О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесети януари две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
ПЕТЪР МИТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Св. Колева ВЧНД №
53/20г. по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 309,
ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от
защитника на подсъдимия М.М.А. срещу определение от 09.01.2020 г. на ВРС, I-ви състав,
постановено по НОХД
№ 1473/2019г., с което е била изменена изпълняваната
спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „Парична гаранция в размер на 10 000
лева” в „Задържане под стража”.
В жалбата се твърди, че атакуваното съдебно
определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не са налице реални
опасности подсъдимият да се укрие или извърши престъпление. В подкрепа на
довода за липса
на опасност от укриване се сочи обстоятелството, че подс.А. има постоянно
местоживеене в гр.Добрич, че живее на семейни начала с жена, с която отглеждат
малкото си дете. Като основание за незаконосъобразност на атакуваното
определение, се сочи обстоятелството, че подс.А. е имал добросъвестно
процесуално поведение, което изключвало възможността той да се укрие.
ВОС, след като
прецени доводите, изложени в частната жалба, материалите по делото и сам
провери правилността на постановения първоинстанционен съдебен акт, намери за
установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в
срок и от легитимиран за това субект, но разгледана по същество се преценява
като неоснователна.
С присъда № 4 от 09.01.2020 г., постановена по НОХД № 1473/2019г., състав на ВРС е признал подсъдимия М.М.А. ЕГН **********
за виновен в извършването на престъпление по чл.211, вр.чл.210, ал.1, т3, пр.2,
вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание седем години „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при
първоначален общ режим.
След постановяване на присъдата, по реда на
чл.309, ал.2 от НПК, решаващият съд се е занимал с мярката за неотклонение на
подсъдимия и като е
преценил данните по делото е намерил основания за
нейното изменяване в
по-тежка, а именно „Задържане под стража”.
Именно това определение е предмет на настоящия
въззивен контрол.
Въззивната инстанция не се съгласява с
доводите, изложени в частната жалба, за липса на опасност от укриване или
извършване на престъпление от страна на подсъдимия М.А., в случай на изменение на мярката му за неотклонение от
"задържане под стража" в по-лека по вид. И това е така, тъй като понастоящем
тези две опасности съществуват. Опасността от извършване на престъпление се извежда от данните по делото, свързани с предходното осъждане на подсъдимия,
който вече е бил осъждан за извършена през 2017 година измама. Присъдата е
влязла в сила на 23.02.2019 година. Горното съчетано с факта
на постановената от
първоинстанционния съд осъдителна присъда със значителна по размер санкция -
седем години „Лишаване от свобода”, която макар и не
влязла в сила, прави
и опасността от укриване реална. На тези
фактически данни не може да се противопостави желанието на подсъдимия да
съжителства с майката на детето си, които според
настоящия състав на въззивната инстанция не би постигнал възпиращ ефект. Тук
следва да се посочи, че като изискване за евентуално изменение на мярка за
неотклонение законодателят в нормата на чл.309, ал.2 от НПК е поставил три
условия: подсъдимият да е признат за виновен, да е осъден на наказание лишаване
от свобода, изпълнението на което да не е отложено по чл. 66 от НК
и да е налице реална опасност да се укрие. Очевидно предпоставките са различни
от тези по чл.63 от НПК, поради което и въззивният съд няма да коментира
тяхното наличие или отсъствие. В конкретния случай са налице и трите условия по
чл.309, ал.2 от НПК, което е достатъчно, за да бъде предприето оспореното
изменение на МНО.
Добросъвестното процесуално поведение и
доброволното явяване в съдебни заседания пред ВРС,
на които е акцентирал защитника в жалбата, като мотив за промяна на мярката за
неотклонение на подсъдимия А., е било предпоставка за
провеждане на съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.371, т.1 от НПК и за
срочното приключване на първоинстанционното производство.
С оглед на гореизложеното и като не намери
основания за ревизия на атакуваното съдебно определение, ВОС счете, че същото следва да бъде потвърдено като правило и
законосъобразно.
Водим от горното ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.01.2020 г. на
ВРС, I-ви състав, постановено по НОХД
№ 1473/2019г, с което е била изменена изпълняваната
спрямо подсъдимия М.М.А.
ЕГН ********** мярка за неотклонение от „Парична гаранция в
размер на 10 000 лева” в „Задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/