Решение по дело №2875/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1008
Дата: 19 октомври 2023 г. (в сила от 19 октомври 2023 г.)
Съдия: Симона Пламенова Кирилова
Дело: 20231720102875
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1008
гр. Перник, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720102875 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 238, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Симеонов Ауто Плюс“ ЕООД срещу М. Г. М..
Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение, постановено по гр.д. № ******/2018 г.
по описа на СРС ответникът бил осъден да заплати на ищцовото дружество на осн. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на общо 6539,68 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на л.а. “BMW 535 D”, с номер на рама ********** за периода от м.
май 2016 г. до м. март 2017 г. (по 619 лв. за всеки месец от периода, а за м. март 2017 г. – в
размер на 339,98 лв.). Излага съображения, в производството пред СРС ищецът не е
претендирал законна лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и че длъжникът все още не е изпълнил паричното
задължение, за което бил осъден. Така длъжникът изпаднал в забава – считано от 18.04.2018
г., на която дата била депозирана исковата молба по приключилото гражданско
производство, притежаваща характера на покана по см. на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и дължал
обезщетение за забавеното изпълнение.
При изложените съображения се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на общо 3435,19 лева, представляваща обезщетение в размер на законната
лихва за периода от 18.04.2018 г. до 21.06.2023 г. (деня, предхождащ депозиране на
настоящата искова молба) върху главницата от 6539,68 лева, представляваща сбора на
мораторните, върху всяка от главниците за периода, както следва: по 325,66 лева –
мораторна лихва върху всяка от 10 месечни главници по 619,97 лв. – обезщетение за
ползването на л.а. “BMW 535 D”, с номер на рама ********** за периода м. май 2016 г. до
м. февруари 2017 г., както и 178,59 лева мораторна лихва върху месечна главница 339,98 лв.
– обезщетение за ползването на л.а. “BMW 535 D”, с номер на рама ********** за м. март
2017 г., както и законната лихва върху главница 6539,68 лева , считано от депозиране на
исковата молба на 22.06.2023 г. до окончателното изплащане.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор, не се явява в настоящото съдебно
1
заседание, за което е редовно призована при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, не изпраща
представител, не депозира молба за гледане на делото в отсъствие на такъв и не изразява
становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази твърденията и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните
действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна
санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото
на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на
страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на
концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай предпоставките по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е направил
искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с връченото му разпореждане
на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по делото съдебно заседание, не се
явява, нито изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице предпоставките и на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна доказателства (решения на СРС и СГС, данни за
извършени плащания на главницата, но липса на ангажирани данни за заплащане на
законната лихва, вкл. и след образуване на настоящото производство, както и копие от
искова молба по гр.д. № ******/2018 г. на СРС), предявеният иск е вероятно основателен,
поради което следва да бъде уважен, ведно с произтичащите за това последици, присъждане
на разноски и издаване на изпълнителен лист с оглед обстоятелството, че настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: **********, да
заплати на „Симеонов Ауто Плюс“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Цветна градина“ № 21, ет. 3, ап. 5, сумата 3435,19 лв. /три
хиляди четиристотин тридесет и пет лева и 19 ст./, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за периода от 18.04.2018 г. до 21.06.2023 г. (деня, предхождащ депозиране
на настоящата искова молба) върху главницата от 6539,68 лева, представляваща сбора на
мораторните, върху всяка от главниците за периода, както следва: по 325,66 лева –
мораторна лихва върху всяка от 10 месечни главници по 619,97 лв. – обезщетение за
ползването на л.а. “BMW 535 D”, с номер на рама ********** за периода м. май 2016 г. до
2
м. февруари 2017 г., както и 178,59 лева мораторна лихва върху месечна главница 339,98 лв.
– обезщетение за ползването на л.а. “BMW 535 D”, с номер на рама ********** за м. март
2017 г., както и законната лихва върху главница 6539,68 лева , считано от депозиране на
исковата молба на 22.06.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН: **********, да заплати на „Симеонов Ауто Плюс“
ЕООД, ЕИК: *********, сумата 3000 лв. /три хиляди лева/ – адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, сумата 137,41 лв. /сто тридесет и седем лева и 41 ст./ – заплатена
държавна такса, както и сумата 48,00 лв. /четиридесет и осем лева/ – заплатена държавна
такса за връчване на исковата молба чрез съдебен изпълнител.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на „Симеонов Ауто Плюс“ ЕООД ,
ЕИК: *********, който да бъде предаден на страната след представяне на доказателства за
внесена държавна такса.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3