№ 737
гр. София, 01.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20251000500367 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 4197 от 11.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6775/ 2022 г.
на Софийски градски съд, ГО, I-3 състав, е отхвърлен предявеният от
Национална агенция за приходите срещу „Интеринтелект“ ООД, Б. Б. П. и Х.
Г. Г. иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за обявяване за
недействителна спрямо Държавата сделката, сключена между ответниците с
намерение за увреждането й във формата на Нотариален акт за покупко-
продажба № 126/06.11.2017 г., том IV, нот. дело № 628/2017 г. на Нотариус рег.
№ *** на Нотариалната Камара.
Недоволна от така постановеното решение е останала Националната
агенция за приходите (НАП), която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК чрез своя
процесуален представител го обжалва с оплаквания за неправилност поради
допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални
правила и необоснованост. Поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че по делото не са били установени публичните задължения на
продавача по атакуваната сделка „Интеринтелект“ ООД, като сочи, че
доказателства в тази насока са били представени още с исковата молба. Излага
1
съображения, че публични задължения могат да бъдат установявани не само
чрез акт на държавен орган, какъвто е Ревизионният акт, но и посредством
подадена от данъчно задълженото лице декларация по реда на чл. 105 ДОПК,
какъвто бил и настоящият случай. Въз основа на систематично тълкуване на
разпоредбите на чл. 105, чл. 195, ал. 1 и чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК
обосновава извод, че задължения, установени по реда на чл. 105 ДОПК, са
ликвидни и изискуеми, а това означава установени по основание и размер.
Сочи, че дори съдът правилно да е приел, че за НАП липсва активна
материално-правна легитимация по отношение на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК в редакцията му от 2005 г., то той следвало да подведе фактите по
делото под хипотезата на чл. 216, ал. 3 от ДОПК, който препраща към чл. 135
от ЗЗД, в която хипотеза начинът на установяване на задълженията и дали
същите са ликвидни и изискуеми са ирелевантни. На последно място, навежда
доводи, че намерението за увреждане е налице, тъй като всяко действие, с
което длъжникът намалява своето имущество, затруднява удовлетворяването
на кредитора. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори от продавача по
сделката „Интеринтелект“ ООД, както и от купувачите Б. Б. П. и Х. Г. Г., в
които въззиваемите изразяват становище за неоснователност на въззивната
жалба. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а оносно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК от Национална агенция за приходите срещу „Интеринтелект“ ООД, Б.
Б. П. и Х. Г. Г., за обявяване за недействителeн спрямо Държавата на договора
за покупко-продажба от 06.11.2017 г., сключен между ответниците,
обективиран в Нотариален акт № 126/06.11.2017 г., том IV, рег. № 15540, нот.
дело № 628/2017 г. на нотариус Р. Р. с рег. № *** на НК.
От фактическа страна пред въззивния съд не се спори, а и от събраните
пред първоинстанционния съд като писмени доказателства справки за
подадени Справки-декларации за ДДС и Декларации Образец 6 се установява,
че за посочения в исковата молба период от м. януари 2012 г. до м. юни 2017
г. ответникът „Интеринтелект“ ООД е начислил и декларирал като дължими,
данъчни задължения в общ размер на 88 010,36 лв., от които 27 318.82 лв.
главница по ЗДДС, сумата 12 127.39 лв. за ДДФЛ, сумата 30 647.71 лв. за
ДОО, сумата 12 953.67 лв. за здравно осигуряване и 10 055.64 лв. за УПФ.
Заедно с начислените лихви и възникналите и след този период задължения,
общо към датата на подаване на исковата молба задълженията на ответното
2
дружество „Интеринтелект“ ООД към Държавата са възлизали на 168 789.64
лв. Не се спори, че така посочените задължения не са установени с влязъл в
сила административен или съдебен акт.
На 06.11.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № 126 от 06.11.2017 г., нот. дело №
628/2017 г. на нотариус Р. Р., с който ответникът „Интеринтелект“ ООД е
продал на ответника Б. Б. П. през време на брака му с ответницата Х. Г. Г.,
следния недвижим имот: Апартамент № **, на III-ти жилищен стаж от
жилищна сграда - блок № *, ноходящ се на адрес *** в гр. София, със
застроена площ от 121,47 кв.м., заедно с 6,77 % идеални части от общите
части на сградата и заедно с 5,02 % идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, който Апартамент № ** представлява по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед
№ РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68134.1971.1435.2.10, за сумата от
122 900,00 лева. Посочената в нотариалния акт продажна цена е равна на
данъчната оценка на имота.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т.4 от ДОПК в редакцията от
ДВ бр. 105/2005 г., действала към датата на сключване на атакуваната сделка
до изменението и допълнението , публикувано в ДВ бр. 105/2020 г., в сила от
01.01.2021 г., недействителни по отношение на държавата са сделките,
сключени с намерение за увреждането й след датата на установяване на
публичното задължение, съответно - след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия (ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения). Следователно, за да бъде уважен този специален отменителен
иск е необходимо 1) по отношение на длъжника да е установено публично
задължение с влязъл в сила административен или съдебен акт, 2) длъжникът
да е извършил разпоредителни действия със свое имущество или след датата
на установяване на публичното задължение, или в периода след датата на
връчване на заповедта за ревизия до установяване на задълженията, 3)
действията или сделките да са извършени от длъжника с намерение за
увреждане на публичния взискател. Фактическият състав не включва наличие
на такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял. Тежестта на
доказване на всяка от посочените предпоставки, в т.ч. и намерението за
увреждане, е на ищеца, тъй като последното не се предполага (така Решение
№ 166 от 30.12.2009 г. по т.д. № 430/2009 г. на ВКС, II ТО; Решение № 69 от
22.06.2012 г. по т.д. № 534/2011 г. на ВКС, I ТО; Решение № 436 от 22.12.2011
г. по гр. д. № 308/2011 г. на ВКС, III ГО и др.). Съответно, недоказването на
която и да е от посочените предпоставки обуславя отхвърляне на иска.
