№ 185
гр. Пазарджик, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. АЛ. АШ., ЕГН ********** от гр.Карлово,
против Електронен фиш Серия Г, № 0034811, издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1, т.1 във вр. с
чл.461, т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1, т.1
от КЗ, е наложена глоба в размер на 250 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
Иска се и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Постъпва
писмено становище от пълномощник на жалбоподателя, с което се поддържа
въззивната жалба и се излагат съображения за отмяна на ЕФ. Претендира се
присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора, с което се иска потвърждаване на
ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноските на ответната страна
и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като
съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 27.06.2021 г., в
16:43 часа, в гр. Пазарджик, на бл. „Пловдивска“ № 103, на изхода на
бензиностанция „Лукойл“, в посока на движение към гр.Пловдив, било
засечено по време на движение МПС – л.а. „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. №
***, собственост на М. АЛ. АШ.. Било установено, че ФЛ, притежаващо
МПС, което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не е сключило
застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението било заснето и
установено с АТСС- AHR CAM S1 с № 11743bb.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен
на санкционираното лице на 22.112021 г., видно от известие за доставяне
(л.17), а жалбата против ЕФ била подадена чрез наказващия орган до съда на
06.12.2021г., когато е входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик (виж
вх. номер на жалбата на л.3), поради което е процесуално допустима като
подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред
компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство-
снимки от АТСС и снимка на разположението на АТСС, които са абсолютно
непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна, поради следното:
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и
материалноправна законосъобразност, като се правят конкретни възражения.
Съдът при цялостния служебен контрол не установи да са били
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ЕФ, нито
нарушения на материалния закон. При обстойното изследване съдът не откри
2
порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен
документ, с който за първи път се определят и параметрите на установеното
нарушение. Последното е описано по време, място, посока на движение и е
направено ясно и пълно описание на нарушението (липса на сключен договор
за ЗЗ „ГО“ за заснетия в движение на конкретно посочената дата автомобил,
индивидуализиран достатъчно ясно по регистрационния си номер и
собственика му), с дадена ясна правна квалификация с направените съответни
привръзки, посочена санкционна норма и съответната й санкция.
Нарушението е квалифицирано по санкционния състав на чл.638 ал.4
от КЗ, съдържащ и състава на нарушението и според който „когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция“. В този смисъл се
явява неоснователно възражението, че не била направена прецизна правна
квалификация на административното нарушение, т.к. липсвало изписване на
разпоредбата на чл.638 ал.4 от КЗ. Очевидно е че навеждащият това
възражение не е чел прецизно обжалвания ЕФ.
Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1, т.1 от
КЗ, според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение“. Поставената привръзка с чл.461, т.1 от
КЗ сочи задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и
санкционната норма на чл.638 ал.1, т.1 от КЗ, доколкото наказващият орган е
ангажирал отговорността на собственика на МПС- физическо лице, налагайки
му съответната санкция- глоба в размер на 250 лева.
С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е
ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна
квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита
против ЕФ.
Както се посочи по-горе жалбоподателят е собственик на процесното
МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение (виж справка за
3
собственост и регистрация на МПС на л.10). Няма спор по делото, че към
инкриминираната дата за процесният автомобил не е била сключена и
действаща ЗЗ „ГО“. За това, че процесното МПС към датата на заснемане е
било без ЗЗГО, може да стане ясно и при елементарна справка на сайта на
Гаранционния фонд на р България, до която има достъп всеки, ползващ
интернет услуги.
Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на
автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- AHR
CAM S1 с № 11743bb. Няма съмнение, че използваното АТСС е
предназначено не само за осъществяване на контрол за скоростта, но и за
установени и заснети МПС без сключен договор за ЗЗГО, в какъвто смисъл са
и методическите указания за експлоатация на същото. Процесното АТС е
било позиционирано на конкретно място за контрол, като е спазено
изискването да се направи снимка на разположението му на конкртения
участък от пътя /виж фотос на 12/.
Налице е и съставен от служител при Сектор ПП при ОДМВР-
Пазарджик- оператор на системата, протокол за използване на АТСС по чл.10
от Наредба № 8121з-532/2015 г., приложима с оглед препращането на ЗДвП,
към който препраща КЗ. Спазено е и изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата,
като протоколът е съставен на датата на нарушението, чиито час попада в
периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било в
работен режим по зададените параметри (виж в протокола на л.11). Отразено
е и мястото за контрол- гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“ № 103, в посока на
движение към гр.Пловдив. Вписани са видът и номерът на техническото
средство. Протоколът е съпроводен и със снимка на разположението на уреда,
изготвена преди започване на заснемането, от която се установява, че
местоположението на уреда за контрол отговаря на посоченото в протокола за
използване на АТСС място.
