РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 18.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 179 по описа на АдмСЛ за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.62 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано въз основа на
жалба с вх.№ 1391/10.04.2020 г. подадена от М.Д.М. с ЕГН**********,*** ЗОЗТ ***,
против Заповед № 1-1532/18.03.2020 г. на Главен директор на ГДИН – София,
гр.София бул. Ген. Н. Столетов № 21.
В
жалбата се посочва, че отказът за преместване е незаконосъобразен, тъй като са
налице основания за преместване – жалбоподателят не може да поддържа контакти с
непълнолетната си дъщеря, живееща в гр.Разград с бившата му съпруга, която
страда от онкологично заболяване.
В
съдебното заседание по съществото на спора, оспорващият редовно призован, не се
явява лично. Представена е молба, с която поддържа жалбата и моли да се отмени
заповедта.
Ответникът
главен директор ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София, редовно
призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище по съществото на
спора и се претендира присъждане на разноски в размер на 100 лв.
Административен
съд - Ловеч, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
изтърпява наказание лишаване от свобода от 14.05.2016 г. На 13.01.2017 г. е
постъпил в Затвора ***. Към момента на предявяване на жалбата М. изтърпява
наказанието си в ЗОЗТ ***.
Постоянният
адрес на жалбоподателя е в гр.***, общ.***, обл. *** /лист 33/, а настоящият му
адрес е в гр.Варна /лист 78/.
Жалбоподателят
е подал молба №М-1588/06.12.2018 г. за преместване в Затвора ***. Постановена е
заповед на Главен директор на ГДИН- София, с която е отказано преместване.
Отказът е оспорен по съдебен ред и с решение по адм.д № 73/2019 г. по описа на
АдмС-Ловеч е отменен като незаконосъобразен, а преписката е върната на органа.
При новото произнасяне по молбата, отново е постановен отказ от Зам. Главния
директор на ГДИН- София. Вторият отказ също е обжалван по съдебен ред и с
решение по адм.д. № 279/2019 г. по описа на АдмС – Ловеч е отменен като
незаконосъобразен и преписката е върната на органа за произнасяне по молбата.
При
поредното разглеждане на молбата административният орган издал Заповед № 1-1532/18.03.2020 г. на Главен директор на
ГДИН – София, като отново е отказал преместване на жалбоподателя в Затвора ***,
поради липса на предпоставките по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Процесната
заповед е издадена в изпълнение на съдебно решение. Преди издаването на
заповедта административният орган е извършил проверка за поддържаните от
лишения от свобода контакти с близки, при която е установил, че от 07.07.2019
г. до 24.12.2019 г. е провел свиждания с лица от гр.***, с.***, с.***, гр.***и
гр.***. В този период на 28.07.2019 г. е посетен от двете си сестри и дъщеря
си, която живее в гр.*** с майка си. Представени са доказателства, че майката е
с онкологично заболяване, което не й позволява да пътува с дъщеря си за
свиждания с бащата на детето. Към датата на постановяване на оспорената заповед
А.М.М. не е била пълнолетна.
Няма
данни близките на М., с които поддържа социални контакти, да са сменили
постоянния си адрес.
Разпределянето
на лишените от свобода съобразно постоянния им адрес по ред, определен от
главния директор на ГДИН и при съобразяване с възможностите, е регламентирано в
чл. 58 от ЗИНЗС. В случая жалбоподателят е настанен в Затвора ***, и след това
ЗО *** към този затвор, още през
Производството
пред административния орган е започнало по искане на лишения от свобода за
преместване. Към датата на подаване на молбата преместването от един затвор в
друг е регламентирано в чл. 62 от ЗИНЗС, като са посочени условията, при които
това е допустимо.
Съгласно чл. 62 от ЗИНЗС заповед за
преместване се издава от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията".
По
делото са представени доказателства, че при направена проверка административният
орган е установил, че лишеният от свобода е с постоянен адрес *** и настоящ
адрес ***.
Съгласно
чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг
се извършва при изброени хипотези : т. 1 - включване в обучения или за работа –
при изявено желание от лишения от свобода, т.2 -при настаняване на
лечение, т.3 - по молба на близките или на лишения от свобода при
промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа
контакти, т.4 - по предложение на началника на затвора при наличието на важни
съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода, т. 5 - при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Не
са налице хипотезите „включване в обучение или за работа“ или „настаняване за лечение“.
Няма
данни по делото близки на жалбоподателя, с които той очевидно поддържа връзки,
да са сменяли постоянните си адреси на територията на обл.Варна към момента на
подаване на искането за преместване.
Няма
данни и жалбоподателят да е настанен в условия, неотговарящи на изискването на
чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС - „Минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода не може да е по-малка от
Следователно
не са били налице основанията по чл. 62, ал.1, т.1, 2, 3 и 5 от ЗИНЗС за
издаване на заповед за преместване на М. ***.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, счита, че в случая
жалбоподателят е предявил искане и доказателства, които сочат наличието на
обстоятелства по чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС „по предложение на началника на
затвора при наличието на важни съображения, свързани с ресоциализацията“, с
оглед данните, че контактите на жалбоподателя с дъщеря му са затруднени заради липсата
на удобна и бърза транспортна връзка от гр.***, обл.*** до гр.***, и
онкологичното заболяване на бившата му съпруга, с която живее дъщеря му в гр.***.
