Решение по дело №5309/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 818
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20212230105309
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 818
гр. Сливен, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20212230105309 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 422
от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата,
за която срещу него е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 4350/2021 г.
на СлРС, срещу която ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.
Твърди се, че ответникът по силата на споразумение от 13.03.2020 г. се е
задължил да заплати на ищцата конкретно посочени суми, като не е изпълнил
цялото си задължение и е останала неплатена сумата 8000 лева, за която е
издадена заповед за изпълнение.
От съда се иска да постанови решение, с което да уважи предявените
искове, като се претендират и разноски по делото.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва нейната основателност, като е направено и възражение за
прихващане със задължение на ищцата по два конкретно посочени договора
за кредит в размер на една втора от задълженията по договорите.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата и нейния
пълномощник.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Пълномощникът му моли за
1
отхвърляне на иска и оттегля възражението за прихващане.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че са бивши съпрузи и бракът им е
прекратен с решение №124/03.02.2020 г. по гр.дело № 6277/2019 г. по описа
на РС-Сливен.
На 13.03.2020г. в гр.Сливен между страните е сключено писмено
споразумение с нотариална заверка на подписите им, с което ответникът се
задължил да изплати на ищцата конкретно посочени суми. Ответникът
заплатил част от сумите, като към момента дължимата сума е в размер на
8000 лева. Със заповед №2023/05.10.2021г. по ч.г.д.№4350/2021г. на СлРС е
разпоредено ответникът И. като длъжник да заплати на ищцата К. сумата
8000 лева, представляваща неизпълнено задължение по споразумение от
13.03.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.09.2021г. до
окончателното изплащане, както и сумата 890 лева разноски по делото.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и е връчена на
ответника, който е депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
Сумата в размер на 8000 лева не е заплатена от ответника на ищцата и
към момента.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и
необходими писмени доказателства и свидетелски показания, както и въз
основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
В случая ответникът дължи заплащане на сумата 8000 лева, въз основа на
валиден писмен договор /споразумение/ от 13.03.2020г., който е с нотариална
заверка на подписите и не е оспорен. Не са налице доказателства, че
ответникът е погасил цялото си задължение и по специално да е заплатил
процесната сума в размер на 8000 лева, за която е издадена заповедта за
изпълнение по заповедното производство. Поради това иска следва да се
2
уважи изцяло като се признае за установено, че се дължи сумата 8000 лева, за
която е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д.№4350/2021г. на СлРС.
По правилата на процеса и съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на
ВКС, на ищцовата страна следва да се присъдят претендираните разноски,
които са в общ размер на 2050 лева и включват разходите по заповедното и
настоящото исково производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Щ. И. с ЕГН-********** от
гр.********************************* ДЪЛЖИ на Н. К. К. с ЕГН-
********** от гр.********************************* сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2023/05.10.2021г.
по ч.г.д.№4350/2021г. на СлРС, а именно – сумата 8000 лева, представляваща
неизпълнено задължение по споразумение от 13.03.2020г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 24.09.2021г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Б. Щ. И. с ЕГН-********** от
гр.********************************* ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. К. с ЕГН-
********** от гр.********************************* сумата 2050 /две
хиляди и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото, включващи
разходите по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3