№ 197
гр. Перник, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на първи юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело
№ 20251700100142 по описа за 2025 година
Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и
следващите от този кодекс – решение по исков спор с правна квалификация
чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от В. Г. Б. с ЕГН ********** и адрес: ***,
против Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник,
пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от Станислав Владимиров – кмет, и
иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 49 във връзка с
чл. 45 от ЗЗД в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
Фактическите твърдения на ищеца са , че на 09.01.2025 г.. около 15:00 часа.
в ***, вървял по *** с посока на движение от *** към *** , като се придържал
плътно вляво на пътното платно, защото на тротоара били паркирани
автомобили. Б. направил опит да пресече платното надясно в посока ***, като
изведнъж усетил хлътване, последвано от извиване на десния си крак, в
резултат на което паднал напред и ударил дясното си коляно. Причина за
падането било наличието на образувала се в непосредствена близост до
тротоара голяма дупка с изровен асфалт, необозначена и необезопасена. След
падането ищецът усетил силна болка в областта на дясното си коляно.
Няколко часа
по-късно травмираният крайник се подул и станал силно болезнен, поради
което след извършени прегледи и консултации със съответните специалисти в
МБАЛ „Рахила Ангелова” АД - гр. Перник, на Б. била поставена следната
диагноза: счупване на горния край на тибията. Крайника му бил
имобилизиран за период от 45 дни , но болката не отшумяла ; при последващ
преглед бил установен хематом в областта на коляното , което наложило
придвижване с патерици. Така претърпяния от ищеца травматизъм, твърди се ,
довел до болки и страдания със значителен интензитет през първите седмици,
1
неотшумели към датата на исковата молба. Невъзможността да използва крака
си довела до затруднение на двигателните функции, а оттам – и до
затруднения сам да посреща елементарните си битови потребности ;
наложило му се за тях да ползва чужда помощ.
Твърди, че съгласно ЗОбС, ЗП и ЗДвП ответникът има задължение да
поддържа общинските улици в добро състояние, което не е изпълнил и затова
носи отговорност за причинените и неимуществени вреди. Оздравителния
процес продължавал и към датата на подаването на исковата молба , при което
Б. е оценил претърпените от него неимуществени вреди на сумата от 40 000
лева и иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца тази сума като
обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на
травматично увреждане, настъпило на 09.01.2025г. в гр. Перник, ведно със
законната лихва върху главницата от тази дата до окончателното плащане на
вземането. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, включително фактите , които
ищеца сочи като част от механизма на настъпване на вредите; отрича да е
легитимиран да отговоря по иска . Сочи, че не е налице фактическия състав
обосноваващ отговорността му за причинените на ищеца неимуществени
вреди. Твърди, че търсения от ищеца размер на обезщетението е завишен и не
съответства на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Прави
възражение по чл. 52, ал. 2 от ЗЗД за съпричинявяне от ищеца. Искането към
съда е да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените
разноски.
Исковете са имплицитно допустими, след като са осъдителни , при наличие
на твърдение за неудовлетворено притезание .
Съдът, предвид становищата на страните и оценявайки както заедно, така и
поотделно доказателствата по делото, съобрази следното:
І. По фактите:
Съобразно нормата на чл. 153 от ГПК и тази на чл. 49 във връзка с чл. 45 от
ЗАкона за задълженията и договорите подлежат на доказване следните факти :
загуба на равновесие и падане на ищеца по причина в дупка на пътното
платно, претърпени от падането травматични увреди и неимуществени вреди,
които да са в пряка причинно следствена връзка с травматизма. Наличието на
виновно поведение на лица от състава на общината не е от значение ,
доколкото отговорността на общината за деликт е обективна .
Не е формиран спор по това, че на 09.01.2025г, ищецът пада на *** в ***
и от удара при падането претърпял счупване на кондила на големия пищял на
дясната подбедрица. Това се и установява от наличната по делото медицинска
документация на л. 8 и следващите от делото – допълнителен лист за преглед
, резултат от образно изследване, лист за преглед на пациент на л. 11 от
делото, както и от показанията на свидетеля Н.В.. Съдът кредитира тези
показания ,тъй като са вътрешно безпротиворечиви и еднопосочни с
медицинската документация и заключението на вещото лице. По делото
липсват и данни, които да ги опровергават.
2
Според заключението на вещото лице по събраната съдебномедицинска
експертиза , при инцидента ищецът е претърпял счупване на кондила на
големия пищял на дясната подбедрица, като механизмът на получаване на
увредата е падане, посрещане на удара отстрани и се чупи триъгълно парче от
костта / подбедрицата. Медикобиологичния характер на увреждането е трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок повече от 30 дни.
Непосредствено след настъпването на увредата е проведено консервативно
лечение, изразяващо се в гипсова имобилизация Получените от ищеца
увреждания са в причинна връзка с процесния инцидент, причинили са болки
на ищцата за период от около 4 месеца, като първите 2 седмици дни след
инцидента и първите две седмици след сваляне на гипсовата имобилизация,
болките са били с по голям интензитет. Възможно е пълно възстановяване,
като няма данни за усложнения при оздравителния процес. Съдът кредитира
това заключение , то е базирано на неоспорени свидетелстващи документи,
какъвто е епикризата , и кореспондира със свидетелските показания. Затова
приема, че механизма на настъпването на вредите е този , описан в исковата
молба – при падане , Б. удря коляно и чупи парче от подбедрицата.
Липсват данни дупката да е била обезопасена по някакъв начин или да е
била към датата на инцидента сигнализирана като неравност или пътно
препятствие; такива твърдения в отговора на исковата молба липсват, не се и
провежда доказване в тази насока.
Не на последно място, има причинени на Б. вреди от произшествието - от
заключението на вещото лице ставя ясно , че той е търпял първите две
седмици силни по интензитет болки, нуждаел се е ( според показанията на
свидетеля ) от помощ за ежедневните си нужди , изпитвал притеснения от
ново падане, предвид стръмни и неизбежни вътрешни стълби в жилището му .
ІІ. По правото:
Сложният фактически състав на чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите предвижда едновременното наличие на няколко елемента:
противоправно поведение (действие или бездействие), настъпили в резултат
на това поведение вреди за ищеца, причинноследствена връзка между
противоправното поведение и вредите. Вината на деликвента при
извършването ( в смисъл на знание за определени факти) не се изследва ,
отговорността на възложителя на дадена работа по чл. 49 във връззка с чл. 45
от ЗЗД е обективна. Дори да се приеме обратното , то вината се предполага по
смисъла на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Не се спори , че злополуката е настъпила на пътното платно на *** в ***.
Според § 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ,,
т . 4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.), общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване” са станали общинска собственост с
приемането на закона, ако и преди тази дата да са били държавни . Няма
данни по делото правото на собственост върху конкретната улица да е
преминало върху лице, различно от общината, и в частност- няма данни да се
3
касае за имот, който преди датата 17.09.1991г. ( датата на влизане на закона в
сила ) да е бил частна собственост. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската
собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес
на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
По общо правило, вещите се стопанисват от собственика си. Когато се касае
за улица, тази грижа включва и находящите се на същата площ елементи на
инфраструктурата. Като собственик на пътя, към който се приравняват и
улиците съобразно § 6, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, Община
Перник , по силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон е длъжна поддържа пътната
настилка в изправно състояние„ .........така........, че да осигурят условия за
бързо и сигурно придвижване” Съответно, общината е собственик на вещта,
от която са настъпили вредите, и затова и носи отговорността да я поддържа в
безопасно състояние. Горното важи дори и тогава , когато работата по
поддръжката на пътното платно е възложена на трето на спора лице , напр.