Действително разстоянието от гр.*** до гр.*** е два пъти по-малко, отколкото от
гр.*** до гр.***.
Но
в този случай административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност – и правещия предложение началник на затвора, и решаващия орган
главен директор на ГДИН. В случая искането е отправено от лишения от свобода, а
не от началника на затвора, и с оглед липсата на основания за преместване по
чл. 62, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 от ЗИНЗС, главният директор на ГДИН – София е
постановил законосъобразен административен акт.
Преценката
на административния орган за издаване на административен акт по целесъобразност
по реда на чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС не подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът проверява законосъобразността на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, той е ограничен само в проверката дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност, спазил ли е
изискването за форма и процедурата за издаване.
Процесната
заповед е издадена от материално компетентен орган, в писмена форма, мотивирана
е и при спазване на процесуалните правила.
Искането
на М. за преместване в Затвора в гр. *** не обвързва административния орган в
хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. Искането не
обвързва и началника на затвора за направи предложение. Преценката в този
случай да бъде преместен лишеният от свобода принадлежи на органа, който е
компетентен да издаде заповедта за преместване. В рамките на дискреционната
власт на органа е да реши, с оглед конкретните фактически обстоятелства за
всеки индивидуален случай, дали да бъде преместен лишеният от свобода.
При
това положение, като анализира събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира постановения отказ за законосъобразен.
На
първо място в случая не е налице промяна в постоянния адрес на самия
жалбоподател, не е налице промяна в постоянния адрес и на членове на семейството
на жалбоподателя, не е налице промяна и в адресната регистрация на лица, с
които жалбоподателят поддържа контакти. Не са налице и останалите хипотези по
чл. 62 от ЗИНЗС, които да обосновават искането за преместване в Затвора ***.
Възможността
за преместване на лишен от свобода от едно място за изтърпяване на наказанието
в друго е предвидена само при определени хипотези от закона. Съдът, при
проверка на оспорения отказ, проверява наличието на основанията посочени
изчерпателно в чл. 62 от ЗИНЗС, и не е овластен да извършва преценка по
целесъобразност на постановения отказ.
Възможността
за преместване по целесъобразност става по предложение на началника на затвора
при наличие на важни съображения, свързани с ресоциализацията, независимо от
постоянния адрес на жалбоподателя и близките му /чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС/, и е в правомощията само
на административния орган и то по предложение на началника на затвора, ако
същият прецени, че преместването е целесъобразно с оглед на възможността за осъществяване
на социални контакти с близките от лишения от свобода.
Преместването
в случая е поискано по молба на жалбоподателя, а не по предложение на началника
на затвора в хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС.
По
молба на лишения от свобода преместване по реда на чл. 62 от ЗИНЗС може да бъде
реализирано единствено в хипотезите на т. 1 и т. 3, а по т. 5 – и съобразно
желанието му. В останалите хипотези органът действа или по лекарско предписание
/т. 2/, или по предложение на началника на затвора /т. 4/.
Съдът
не установи в случая да са били налице основанията на чл. 62, ал. 1, т. 1 или т. 3 от ЗИНЗС. Не се установява и наличието
на предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 2 или т. 5 от ЗИНЗС. Няма направено предложение
от началника на затвора по чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че не са налице материалноправните
предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за преместването на
оспорващия в друг затвор, по негово желание или по молба на неговите близки към
датата на подаване на молбата и към датата на отказа.
Преместване
по молба на лишения от свобода на основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС може да бъде
реализирано единствено при промяна на постоянните адреси на семейството или
на лицата, с които осъденият поддържа контакти. В случая оспорващият не
твърди, че има такава промяна на адреси, няма и доказателства за това.
Промяната на настоящия адрес на лишения от свобода не е посочена в закона като
хипотеза, при която той може да бъде преместен за изтърпяване на наказанието в
друг затвор. Няма данни жалбоподателят да е направил искането за преместване,
за да бъде включен в обучение или работа в Затвора ***.
Предвид изложеното
съдът намира, че постановеният отказ съответства на материалния закон и целта
на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража. Същият
е законосъобразен и следва жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.
Направено
е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ГДИН –
София. По делото са проведени две открити съдебни заседания, като за ГДИН –
София не се е явил представител. Депозирано е само писмено становище по
съществото на спора. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
искането се явява основателно и следва да се осъди жалбоподателят да заплати на
ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София, бул.
"Н.Столетов" № 21 разноски в размер на 100 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
– град Ловеч, шести административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№ 1391/10.04.2020 г. подадена от М.Д.М. с ЕГН**********,***
ЗОЗТ ***, против Заповед № 1-1532/18.03.2020 г. на Главен директор на ГДИН –
София, гр.София бул. Ген. Н. Столетов № 21, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН**********,*** ЗОЗТ ***, да заплати на ГД
"Изпълнение на наказанията", гр. София, бул. "Н.Столетов" №
21 сумата от 100 /сто лв./ лева, представляващи сторени деловодни разноски.
Решението
да се съобщи на страните.
На
основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Административен
съдия: