Решение по дело №19741/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3259
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Мирослава Иванова Данева
Дело: 20193110119741
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3259/17.7.2020 г. , гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 25.06.2020 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

при секретаря  Й.Трендафилова  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19741  по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Е.Т.Г. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника „З.А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск с правно основание чл.405 от Кодекс за застраховането за осъждане на ответника да заплати на ищеца , както следва:

сумата от 100,00 лв. ,  представляваща частичен иск от сумата в размер на 4177.22 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден десен панел, задна дясна врата, облицовка десен праг, вътрешна дясна надлъжна носеща греда, основа външна заден десен панел, праг десен, основа праг десен и основа вътрешна заден десен панел, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №************от 21.11.2018г. за застраховка „Каско", клауза „Пълно" на лек автомобил марка БМВ *** ХД, с ДК № В ****ВН, установено на 21.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск посредством увеличаване на размера на същия, като същият се счита за предявен за сумата в размер на 3226,65  лв., представляваща окончателен иск.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: излага ,че на 21.11.2018г., в гр.Варна е сключил Застраховка „Каско", клауза „Пълно" на собственият му лек автомобил марка БМВ *** ХД, с ДК № В ****ВН, с ответника ЗАД „Армеец", със срок на действие от 25.11.2018г. до 24.11.2019г. Твърди се че автомобилът е застрахован за 14200 лева, като застрахователната премия, която е трябвало да заплати , съгласно застрахователна полица №************от 21.11.2018г. възлиза на 923.37 лева. Ищецът излага, че премията е разсрочена на 4 вноски, като към момента всички са платени.

Излага се, че на 21.08.2019г., отивайки до автомобила, който е бил паркиран в гр.Варна, ул.И. ***, ищецът установил, че автомобилът е блъснат от неустановено МПС. На 21.08.2019г. ищецът уведомил ответника ЗАД „АРМЕЕЦ" за настъпилото застрахователно събитие.

Излага се, че служител на ответника огледал автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение по щета № 13019030106442/21.08.2019г..В описа, като увредени детайли били описани, както следва: заден десен панел, задна дясна врата, облицовка десен праг и вътрешна дясна надлъжна носеща греда. След разглобяване на автомобила се извършил допълнителен оглед, като били описани следните увредени детайли: врата задна дясна, панел заден десен, основа външна заден десен панел, праг десен, основа праг десен и основа вътрешна заден десен панел.

Ищецът твърди, че до момента не е получил необходимото застрахователно обезщетение, поради което е извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, относно стойността за ремонта на автомобила. От така направеното проучване установил, че сумата ,  необходима за възстановяване на автомобила , е в размер на 4 177.22 лв.

Във връзка с гореизложеното за ищеца възниква правен интерес от завеждане на настоящия иск.

С оглед на гореизложеното, се моли да бъде уважен предявения иск и да се присъдят направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество  З.А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в който се излага, че исковата молба е редовна и допустима, но се оспорва предявения иск по основание и размер.

Излага се, че Договор за застраховка „Каско", застрахователна полица №************е сключен по клауза "П", която клауза съгласно Общите условия, неразделна част от застрахователния договор, включва покритие за пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М", „Ч" и „К", а именно: пожар, експлозия, природни бедствия; авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, от удар с хора или животни, от препятствия на пътното платно като земни и скални маси, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни тела; злоумишлени действия от трети лица; пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС от друго пътно превозно средство, животно, човек или предмет докато застрахованото МПС е било паркирано; противозаконно отнемане на МПС. Със сключването на полицата, ищецът е поел задължение да предоставя достоверни и истински данни относно настъпването на събитието и уврежданията от него.

Счита се, че видно от събраните по преписка по щета № ********** данни е, че събитието не е настъпило по декларирания от ищеца начин - в паркирано състояние, а е настъпило при движение и то с удар в движение. Посоченото обстоятелство се установява и от снимковия материал, направен при завеждането на щетата.

Твърди се, че заявените увреждания не са в причинна връзка със застрахователно събитие по смисъла на Общите условия на застраховката.

С оглед изложеното се намира, че претенцията на ищеца е недоказана както по основание , доколкото липсва събитие, което да бъде квалифицирано като застрахователно, и което да е проявление на покрит по полицата риск, така и по размер, доколкото липсват доказателства за размера на претенцията.

Предвид изложеното се моли да се отхвърли предявената искова претенция и да се присъдят сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От представената по делото Застрахователна полица №************от 21.11.2018г. е видно , че ищецът Е.Т.Г. е застраховал по Застраховка „КАСКО“ на МПС процесния лек автомобил при ответното дружество със срок на действие от 00:00 часа на 25.11.2018г. до 24:00 часа на 24.11.2019г.

Приети по делото са Общи условия към застраховка „Каско на моторно превозно средство", приложими към процесната застрахователна полица №************от 21.11.2018г. .

Представени са 2 бр. квитанции за платени премии по процесната застрахователна полица №************от 21.11.2018г..

