№ 20066
гр. София, 05.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110108416 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, под
евентуалност по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, и чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от Д. В. С. срещу
„.........“ АД за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем VI
№......./01.12.2021 г., евентуално на клаузата на чл. 1, ал. 3, чл. 5, ал.2, чл. 3, ал.1,
т. 5 от договора; и за заплащане на сумата 854,34 лв. - платена при липса на
основание по Договор за паричен заем VI №......./01.12.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са
сключили договора за заем, по който е усвоена и върната заемната сума, в т.ч.
сумата по осъдителния иск. Излагат се подробни съображения за нищожност и
неравноправност на оспорените клаузи, вкл. на целия договор за кредит, а с
оглед на това платеното е без правно основание и подлежи на връщане.
Ответникът оспорва исковете по съображения, че договорът за потребителски
кредит съответства на нормативната уредба, конкретно е уговорен фиксиран
лихвен процент, с оглед на което няма нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, а
оспорените клаузи са уговорени при условията на договорна свобода, в т.ч.
неустойката се ползва с обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
като не е включена в ГПР, доколкото към датата на сключването на договора не е
изискуема. Оспорва осъдителния иск като недоказан и неоснователен. Навежда
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, а при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА
поддържа, че ищецът не е материално затруднено лице.
Ищецът оспорва изложеното в отговора със становище от 23.04.2025 г.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и
ал.4 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно съдържанието на
договора, вкл. клаузата, която оспорва, и съответно че договорът и/или
уговорката е недействителен по изложените в искова молба твърдения. За да
възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД
необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума
на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е
без правно основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В
случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че
1
за него съществува правно основание да задържи полученото, в т.ч. оспорените
клаузи са иднивидуално уговорени; евентуално, че го е върнал, за които
обстоятелства се указва, че не сочи доказателства.
По твърденията на ответника, че не са налице предпоставките за предоставяне
на безплатна правна помощ, според практиката на върховната съдебна
инстанция, обективирана в Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2266/2016 г., I г. о., Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
3219/2018 г., II т. о. и др., ако „противната страна твърди, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по
договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ
без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38
ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в
производството по чл. 248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното
основание.“, то за ответника е тежестта на доказване да опровергае, че не са
налице предпоставки по чл.38, ал.1, т.1, алт.2, алт.3 от ЗА, за което съдът указва,
че не сочи доказателства.
По доказателствата:
Представените от страните документи са допустими и относими. Искането на
ищеца по чл. 195 от ГПК е допустимо и относимо. Не е необходимо искането по
чл. 190 от ГПК на ищеца. Искането по чл. 186 от ГПК на ответника по т. 4.1 от
доказателствени искания в отговор на искова молба е неоснователно, на осн. чл.
8, ал. 2 от ГПК, както и по т. 5.3, доколкото в тежест на ответника е да установи,
че е изпълнил задължението си за предоставяне на СЕФ, за което се указва, че не
сочи доказателства.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект
за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия
в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания,
те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от
ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените по делото документи като писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на
въпросите, поставени с искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 340 лв., вносимо от ищеца по
сметка на Софийски районен съд, в 3-дневен срок от получаване на
съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще
приложи спрямо страната чл. 161-162 от ГПК, и приеме за недоказани
обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на експертизата.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на вещо лице М. М..
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК на ищеца, по чл. 186 от ГПК на
ответника, в т.ч. по т.5.3 от доказателствени искания в отговор на искова молба.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както
2
и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от
изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите
по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.06.2025
година от 09,45 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
пълномощник – ищецът по реда на чл.41а, ал. 2 от ГПК, ответникът чрез ССЕВ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от
отговор на искова молба, с приложения, а на ответника и препис на становище
от 23.04.2025 г.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3