Решение по дело №9305/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 421
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 4 юни 2022 г.)
Съдия: Виолета Кожухарова
Дело: 20213110109305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110109305 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. №
22056/17.03.2020 г. от „Е. П. П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д., чрез процесуален представител срещу В. Й. СТ., с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите от 234.46 лева, представляваща дължима главница за незаплатена ел.
енергия по фактури, издадени за периода от 14.01.2019 г. до 15.07.2019 г., а именно: фактура
№ ФП0275177026/ 14.01.2019 г., с падеж - 01.02.2019 г., фактура № ФП0276343827/
13.02.2019 г., с падеж - 01.03.2019 г. и фактура № ФП0282144935/ 15.07.2019 г., с падеж -
01.08.2019 г., за обект с абонатен № ***, с адрес: **** и клиентски № ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
7.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и 40.73 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 01.02.2019 г. до 27.11.2020 г., за което вземане ч.
гр. дело № 15698 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед №
274065/09.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение. Претендират се и извършените
разноски в заповедното и в настоящото производство.
В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за доставка на
ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията между страните се
регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Е. П. П.” АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди се,
че ответникът не е заплатил стойността на потребената ел. енергия по фактури, издадени за
периода от 14.01.2019 г. до 15.07.2019 г., за обект с с абонатен № ***, с адрес: **** и
клиентски № ***
Ответникът – В. Й. СТ., не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. В срока
за отговор депозира молба с приложени касови бонове.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
1
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от
получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 15698/ 2020 г. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и неговият размер,
а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните с твърдяния предмет, по
който е изправна страна и от което е възникнало вземането му, в посочения размер (т. е.
реалната доставка на консумираното количество ел. енергия).
В тежест на ответника е да установи погасяване на дълга.
В тежест на ответника по обратния иск, е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си: момента на приключване на строително – монтажните дейности
и въвеждане на сградата в експлоатация; погасяване на задължението.
В настоящата хипотеза, липсва спор между старните, че вземането за главница и
обезщетението за забава е погасено в хода на процеса.Последното се потвърждава и от
представените на л. 41 – 43 копия от касови бонове.
Плащанията са извършени след депозиране на заявлението, а и след предявяване на
иска.
По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази всички факти,
които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на
иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 9 от ТР № 4/ 2013 год.
В предвид горното, извършеното в хода на процеса погасяване на задължението по
заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 15698/ 2020 год. на ВРС, следва да бъде
съобразено, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Независимо от изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и
извършените в настоящото производството разноски, до колкото с поведението си
ответникът е дал повод за образуване както на заповедното, така и на исковото
производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да
се присъдят сумите от 75 лева – разноски за водене на заповедното производство и 175.00
лева – разноски, извършени в настоящото производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. П. П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д. срещу В. Й. СТ., ЕГН: **********, с
адрес ****, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 234.46
лв. (двеста тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
дължима главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 14.01.2019
г. до 15.07.2019 г., а именно: фактура № ФП0275177026/ 14.01.2019 г., с падеж - 01.02.2019
г., фактура № ФП0276343827/ 13.02.2019 г., с падеж - 01.03.2019 г. и фактура №
ФП0282144935/ 15.07.2019 г., с падеж - 01.08.2019 г., за обект с абонатен № ***, с адрес:
**** и клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 7.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
2
и 40.73 лв. (четиридесет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 01.02.2019 г. до 27.11.2020 г., за което вземане ч. гр. дело №
15698 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед №
274065/09.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Й. СТ., ЕГН: **********, с адрес ****, да заплати на „Е. П. П.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д.
сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща извършени в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Й. СТ., ЕГН: **********, с адрес ****, да заплати на „Е. П. П.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д.
сумата от 175.00 (сто седемдесет и пет) лева, представляваща извършени в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3