РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Карлово, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20255320200178 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № ******* на ОДМВР П., на основание чл.
189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 3 от ЗДвП, на А. И. Т., ЕГН
********** с адрес с. К., ул. Б. №*, е наложена глоба в размер на 200.00 лв.
за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е
депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли да бъде отменен електронния фиш като незаконосъобразен, обосновава
твърдения за нередовно връчване на същия, а оттам и отнета възможност за
заплащане на глобата в намален размер и за посочване на друго лице,
управлявало автомобила при извършване на нарушението. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответната по жалбата страна ОДМВР П. взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Претендира разноски.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
1
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
електронният фиш е издаден срещу собственика, на който е регистрирано
МПС. Жалбата приема да е подадена в законоустановения в чл.189 ал. 8 от
ЗДвП 14-дневен срок и допустима, доколкото липсват доказателства ЕФ да е
бил връчен на жалбоподателя редовно по един от начините по чл. 186а от
ЗДвП. Разгледана по същество е частично основателна.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
На 17.08.2024 г., автопатрул на РУ на МВР – Карлово, бил дежурен по
контрол безопасност на движението. Намирали се на път I- 6 км. 267+ 900м.,
между с. В.Л. и гр. К., в полицейски автомобил. Били оборудвани с преносима
автоматизирана система ARH CAM S1 с фабричен номер ***, за работа с
която служителят на РУ на МВР Карлово П. бил преминал обучение на
07.11.2022г. Техническата система за контрол на скоростта била настроена
съобразно максималноразрешената за участъка за движение скорост за
движение извън населено място 60км/ч., въведена с пътен знак В26, като в
14.43 ч. било констатирано движение на отдалечаващ се л.а. БМВ Х5 с рег. №
** **** **. Скоростта от 81 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от
автоматизираното техническо средство от 84 км/ч – т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с временно разположена
на контролирания участък от пътя преносима автоматизирана система ARH
CAM S1 с фабричен номер ***. Същата била преминала проверка в периода
18.09.2023- 19.09.2023г., за което бил издаден Протокол от проверка №***-СГ-
ИСИС/19.09.2023 г., при която било установено съответствие с одобрения тип.
Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в
ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН
в т. 31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки
на скоростомерите- една година. За мобилната система за видеоконтрол на
07.09.2017 г. било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №**** със срок за валидност до 07.09.2027г., което към дата на
проверката се явява одобрен тип. От служителя на РУ на МВР Карлово П. бил
съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който било
отразено, че на дата 17.08.2024 г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM
2
S1 с фабричен номер *** е заснела статични изображения с номера от *****
до *****, с начален час на работа 13:45 ч. и краен час на работа 15:05 ч. и с
място на контрол път I- 6 км. 267+ 900м., между с. В.Л. и гр. К., посока на
движение на контролираните автомобили – запад – изток, отдалечаващи,
където е действало ограничение на скоростта за движение извън населено
място от 60 км/ч., въведено с пътен знак. Последвало издаване на електронен
фиш за нарушение на чл.21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено с л.а. БМВ Х5 с
рег. № ** **** **, с който на основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 4 вр.
ал. 2 т. 3 от ЗДвП на собственика, на който е регистрирано превозното
средство, била наложена глоба в размер на 200 лв. В електронния фиш било
посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФК/******* на 13.01.2024г..
Собственикът на превозното средство не е посочил различно от него лице,
което е било водач на превозното средство по време на нарушението.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил БМВ Х5 с рег. № **
**** **, тъй като същият се е движил със скорост от 84 км/ч при разрешена в
конкретното място скорост от 60 км/ч. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен
по изричните разпоредби на закона - чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на
превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено с
МПС, освен ако не посочи лицето, на което да е предоставил управлението на
същото. Жалбоподателят има право, предвидено в нормата на чл. 189 ал. 5 от
ЗДвП, ако не е съгласен с данните от фиша, в законоустановения срок от
получаването му да представи в ОДМВР П., Сектор „Пътна полиция“ писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай
това право не е било упражнено от жалбоподателя, нито се възразява друго
лице да е било водач при извършване на нарушението.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21 ал. 2 вр.
ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвижда
административно наказание глоба в размер на 100. 00 лева за водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място от 21 км/ч до 30 км/ч. В
конкретния случай разрешената максимална скорост /60 км/ч/ е била
превишена с 21 км/ч. Нарушението е било извършено в условията на
3
повторност, като това обстоятелство е посочено в описанието на ЕФ, отразено
е, че е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия
К/******* на 13.01.2024 г., което се потвърждава от приложената по делото
справка за нарушител/водач, от която става ясно и че глобата не е изпратена за
събиране на НАП, тъй като е платена. Съгласно редакцията на чл. 182 ал. 4 от
ЗДвП, действаща към момента на извършване на деянието, когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер – или в случая
200лв. Тази разпоредба към настоящия момент е претърпяла законодателна
промяна, като е отпаднало предвиденото в предходната редакция удвояване
размера на глобата за нарушения на скоростта извън населено място при
повторност по чл. 182, ал. 2, т. 1- т. 5 ЗДвП, сред които е процесното – ал. 2 т.
