Р Е
Ш Е Н
И Е
№298 11.07.2013
г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета
год. в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
Ч Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря И.А. и в
присъствието на прокурора Недялка Маринова, като разгледа докладваното от Михаил
Русев к.н.а.х. дело №284 по описа за 2013
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на С.Х.М. *** срещу Решение №311 от 08.04.2013 год., постановено по АНД №514/2013 год. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №42134/11 от 17.06.2011 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на
МВР гр. Стара Загора.
В
касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението постановено при неправилно
приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с
ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят излага съображения, че е неправилен
извода на въззивният съд за неприложимост на чл.34 от ЗАНН, че акта за
установяване на нарушение е съставен близо година по късно от датата на
нарушението, а районният съд не е разгледал възражението за изтичането на
давността за изпълнение на наказанието съгласно чл.82, ал.1 от ЗАНН, както и за
погасяване на административнонаказателното производство по давност. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление №42134/11 от 17.06.2011 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на
МВР гр. Стара Загора.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Стара Загора, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателят касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора
се е развило по жалба на С.Х.М. против Наказателно постановление №42134/11 от 17.06.2011 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на
МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение №41134 от 26.05.2011 год., на С.М. е наложено
административно наказание “глоба” в размер 300.00 лв на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на
наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 25.07.2010 г. в 16.09 ч. в с. Подслон, по път ІІ-66,
км.41, С.М. като
водач на лек автомобил “БМВ 520 Д” с рег. № РВ 6297 МВ, в населено място обозначено с
пътен знак „Д – 11” в посока изток-запад, управлява автомобила със скорост
92.00
км/ч. при максимално допустима скорост за населено място 50 км/ч., като
скоростта е установена и фиксирана с дигитална стационарна радарна установка
SITRAFFIC – LYHX ERS – 400 ID 003059047В85 с точен час и дата и GPS координати
със снимка № 0094. След извършена преценка на събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка районният
съд е обосновал извод за безспорна доказаност на административното нарушение,
липса на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и е постановил решение за потвърждаването му.
Решението на районния
съд е валидно, допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон.
В хода на въззивното
съдебно производство, с допустимите от закона доказателствени средства са
установени следните факти, които не се оспорват от страните по
делото:
- Териториално
компетентен орган е съставил акт за установяване на административно нарушение
на 26.05.2011 год. въз основа на снимков
материал;
- Декларацията е
попълнена на 09.06.2011 год., т.е. след датата на съставяне на АУАН.
При тези данни съдът
намира, че липсва надлежно съставен акт за установяване на административно
нарушение. В случая към датата на съставяне на АУАН №42134/26.05.2011 год., въз основа на който
е издадено НП №42134/11 от 17.06.2011 год., не са били налице данни относно самоличността на
нарушителя. Съгласно императивната норма на чл.42 от ЗАНН като задължителен
реквизит в съдържанието на АУАН следва да бъдат вписани имената на нарушителя,
неговата възраст, точен адрес, месторабота и ЕГН. Във връзка с изложеното от
една страна се налага извод за формална неизрядност на съставения акт за
установяване на административно нарушение, поради липса на задължителни
реквизити от неговото съдържание, а от друга страна – за неустановеност на
извършеното административно нарушение от субективна страна. Действително АУАН може да бъде съставен и срещу
неизвестен извършител, но ако до изтичане на давностния срок той не бъде
открит, производството по делото следва да се прекрати. Ако нарушителят, обаче
бъде открит в срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, задължително следва да се пристъпи
към съставяне на нов АУАН, доколкото според сегашното законодателно решение не
се предвижда възможност за допълване на
АУАН.
След като безспорно е доказано от свидетелските показания и от датата
на съставяне на АУАН, и на попълване на декларацията, че нарушителя не е установен
от актосъставителя, се налага извод за неспазване на процедурата по установяване на
нарушения на Закона за движение по пътищата.
Съдът споделя доводите на въззивният съд за съставянето
на АУАН в предвидения от чл.34 от ЗАНН едногодишен срок, както и издаването на
наказателното постановление в шестмесечния такъв.
Що се отнася до направеното оплакване за приложение на
чл.82 от ЗАНН и за изтичането на давностния срок за изпълнението на
наказанието, съдът намира същите за неснователни. Съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН,
срокът започва да тече от датата на влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието. В този смисъл, с оглед на съдебното обжалване на издаденото
наказателно постановление, същото не е влязло в сила, поради което и спрямо
нето не може да започне да тече срока за изпълнение на наложеното
административно наказание. Ето защо, предвидените срокове в чл.82, ал.1 от ЗАНН
касаят изпълнението на наложеното наказание, не са част от процедурата по
издаването на наказателното постановление, а са част от процедурата по
изпълнението му.
Настоящия съдебен състав, намира че е основателно и
направеното оплакване за настъпването на абсолютната погасителна давност по
отношение на установеното административно нарушение.