Използваното техническо средство е одобрен тип средство за
измерване и е било технически изправно към датата на заснемането (виж
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и справка за
първоначална и последваща проверка за техническа изправност от БИМ-
л.18-21). При това положение данните от ползваното АТСС са достоверни.
Предвид гореизложеното е несъмнено, че на инкриминираната дата и
4
място процесното МПС, чиито собственик е жалбоподателят, се е движело в
населено място без да има сключен и действащ договор за ЗЗГО. Правилно
наказващият орган е приел, че е налице извършено нарушение на чл.431 ал.1,
т.1 от КЗ, както и правилно е посочил, че отговорността на собственика на
МПС, за което е засечено управление с АТСС без сключена ЗЗГО, се
ангажира на основание чл.638 ал.4 от КЗ. Привъзката на тази разпоредба с
чл.638 ал.1, т.1 от КЗ и размера на наложената санкция от 250 лева, сочат че
наказващият орган е ангажирал отговорността на собственик на МПС, който е
физическо лице. Казано с други думи, с ЕФ при заснето нарушение с АТСС-
управление на МПС, което няма ЗЗГО, се санкционират единствено
собствениците на тези МПС. Собственикът на процесното МПС в случая е
жалбоподателят А. и затова именно той е санкциониран за извършеното
нарушение. В случая е без всякакво значение което точно физическо лице е
управлявало автомобила по време на заснемането, тъй като както се посочи,
когато нарушението е засечено с АТСС, се издава ЕФ, с който се санкционира
собственика на МПС. Правното основание за издаване на процесния
санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който „когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член 189, ал. 5
от Закона за движение по пътищата не се прилага“. От съдържанието на
текста става ясно, че относно реда и условията за издаване на фиша
препращането е към ЗДвП. Но с оглед на последното изречение, реализира се
отговорността единствено на собственика на МПС, т.е. само той може да бъде
субект на отговорността за това нарушение.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя, като наложеното административно наказание е в твърд
размер и в съответния на субекта вид- глоба 250 лева, съгласно разпоредбата
на чл.638 ал.1, т.1 от КЗ.
5
Съдът не споделя възражението в писменото становище на
пълномощника на жалбоподателя в смисъл, че в протокола по чл.10 от
наредбата не били посочени номерата на първото и последното изображение
заснети с АТСС. Да, такива не са посочени, но пък са посочени общо
направените за съответното място на контрол изображения с нарушения – 265
броя. Непосочването на номерата на първото и последното изображение не
опорочава по никакъв начин процедурата по издаването на ЕФ, още по-малко
накърнява правото на защита на санкционираното лице. Смисълът на това
посочване има отношение към работата на оператора с АТСС и неговата
отчетност пред длъжностното лице, което проверява и приема от оператора
изготвените статични изображения /фотоси със заснети нарушения/. Така се
препятства възможност за евентуална злоупотреба от полицейския служител
работил с АТСС, защото ако принципно последният е недобросъвестен, то
той би могъл да укрие, унищожи и т.н. конкретни фотоси, на които е заснето
нарушение, защото например познава регистрационния номер на конкретен
автомобил и знае кой е неговия собственик, като по този начин му направи
услуга или по други субективни причини, свързани с установяване на
определени корупционни практики и т.н. Отделно от това от фотосът
изготвен от АТСС /л.15/ е видно, че той е направен именно от техническо
средство с № № 11743bb, като това е станало на 27.06.2021г. в 16:43 часа.
Въз основа на изложеното до тук ЕФ, като правилен и
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя,
то искането за присъждане на разноски в негова полза не може да бъде
удовлетворено. Пак с оглед изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, както и
фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт,
който изпраща писмено становище по съществото на спора преди последното
с.з. и с него прави искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди
такива. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
6
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без
разпит на свидетел, без лично явяване на юрисконсулта и не е с фактическа
или правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН,
Пазарджишкият районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г, № 0034811, издаден от
ОД на МВР- Пазарджик, с който на М. АЛ. АШ., ЕГН ********** от
гр.Карлово, на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1, т.1 във вр. с
чл.461, т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1, т.1
от КЗ, е наложена глоба в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА М. АЛ. АШ., ЕГН ********** от гр.Карлово ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, разноски –
юрискносултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7