по силата на договор. Трайната съдебна практика приема, че не е необходимо
неизпълнението да бъде персонализирано чрез посочване на конкретно
длъжностно лице или друго лице от състава на ответната администрация или
третото лице – изпълнител, достатъчно е да бъде установени неизпълнение на
задължения, за да се ангажира отговорността й за непозволено увреждане.
Неподдържането на пътя в изправно състояние съответно е противоправно
поведение и ангажира деликтната отговорност на общината.
Спори се по това, дали Б. е претърпял от падането вреди . Съдът кредитира,
каза се , показанията на свидетеля В. в това отношение и приема наличието
им. Тези вреди са в пряка причинноследствена връзка с поведението на
ответната администрация; самодостатъчно е било дупката да се запълни, за да
бъдат те избегнати.
Или, съдът приема, че има причинено на ищеца непозволено увреждане.
Хипотезата на чл. 49 от ЗЗД е налице.
ІІІ. По размера на иска :
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост ( чл. 52
от ЗЗД ), като се съобразят и критериите, дадени от ВС на НРБ в
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум, ППВС № 17/1963г., и ППВС №
4/1975г. Касае се за мъж на средна възраст ( 53 г . към датата на
произшествието,) работоспособен и физически активен, който обаче
вследствие на така получените травматични увреди е с временно намалена
двигателна възможност; търпял е интензивни болки и страдания поне два
месеца, според заключението на вещото лице по СМЕ. Последното
обстоятелство се отчита и поради това, че му се е налагало, макар и
инцидентно , да ползва чужда помощ за задоволяване на ежедневните си
нужди, нещо, което личи от показанията на В..Твърденията за нужда от чужда
помощ кореспондират и със заключението на вещото лице, доколкото налице е
била гипсова имобилизация на долен крайник. Няма обаче данни за
постоянно обездвижване или други усложнения в оздравителния процес , не се
4
сочи трайна неработоспособност , и с оглед казаното и обичайната практика
на ВКС касателно размерите на обезщетенията (решение № 112/21.06.2017
година по търговско дело № 60334 /2016 г.), и като се отчитат
инфлационните процеси от датата на произшествието , съдът намира за
справедлив размер на обезщетението сумата от 10 000 лева, до който размер
иска следва да бъде уважен.
Тъй като при непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана, то
ответната администрация дължи и обезщетение за забавата в размер на
законната лихва от датата на деликта, до окончателното изплащане на
вземането.
ІІІ. Право на разноски имат и двете страни , пропорционално.
Ищеца е бил освободен от такси и разноски, не е направил такива.
Дължи се хонорар на адвоката на ищеца, по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата , като съдът не може да отрече наличието на такава хипотеза ;
хонорара се определя в минимален размер - съобразно размера на
претенцията и пропорционално на уважената част от нея.
Ответната администрация също има право на пропорционална част от общо
направените си разноски. Те са в размер от общо 400 лева , включително и
възнаграждение на осъществилия защитата на общината юрисконсулт,
определено от съда да е 200 лева. Дължат се на ответника пропорционално
на отхвърлената част 300 лева. Тя следва да заплати и платените от бюджета
части от хонорарите на вещите лица , от които Б. е била освободен, на
основанието по чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати на
В. Г. Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 10 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане ( болки , страдания ,
неудобство , невъзможност да се поддържа лична хигиена без помощ
вследствие на пропадане в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно в Перник на дата 09.01.2025 г.), ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на деликта - 09.01.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането , като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 40 000 лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
Осъжда Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник,
пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати на адвокат
А. С. В. , САК, адрес на дейност ***, сумата от 926.50 лева хонорар по делото,
на основанието по чл. 38 от ЗАдвокатурата
Осъжда Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник,
пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати по бюджета
на съда , чрез сметката на ОС Перник за депозити и вещи лица, сумата от 200
5
лева платени хонорари на вещи лица.
Осъжда В. Г. Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Община
Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван
Рилски № 1, представлявана от кмета си , сумата от 300 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд гр.
София , с въззивна жалба и в двуседмичен срок от връчването на преписи на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6