Давността
представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни
законно установени предпоставки изключва наказателното преследване или
изпълнението на наложеното наказание. Според чл.11 от ЗАНН
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс /НК/, доколкото в този закон не се предвижда друго. Видно от
посочената норма, НК би намерил приложение
само в случаите, когато в ЗАНН
не е предвидено друго. Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността
като правен институт/е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение №
112/ 16.12.2982 год. по н.д. № 96/1982 год., ОСНК на ВС.
Безспорно в ЗАНН
липсва уредба на абсолютната давност за изключване на отговорността. Съгласно
чл.31, ал.7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по
давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления
против мира и човечеството. По аргумент за
противното във всички останали случаи, включително за административни
нарушения, наказателното
/респективно административнонаказателното/
преследване и изпълнението на наказанието се
изключват при настъпване на давност. Гарантирането на такъв принцип е в унисон
с изискването за разумен срок за
провеждане на административнонаказателното производство като гаранция за
спазване на правата на човека, за което Република България е поела ангажимент,
присъединявайки се и ратифицирайки ЕКЗПЧОС. Допълнителен аргумент в подкрепа на
тази теза е обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили
престъпление /което представлява по тежка-форма на нарушеване на установеният
обществен ред/, ще се поставят в по-благоприятно положение от извършилите
административно нарушение.
Поради тази причина в административнонаказателно производство приложение
следва принципно да намери нормата на чл. 81, ал. 3
от НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в предходния член – чл.80 от НК. Критерият обаче
за определяне продължителността на този срок, трябва да се прилага към
специалните срокове за образуване на административнонаказателно производство,
предвидени в ЗАНН и специалните закони, свързани с налагането на
административни наказания. Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В същата разпоредба и в ал. 2
на чл. 34 от ЗАНН са предвидени и по-дълги
срокове, след изтичането на които не следва да се образува
административнонаказателно производство в зависимост от особеностите на различните
административни нарушения. Именно тези срокове отразяват спецификата на
обществените отношения, защитени чрез обявяване на деянията, които ги увреждат,
за административни нарушения и представляват изрична нормативна уредба, спрямо
която не е необходимо да се прилага НК по смисъла на чл. 11 от ЗАНН. Следователно при
реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето ще важат
сроковете, предвидени за образуване на производство в ЗАНН и специалните закони /ЗОП, ЗУТ и др/, т.е. при субсидиарното прилагане на
регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната погасителна
давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност,
ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения специален срок за
образуване на административнонаказателното производство от датата на извършване
/довършване/ на съответното административно нарушение.
В случая С.Х.М. *** е привлечен към
административнонаказателна отговорност за извършени административни нарушения,
предвидени в ЗДвП. В чл.189, ал.6 от същият закон е предвидено, че за
неуредените в закона случаи по съставянето на актовете, издаването и
обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания, се прилага ЗАНН. При
прилагането на чл.81, ал.3 от НК във връзка с предвидения в чл. 34, ал.1, изр.
второ срок за образуване на административнонаказателното производство, считано
от датата на извършване нарушението, абсолютната давност за нарушения от вида
на процесното следва да има погасително действие от момента, в който е изтекъл
срок, надвишаващ с 1/2 предвидения обикновен 1-годишен срок за образуване на
административнонаказателно производство. Безспорно установено по делото е, че
твърдяните нарушения, за които е санкционирано лицето, са извършени на 25.07.2010
год. Следователно абсолютния давностен срок за погасяване на
административнонаказателното преследване спрямо С.Х.М. за извършени на 25.07.2010
год. нарушения по ЗДвП, е изтекъл на 25.01.2012 год. По аргумент от
разрешението, дадено с Постановление № 10 от 28.09.1973 год. на Пленума на ВС,
съдът има задължение служебно да следи дали не са изтекли сроковете за
образуване на административнонаказателното производство, имащи за последица
погасяване на административно-наказателната отговорност по давност, доколкото изтичането на абсолютен давностен
срок за погасяване на административнонаказателното преследване в течение на
съдебното производство, е основание за отмяна на издаденото НП, без да бъдат
обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност.
Предвид изложените съображения съдът
намира, че обжалваното съдебно решение и потвърденото с него НП №42134/11 от 17.06.2011 год., издадено
от Началник група
в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора следва да
бъдат отменени, като се прекрати и образуваното със съставения АУАН №42134/26.05.2011
год. административнонаказателно производство срещу С.Х.М., поради изтичането на
абсолютна погасителна давност за административнонаказателно преследване.
Водим от тези мотиви и
на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №311 от 08.04.2013 год., постановено по АНД №514/2013 год. по описа на
Старозагорския районен съд, и вместо нето постановява
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №42134/11 от 17.06.2011 год. на Началника на група в сектор „ПП”
при ОД на МВР – Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано
срещу С.Х.М. *** с акт за установяване на административно нарушение №42134/26.05.2011
год., въз основа на който е издадено наказателно постановление №42134/11 от 17.06.2011 год. от Началника на група в сектор
„ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, поради
изтичане на абсолютна погасителна давност за административнонаказателно
преследване.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.