Р Е Ш Е Н И Е
№ 260050 22.02.2021 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и първа година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 3386 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на „М.М.И.“ ЕАД – гр.Р. против решение №
260036/03.11.2020 г. по гр.д.№ 315/2020 г. по описа на Р. районен съд.
Изложени са оплаквания, че обжалваното
решение е неправилно, т.к. е постановено в противоречие с материалния закон и е
необосновано.
Изтъкват се доводи, че изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск са необосновани,
т.к. не е взел предвид обстоятелствата,
установени посредством показанията на свидетелите Н., Б. И Ч..
Досежно допуснатото нарушение на
материалния закон се изтъкват доводи за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за недоказаност на елементите на фактическия състав на
чл.210, ал.3 от КТ, в частност относно настъпването на вредата при или по повод
изпълнение на трудовите функции на въззиваемия и наличието на
причинно-следствена връзка между вредата е действията на въззиваемия.
Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което въззивният
съд уважи изцяло предявения иск по чл.210, ал.3 от КТ, а на въззивника бъдат
присъдени сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба не
е подаден такъв от насрещната страна Е.Д.Д..
В откритото съдебно заседание въззивникът се
представлява от пъномощник-юрисконсулт, чрез когото поддържа въззивната жалба и
пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което
предявеният иск бъде уважен изцяло.
Въззиваемият не се явява и не се представлява в
съдебното заседание.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните,
въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от „М.М.И.“ ЕАД – гр.Р. срещу Е.Д.Д., с която е
бил предявен иск по чл.210, ал.3 от КТ за присъждане на сумата от 1 398,88
лв., представляваща обезщетение за причинени на работодателя вреди при
изпълнение на трудовите задължения от
ответника.
Ищецът е
изложил твърдения, че е ответникът е в трудово правоотношение с неговия клон „Р.Т.-*“
– с.Т., по силата на което заема длъжността „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в
участък РТНК -1.
Сочи, че
на 23.04.2020 г. в предприятието на „Р.Т.-*“ – с.Т. е възникнала авария, при
която е бил наранен работния протектор и два слоя плат по цялата дължина на
платното на транспортьор 1111. Аварията била причинена от преминало върху транспортната лента
забито между откатната дъска и челната
чистачка на транспортьора парче метална релса, с дължина 1620 мм. и тегло от 79
кг.
Щетата била в размер на 1 336 100 лв., съответна на пазарната
стойност на увреденото гумено платно на транспортната лента, т.к. извършването
на ремонт било нерентабилно.
Вредата била съпричинена при груба небрежност от ответника заедно с още
девет лица, които са били на смяна, т.к.
Е.Д. не изпълнил основните си функции и задължения да следи и контролира
работата на транспортьора посредством уредите на пулта и да наблюдава
движението на лентата, и да спира незабавно задвижващата станция при възникнали
опасности от аварии и злополуки.
С подадения отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска като
недопустим, т.к. не е бил предявен от
активно процесуално легитимирана страна.
Оспорил е иска и като неоснователен, т.к. не е налице негово виновно
неизпълнение на трудовите му задължения, което да е довело до причиняването на
вредата.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, т.к. не е било
установено Е.Д. да е проявил небрежност при изпълнение на работата си в
процесния период, която да е допринесла за нанесената на работодателя вреда.
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти
са били установени правилно от първоинстанционния съд, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща в тази част към мотивите на обжалваното решение.
От събраните от Р.я районен съд доказателства се
установява, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което Е.Д.Д.
работи в „Р.Т.-*“ – с.Т. – клон на „М.М.И.“
ЕАД – гр.Р., на длъжността „машинен оператор ТТМ –
ГТЛ 1800“ в участък РТНК -1.
Съгласно връчената му длъжностна характеристика част
от основните му трудови задължения са да следи и контролира работата на транспортьора
посредством уредите на пулта и да наблюдава движението на лентата, както и да
спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии и
злополуки.
На 22.04.2020 г. срещу
23.04.2020 г. Е.Д.Д. е бил нощна смяна като оператор на задвижваща станция
1121/ЗС1121/, а сутринта на 23.04.2020 г. била констатирана авария, изразяваща
се в увреждане на работния протектор и два слоя плат
по цялата дължина на гуменото платно на лентов транспортьор 1111. Аварията била причинена
от преминало върху транспортната лента забито
между откатната дъска и челната чистачка на ЗС1111 парче метална релса,
с дължина 1620 мм. и тегло от 79,38 кг.
В работния
процес на РТНК-1 движението на изкопаната земна маса е по направление: роторно
колело на многокофов багер Rs2000-143 изземва земна маса и го изсипва в роторен бункер, от който
се насочва към роторна лента, от гумено платно на роторна лента към разтоварен
бункер, после към въртящ бункер, към рикошетни барабани, по лентово платно към
междинна лента и до разтоварен бункер на междинна лента, към приемен бункер на
разтоварна лента до разтоварен бункер на разтоварна лента, към кола приемна на
ГЛТ1122, по ГТЛ до разтоварен бункер ЗС1122 и разтоварване на ОС1121, от гумено
платно на ГЛТ1121 към разтоварен бункер на ЗС1121 и разтоварване на ОС1102, от
гумено платно на ГЛТ1101 към разтоварен бункер на ЗС1102 и разтоварване на ОС1101, от гумено платно на
ГЛТ1102 към разтоварен бункер на ЗС1101 и разтоварване на ОС1111, от гумено
платно на ГЛТ1111 към разтоварен бункер на ЗС1111 /тук се е заклинила
процесната релса/ и разтоварване на ОС1112, от гумено платно на ГЛТ1112 към
кола-опорно разтоварна и разтоварване в бункер 1-ва лента на As6300 и т.н.
Назначената
от работодателя комисия не е установила конкретната причина за настъпването на
аварията, в това число точно кога и как металната релса е попаднала в
посочената система за транспортиране на изкопана земна маса. Като основна
причина за аварията е прието наличието на непочистени материали в забоя и
изземвания хоризонт от РТНК-1, намиращи се на различна дълбочина в забоя. Предполага
се, че въпреки почистването на втори хоризонт от персонала на РТНК-2, са
останали материали от експлоатираните от тях транспортьори, които са
разположени, затрупани или забити в земната маса, а не над нея. Втората
възможна причина е неизправен или некоректно работещ металдетектор на
многокофовия багер. Неизправността на потенциометър или платка водят до
некоректни спирания на металдетектора, но тъй като по време на смяната е имало
общо осем спирания от задействан металдетектор, се предполага че той е работил
коректно. Третата причина за аварията е, че при вече налична релса по
транспортните ленти никой от обслужващия персонал не я забелязва, което е
възможно, т.к. тя може да е затрупана от земна маса и е трудно да се забележи,
но вероятно е имало специфичен шум от удар на предмет в откатните дъски на
всеки бункер, през който парчето релса е преминало. Като четвърта причина може
да се отбележи ненавременна реакция на оператора на МОТММ-ЗС1800-ЗС1111, т.к. при
засядане на релсата между чистачката и откатната дъска вероятно е имало
специфичен шум от удар на тежък предмет и дъската и от разкъсването на каучука
и текстилния корд на лентата.
От
показанията на разпитаните свидетели Н., Б. И Ч. се установява, че първите
двама са участвали в комисията, разследвала аварията, а третият е
инженер-механик в отдел „Механооборудване“ в
„Р.Т.-*“ – с.Т. се установяват обстоятелства, идентични на установените
с протокола на комисията.
Няма спор,
че размерът на вредата е 1 336 100 лв., съответна на пазарната стойност на увреденото
гумено платно на транспортната лента, а размерът на брутното трудово
възнаграждение на Е.Д. е 1 398,88
лв.
От показанията на
свидетеля М. се установява, че и той работи на същата длъжност като Е.Д. в „Р.Т.-*“ – с.Т.. Установената практика при работа след като
металдетекторът е спрял работата на бригадата на многокофовия багер е оттам да
се обадят на диспечер, който уведомява операторите на задвижващите станции.
Установено
е, че работодателят е издал заповед за реализиране на ограничената имуществена
отговорност на въззиваемия по чл.210, ал.1 от КТ досежно причинената му щета, а
Е.Д. от своя страна е подал възражение в едномесечн срок от връчването на
заповедта.
Въз основа на така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, в
предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения:
Предявеният иск е
допустим, т.к. е предявен от активно процесуално легитимирана страна.
Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение, т.к.
клонът на „М.М.И.“ ЕАД – гр.Р. има самостоятелна правосубектност като
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, но това обстоятелство не лишава
самия търговец от правото да е страна по трудови спорове, касаещи
правоотношенията между неговия клон и работниците му.
Според настоящия въззивен състав при
правилно установени релевантни обстоятелства първоинстанционният съд е приложил
правилно материалния закон, а фактическите и правните му изводи са обосновани.
Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд не е взел предвид показанията на свидетелите Н., Б. И Ч..
Свидетелските
показания на тези свидетели не установяват по несъмнен начин конкретната
причина за настъпването на аварията, и в частност факти, които да сочат не
неизпълнение от страна на въззиваемия Е.Д. на трудовите му задължения.
Частично показанията
на тези свидетели са недопустими, т.к. представляват техни предположения, а
именно, че ударът на релсата в откатната дъска на задвижващата станция би
следвало да бъде чут от оператора й, както и увреждането /раздирането/ на
гуменото платно на транспортьора също да бъде чуто от оператора на задвижващата
станция, където се е заклинила релсата.
Неоснователно е и
оплакването за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния
закон.
Съгласно разпоредбата на 203, ал.1
от КТ работникът отговаря имуществено за вредата, която е причинил на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения.
Ангажираните по делото
доказателства не доказват, че имуществената вреда за „М.М.И.“ ЕАД – гр.Р. е
била причинена от неизпълнение или небрежното изпълнение на трудовите
задължения от страна на Е.Д..
В тази връзка по
делото липсват каквито и да е доказателства, че той е имал обективната
възможност да разбере, че металната релса е попаднала върху лентата на
транспортьора, който е имал задължението да наблюдава, т.к. не е било
установено, тя да не е била затрупана от
земна маса и да е била видима при извършването на оглед.
На още по – силно
основание липсват доказателства той да е знаел, че върху лентата на
транспортьора е попаднала метална релса, но въпреки това да не е предприел
спирането му, което представлява основно негово трудово задължение.
Ето защо не може да се
приеме, че е налице небрежност при изпълнение на трудовите му задължения при
настъпването на аварията на 23.04.2020 г.
В тази връзка следва
да се има предвид, че самият работодател не е положил дължимата грижа да изясни
конкретната причина за настъпването на аварията. От събраните по делото
доказателства става ясно, че изначално служители на РТНК-2 са имали задължение да извършвал
почистването на участъка, където ще работи многокофовия багер, от метални
предмети. Освен това налице са били данни /протокола на комисията стр.3-стр.4/
, че на 23.04.2020 г. сутринта за около час /между 05:30 ч. и 06:20 ч./ багерът
е работил без металдетектор по времето на отстраняване на повреда по
блокировъчен кабел. Този въпрос е останал недостатъчно изследван от комисията,
т.к. не е установено категорично това обстоятелство, както и дали за него е бил
уведомен минният диспечер и дали той е дал разрешение/разпореждане това да се
случи; дали от своя страна минният диспечер е уведомил операторите на
задвижващи станции, че през този период от време багерът работи без
металдетектор. Налице е недоизяснаване и на въпроса дали през времето на
смяната е имало и друг източник на товарене върху транспортните ленти, освен
многокофовият багер, т.к. по отношение на товарене с челен товарач /фадрома/
обяснения са били взети само от минния диспечер и то само за интервал от време
от два часа /виж показанията на св.Николов.
По изложените мотиви Старозагорският окръжен съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Разноски не се
присъждат, т.к. въззиваемият не е сторил и поискал присъждането на такива, а
именно той има право на разноски с оглед изхода на делото.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036/03.11.2020 г. по гр.д.№ 315/2020 г.
по описа на Р. районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.