За безспорно  установено и и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че 1/ между ищеца и ответника е сключен валиден договор за имуществена застраховка „Каско", клауза „Пълно" на собственият му лек автомобил марка БМВ *** ХД, с ДК № В ****ВН, с ответника ЗАД „Армеец", , обективиран в застрахователна полица №************, със срок на действие от 25.11.2018г. до 24.11.2019г. , както и 2/ че ищецът е изправен по отношение на поетите от него задължения по договора за застраховка; на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Прието по делото е Уведомление от 21.08.2019г. за щета по застраховски „Каско“ по застрахователна полица  №************от 21.11.2018г. от ищеца до ответника.

Представен по делото е Опис - заключение по щета №************по процесната застрахователна полица  относно настъпилото процесно ПТП, в който  са описани настъпилите увреждания на процесния лек автомобил, посочени в исковата молба.

Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение на вещото лице А.Х.В. по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза,  неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и обосновано, реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният - пряк контакт с обекти, движещи се покрай автомобила докато последния е в покой. Настъпилите увреждания по процесния лек автомобил са следните: Заден десен панел, Задна дясна врата, Облицовка десен праг, Вътрешна дясна надлъжна носеща греда, Основа външна заден десен панел, Праг десен, Основа праг десен, Основа вътрешна заден десен панел. Според експерта, уврежданията, който са установени по автомобила при извършеният оглед от представител на застрахователя са в задна дясна част на автомобила и е възможно да са вследствие на съприкосновения с обекти движещи се покрай автомобила, както и на деформация и изместване на увредени детайли. Вещото лице, след съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания , формира извод, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „БМВ *** ХД", с peг. №  ****** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от процесното събитие.  Вещото лице посочва, че общата стойност на настъпилите увреждания на процесния лек автомобил възлиза на 3 226.65 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.405 от Кодекс за застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: В тежест на ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: наличието на валиден застрахователен договор между него, като собственик на увредения автомобил и ответното дружество;  изправността си по застрахователното правоотношение по отношение на поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор;  реално настъпилата вреда – покрит риск, както и нейния вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и настъпилата вреда; стойност на настъпилите вреди. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи  дължимостта на претендираната сума, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост.

В процесния случай съдът намира за установено, че между ищеца Е.Т.Г. и ответното дружество  е сключен валиден договор за имуществена застраховка „Каско” по отношение на притежавания от първия лек автомобил марка БМВ *** ХД, с ДК № В ****ВН, с ответника ЗАД „Армеец", , обективиран в застрахователна полица №************, със срок на действие от 00:00 часа на 25.11.2018г. до 24:00 часа на 24.11.2019г., която застраховка е валидна към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – 21.08.2019г., както и че ищецът е заплатил в полза на ответника дължимата по договора застрахователна премия.

Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния доказателствен материал, а именно: заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза,  твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП на процесната дата 21.08.2019 г.

В резултат на произшествието са нанесени описаните в исковата молба материални щети на процесния лек автомобил, собственост на ищеца. Доказването на посочения механизъм на настъпване на ПТП , механизмът на настъпване на вредите се установяват от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно-автотехническа експертиза, както и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства, от които се установяват и настъпилите увреждания по увреденото МПС. Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с писмените доказателства обосновават извода, че по делото са установени механизмът на ПТП и причинната връзка между състоянието на пътя и повредите по автомобила.

Застрахователят е мотивирал своя отказ да заплати застрахователно обезщетение , с оглед твърдението , че събитието не е настъпило по декларирания от ищеца начин - в паркирано състояние, а е настъпило при движение и то с удар в движение.

Съдът , като съобрази горепосочените съображения за отказ от страна на ответното дружество, констатира, че твърденият в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП  и на настъпване на вредите са установени, видно от заключението на вещото лице по приобщената по делото съдебна автотехническа експертиза , както и от приетите по делото писмени доказателства.

Другият спорен въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото застрахователно обезщетение.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ, т.е. при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието като за възстановителна стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се смята стойноста за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

В конкретния случай обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество , като действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от  3226,65 лева. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на обезвредата , възприет от отменения закон , е възпроизведен и в новия закон.

Предвид установения размер на претърпените щети в приобщеното към доказателствения материал заключение по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца сумата в размер на 3226,65 лв. , която сума е необходима за възстановяване на увреденото процесен лек автомобил.

Вследствие на изложеното , съдът намира, че предявената искова претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.

Предвид направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху  присъдената главница , считано от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, представен по делото и претендира присъждане на следните суми в общ размер от 919,07 лв., от които 50,00 лв. - държавна такса; 79,07 лв.- държавна такса по увеличения размер на иска; 240,00 лв. – депозит за вещо лице и 550,00 лв.– изплатено адвокатско възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие, които съдът намира, че следва да бъдат присъдени на ищеца.  

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                       Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З.А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  ДА ЗАПЛАТИ  на  Е.Т.Г. ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 3226,65 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди , изразяващи се в увреждане на заден десен панел, задна дясна врата, облицовка десен праг, вътрешна дясна надлъжна носеща греда, основа външна заден десен панел, праг десен, основа праг десен и основа вътрешна заден десен панел, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №************от 21.11.2018г. за застраховка „Каско" на лек автомобил марка БМВ *** ХД, с ДК № В ****ВН, установено на 21.08.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.

 

ОСЪЖДА „З.А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  ДА ЗАПЛАТИ  на  Е.Т.Г. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 919,07 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .

 

 

 

 

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: