ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. Свиленград, 20.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100824 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба (наименувана молба-сигнал) от
Н. Ж. М., с която е формулирано искане да бъдат отменени молба-декларация № 1149
от 17.07.1995 г. на Кмета на Община Любимец по н. д. № 686/1995 г. по описа на РС
Свиленград и договор за покупко-продажба от 26.02.1999 г. с продавач Областен
управител на гр. Хасково и купувач ЗК „Зора“ – с. Георги Добрево. В изпълнение на
дадените от съда указания с Разпореждане № 855 от 12.11.2021 г. ищецът е уточнил, че
С Разпореждане № 968/13.12.2021 г. съдът повторно е оставил исковата молба
без движение, като е указал на ищеца да посочи конкретно и ясно актовете, които иска
да бъдат отменени – молба-декларация № 1149 от 17.07.1995 г. и договор за покупко-
продажба от 26.02.1999 г. или молба-декларация № 1149 от 17.07.1995 г., договор за
покупко-продажба от 26.02.1999 г. и акта за собственост по н. д. № 686/1995 г. на РС
Свиленград; по възможност да представи преписи от тези актове, а ако не разполага с
тях – да изясни какво е съдържанието на всеки един от тях, да конкретизира за кои
имоти се отнасят тези актове, както и да посочи кои данни в молбата-декларация №
1149 от 17.07.1995 г. счита за неверни; да обоснове правния си интерес от отмяната на
тези актове, при условие че твърди, че е отказано да му бъде възстановено правото на
собственост върху имотите, за които се отнасят същите. В предоставения му
едноседмичен срок ищецът не е изяснил тези обстоятелства.
Съдът, като съобрази наведените твърдения в исковата молба и уточняващата
молба, намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване
за установено, че молба-декларация № 1149/17.07.1995 г. е неистински документ, както
и претенция за отмяна на договор за покупко-продажба от 26.02.1999 г. с продавач
Областен управител на гр. Хасково и купувач ЗК „Зора“ – с. Георги Добрево. В
рамките на преклузивния едноседмичен срок ищецът не изясни дали е направено
искане за отмяна на акта за собственост по н. д. № 686/1995 г. на РС Свиленград,
поради което съдът приема, че не е сезиран с тази претенция.
По отношение иска за установяване неистиността на молба-декларация №
1149/17.07.1995 г. съдът счита, че ищецът не отстрани констатираните нередовности,
поради което в тази част исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 129,
1
ал. 3 ГПК. Въпреки предоставената му възможност ищецът не изясни какво е
съдържанието на тази декларация и кои данни в нея счита за неверни. Поради това
съдът приема, че по отношение тази претенция исковата молба не съдържа изложение
на обстоятелствата, на които се основава искът. За съда не става ясно дали тази
декларация има характер на индивидуален административен акт, по какъв начин засяга
правата на ищеца и какъв е правният му интерес да иска нейната отмяната. За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че дори тази декларация да съставлява
индивидуален административен акт, то с категоричност не е такъв, издаден на
основание АПК, поради което за нея е неприложим редът по чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК.
Отделно от това, съгласно нормата на чл. 81, ал. 2 АПК съдържанието на документ
може да се оспори единствено по административен ред (така Определение № 6130 от
10.05.2018 г. по адм. д. № 5382/2018 г. на Върховния административен съд и
Определение № 899 от 23.01.2017 г. по адм. д. № 14494/2016 г. на Върховния
административен съд). В тази хипотеза редът за съдебна защита следва да се реализира
на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, а не чрез жалба или иск по реда на АПК. Поради
всичко изложено и предвид неотстраняването в срок на тези нередовности съдът
приема, че в тази част исковата молба следва да бъде върната, а производството по
делото – прекратено, за които неблагоприятни последици страната е изрично
уведомена.
Що се отнася до претенцията за отмяна на договора за покупко-продажба от
26.02.1999 г., съдът намира, че в тази част исковата молба е недопустима. За ищеца не
е налице правен интерес да иска отмяната на този договор, сключен между две трети
лица, поради причина, че земята била продадена на занижена цена. Нито се навеждат
основания за нищожност на сделката, нито дори за унищожаемост, за да се приеме, че
ищецът е активно процесуално легитимиран да атакува тази сделка. Не се твърди и че
ищецът е собственик на имота, предмет на договора. Напротив, става ясно, че с
решение на Общинска служба по земеделие – гр. Любимец е отказано да му бъде
възстановено правото на собственост в стари реални граници. Поради всичко
изложено, съдът приема, че за ищеца не е налице правен интерес да иска отмяната на
този договор. Ето защо, в тази част исковата молба също следва да бъде върната, а
производството прекратено поради недопустимост на исковата претенция.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че аргументите за липса на
правен интерес са приложими и по отношение иска за установяване неистинността на
молба-декларация № 1149/17.07.1995 г. За този имот ищецът също е посочил, че му е
отказано възстановяване в стари реални граници, поради което защитата по този ред не
би довела до промяна в правната му сфера. В случай че ищецът е считал решението на
Общинската служба по земеделие – гр. Любимец за неправилно, е следвало да го
обжалва по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Тъй като той не е сторил това, в последващ
процес не би могъл да предявява претенции към имоти, които не са негова собственост.
По тези съображения съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната,
а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. рег. № 7189/10.11.2021 г. (наименувана молба-
сигнал), подадена от Н. Ж. М., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 824/2021
2
г. по описа на РС Свиленград.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Хасково в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3