здравословни
състояния, вследствие на които ищцата е претърпяла описаните в исковата молба
неимуществени вреди.
Оспорва твърдението на ищцата, че С. Е. А. е бил водач на процесния автомобил,
като в случай, че се установи, че именно ищцата е била водач към момента на настъпването
на ПТП, оспорва предявените искове изцяло на основание чл. 494, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата като твърди, че същата, в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, се е возила в
автомобила без правилно поставен обезопасителен колан. Твърди, че при ползване на
обезопасителен колан, той би бил в състояние да задържи пътника в седалката на
автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани.
Твърди още, че всички претендирани телесни наранявания са в резултат от
свободното придвижване на тялото на ищцата в пространството на автомобила и вследствие
ударите в предметите и частите от автомобила, като това е била и основната причина за
настъпилите телесни наранявания.
Твърди, че при положение, че ищцата е била с поставени обезопасителен колан по
времето на настъпване на ПТП, е нямало да настъпят констатираните травми, а други по-
леки по медикобиологичен характер.
На самостоятелно основание, твърди наличие на съпричиняване от страна на ищцата,
поради неизпълнение на лекарските предписания. Сочи липса на приложени доказателства,
удостоверяващи, спазване на лекарските предписания от ищцата.
На следващо място с отговора ответникът оспорва предявения иск за неимуществени
вреди и по размер като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите травми,
продължителността на оздравителния и възстановителен период, както и причинно -
следствената им връзка с процесното събитие.
Оспорва изцяло твърдението, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила
мозъчно сътресение, контузия на главата, дисторзио на врата, фрактура на трансверзалните
израстъци на Тh-4, Тh -6, Тh -7, Тh -8, Тh -9 и Тh -10 вдясно и контузия на меките тъкани
парието-окципитално.
4
Оспорва изцяло твърдeнието, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила
контузия на меките тъкани парието-окципитално. Твърди, че приложените по делото
документи не го удостоверяват. Сочи, че в представената по делото Епикриза № 31 от дата
11.01.2023г., издаден от УМБАЛ „С. А.” АД непосредствено след настъпилото ПТП, не са
описани посочените увреждания, че медицинските лица, извършили прегледи на ищцата
непосредствено след настъпилото ПТП, не са констатирали твърдените от ищцата
травматични увреждания.
Оспорва твърдението, че вследствие на процесното ПТП ищцата все още изпитва
болки и страдания.
Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата е имала нужда от чужда помощ.
Оспорва твърдението, че пътния инцидент се е отразил и на психическото състояние
на пострадалата.
Оспорва твърденията на ищцата, че към настоящия момент все още не се е
възстановила напълно от настъпилите телесни увреди.
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима, поради
самоувреждания на ищцата.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
По образуваната пред ответното дружество ликвидационна преписка, ответникът
твърди, че не е представен документ от ищцата, удостоверяващ участието й в процесното
ПТП, както и документ, удостоверяващ изобщо осъществяване на твърдяното ПТП. Във
връзка това ответникът твърди, че е изпратил писмо до адв. К. Д., с изх.№ 11309/14.12.2023г.
на ЗК „Лев Инс” АД, както и писмо по електронната поща от дата 15.05.2024г. и отговор от
ищцата или пълномощника не бил постъпил, поради което твърди, че претенцията е
останала изцяло недоказана и ответното дружество не е изпаднало в забава.
Възразява срещу искането за присъждане на разноски в полза на ищцата, като
оспорва и размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че
надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, както и на юрисконсултско
възнаграждение.
Не оспорва валидността на застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №
BG/22/122003570407, сключена за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 5“, с peг. № СА
3883 СХ, към датата на ПТП.
С отговора на исковата молба ответникът ЗК „Л.И.“ АД е направил и особено искане
за конституиране в процеса, като трето лице-помагач на страната на ответното дружество
„ЗК Л.И.” АД, на С. Е. А. - водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 5“, с peг. № СА
3883 СХ с адрес гр. С., ж.к. „Белите брези”, бл.№ 32, ет.3, ап.8. Излага, че правният интерес
от привличане на третото лице помагач е обусловен от възможността на застрахователя да
5
предяви регресен иск срещу застрахования деликвент в случай, че „ЗК Л.И.” АД бъде
осъдено, на основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, доколкото при настъпването на
пътнотранспортното произшествие, лицето е извършило нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявало моторното превозно средство под
въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата И. К. И. не е подала допълнителна искова
молба.
