№ 331
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин М.
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502314 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано възоснова на въззивна жалба с
вх. Рег. № 62355 от 31.05.2024г. подадена от М. А. Т., която обжалва решение
№ 2747 от 09.05.2024г. постановено по гр. д. № 1715 по опис на СГС за 2023г.,
с което съдът е обявил нищожността на саморъчно завещание от 07.12.2020г.
на А. Ц. А., ЕГН **********, починал на 19.12.2020г., обявено с протокол от
29.09.2022г. на нотариус Д. Д., по иск с пр. осн. чл. 42, б. „б“, вр. с чл.25, ал.1
от ЗН, предявен от Ц. А. А., ЕГН ********** срещу М. А. Т., ЕГН **********
и е осъдил ответницата, сега въззивната жалбоподателка да заплати на ищеца
разноски в размер на 5 366 лева.
Във във въззивната жалба, ответницата в исковото производство М. А.
Т. поддържа твърдението, че автор на текста на завещанието е наследодателя
А. Ц. А. и счита, че обжалваното решение се основава на доказателства, които
не са събрани по реда на ГПК и, че при изясняването на този съществен факт
- автентичността на завещанието, съдът се е позовал на оспорени заключения.
В ход по същество жалбата се поддържа от пр. представител на ответницата.
Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на акт по
1
същество, с който искът да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира
разноски в размер на 1863 лева.
Въззиваемия Ц. А. А. лично и чрез пр. представител поддържа отговора
на въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски в
размер на 3 500 лева, представляващи платено възнаграждение за пр.
представителство пред възизвната инстнация.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите,
освен когато следи за приложението на императивни материалноправни
норми.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно.
По доводите за неправилност на решението настоящият съд намира
следното:
Пред въззивната инстанция страните спорят по автентичността на
документа, от които ответницата черпи обема на наследствени права,
съответни на неговото съдържание. Документът представлява саморъчно
завещание от 07.12.2020г., обявено на 29.09.2022г., оставено от общия на
страните наследодател А. Ц. А.. По повод на този документ ищецът Ц. А. А. е
предявил в условията на евентуалност, обективно съединени искове с правно
основание чл. 42, б. „б“ ЗН, чл.43, ал.1 ЗН и чл. 30 ЗН, които се поддържат и
пред въззивния съд. В условията на евентуалност се претендира и за
възстановяване на запазената си част от наследството. Исковете са оспорени
от ответницата /сега въззивник, а именно М. А. Т., като се поддържа, че
завещанието е автентично и изразява волята на завещателя, кака както е
обективирана в документа. Признава, че завещателят е бил хоспитализиран в
периода от 23.11 – 03.12.2020г., но поради остро респираторно заболяване,
като не се отразява на неговата дееспособност. Сочи, че придружаващите
заболявания– хипертония и захарен диабет също не биха могли да бъдат
приччина за порок във волята на завещателя. Поддържа тезата, че обема на
2
завещаните права, не накърнява запазената част на Ц. А. А.. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че е налице накърняване на запазената част,
на осн. чл.34 от ЗН заявява искане намалението на завещателното
разпореждане в нейна полза да бъде извършено от завещаните й поземлени
имоти и сградата, находяща се в с. ***, като бъде запазено завещателното
разпореждане в частта относно апартамента в гр. София. Евентуално, ако
съдът приеме, че в случая разпоредбата на чл.34 от ЗН е неприложима, на осн.
чл.36, ал.2 от ЗН заявява искане завещания й имот – апартамента в гр. София,
да бъде задържан в цялост от нея като смита, посоченият недвижим имот не
надвишава разполагаемата част от наследството и нейната запазена част,
взети заедно.
Пред първата инстнация и пред въззивния съд не са спорни следните
факти: А. Ц. А., ЕГН **********, е починал на 19.12.2020г. и е оставил
наследници по закон М. А. Т. – дъщеря и Ц. А. А. – син. Тези факти са
удостоверени с официален документ изх.№18137/30.12.2020г. на СО, район
Младост. От документ с наименование саморъчно завещание от 07.12.1920г.,
обявено с протокол от 29.09.2022г. на нотариус Д. Д. А. А. е видно, че общият
им наследодател е завещал на своята дъщеря М. Т. - ответницата -
имуществото, което притежава.
Спорно по делото е дали процесното завещание в полза на ответницата е
написано саморъчно от лицето, посочено като завещател.
Пред първата инстанция са изслушани заключенията на първоначална
единична съдебно-почеркова експертиза и повторна експертиза, допусната
като комплексна, с участието на вещо лице – специалист в криминалистическо
излседване на документи и лекар, със специалност неврология, но събрана
като две отделни заключения. Първоначалната съдебно-почеркова експертиза
представена от вещото лице Г. М. сочи, че ръкописният текст в процесното
саморъчно завещание не е написан от А. Ц. А.. За да достигне до този извод
вещото лице е работило по сравнителен материал – образци от почерка на А. в
документи от МВР – БДС, нотариален акт от 2008г. и сравнителен материал,
представен от страните по делото. В заключението вещото лице сочи, че
копието на изследвания ръкописен текст в представеното електрофотографско
копие на завещанието е с много добро качество, с ясно видими щрихи и
елементи, могат да бъдат разчетени и проследени движенията, поради което
същият е годен за сравнително изследване и идентификация на автора.
Изследваният ръкописен текст в завещанието е написан с различна степен на
обработеност /средна и ниска/ в различни думи и срички, с преобладаващ
десен наклон, над средния размер, несвързан почерк. Вещото лице е
наблюдавало изписване на еднозначни букви и цифри с различно графическо
изразяване,с дописване на елементи, забавен темп, вълнообразност и
3
ъгловатост при изписване на праволинейни и дъговидни елементи.
Установено е още по-висок темп при изписване на букви и срички, наличие на
плавни и динамични движения, по-висока степен обработеност и липса на
описаните по-горе признаци. Установените признаци, оценени в тяхната
съвкупност дават основание за извода, че текстът на изследваното завещание е
изпълнен със стремеж за снижаване степента на обработеност на почерка с
цел маскировка или имитация, като авторът е вложил старание да придаде вид
на текста, че е написан от лице с възрастови промени на писмено-двигателния
навик или с влошено здравословно състояние. Вещото лице е установило
различия в общите /степен на обработеност, степен на свързаност,
относителния размер/ и такива по-характерни частни признаци като: вид на
свързване при изписване на хоризонталния елемент на буква „А“ - в
изследвания ръкописен текст разделно, в образците слято; направление на
движението при изписване на първия елемент на буква „М“ - в изследвания
ръкописен текст отгоре-надолу, в образците отдолу-нагоре; количество на
движения при изписване на буква „с“ - в изследвания ръкописен текст
намалено, в образците увеличено с изписване на допълнителен начален щрих,
изписан с овално движение; вид на свързване при изписване на елементите на
малка ръкопечатна буква „т“ - в изследвания ръкописен текст разделно, в
образците слято и др. Обосновал е извода,че различията оценени в съвкупност
с констатираните признаци, са съществени, индивидуални и по обем
достатъчни за извода, че изследвания ръкописен текст в процесното завещание
не е написан саморъчно от А. Ц. А..
След оспорване на това категорично по своето естество заключение,
съдът е допуснал комплексна експертиза на вещите лица д-р С. Б. – спец. по
криминалистическо изследване на документи и д-р Д. Н. – специалист по
нервни болести, при идентичен сравнителен материал, но са представили две
отделни заключения. Вещото лице, невролог е посочило, че от медицинската
документация за проведеното медикаментозно лечение, към датата на
изготвяне на процесното завещание - 07.12.2020 г лицето сочено за негов
автор е бил повлиян от тези фактори. Вещото лице – криминалист е посочило,
че при първоначалният оглед на изображението на текста на завещанието се
установяват някои особености, като: неустойчив наклон — първите пет реда
са изпълнени с прав наклон, следващите до края са със слаб десен наклон;
свързаността е ниска, разстоянието между буквите в думите е увеличено,
което прави почерка разтеглив по хоризонтала; в някои букви в думите от
текста (предимно в началото на завещанието) се наблюдава нарушена
координация на движението, проявяваща се във вид на лека вълнообразност и
слабо изразена чупливост; последните 10-11 реда от текста са изпълнени с
обработени, плавни движения, без признаци за нарушена координация на
4
движенията; темпът на писане е накъсан — на места забавен, но отделни думи
и част от текста са изпълнени с бързи движения. Общият темп на писане е по-
нисък от средния, като занижаването се дължи на наличието на букви с
нарушена координация, ниската степен на свързаност и увеличената
разтегливост по хоризонтала. Почеркът, с който е изпълнен текста на
завещанието, е със среден размер и степен на обработеност. Извършил е
анализ между представените сравнителни образци и дестигнал до извода, че
договор за доброволна делба на имоти от 2020г автентичен документ с
характерни за т.нар. „старчески почерк“ с наличие на здравословни проблеми,
оказващи влияние върху физическото състояние на организма, а сравнявайки
ги с графическото изследване на почерка в процесното завещание и тестовете-
образци, вещото лице е установило различия в общите признаци - размер,
степен и характер на обработеност, както и в следните по-характерни частни