В настоящия случай на първо място липсва установяване на публични
задължения на ответника „Интеринтелект“ ООД по предвидения от закона
3
начин. Съгласно чл. 108 ал. 1 от ДОПК, данъчните задължения и
задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с
ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. По въпроса е формирана трайна съдебна
практика, която напълно се споделя от настоящия въззивен състав и която е в
смисъл, че публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен
иск се явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила
административен акт, респ. с влязло в сила съдебно решение (Решение № 166
от 30.12.2009 г. по т.д. № 430/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 436 от
22.12.2011 г. по гр.д. № 308/2011 г. на ВКС, III Г.О. и др.). Между страните по
делото не се спори, че в случая публичните задължения, обективирани в
посочените в исковата молба Справки-декларации по ЗДДС и Декларации-
обр. 6 по ЗДДФЛ, ЗО, ДОО и УПФ, които са били подадени от
„Интеринтелект“ ООД, не са били предмет на ревизионно производство с
оглед установяването им с влязъл в сила административен акт. Това е
достатъчно, за да бъде искът отхвърлен, като неоснователен.
Доводите, наведени във въззивната жалба, които обвързват
установяването на публичните задължения с тяхната изискуемост, не могат да
бъдат споделени. Изискването данъчните задължения и задълженията за
задължителни осигурителни вноски да бъдат установени с ревизионен акт,
издаден в резултат на проведено ревизионно производство, е наложено от
необходимостта да бъде обезпечена сигурността на гражданския оборот, която
не допуска отменяване на сделки на разпореждане като увреждащи държавата
без вземането й предварително да е било установено по надлежния ред.
Поради това, дори дадени публични задължения на прехвърлителя да са били
изискуеми към датата на разпореждането, след като те не са били установени
по съответния ред, сделката не може да бъде отменена по реда на чл. 216
ДОПК, независимо, дали са били изчислени от самото задължено лице по реда
на чл. 105 от ДОПК. Справката за декларациите на данъчно задълженото лице,
дори когато тя не е била оспорена и съответно – отразява вярно сумите,
посочени в нея, не удовлетворява изискването на разпоредбата на чл. 108 от
ДОПК, която предвижда, че тези задължения се установяват с ревизионен акт,
какъвто в случая липсва.
Не може да бъде споделено и възражението, че самото подаване на
декларации и справки по реда на чл. 105 ДОПК следва да се възприема като
достатъчно за уважаването на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Подобна
условие хипотезата на чл. 216 ДОПК не съдържа. Както бе посочено, самата
редакция на разпоредбата води до извод, че установяването следва да бъде
окончателно, а не предварително, каквото е установяването посредством
подаване на декларации и справки, предвид съществуващата възможност за
ревизионно производство. Именно по този начин е озаглавен и Раздел I, от
Глава 14 на ДОПК.
От друга страна, дори да се приеме, по аргумент от чл. 108, ал. 2 ДОПК,
че публичните задължения следва да се счетат за надлежно установени и
когато по отношение на тях е изтекъл петгодишният срок за започване на
4
ревизия, предвиден в разпоредбата на чл. 109 ДОПК, то предявеният иск
отново се явява неоснователен. Това е така, защото по делото не се установява
да е налице и втората от предпоставките на специалния отменителен иск -
атакуваната сделка да е извършена с намерение за увреждане. Както се
посочи, намерението в тази хипотеза не се презюмира, а подлежи на доказване
от страна на ищеца (Решение № 27/28.02.2013 г. по т. д. № 410/2012 г. на ВКС,
II ТО и мн. др.). Договорът между ответниците и въззиваеми представлява
позволена от закона сделка, която не е безвъзмездна. Имотът е продаден на
цена, близка до данъчната оценка, като голямата част от нея е била платена по
банков път. Няма нито твърдения, нито доказателства с тази сделка да е
намаляло имуществото на продавача. Ето защо, не може да се приеме за
доказано и намерението за увреждане.
По изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемите Б. Б. П. и Х. Г. Г. следва да бъдат присъдени сторените в
производството пред въззивната инстанция разноски за един адвокат, които
възлизат на сумата от 3 900 лв. На въззиваемата страна „Интеринтелект“ ООД
разноски не следва да бъдат присъдени, поради липса на доказателства за
извършване на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4197 от 11.07.2024 г., постановено по гр.
д. № 6775/2022 г. на Софийски градски съд, ГО I-3 състав.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с ЕИК-*********, с адрес:
гр. София, ул. „Триадица“ № 2, да заплати на Х. Г. Г. с ЕГН-********** и Б. Б.
П. с ЕГН-**********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“
№ 3, ап.1, чрез адв. Св. М., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 3 900
лева, представляваща съдебни разноски за един адвокат, сторени пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6