С определение №564 от 24.10.2024г. е конституиран, на основание чл.220 от ГПК, С.
Е. А. - водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 5“, с peг. № СА 3883 СХ с адрес гр.
С., ж.к. „Белите брези”, бл.№ 32, ет.3, ап.8 като трето лице - помагач на страната на
ответника ЗК„Лев Инс“ АД.
Третото лице - помагач С. Е. А. на 23.01.2025г., е подал становище, с което оспорва
предявените искове, както и изложения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП,
прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, оспорва иска за законна лихва и
моли да се отхвърлят исковете.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото се изслуша свидетелката В.С.Б.
„Знам за ПТП на 08.01.23г. в района на с. Г.К.. Бях в колата с И.. Автомобилът беше
марка и модел „Ауди А5“ от 2013г., не помня регистрационния номер. Автомобилът го
управляваше С. А.. И. се возеше на задната седалка, а аз се возих отпред в дясно на
пасажерското място. Инцидентът със сигурност беше след 00:00ч., в тъмната част на
денонощието, но за точен час нямам представа. Когато стана инцидентът, пътят беше
заледен, заради това и колата се подхлъзна, защото С. караше с по-висока от допустимата
скорост за тези пътища и при един завой колата се подхлъзна. На мястото е асфалтов път,
двулентов, но беше замръзнал със скреж. Движехме се от с. К. към гр. Е.П., по пътя за гр. С..
Пътят имаше по една лента за движение във всяка посока. Не помня дали валеше дъжд, но
мисля че имаше мъгла, защото първо, че беше през нощта и почти нищо не се виждаше,
тогава беше зима, имаше сняг и пътят не беше добър със сигурност, за да се вижда. Към
момента на инцидента, предполагам че сме се движили с над 90 км./ч., защото при самия
завой колата доста намали, понеже тя съответно се движеше странично по пътя, но нямам
идея с каква скорост сме се движили. Нямаше абсолютно никой по пътя, освен нас. Нямам
идея на какви светлини сме се движили, предполагам че този модел се изисква да има добри
светлини на фаровете и да се включват автоматично. Нямаше ограждения, нито мантинели,
даже казаха, че сме се разминали на косъм, защото е имало някаква бетонна стена, в която е
имало възможност да се ударим. Нямаше други пътници в автомобила. Аз и С. бяхме с
предпазни колани, но И. не беше. По това, което си спомням, завоят беше за на ляво, т.е.
целият автомобил отиде все едно в средата на пътя, с моята страна се движеше по посока на
6
пътя, не знам дали след това се е преобърнал, защото със сигурност не съм била в годно
състояние през цялото време. След ПТП-то се събудих, огледах се дали всичко е наред първо
с мен, ръката ми кървеше, до ден днешен имам белег, когато видях, че с мен всичко е наред,
освен тази рана, погледнах от ляво на С., който ревеше за колата си, как неговите родители
ще му се карат, след което погледнах назад и И. беше по корем на седалката. Физическото й
състояние беше много лошо, лекарите от линейката ни казаха, че дори не е трябвало да я
вдигаме, защото е имало опасност за живота й. Със С. напуснахме лекия автомобил, след
което събудих и изправих И., и я изкарах от автомобила. И. не беше в съзнание, събудих я
доста трудно, бутах я много, в крайна сметка я събудих. Питах я как е, но тя не отговаряше,
предполагам от шок. С. помогна само с това, че ми подаде мокри кърпички от колата си, с
които успях да избърша кръвта, която имаше по нея и по якето й. Автомобилът е с 4 врати.
И. я извадих от задна лява врата.
А.М.Х., която повика линейката, съответно заедно с линейката дойде полицейска
кола. Екипът на „Спешна помощ“ указа помощ на И.. Аз отказах такава, защото мислех, че с
мен всичко е наред, но в последствие разбрах, че не е. На С. не му бе оказана спешна
помощ, защото на него му нямаше нищо, той имаше други проблеми и полицаят му направи
тест за алкохол. Знам, че водачът С. преди да седне на волана е употребил алкохол.