признаци: форма на движение при изписване на началната част на буква „С,с”
и редовия елемент на буква „в”; форма на движение при свързване на
елементите на цифра „2”, II и III елемент на буква „М”; вид на движение при
свързване на II и III елемент на буква „А”, II и III елемент на буква „н”;
елементите на буква „р” - в завещанието е разделно, в образците е свързано;
продължителност на движение при изписване на началната част на I елемент
на буква „А” , III елемент на цифра „7”, началната част на редовия елемент на
буква „р”; последователност на движение при свързване на елементите на
буква „н”; сложност на движение при изписване на буква „ж” — в
завещанието е в ръкопечатна форма, в образците е по еталона, буква „Т” — в
завещанието е ръкописна форма, в образците е ръкопечатна. В хода на
сравнителното изследване е установено и известно сходство в изписването на
някои букви, като „л, м, к, р, щ а, Е, Н”, ръкопечатния вариант на „т” и цифра
„4”. То обаче е неустойчиво и касае само отделни варианти на изписване на
цитираните букви. Признаците за нарушена координация, епизодично
проявяващи се в началната част на текста, както и наличието на сходство в
изписването на част от буквите дават основание за извода, че се дължат на
стремеж (опит) за подражание (имитиране) почерка на А. Ц. А.. Вещото лице е
дало и поддържало заключението, че констатираните различия са характерни,
устойчиви и в своята съвкупност и достатъчни, за да обосноват извода, че
завещанието - обект на експертизата не е написано от А. Ц. А..
Правилно е заключението обосновано в обжалваното решение, че
заключенията на вещите лица не си противоречат, а напълно се подкрепят, че
са компетентно изготвени, но липсва комплексен извод между вещите лица,
специалисти в изследване на почерка и вещото лице – лекар, което е дало
заключение, компрометиращо двата безспорни извода. За преодоляване на
това противоречие, в настоящото въззивно производство е изслушана
5
комплексна СПМЕ, чието заключение напълно съответства на извода за
неавтентичен документ на процесното завещание и преодолява
противоречието между двете заключения изготвени от криминалисти от една
страна и това, което е изготвено от медик, събрани в първоинстнационното
производство.
От разпита на трите вещи лица в съдебно заседание се установява, че
възрастовите изменения в почерка не могат да се противопоставят на данните
за неговото имитиране, при липса на доказателства за неврологично
заболяване. Конкретните различия не могат да се обяснят или да разколебаят
извода, че процесния документ не е изписан от лицето, което документа сочи
за негов автор. Възоснова на преодоляното противоречие в заключенията
следва, че не е изпълнен фактическия състав на на чл. 25, ал. 1 от ЗН.
Саморъчното завещание е изцяло написано ръкописно, но не е написано
завещателя, съдържа означение на датата, но тя не е написана от завещателя и
е подписано. Налице са всички реквизити на завещанието, но документът не е
автентичен. Извършеното от ищеца оспорване на документа е успешно
проведено, поради което е правилен извода в обжалваното решение, че
завещателното разпореждане е нищожно. Въззивницата не е провела
насрещно, пълно и главно доказване на претендирането право, което следва от
оспорения документ, поради съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Решението е правилно и обосновано и като такова, следва да бъде потвърдено
изцяло.
По разноските: При този изход на спора, правото да бъдат присъдени
разноски е за ищеца в исковото производство, която е представляван от един
адвокат и разноските се ограничават до неговото адвокатско възнаграждение в
размер на 3 500 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно, а и не
почива на конкретни възражения. Разноските направени от въззивната
жалбоподателка следва да останат в нейна тежест. Същата не е изпълнила
указано от съда разпореждане да довнесе допълнителен депозит в размер на
общо 1200 лева /внесени са само 8000 лева/, необходими за изплащане
възнагражденията на вещите лица, поради което следва да бъде осъдена да
стори това, на основание чл. 77 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2747 от 09.05.2024 г.
постановено по гр.д. № 20231100101715 по опис на Софийски градски съд.
6
ОСЪЖДА М. А. Т., ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ №* да заплати
на Ц. А. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Габрово, пл. „Възраждане“
№5, ет.3, офис 14, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 3500 /три хиляди и
петстотин/ лева представляващи направените във въззивното производство
разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. А. Т., ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ №* да заплати
по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева,
разноски в производството – допълнително определен и невнесен в срок
депозит за възнаграждения на вещи лица, на основание чл. 77 от ГПК.
Решението може да се обжалва при наличие на предпоставките по чл.
280 от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на
препис от настоящия съдебен акт на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7