№ 22982
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110110486 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по искова молба от 26.02.2024 г. на малолетния Д. М. Д., ЕГН **********
(ищец), действащ чрез своята майка и законен представител Л. К. Е., ЕГН **********,
срещу М. В. Д., ЕГН ********** (ответник). Предявен е иск с правна квалификация чл. 150,
пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК). Предявена е и акцесорна претенция по
чл. 146 СК.
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебен акт, първият е
осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 162,50 лева. Сочи, че от определяне на
предходната издръжка нуждите му са се увеличили.
Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на определената
издръжка на ищеца, като осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на
300,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2024 г. до настъпване
на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.Оспорва иска за сумата над 233,50 до пълния предявен размер от 300,00 лева като
неоснователен. В съдебно заседание сочи, че искът е основателен за сумата от не повече от
270,00 лева. Не претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, малолетният Д. М. Д.,
ЕГН **********, е дете на ответника (л. 5 от делото).
1
С Решение от 09.02.2021 г., постановено по гр. д. № 32219/2020 г. по описа на СРС,
Трето гражданско отделение, 86 състав, влязло в сила на 09.02.2021 г., бракът между
родителите на ищеца е прекратен, като ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна
издръжка в размер на 162,50 лева (л. 6-л.9 от делото).
Oт представените по делото удостоверения за раждане се установява, че родителите на
ищеца имат по още едно дете (л. 24 и л. 60 от делото)
Майката на ищеца е имала брутно месечно трудово възнаграждение за периода месец
08.2023 г.- 01.2024 г., в размер на около 528,00 лева (л. 10 от делото), получавала е основна
заплата в размер на 824,00 лева по ТПО (л. 47 от делото), като за периода 01.2024 г.- 07.2024
г. е имала среден месечен осигурителен доход в размер на 933,00 лева (л. 48 от делото).
Същата притежава движимо и недвижимо имущество (л. 71 от делото). Бащата на ищеца за
периода 01.2024 г.- 07.2024 г. е имал среден месечен осигурителен доход в размер на около
1 661,72 лева (л. 44 от делото), като същият има декларирано движимо и недвижимо
имущество (л. 70 от делото). И за двамата родители на ищеца не са налице данни за
подадени декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице (л. 43 и л. 46 от делото).
Представените по делото касови бонове, съдът не цени, тъй като от същите не може да
се установи за нуждите на кого са направени разходите и кой ги е сторил (л. 55-л.59 от
делото).
По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП-Берковица, в който е посочено, че
детето се отглежда от неговата майка, която полага основните грижи за него. Д. е ученик в 6а
клас на Трето ОУ „Иван Вазов“, гр. Берковица, като посещава и частни уроци (л. 74-л. 76 от
делото).
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения между страните обстоятелствата, че за периода от 23.10.2023 г. до 10.07.2024 г.
майката на ищеца е била в болничен, а към момента ползва отпуск по майчинство по чл. 163
КТ (л. 66 от делото).
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите са неотносими към
предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
2
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
В същото време обичайните за дете на възрастта на ищеца (за храна, дрехи, обувки, за
обучение, медицински грижи и т.н.) нужди се установява от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжка се дължи от
двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза на детето.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че е настъпила съществена
промяна, след постановяване на Решение от 09.02.2021 г., постановено по гр. д. №
32219/2020 г. по описа на СРС, Трето гражданско отделение, 86 състав, влязло в сила на
09.02.2021 г. От присъждане на досегашната издръжка, са изминали повече от 3 години, през
което време детето е пораснало и с това са се увеличили потребностите му от средства за
съществуване и образование. Следва да се има предвид и че съдът отчита инфлацията и
нарасналите нужди на детето, както и обстоятелството, че макар и ответникът за периода
01.2024 г.- 07.2024 г. е имал среден месечен осигурителен доход в размер на около 1 661,72
лева (л. 44 от делото), то същият има движимо и недвижимо имущество (л. 70 от делото), в
работоспособна възраст е, не страда от заболяване, което да му пречи да полага труд, като
може да реализира месечен доход, възлизащ на средната за страната работна заплата (така
Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК). Поради, това,
съдът приема, че в конкретния случай с оглед доказателствата по делото, ответникът следва
да заплаща на ищеца издръжка в размер на 300,00 лева.
Следва да се има предвид, че разходите, които някой от родителите прави за своята
лична издръжка и за подобряване на битовите си условия, вкл. чрез заем или кредит от
банкова институция не следва да се приспадат от общия му доход (в този смисъл ТР
№34/1973г. на ОСГК на ВС и Решение № 559/1970г. на II ГО на ВКС). На страните е
известно обстоятелството, че всеки родител е длъжен да се грижи за физическото,
умственото, нравственото и социално развитие на своите деца, както и да осигурява условия
на живот, необходими за развитието им. Задължението за издръжка не може да се дерогира
чрез поемане на други задължения, обременяващи материалното положение на дължащия
издръжка.
3
Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната искова
претенция по чл. 146 СК за законна лихва.
С оглед изложеното, съдът приема, че така предявения иск с правна квалификация чл.
150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния
му предявен размер от 300,00 (триста) лева. Издръжката се дължи считано от 26.02.2024 г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 300,00 лева.
Относно направените разноски по делото
Претенция за присъждане на разноски има от ищеца. Представен е списък по чл. 80
ГПК (л. 84 от делото). С оглед изхода на делото ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
дължи на ищеца разноски в размер на 500,00 лева (л. 85 от делото).
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
разноски в размер на 198,00 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на
издръжката.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение от 09.02.2021 г., постановено по гр. д. № 32219/2020 г. по описа на
СРС, Трето гражданско отделение, 86 състав, влязло в сила на 09.02.2021 г., като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 СК, М. В. Д., ЕГН
**********, да заплаща на малолетния Д. М. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Л. К. Е., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00
(триста) лева, считано от 26.02.2024 г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на Д. М. Д., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. В. Д., ЕГН **********, да заплати на Д.
4
М. Д., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Л. К. Е., ЕГН
**********311, разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, М. В. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, разноски в размер на 198,00 (сто деветдесет и осем)
лева, представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5