В.С.Б.и И. са възприели, че водачът е употребил алкохол преди да тръгнат да се возят
с него, но планът беше да не излиза от селото, в което живее И., и в което село може да се
кара с 20 км./ч. Не помня къщата на И. в кое село е, не съм сигурна. И. беше отведена в
болница веднага след инцидента. Първо я бяха закарали в болницата в гр. Е.П., но не знам
колко време остана там, със сигурност имаше 3-4 дни, в които тя остана в болницата след
инцидента. След като автомобилът излезе от пътя почти целият автомобил беше пострадал,
имам снимки на телефона си през нощта и дневни снимки през дена. Не съм сигурна дали
автомобилът се е преобърнал през покрив, мисля че тогава точно съм била в безсъзнание,
просто чаках автомобилът да спре да се движи. Задния прозорец беше счупен със сигурност,
почти всички въздушни възглавници (Airbag) се бяха отворили, имаше и странични завеси.
Автомобилът не знам дали се е блъснал в нещо, след напускане на пътното платно, мисля че
не се е блъснал в нищо, надявам се, защото, както казах по-рано сме били за малко да се
ударим в нещо и е нямало да сме живи, имало е някаква бетонна стена или нещо подобно.
Не знам точно на кое място отзад стоеше И. в автомобила, мисля че зад шофьора или
по средата на седалката, но не съм сигурна. Не съм видяла дали на задните седалки има
обезопасителни колани в автомобила. Предполагам, че е имало.
С. не беше ли видимо повлиян от употребата на алкохол, аз бях приятелка с него,
събирали сме се доста пъти и С., колкото и да е пил, никога не си личи, че е употребил нещо.
Със сигурност от всички ни той употреби най-много твърд алкохол, мисля че беше водка,
ако не се лъжа, но не знам колко е употребил. Аз извадих И. от автомобила и бяхме до него,
но И. си беше права на крака и така изчака идването на нашите приятели, след което
приятелите ни, които бяха в къщата извикаха линейка. Окото на И. й беше подуто, не помня
кое око, мисля че беше лявото, течеше й кръв от носа, лицето й беше доста подуто със
7
синини, почти лилаво.
Стана ми гадно, че И. не си беше сложила колан, защото можех аз да съм на нейно
място, тъй като преди да се качим се чудехме коя от двете да седи отпред и коя отзад. След
катастрофата тя беше легнала по корем на седалките, очевидно не е била с колан.
Няма как да знам дали, докато съм била в безсъзнание, тя не си е махнала колана, но
мисля че това няма как да се е случило. Не помня кой излезе пръв от колата, мисля че С.. Не
помня какво показа пробата за алкохол на С., не бях при полицията.“
По делото се прие заключение на съдебна автотехническа експертиза. От
заключението се установява, че на 08.01.2023година около 03.00 часа - тъмната част на
денонощието, при заледено асфалтово покритие по първокласен път №6 от републиканската
пътна мрежа в посока от с. Д.К., община Горна Малина, към гр. С., в продължително прав,
равнинен участък, извън населено място, се е движил лек автомобил „Ауди” А5 с
регистрационен номер СА 3883 СХ, управляван от С. Е. А., а на задна седалка, на
неопределено място се е намирала ищцата И. К. И.. Така автомобилът е навлязъл в лява за
посоката си крива с радиус 190,4 метра, като в началото на кривата скоростта на автомобила
е била над 78 километра в час - скорост, която е максималната критична скорост за
преодоляване на кривата от автомобила в конкретната пътна обстановка. По тази причина -
превишена максимална критична скорост, центробежната сила, приложена в масовия център
на автомобила е превишила стойността на коефициента на сцепление между гумите на
автомобила и платното за движение и автомобилът е започнал едно движение -
транслационно в посока напред и в ляво и ротационно в посока обратна на посоката на
въртене на часовниковата стрелка и така е навлязъл в лявото за посоката си крайпътно
пространство и се е установил там.
От техническа гледна точка, причините за възникване на ПТП следва да се търсят в
субективните действия на водача на лек автомобил „Ауди” А5 с регистрационен номер СА
3883 СХ, - С. Е. А., който в зоната на ПТП се е движил със скорост несъобразена с
атмосферните условия и релефа на местността.
По делото се прие заключението на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице ,
видно от заключението на която пострадалата И. К. И. е получила следните травматични
увреждания:
Счупване на напречните израстъци вдясно на 4,6,7,8,9 и 10-ти гръдни прешлени.
Мозъчно сътресение.
Контузия на главата, съчетана с охлузвания в областта на лицето.
Навяхване на шията.
По повод на травмата на пострадалата е била приложена следната терапия в
лечебното заведение-постелен режим, аналгетици/обезболаващи/, вливания и противооточна
терапия.
Констатираните травматични увреждания са причинени при процесното
пътнотранспортно произшествие.
8
Продължителността на периода на възстановяване се определя от множествените
фрактури на гръдните прешлени и е в рамките на около 2,5-3 месеца, като се постига пълно
възстановяване при този тип травми.
В посочения период на възстановяване пострадалата е изпитвала силни болки и
страдания в първия месец след травмата, с постепенно намаляващ интензитет до
изчезването им след приключване а възстановителния период. За в бъдеще е възможно да се
наблюдава болезненост при промяна на времето и физическо натоварване.
Пострадалата не е била подлагана на оперативни интервенции предвид характера на
уврежданията.
При изписването в епикризата са отразени предписания за спазване. В делото не се
съдържат обективни данни за спазването им/няма документни за закупуване на шийна яка и
подсилващ корсет/.
Рехабилитация и / или физиотерапия не са предписвани и съответно по делото няма
документи за провеждането на подобни.За конкретната травма е необходимо преди всичко
спазването на покой и ненатоварване на снагата в първите месеци.
За конкретната травма такива не са били необходими и не са предписани от
лекуващите.
При изписването й е отразено, че има право на два безплатни контролни прегледа в
ДКЦ на Клиниката. Ако такива са провеждани то те се отразяват в съответната
регистрационна книга и се издава документ.
Констатираните травматични увреждания се дължат на директни удари е или върху
твърди тъпи предмети, като е оглед местоположението на пострадалата на задна седалка
могат да се причинят от контакт е деформирани части на автомобилното купе, тавана и
части от интериора, но за по-конкретно произнасяне следва да се знае механизма на
пътнотранспортното произшествие, тоест само по морфология и анатомична локализация на
уврежданията не може да се даде по-конкретен отговор на въпроса.
В наличната по делото медицинска документация, коланни травми и такива
контактни увреждания по пострадалата не са описани.
Най-тежката травма на пострадалата-счупването на такъв голям брой напречни
израстъци на гръдни прешлени се дължи на силен директен удар в областта на гърба вдясно
с твърд предмет с продълговата контактна повърхност, като в случая обезопасителния колан
не може да предотврати травмата.
Останалите мекотъканни увреждания могат да се причинят и при наличието на
поставен колан и при липсата на такъв.
Клиничната симптоматика на теменно-тилната контузия в конкретния случай е болка
и се проявява веднага след причиняване на травмата.
По делото се разпита свидетелката Райна Ненчова Чобанова – И., майка на ищцата И.
9
К. И..
„Разбрах, че дъщеря ми е пострадала по телефона, обади ми се нейна приятелка през
нощта 04:00/05:00ч. през нощта на 08.01.2023г. Тогава разбрах, че е пострадала и е в
окръжна болница УМБАЛ „Св. Анна“. Със съпруга ми станахме, облякохме се и отидохме
да я видим. Тя беше в спешното отделение. Пуснаха ме да я видя. Тя лежеше на едно легло,
беше с обувки и дънки, но без блуза, беше цялата подута, охлузена, имаше синини по
лицето, беше доста уплашена, но беше в съзнание. Спешните екипи я бяха прегледали, бяха
й сложили някакви лекарства и към онзи момент я следяха. Не бях много дълго при нея, тъй
като ме пуснаха за малко, но знаех, че още я следят, тъй като бяха извършени
първоначалните прегледи. Не ми разказа много подробно какво се е случило. Каза, че я боли
кръста и гърба, както и че са катастрофирали. Остана в УМБАЛ „Св. Анна“ около седмица,
преместиха я в друга стая, ходих всеки ден на посещения, виждах я, говорих с доктора.
Държеше се като неадекватна, беше уплашена, много сериозна, гледаше в една точка,
болеше в много. След около една седмица я изписаха. В болницата не бяха извършени
оперативни намеси. Обясниха ми, че има изкривяване на гръбначния стълб и има отчупени
парченца кости от гръбначния стълб, които са плаващи и трябва да се изчака, за да се види
дали няма да се наложи оперативна намеса. Постоянно й слагаха системи, обезболяващи,
глюкоза. Много я болеше. Не беше ставала от леглото изобщо в продължение на 4 или 5 дни,
не можеше да се обръща в леглото, лежеше само по гръб, не беше ходила до тоалетна. Беше
много притеснително и тя беше уплашена. Доктора ми каза, че трябва да изчакаме, за да
видим как ще се развият нещата и ще решат дали ще има оперативна намеса. В крайна
сметка нямаше оперативна намеса. При изписването й тя едвам ходеше. Още докато беше
там ме помолиха да купя голям метален корсет, който започнаха да й слагат, заедно с една
яка за врата за обездвижване и обезболяване. Изписаха я с тези корсети и яка. С мъжа ми
докарахме колата съвсем близо до входа, помагах й, едва се качи в колата, всяко движение й
беше много болезнено. Беше болничен около 2 месеца болничен, в които тя не сваляше
корсета, яката я свали края на първия месец. С корсета беше денонощно, защото без него не
можеше да се движи. Той някак си я държеше и й беше по-добре с него. Не помня какви
лекарства пиеше тези два месеца, но й бяха изписали обезболяващи лекарства и каквото й
бяха изписали, тя си го взимаше и си го пиеше. Започна да става сама и да върши ежедневни
дейности в края на втория месец. Преди това аз я къпех, преобличах, слагах и свалях
корсета, помагах й да става от леглото, да сяда в леглото, нищо не можеше да прави сама.
След тези два месеца лека по лека започна да се движи, пак имаше болка, но преди това
беше на легло. Когато започна да се движи й бях дала един бастун, който ползва 1-2 дни,
след което не го ползва. Вкъщи не са толкова големи разстоянията, за да й се налага да
ползва такова помощно средство. Следващите два месеца ходеше на контролни прегледи, на
които след преглед казаха, че няма да има нужда от операция и не помня какво друго казаха.
След два/три месеца тя трябваше да се върне на работа, но понеже работата й е на
компютър, на стол, на осем часов работен ден, я болеше, отшумя чак след време. Около 2
месеца след инцидента се върна на работа. Дъщеря ми в момента се движи и живее
10
нормално, но понякога, когато се навежда при миене на чинии или при чистене с
прахосмукачка, казва, че я заболява пак кръста и гърба. От време на време при натоварване
тези болки се връщат. В УМБАЛ „Св. Анна“, когато я видях, съвсем накратко ми каза, че са
катастрофирали с колата на С.. Каза, че са били с много висока скорост, доколкото знам е
имало хлъзнота на пътя. Каза ми, че се е качила в колата, той е карал много бързо, имало е
хлъзгавина, колата се е завъртяла, излезли са от пътя, влезли са в някакви храсти и са
катастрофирали. Каза, че като е излязла от колата не е можела да диша. Мисля че нейната
приятелка, която ми се обади, е отишла веднага на мястото и е помогнала, не помня със
сигурност. Помогнали са й да излезе от колата, защото тя сама не е могла и казваше „не мога
да дишам“. Освен болките, които имаше, тя не можеше и да диша. Преди катастрофата
дъщеря ми беше административен сътрудник във фирма „Хадес“, работеше
административна дейност в офис.
Дъщеря ми учеше в УНСС и все още учи, специалност „Бизнес информационни
технологии“ и в следствие на тази катастрофа тя си пропусна сесията. Беше много
разочарована от това нещо. Наложи се след няколко месеца да иска индивидуална сесия и да
се явява самостоятелно на изпити, от тогава има два изпита по спорт, които още не е взела
заради катастрофата. Опита се да се извини, но от университета не й го признават.
Изкривяването на гръбначния стълб е в следствие на катастрофата и има отчупване
от част от костта на гръбначния стълб, което са били плаващите частици. Така ми обясни
доктора.„
Страните не спорят по факта на наличие на задължителна застраховка „гражданска
отговорност” по застрахователна полица № BG/22/122003570407 при ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.” АД относно процесния л.а. „Ауди А5“ с peг. №
СА 3883 СХ, управляван от С. Е. А. към датата на ПТП-08.01.2023г.
Ищцата И. К. И. е предявила застрахователна претенция на 07.12.2023г., по която
ответникът ЗК „Л.И.“ АД е отказал плащане.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Правното основание на иска е чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и чл.429
ал.3 КЗ.
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Пострадалото лице И. К. И. е предявила пряко срещу застрахователя ЗК „Л.И.“ АД
осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
От събраните доказателства разпита на свидетелката В.С.Б.и приетата автотехническа
експертиза се установява, че на 08.01.2023година около 03.00 часа - тъмната част на
денонощието, при заледено асфалтово покритие по първокласен път №6 от републиканската
пътна мрежа в посока от с. Д.К., община Горна Малина, към гр. С., в продължително прав,
равнинен участък, извън населено място, се е движил лек автомобил „Ауди” А5 с
регистрационен номер СА 3883 СХ, управляван от С. Е. А., а на задна седалка, на
11
неопределено място се е намирала ищцата И. К. И.. Така автомобилът е навлязъл в лява за
посоката си крива с радиус 190,4 метра, като в началото на кривата скоростта на автомобила
е била над 78 километра в час - скорост, която е максималната критична скорост за
преодоляване на кривата от автомобила в конкретната пътна обстановка. По тази причина -
превишена максимална критична скорост, центробежната сила, приложена в масовия център
на автомобила е превишила стойността на коефициента на сцепление между гумите на
автомобила и платното за движение и автомобилът е започнал едно движение -
транслационно в посока напред и в ляво и ротационно в посока обратна на посоката на
въртене на часовниковата стрелка и така е навлязъл в лявото за посоката си крайпътно
пространство и се е установил там.
Водачът С. Е. А. на л.а. „Ауди А5“ с peг. № СА 3883 СХ е нарушил правилата за
движение, регламентирани в ЗДвП, а именно:
Чл. 20 (1) „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.“
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината на водача С. Е. А., реализирал ПТП се предполага,
като не се доказа обратното -липсата на такава. При ПТП са настъпили описаните в
съдебно-медицинската експертиза увреждания на ищцата И. К. И.. По този начин съдът
приема за доказано извършването на деянието от страна на С. Е. А., неговата
противоправност, вината на водача за настъпилото ПТП и настъпването на вредоносния
резултат-уврежданията на ищцата И. К. И..
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, причинно-следствената връзка между деяние и настъпилите вреди, вина на
водача С. Е. А..
С това съдът приема, че за доказано, че И. К. И. е получила, съгласно СМЕ следните
травматични увреждания:
Счупване на напречните израстъци вдясно на 4,6,7,8,9 и 10-ти гръдни прешлени.
Мозъчно сътресение.
Контузия на главата, съчетана с охлузвания в областта на лицето.
Навяхване на шията.
Продължителността на периода на възстановяване се определя от множествените
фрактури на гръдните прешлени и е в рамките на около 2,5-3 месеца, като се постига пълно
възстановяване при този тип травми.
Съдът кредитира заключението на СМЕ, като компетентно, обосновано, задълбочено
12
и изчерпателно.
Към датата на настъпване на ПТП пострадалата И. К. И. е на 20 години.
Страните не спорят по отношение на факта за наличието на задължителна
застраховка „гражданска отговорност” при ответника ЗК „Лев инс“ АД за виновния водач С.
Е. А. на лек автомобил л.а. „Ауди А5“ с peг. № СА 3883 СХ, към датата на настъпване на
ПТП- 08.01.2023г.
Дължимото обезщетение за неимуществни вреди, болки и страдания следва да бъде
определено чл.52 ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта. Съобразно
изслушаната СМЕ и от разпита на свидетелката Р.Н.Ч. – И., майка на ищцата И. К. И.
дъщеря й е търпяла болки и страдания за период до 3 месеца, като се постига пълно
възстановяване.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определен на сумата от 40 000,-лв.
По отношение на възражението на ответника ЗК „Л.и.“ АД за съпричиняване, съдът
намира същото за доказано и основателно. По делото се установи, видно от показанията на
свидетелката В.С.Б. чийто показания съдът кредитира като непосредствени и
последователни, че ищцата И. К. И. е била пътник на задната седалка без поставен
предпазен колан. Липсата на поставен предпазен колан е направило възможен контакта на
пострадалата с предната седалка и настъпването на уврежданията на главата в областта на
лицето, шията и мозъчното сътресение. Получаването на счупвания на напречните
израстъци вдясно на 4,6,7,8,9 и 10-ти гръдни прешлени, съобразно заключението на СМЕ е
непредотвратимо от наличието или липсата на поставен предпазен колан.
С поведението си пострадалата И. К. И. е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, като е нарушила чл. 137а. ЗДвП „(1) Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“
Ето защо съдът намира, така определеното обезщетение следва да се намали на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД с 40 % принос на пострадалата, като се присъди сума в размер на
24 000,-лв. обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, за колкото искът е
основателен, а за остатъка до пълния предявен размер от 80 000,-лв. следва да се отхвърли.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди за забава върху главницата.
Съгласно чл.429 ал.3 КЗ обезщетението следва да се присъди от 07.12.2023г. след
предявяване на застрахователната претенция.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38 ал.2 ЗА и чл.7 ал.2 т.4
Наредба №1/2004г., за възнагражденията за адвокатска работа ответникът ЗК „Лев Инс“ АД
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата И. К. И. адв. К. М. Д.
разноски по делото, като съобразно уважената част от иска следва да му се присъди сумата
2115,-лв.
На основание чл.78 ал.3 ал.8 ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС” АД има право на разноските съответно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът е направил разноски 1110,-лв. (600лв. за експертизи, 100,-лв свидетел, 400,-лв.
юрисконсултско възнаграждение, чл.25 ал.2 Наредба за заплащане на правната помощ).
13
Съобразно с отхвърлената част от исковете, му се дължат 777,-лв. разноски.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗД „ЛЕВ ИНС” АД
следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда
дължимата ДТ в размер на 960,-лева (4% от 24000,-лева) и 600,-лв. разноски за СМЕ и САТЕ
или общо 1560,-лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.429 ал.3 КЗ, З.К.„Л.И.” АД, ЕИК и седалище и адрес на управление:гр. С.
бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на И. К. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., р-н
Подуяне, ул. „Ангел Войвода“ №111, вх.А, ет.2, ап.3 по банкова сметка IBAN BG61 UNCR
7000 1510 6430 21 сумата 24 000,-лв. (двадесет и четири хиляди лева), представляващи
обезщетение за претърпени от И. К. И. неимуществени вреди, изразяващи се болки и
страдания, причинени при ПТП, възникнало на 08.01.2023г. на 3.5 км от с. Д.К., в посока
към гр. С., до разклона със с. Г.К., причинено виновно от водач на л.а. „Ауди А5“ с peг. № СА
3883 СХ- С. Е. А., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със застрахователна полица № BG/22/122003570407, ведно с лихвата за
забава върху сумата, считано от 07.12.2023г. до окончателното изплащане на присъдената
сума, като отхвърля иска за остатъка до пълния предявен размер от 80000,-лв. като
неоснователен.
Решението е постановено при участието на С. Е. А. с ЕГН**********- с адрес гр. С.,
ж.к. „Белите брези”, №32, ет.3, ап.8 като трето лице - помагач на страната на ответника
ЗК„Л.И.“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА З.К.„Л.И.” АД, ЕИК
********* и седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А, да
заплати на адв. К. М. Д. гр. С. ул. „Адриана Будевска“ №17 сумата от 2115,-лв. (две хиляди
сто и петнадесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, И. К. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., р-н
Подуяне, ул. „Ангел Войвода“ №111, вх.А, ет.2, ап.3 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л.И.” АД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. С.
бул."Симеоновско шосе" №67А сумата 777,-лв. (седемстотин седемдесет и седем лева),
деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД гр. С. бул. „Витоша“ №2 сумата 1560,-лв. (хиляда петстотин и шестдесет
лева), представляващи държавна такса и деловодни разноски.
14
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15