Решение по дело №816/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Н. от [населено място], подадена чрез адв.П. Б., срещу Решение № 103/09.07.2024 г., постановено по АНД № 339/2024 г. по описа на Районен съд - Свиленград.

Касационният жалбоподател счита обжалваното съдебно решение за незаконосъобразно. На първо място, районният съд не взел под внимание, че на дерегистрирания автомобил била издадена застрахователна полица „Гражданска отговорност“, от което следвало, че в системата на застрахователите автомобилът бил изряден и оттук извода, че водачът бил добросъвестен и в ситуация на незнание и неуведомление по надлежния ред. В подкрепа на твърдението за ненадлежното уведомяване на водача на МПС-то се посочва, че до свалянето на регистрационните номера се стигнало след проведена акция на служба „ГДБОП“ на МВР и съответно служител на същата бил свидетел по съставянето на АУАН и разпитан в заседание пред първоинстанционния съд. С оглед на така изложеното, се моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло обжалваното съдебно решение.

Ответникът – Началник Група в Районно управление - Свиленград към ОДМВР - Хасково не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, съответно не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23-0351-000561 от 07.12.2023 г. на ВПД Началник Група в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на А. Г. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 31.08.2023 г. свидетелят Б. М. Х. и колегите му, при изпълнение на служебните си задължения, в [населено място], спрели за проверка движещия се в посока центъра на града лек автомобил [Марка], модел „Берлинго”, с държавен регистрационен № [рег. номер], управляван от жалбоподателя А. Н.. Било констатирано, че лекият автомобил не е собственост на Н., както и че автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 26.05.2023 г., тъй като не била проведена регистрация в двумесечен срок след придобиването му. С оглед на така установеното, бил съставен АУАН, редовно предявен и връчен на Н., който заявил, че не е знаел за прекратената регистрация и че не е бил уведомен официално за това. Административнонаказателното производство по посочения АУАН било прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с мотивирана резолюция № 23-0351-М000079/05.09.2023 г. на началника на РУ - Свиленград. Образувана била преписка по описа на Районна прокуратура - Хасково за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С постановление от 13.11.2023 г. било отказано да бъде образувано досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, доколкото деянието не съставлявало престъпление и липсвал субективният елемент от състава на деянието. Постановлението от 13.11.2023 г., заедно с материалите по преписката, били изпратени от Районна прокуратура - Хасково на РУ - Свиленград за вземане на отношение относно административнонаказателната отговорност на А. Н. и били получени на 13.11.2023 г. На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било образувано административнонаказателно производство срещу жалбоподателя, без да бъде съставен нов АУАН. След получаване на прокурорското постановление, началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград приел, че са налице основанията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал процесното Наказателно постановление № 23-0351-000561 от 07.12.2023 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

При излагане на правните си доводи съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно наказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Преценил е, че НП е издадено от компетентен орган и при спазване на предвидения от разпоредбата на ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срок, считано от датата на съставяне на постановлението на прокуратурата, идентична с тази на получаването му от административнонаказващия орган. Предвид характера на административното нарушение, свързано с управление на нерегистрирано моторно превозно средство, съдът е посочил, че жалбоподателят Н. е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена. Заявил е, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално, тоест извършва се с привеждане на МПС в движение без надлежна регистрация. В случая свидетелите потвърдили, че Н. е управлявал автомобила и самият той не оспорвал този факт. Нямало спор, че автомобилът бил с прекратена регистрация от 26.05.2023 г., и че Н. е знаел или е трябвало да знае за това. Обсъдени са правните аспекти на определението "водач", като е посочено, че законът изисква от всеки водач да бъде запознат с регистрирането на автомобила, който управлява. Н., управлявайки автомобила, бил длъжен да провери дали този автомобил е регистриран, а бездействието му в това отношение е квалифицирано като небрежност. Цитирана е и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвиждала служебно прекратяване на регистрацията на МПС, когато не е извършена пререгистрация в законоустановения срок. Съдът е заключил, че нарушението е правилно квалифицирано от АНО, а наложените административни наказания съответстват на законовите изисквания.

Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо – същото е постановено по подадена в срок жалба, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

При напълно изяснена фактическа обстановка, съответстваща на събраните гласни и писмени доказателства, районният съд е достигнал до правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

По делото е безспорно установено, че касационният жалбоподател е управлявал процесния автомобил, собственост на трето лице, както и, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП (по силата на закона поради непререгистриране в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС).

На преценка подлежи обстоятелството необходимо ли е водачът на автомобила да е знаел, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на всеки водач на МПС, без значение дали е негов собственик, е вменено задължението да управлява това МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, само ако е регистрирано. Обстоятелствата, че автомобилът е с поставени регистрационни табели и че на същия е издадена застрахователна полица „Гражданска отговорност“, както и, че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът не е регистриран, не освобождават водача от задължението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Действително, с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл. 14, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само когато незнанието на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача непредпазливост, като същият не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил, чужда собственост. За разлика от разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от НК, съгласно която „непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи“, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН - „непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи“. Изключение по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН не е предвидено в ЗДвП, поради което при извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Като водач А. Г. Н. е приел да управлява лек автомобил, на който не е бил собственик, но е бил длъжен именно в качеството си на водач да се осведоми от собственика на автомобила или от лицето, което му го предоставя за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. Същият е следвало да провери предадените му с автомобила документи и конкретно за случая - свидетелство за регистрация на процесното МПС, като установи и изясни данните, вписани относно собствеността на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобила, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не го е сторил, водачът Н. е проявил непредпазливост, а това обосновава и вината му. Независимо, че същият не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, той е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при бездействие да се регистрира новият собственик.

В този смисъл по безспорен начин са установяват елементите от обективната и субективната страна на нарушението. В НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 - т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно. Осъществилата се фактическа обстановка е подведена под релевантния по време, място и лица закон. С НП законосъобразно и справедливо наказващият орган е наложил предвидените от законодателя административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ в минимален размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя (чл. 12 от ЗАНН), при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и съответства на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103/09.07.2024 г., постановено по АНД № 339/2024 г. по описа на Районен съд - Свиленград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.