3. Ето защо и по арг. на чл. 3, ал. 2 ЗАНН приложимо в настоящия случай се
явява по-благоприятното за администравно-наказателно правното положение
на дееца правило на чл. 182, ал. 4 след изменението с ДВ бр. 64 от 2025 г., в
сила от 7.09.2025 г., при което е изключено извършване на деянието на
жалбоподателя при условията на повторност.
Посоченото обаче не влече цялостна отмяна на ЕФ, предвид
правомощия на районния съд да приложи закон за еднакво, същото или по-
леко наказуемо нарушение, но при същите фактически положения, съгласно
ТР № 8/2021 г. на ВАС.
В конкретния случай описаните в ЕФ факти, които се подкрепят от
доказателствата по делото, обуславят извършено от жалбоподателя по-леко
наказуемо нарушение, това по основния състав на чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП,
доколкото превишение от 21 км/ час извън населено място попада в
приложното й поле, като предвидената санкция е във фиксиран размер от 100
лева.
По посочените съображения електронният фиш следва да бъде изменен,
като се измени основанието за налагане на глобата от 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 3 от
ЗДвП в чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП и се намали размера на наложената глоба от
200 на 100 лева, а в останалата му част да се потвърди.
Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4
от ЗДвП, в него са посочени териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
4
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на МПС, лицето, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушената разпоредба, срокът, сметката и начини за
доброволното й заплащане. Нарушението е заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство, за което е доказано, че отговаря на установените
технически изисквания и е преминало съответната проверка. По отношение на
това обстоятелство, като част от административната преписка са представени
протокола от извършената проверка, както и протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 17.08.2024 г. От
последния се установява мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, мобилното АТСС, режима
на измерване, начало и край на работа и броят на установените нарушения и
свалените статични изображения. Протоколът по чл. 10 съгласно трайната
съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който
удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и
спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата
законосъобразност. В приложения към преписката снимков материал е
отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил 84км/ч.
В Протокол от проверка изрично е отбелязано, че при техническото средство
грешката при измерване на скоростта при реални условия е + - 3 км/ч до 100
км/ч и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост - 84 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради
което наказуемата скорост е 81 км/ч, която скорост е указаната в електронния
фиш.
В процесния ЕФ, издаден съгласно утвърдения образец от министъра на
вътрешните работи, са описани обективните признаци на нарушението от
фактическа страна- разрешена скорост (ограничение на скоростта извън
населено място от 60 км/час, въведено с пътен знак В26), наказуема скорост
след приспадане на толеранс, наказуемо превишение, определящо в
приложното поле на относимата разпоредба на чл. 182 ал. 2 от ЗДвП, а оттам
и размера на санкцията), рег. № на заснетото МПС и собственика му, мястото
на нарушението- извън населено място.
Неоснователно се възразява, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен, тъй като не е връчен редовно на наказаното лице.
Съгласно трайната съдебна практика връчването на санкционния акт е изцяло
5
неотносимо към неговата материална или процесуална законосъобразност, а
има значение само за преценката относно срочността на жалбата. В този
смисъл независимо дали ЕФ е връчен редовно или не, деецът разполага с
възможност да подаде жалба до съда или да поиска анулиране на ЕФ от
наказващия орган по реда на чл. 189, ал. 5 или 6 ЗДвП. Ако връчването е
нередовно, това е изцяло в полза на дееца, доколкото преклузивният 14 дневен
срок, предвиден в чл. 189, ал. 5 или чл. 189, ал. 8 ЗДвП не би се считал
изтекъл, респективно пропуснат. В т. см. Решение №*988 от 27.10.2021 г. на
Административен съд П., ХХІІ касационен състав по к. а. н. д. №*969 по
описа на съда за 2021 година, Решение № 974 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. №
530/2021 г. на XXI състав на Административен съд – П., Решение №*760 от
04.10.2021 г. по к. адм. н. д. №*637/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд П..
В процесния случай жалбата е приета от съда за подадена в срок, като по
делото нито има данни, нито се твърди жалбоподателят да е правил искане до
наказващия орган за анулиране на ЕФ, респ. за плащане на глобата в
редуциран размер (включително и от момента на подаване на жалба до съда до
настоящия, многократно надвишаващ 14-дневния срок за подаване на искане
за анулиране и доброволно плащане) и реализирането на тези му права да е
било осуетено по някакъв начин от АНО, поради което не може да се говори за
ограничаване на правото му на защита.
При този изход на делото на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143 от
АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 от ГПК право на разноски имат и двете
страни съразмерно с уважената част от претенцията им, като от
жалбоподателя не се претендират такива.
В случай, че ЕФ бе изцяло потвърден, предвид сложността на делото,
която не е висока и положените процесуални усилия по делото, на
въззиваемата страна би се дължало юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80лв. С оглед изхода на спора, по съразмерност следва да се присъдят 40
лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № ******* на ОДМВР П., с който на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 3 от ЗДвП, на А. И. Т.,
ЕГН ********** с адрес с. К., ул. Б. №*, е наложена глоба в размер на 200.00
лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, като: ИЗМЕНЯ основанието
за наложената глоба от чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 3 от ЗДвП в чл. 182 ал. 2 т. 3 от
ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 200 /двеста/ на 100 /сто/
лева. ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалата част.
ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН ********** с адрес с. К., ул. Б. №* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР- П. сумата от 40 /четиридесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
КБ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7