Решение по дело №250/2016 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 161                                                24.10.2016 г.                                       гр.Несебър

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                    граждански състав

На дванадесети октомври                                           две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

             Председател: Евгени Узунов 

Секретар:Д.Г.

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело №250 по описа за  2016  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:    

Производството е е образувано по повод постъпила искова молба, с инкорпорирана такава от "В." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, м-ст „*********, представлявано от управителя П.Г.В. чрез пълномощника си адв. В.Б., Адрес ***, адв. В.Б. ПРОТИВ: „А." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Д.К. с правно основание чл. 367 от ТЗ, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД.

 С исковата молба се иска да бъде осъдено ответнното дружество „А." ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Д.К. Коев, да заплати на "В." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, м-ст „*********, представлявано от управителя П.Г.В., сумата в размер на 2583.84 лева, от които 2374.34 лева, представляваща главница за извършени транспортни услуги, съответно на 31.03.2015 г. и 209.45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от издаването й до подаване на исковата молба в съда - 24.02.2016 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, а също и направените разноски на осн. чл. 78 от ГПК.

В молбата ищеца излага твърдения в насока, че В.А. били в търговски отношения за транспортна услуга, за което е издадена фактура № *****/31.03.15 г. на стойност 5874.34 лева с включен данък добавена стойност. Извършването на услугата и фактурирането е прието с подпис на представляващия ответното дружество, върху посочената по - горе фактура.Ответното дружество е заплатило частично стойността на услугата с банков превод от 14.04.2015 г. в размер на 3500 лева. Остатъкът в размер на 2374.34 лева не е заплатен.

          Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща представител в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.367 от ТЗ и чл. 49 от Закона за автомобилните превози, като ищецът е предявил осъдителен иск срещу ответника за реално изпълнение на парично задължение по договор за превоз на товари.

За основателността на предявения иск, ищецът следва да докаже, че между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за превоз на стоки, по което той е изпълнил точно задълженията си, а за ответника е възникнало задължение по договора за плащане, което той не е изпълнил.

Съдът намира, че от представените и приети като доказателства по делото: Фактура №***** от 31.03.2015г.  се установява по безспорен начин, че ответника е бил страна по неформален договор за превоз я, по силата, на който ищецът е извършвал трансспортна услуга на ответното дружество, съобразно справката по чл.366 от ГПК.

В тази насока е и заключението на съденосчетоводната експертиза, видно от съдържанието на която Доставчика "В." ЕООД, във връзка с извършеванат транспортна услуга, издал на получатиля-ответното дружество данъчна фактура за облагаема доставка с пълен данъчен кредит.Фактурата съдържа законовите реквизити, осчетоводена е в счетоводствата и на двете дружества. С вальо от 14.04.2015г. ответното дружиство е заплатила по наков път в полза на ищцовото дружества сума в размер на 3500 лева по тази фактура, което съдът приема и като признание на основанието за заплащането и.Размера на непогасеното задължение по тази фактура е 2374.34 лева и лихва в размер на 209.41 лева.

По делото ответника не носи доказателствена тежест, неоспорва факта на поръчан от него превоз,признава основанието за възникването и, чрез частичното плащане по фактурата поради което съдът приема за установено по делото, че  съществува валидно търговско правоотношение между страните, породено от договор за извършване на транспортна услуга. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, ангажира достатъчно доказателства, от които се налага извод за наличие на търговско правоотношение. Всичко посочено по-горе обуславя извода за основателност и доказаност на предявения иск

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с молбата в с.з. от 17.10.2016г.

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. 

В процесния случай са налице тези предпоставки.

 Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Вероятната основателност на иска се установява от представените по делото доказателства и от извършената експертиза.

Поради горното, съдът,  постановява настоящото неприсъствено решение.

При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и следва да бъде осъден ответника да и заплати сумата от 804.48 лв., съобразно депозираният списък на разноските.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Несебърският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Д.К.  да ЗАПЛАТИ на В." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, м-ст „*********, представлявано от управителя П.Г.В.,  сумата от 2374.34 /две хиляди триста седемдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща главница за извършени транспортни услуги на 31.03.2015 г. и 209.45 лева, - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от издаването й до подаване на исковата молба в съда - 24.02.2016 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на задължението.

 ОСЪЖДА А." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Д.К.  да ЗАПЛАТИ на В." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, м-ст „*********, представлявано от управителя П.Г.В. направените по делото разноски в размер общо на 804.48 /осемстотин и четири лева и четиридесет и осем стотинки/ лв.

 Препис от решението да се връчи на страните.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: