РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. П.***, 07.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети март две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е. В.***, като
разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 414 по
описа за 2021 година на Административен съд – П.***, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 и
чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Н.С.Н.
с ЕГН ********** и адрес: ***,
против Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 21-1270-1/29.06.2021 г., Р.Ч.С.**- главен
експерт в ДМДТ
при община П.***, потвърден с Решение № 21/ММО-2689-1/05.08.2021
г. на директора на
дирекция „Местни приходи и такси“ при община П.***.
Жалбоподателката
моли за отмяна на акта за установяване на
задължения, потвърден с решението на директора на ДМДТ при община П.***. Излага
аргументи за неправилност и незаконосъобразност на същия.
В проведените съдебни заседания жалбоподателката не се
явява. Представлява се от адв. М.К., която от нейно име поддържа жалбата и
направеното с нея искане за отмяна на АУЗД. Разноски не претендира и не
представя списък на същите.
Ответникът по жалбата - директорът на дирекция „Местни
данъци и такси“ при община П.***, редовно призован, се представлява от адв. Р.К..
Оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/, представляващи платен адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 17.11.2021 г.
Административен съд – П.***, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл.144 от АПК приетите по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против административен акт, подлежащ
на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежна страна - адресат на акта.
Депозирана е в законоустановения преклузивен срок, отговаря на изискванията на
чл.149, вр. чл.145 от ДОПК и е процесуално допустима. Оспорва се акт, който е
преминал през административен контрол, което е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. С оглед на това
жалбата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по
същество.
От фактическа страна:
Оспореният Акт
за установяване на задължения /АУЗ/ №
21-1270-1/29.06.2021 г. е издаден на основание
чл.107, ал.3 от ДОПК, по инициатива на органа по приходите. С него са
установени невнесени в срок задължения на жалбоподателката Н.С.Н. за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и
лихви за забава, както следва:
1. данък върху недвижимите имоти и лихви за забава:
- за 2016 г.: данък върху недвижимите имоти - 42,92 лв.,
и лихви за просрочие в размер на 18,19 лв., изчислени към дата 29.06.2021 г.,
общо: 61,11 лв.;
- за 2017 г.: данък върху недвижимите имоти - 81,81 лв.,
и лихви за просрочие в размер на 31,79 лв., изчислени към дата 29.06.2021 г.,
общо: 113,60 лв.;
- за 2018 г.: данък върху недвижимите имоти - 81,81 лв.,
и лихви за просрочие в размер на 23,46 лв., изчислени към дата 29.06.2021 г.,
общо: 105,27 лв.;
- за 2019 г.: данък върху недвижимите имоти – 78,51 лв.,
и лихви за просрочие в размер на 14,57 лв., изчислени към дата 29.06.2021 г.,
общо: 93,08 лв.;
- за 2020 г.: данък върху недвижимите имоти – 78,51 лв.,
и лихви за просрочие в размер на 6,58 лв., изчислени към дата 29.06.2021 г.,
общо: 85,09 лв.;
Общият размер на задължението за данък върху недвижимите
имоти за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. е 363,56 лв.
2. такса битови отпадъци и лихви за забава:
- за 2017 г.: ТБО – 265,88 лв. и лихви за просрочие
103,29 лв., изчислени към 11.01.2021 г. – общо в размер на 369,17 лв.;
- за 2018 г.: ТБО – 265,88 лв. и лихви за просрочие 76,26
лв., изчислени към 11.01.2021 г. – общо в размер на 342,14 лв.;
- за 2019 г.: ТБО – 255,14 лв. и лихви за просрочие 47,34
лв., изчислени към 11.01.2021 г. – общо в размер на 302,48 лв.;
- за 2020 г.: ТБО – 255,14 лв. и лихви за просрочие 21,37
лв., изчислени към 11.01.2021 г. – общо в размер на 276,51 лв.;
Общият размер на задължението за такса битови отпадъци за
2017, 2018, 2019 и 2020 г. е 1042,04 лв.
Общия размер на публичното задължение без начислените лихви за забава, установено с процесния АУЗ е 1405,60 лв.
Задълженията са определени въз основа на данни от
подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/14.06.2018 г. за
недвижим имот с партиден номер 6404Н42386, с адрес на имота: гр. П.***, ул. **№
**, ет.1, представляващ сграда – търговски обект с година на построяване 1931
г., с конструкция М1 – масивна без … г. и РЗП общо 140,00 кв.м, в т.ч. РЗП на
обекта 80,00 кв.м, РЗП на мазе 20,00 кв.м, РЗП на таван 40,00 кв.м, с данъчна
оценка на обекта към 2021 г. 52 336,70 лв. и данъчна оценка 39 252,53
лв. за притежаваните от Н.С. ¾ идеални части от имота.
Декларацията е подадена от М.К.Д., която е собственик на
другите ¼ ид.ч. от имота. Тя е посочила начин на придобиване:
наследство, и документ за собственост: Нотариален акт № ** от 17.05.1994 г.
Адресът на имота, вписан и заявен от декларатора М.К. в
Приложение 1 към декларацията /л.46 от делото/ е: гр. П.***, ул. ***.
Служебно от общинската администрация са попълнени данни
за имота: ЕКНМ ***, кадастр. № ***, кв.**, парцел IV, одобрен план от 1993 г. и
т.н.
Акт за установяване на задължения №
21-1270-1/29.06.2021 г. е Р.Ч.С.**- главен експерт в дирекция
„Местни данъци и такси“ при община
П.***, оправомощена със Заповед № 24/08.01.2021 г. на кмета на община П.***,
която е приложена по делото /л.36/.
АУЗД е връчен
на жалбоподателката лично, на 02.07.2021 г., което е видно от разписка на л.35. Срещу констатациите в него е подадена Жалба вх. № 21/ММО-303/19.01.2021
г., в която са изложени доводи за незаконосъобразността му.
С Решение
№ 21/ММО-2689-1/05.08.2021 г. директорът на дирекция „Местни приходи и такси“ при
община П.*** е приел жалбата за
неоснователна и е потвърдил изцяло установените с АУЗД № 21-1270-1/29.06.2021
г. задължения за ДНИ и ТБО.
По делото са представени и приети доказателствата,
представени с жалбата, както и приложените такива към административната
преписка, в т.ч. свързани с установяването и начисляването на задълженията по
подадена по чл.14 от ЗМДТ декларация за облагане с данък недвижимите
имоти от жалбоподателката - Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
**********/14.06.2018 г. за недвижим имот с партиден номер 6404Н42386, Решение
№ 415/22.12.2016 г. на Общински съвет - П.*** за определен размер на ТБО,
заповедите по чл.63 от ЗМДТ на кмета на община П.*** за процесните години
/Заповед № 1645/17.10.2019 г., Заповед № 1738/30.10.2018 г., Заповед №
1882/26.10.2017 г., Заповед № 2368/28.10.2016 г., Заповед № 1931/28.10.2015 г.,
с които на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ кметът на община П.*** е определял
вида на услугите по чл.62 от ЗМДТ, извършвани от община П.*** и честотата на
сметоизвозване по райони в съответните периоди.
Представен е и
е приет като доказателство Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № ***, том ***, дело ***/94 г. /л.43/, съставен от нотариус И.И.
- нотариус при Районен съд – П.***, от който е видно, че на 17.05.1994 г.
жалбоподателката Н.С.Н. и нейния съпруг К.Д.Н** са придобили чрез отреждане в
дял със съдебно решение по чл.288, ал.2 от ГПК правото на собственост върху
първия етаж от масивна жилищна сграда, построена върху парцел *** /***/, пл. № ***
/***/, в кв.*** /***/ по плана на гр. П.*** – централна градска част. От Препис
– извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № ***от дата
13.12.2017 г., се установява, че съпругът на жалбоподателката К.Д.Н** е починал
на 13.12.2017 г.
Документите, съдържащи се в административна преписка,
като неоспорени от страните, се ценят в цялост и като годно писмено
доказателство въз основа, на което ще се провери законосъобразността на
оспорвания акт.
В хода на съдебното оспорване от страна на
жалбоподателката са представени и приети към делото годишни данъчни декларации
/ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2007
г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., подадени от К.Д.Н**, заедно с
Приложение № 3 - доходи от друга стопанска дейност, и Приложение № 4 – доходи
от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество.
В качеството на свидетел е разпитано едно лице – Г.Л.А**, на чиито показания
съдът дава вяра. Той сочи, че живее в гр. П.***, ул. ***, където има жилищна
кооперация с шест апартамента, а до нея е залепена къща, която е с № **. На
първия етаж от къщата има адвокатска кантора, където адв. К. Н.и неговата
дъщеря адв. М.К. са упражнявали дейността си, а до нея има друго помещение с
търговско предназначение.
От страна на ответника, в хода на съдебното производство,
са представени договори за третиране на битови отпадъци, доказателства
за съществуването на общинско депо и за оператор на депото за БО, в т.ч.
Разрешение за ползване № СТ-05-2612/29.12.2015 г. на строеж „Регионално депо на
неопасни отпадъци – гр. П.***, в землището на с. Л.***, местност „***“, Договор
№ 119/31.07.2015 г. с предмет: „Експлоатация и стопанисване на регионална
система за управление на отпадъците в регион П.*** за общините П.***, Б., З. ***К.**,
Р.** и Т.**, включваща Клетка № 1 на Депо за неопасни отпадъци, инсталация за
предварително сепариране на отпадъци и инсталации за компостиране“, сключен
между Регионално депо – П.*** 2015 ДЗЗД и община П.***, доказателства за
поддържане на чистота на обществените територии /зимно и лятно почистване/,
доказателства за поддържане на общински озеленени площи на територията на гр. П.***,
Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 9349/14.06.2021 г. с приложените към нея
документи и Декларация № 72122/31.05.2018 г., удостоверение за наследници на К.Д.Н** – починал на
12.12.2017 г., справка
за недвижим имот, собственост на Н.С.Н. и справка за начина на определяне на
такса битови отпадъци, справки за данъчната оценка на
процесния имот към 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., Справка за
недвижим имот в гр. П.***, ул. ***, собственост на Н.С.Н., и др.
От правна страна:
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд - П.***, като
извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Не се спори по делото, че жалбоподателката е собственик
на ¾ идеални части от недвижим имот – първи етаж от масивна жилищна сграда,
построена върху парцел *** /***/, пл. № *** /***/, в кв.*** /***/ по плана на
гр. П.*** – централна градска част. Същият тя е придобила в режим на съпружеска
имуществена общност заедно с К.Д.Н** на 17.05.1994 г., за което от нотариус
Ивайло Иванов - нотариус при Районен съд – П.***, е съставен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № ***, том ***, дело ***/94 г. След смъртта на К.Н.**на
13.12.2017 г. е подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
**********/14.06.2018 г. /л.38 и сл./ от дъщерята и негов наследник М.К.. В
Таблица 1 като собственици на имота са вписани С_1 М.К.Д., и С_2 Н.С.Д., а в Таблица 4 са
посочени притежаваните от тях идеални части, съответно: С_1 - ¼ ид.ч, и С_2 – ¾ ид.ч.
В т.3 от декларацията е вписан адрес на имота: гр. П.***,
ул. ***, но в Приложение № 1, част I, т.2 „Общо описание на имота“, т.2.1. „Местонахождение“
/л.46/ е декларирано, че адресът е в гр. П.***, ул. ***. При сравняване на
информацията, която е попълнена служебно от общинската администрация, и данните
по представения нотариален акт се установява идентичност, тъй като е прието, че
се касае за имот с кадастрален № ***, кв.***, парцел ***, по план, одобрен 1993
г.
С оглед на установеното, съдът намира, че
жалбоподателката е собственик на ¾ идеални части от недвижим имот,
находящ се в гр. П.***, ул***. Въпреки че в процесния АУЗ е вписан № ***,
вместо № ***, следва да се приеме, че се касае за фактическа грешка, тъй като
всички други данни съвпадат с тези за конкретния притежаван от жалбоподателката
имот, а освен това е посочен и партидния номер на същия. В тази връзка съдът
отчита и показанията на свидетеля Г.Л.А**, според които на ул. **№ **, в гр. П.***,
има жилищната сграда с шест апартамента, а адвокатска кантора и търговско
помещение, собственост на жалбоподателката, има на първия етаж на долепената до
нея къща, която е с № **. От всичко това следва, че възражението на С. е
неоснователно.
От друга страна, по делото не се спори, че задълженията
за ДНИ и ТБО не са заплатени в срок. С оглед на това и съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК, органът по приходите може да инициира производство за установяване
размера на дължимите данъци за недвижими имоти за годините от 2016 до 2020
вкл., както и ТБО за годините от 2017 до 2020 вкл.
Предмет на съдебен контрол е установяване на задължения
за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, отразени в Акт за
установяване на задължения по Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
**********/14.06.2018 г. за имот, за който е приложен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № ***, том ***, дело ***/94 г. В тази връзка, от
страна на административния орган е отчетен факта, че този имот е деклариран с
данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 72122/31.05.1998 г., П№
3110083887001 от К.Д.Н**, както и че предназначението му е сменено и е издадено
Разрешение за ползване от 30.08.2000 г., поради което понастоящем той
представлява търговски обект с РЗП 80,00 кв.м, мазе 20,00 кв.м. и таван 40,00
кв.м, построен през 1931 г. с конструкция М1 /масивен без или с частични
стоманобетонни елементи или от сглобяеми плоскости/. Отбелязано е, че в
декларацията от 2018 г. е посочено наличие на ел.мрежа, водопровод,
канализация, топлофикация, отоплителна инсталация, лукс дограма и извършван
основен ремонт през 1996 г. Констатирано е различие между тези данни и данните
за същите обстоятелства в декларацията по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 9349/14.06.2018
г., П№ 6404Н42386, в която предвид смъртта на починалия собственик К. Н.***,
като нови собственици са вписани Н.Н. с
¾ ид.ч. и М.К. с ¼ ид.ч. Ето защо, при обработката на
декларацията и при издаването на оспорения Акт за установяване на задължения по
Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/14.06.2018 г. тези различия са
отчетени, като същевременно неплатените задължения на наследодателя по П№ ***
са прехвърлени по П№ ***.
Акт за установяване на задължения №
21-1270-1/29.06.2021 г. е постановен в писмена
форма и има необходимото съдържание, посочено в чл.59 от АПК. Произхожда от
лице, определено със Заповед № 24/08.01.2021 г. на кмета на община П.***, а
потвърдителното решение е постановено от компетентния по-горестоящ
административен орган - в случая директорът на дирекция „Местни приходи и
такси“ при община П.***, действащ като териториален директор на НАП и изрично посочен
и в Заповед № 392/25.03.2020 г. на кмета на община П.***. Поради това АУЗД е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл.9б от ЗМДТ във вр. с чл.4 от ЗМДТ.
Оспореният акт е мотивиран в обстоятелствената си част,
позовава се на правнорелевантни факти, които са установени от писмените
доказателства, приложени по делото. Административните актове са мотивирани от
правна и фактическа страна. За да изготви оспорения акт, административният
орган в частта за ДНИ се е позовал на чл.14 и чл.22 от ЗМДТ и Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на Община П.***, а за ТБО
- на чл.62 от ЗМДТ и на Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услугите на територията на Община П.***, както и на декларация
по чл.14 от ЗМДТ, подадена на 14.06.2018 г.
В акта не са посочени отделните компоненти, участващи при
формиране на ТБО, но този порок не е от вида на съществените и поради това не
води до отмяната му.
В хода на административното производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице отменителни основания
по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Имотът на жалбоподателката, находящ се в гр. П.***, ул. ***,
представлява самостоятелен обект - търговски обект, в сграда, построена и
въведена в експлоатация през 1931 г. Същият е облагаем по смисъла на чл.10,
ал.1 от ЗМДТ, тъй като според тази разпоредба „С
данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти,
разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания,
и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон“.
Относимите в случая предпоставки за възникване на задължението за
заплащане на ДНИ са регламентирани в чл.11 от ЗМДТ –
относно субекта на задължението, чл.10, ал.1 от ЗМДТ - обекта на облагане, и чл.15 от ЗМДТ - начален момент на облагането.
Имотът на
жалбоподателката се намира в сграда, която е изградена и въведена в експлоатация през 1931 г., а е придобита от
нея и съпругът й, който се явява и нейн наследодател, през 1994 г., поради
което оттогава собственикът/собствениците й, в т.ч. и собствениците на
обекти в нея, е възникнало задължението за заплащане на ДНИ и ТБО.
В случая
декларацията по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
********** е подадена на 14.06.2018 г., а с процесния АУЗ са определени
задължения за ДНИ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., т.е за
време, което предхожда декларирането, но съгласно чл.15,
ал.1 от ЗМДТ подаването на декларация по чл.14 от ЗМДТ от страна
на задълженото лице не е правопораждащият факт, от който възниква задължението
за данък.
По аргумент на чл.13 от ЗМДТ дължимостта на данъка не
зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот.
Процесният имот е облагаем по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ и за него се дължи ДНИ. Той е разположен в строителните граници на
населеното място на гр. П.***. Не попада в изключенията по чл.10, ал.1, ал.2,
ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.24 от ЗМДТ.
От
представените справки за отделните години от 2016 до 2021 г. се установява, че
данъчната оценка на имота е, както следва:
- за 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. тя е 54 540,30 лв., като данъчната оценка на притежаваните от
жалбоподателката ¾ ид.ч. от имота за тези години е била: 40 905,23
лв.;
- за 2019 г. и
2020 г. данъчната оценка на целия имот е 52 336,70 лв., а данъчната оценка
на притежаваните от жалбоподателката ¾ ид.ч. от имота за тези години е
била 39 252,53 лв.
Съгласно чл.15, ал.1 от Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на община П.*** и чл.22 от ЗМДТ размерът на
задълженията за ДНИ е 2 на хиляда /т.е. 2 ‰/ върху данъчната оценка на имота.
Съгласно чл.15 от Наредбата Общински съвет – П.*** е определил с наредбата по
чл.2, ал.2, т.1 размерът на данъка на 2 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот.
При елементарно математическо пресмятане на данъка, за
което не са необходими специални знания, се установява, че същият е правилно
определен за 2017 и 2018 г. в размер на 81,81 лв., а за 2019 и 2020 г. – в
размер на 78,51 лв. Изчисленията са направени в пълно съответствие с
нормативната база.
За 2016 г., при данъчна оценка на имота 54
540,30 лв., съответно: данъчна оценка на притежаваните от С. ¾ ид.ч. -
40 905,23 лв., би следвало ДНИ да е 81,81
лв., а не 42,92 лв., както е определен в АУЗ. В тази връзка следва да се
съобрази императивното правило на чл.271, ал.1, изр.2 от ГПК, приложимо на осн.
чл.144 от АПК, което регламентира основен
принцип в гражданския процес – забрана за
влошаване положението на жалбоподателя при липса на изрично искане в същия
смисъл от другата страна по делото.
Задълженията за ДНИ не са заплатени от жалбоподателката,
поради което се дължат и лихви за забава.
По отношение на установените лихви за ДНИ в АУЗД се
приема, че невнесените в срок местни данъци и такси, по силата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ във вр. с чл.9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите
върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В този
смисъл е разпоредбата на чл.175, ал.1 от ДОПК, според която за неплатените в
законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер,
определен в съответния закон.
Задължението за данъци и такса битови
отпадъци представляват публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2,
т.1 и т.3 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентирания срок,
данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва, която е начислена за
посочения имот на жалбоподателката.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ, ДНИ се заплаща на две равни
вноски в сроковете до 30 юни и до 30 октомври на годината за която е дължим,
като за невнесените в срок задължения се начислява лихва, съгласно чл.1 от
ЗЛДТДПДВ.
Жалбоподателката не ангажира доказателства, които да
сочат на недължимост на лихвите. Въз основа на това се приема, че
административният орган правилно е начислил размера на дължимите лихви към
датата на установяване на задълженията.
С оглед на изложеното АУЗД в частта за ДНИ е правилен и
законосъобразен, а жалбата е неоснователна. Административният орган правилно е
установил размерите на ДНИ, които не са заплатени от
жалбоподателката в установения за това срок, поради което за забавата се дължат
лихви в общ размер 94,59 лв., изчислени към 29.06.2021 г.
По отношение на ТБО:
Данъчнозадължените лица за такса битови отпадъци са
определени в чл.11 от ЗМДТ. Съгласно чл.11, ал.1 такива са собствениците на
облагаеми с данък
недвижими имоти.
Жалбоподателката е декларирала имот, нейна собственост,
който се намира в границите на гр. П.***. Имотът подлежи на облагане с ТБО.
Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
По реда на чл.63, ал.2 от ЗМДТ кметът на община П.*** е
издал Заповед № 1645/17.10.2019 г. и Заповед № 1738/30.10.2018 г., в които са
определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както
и честотата на сметоизвозване. В тях са посочени изрично
и изчерпателно районите, в които ще се извършват услуги само по обезвреждане на
битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване. Имотът на жалбоподателката се намира в централната част на гр. П.***
и не попада в изключенията. Същият е предназначен за нежилищни нужди /търговски
обект/.
Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ такса за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като
размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
От анализа на приложимата нормативна уредба следва, че не
се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и сметоизвозване, когато тази
услуга не се предоставя от общината. Конкретният случай не е такъв. Имотът на
жалбоподателката се намира на територията на гр. П.***, където тази услуга се
извършва, поради което се дължи нейното заплащане и начисляването й в АУЗД е
законосъобразно.
От изрично изявление на ответника, вписано в представена
Справка за начина на определяне на ТБО за периода от 2017 г. до 2020 г. на Н.С.Н.,
което не е оборено от жалбоподателката чрез ангажиране на съответни
доказателства, се установява, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. Н.С.Н.
и другият съсобственик на имота М.К.Д., както и наследодателят им К.Д.Н**, не
са подавали декларации за определяне на такса сметосъбиране и сметоизвозване
според количеството битови отпадъци и не са подавали декларации за
освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване.
За втората услуга: поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, условието да не се събира такса е непредоставянето на
услугата от общината, а за третата - обезвреждането на битови отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива. На територията на община П.*** е
изградено депо за събиране, транспортиране, временно съхраняване и депониране
на отпадъци и се извършва услугата по почистване на територии за обществено
ползване по отношение на населените места, в това число и гр. П.***.
Определянето на размерите на ТБО за 2017, 2018, 2019 и
2020 г. следва да бъде съобразно Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услугите на територията на община П.*** и Решение №
415/22.12.2016 г. на Общински съвет - П.***. С последното е приета основа за
определяне на ТБО и промилите за съответните услуги. Съгласно т.3 от решението,
за нежилищни имоти на предприятията и нежилищни имоти на гражданите, ТБО се
определя в промили върху по-високото между отчетната им стойност и данъчната
оценка, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 3 промила; за
обезвреждане на битови отпадъци в депа – 1 промил; за чистота на териториите за
обществено ползване – 2,5 промила, т.е. за трите вида услуги: общо 6,5 промила.
Предвид извода, че по отношение на процесния имот
размерът на ТБО следва да се формира от трите компонента, съдът направи
математически пресмятания, за които не са необходими специални знания. Според
тях:
- за 2017 и 2018 г., при данъчна оценка на притежаваните
от Н.С. ¾ идеални части от недвижимия имот: 40 905,23 лв.,
дължимата ТБО е в размер на по 265,88 лв. Това е стойността на 6,5 промила от
данъчната основа. Тя се равнява на сбора от: 122,72 лв. - 3 промила за
сметосъбиране и сметоизвозване, 40,90 лв. – 1 промил за обезвреждане на битови
отпадъци в депа, и 102,26 лв. - 2,5 промила за чистота на териториите за
обществено ползване;
- за 2019 и 2020 г., при данъчна оценка на притежаваните
от Н.С. ¾ идеални части от недвижимия имот: 39 252,53 лв.,
дължимата ТБО в размер на по 255,14 лв. за всяка от годините и представлява 6,5
промила от данъчната основа. В нея са включени: 3 промила за сметосъбиране и
сметоизвозване: 117,76 лв., 1 промил за обезвреждане на битови отпадъци в депа:
39,25 лв., и 2,5 промила за чистота на териториите за обществено ползване:
98,13 лв.
Горните изчисления почиват на правните основания,
посочени от органа и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Точно
такива размери по отношение на ТБО е установил и органът, видно от АУЗД.
Изчисленията му са онагледени в нарочна справка, представена по делото. От нея
е видно, че за 2017 и 2018 г., при облагаема основа данъчна оценка за целия
имот в размер на 54 540,30 лв., съответно: данъчна оценка на притежаваните
от С. ¾ идеални части за същите години: 40 905,23 лв., е определено
задължение за ТБО в общ размер на по 265,88 лв. – съответно за 2017 г. и 2018
г., в която са включени: 122,72 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване, 40,90
лв. за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 102,26 лв. за чистота на
териториите за обществено ползване.
За 2019 и 2020 г. ТБО са изчислени при облагаема основа
данъчна оценка за целия имот в размер на 52 336,70 лв., съответно: данъчна
оценка на притежаваните от С. ¾ идеални части за същите години.
Определен е общ размер на ТБО за 2019 г.: 255,14 лв., включващ 117,76 лв. за
сметосъбиране и сметоизвозване, 39,25 лв. за обезвреждане на битови отпадъци в
депа и 98,13 лв. за чистота на териториите за обществено ползване. По същия
начин и на база същата основа е изчислена ТБО за 2020 г.
Жалбоподателката не ангажира доказателства за недължимост
на лихвите, поради което административният орган правилно е начислил такива,
които към датата 29.06.2021 г., са в размер на 248,26 лв.
С оглед на всичко гореизложено се налага извод, че
процесният АУЗД е правилен и законосъобразен, а жалбата - неоснователна.
Административният орган правилно е установил ДНИ
за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. в общ размер на 363,56 лв., и лихвите върху
тях към датата на издаване на акта в размер на 94,59 лв., както и размерите на
ТБО за 2017, 2018, 2019 и 2020 г. на обща стойност 1042,04 лв. и лихви за
забава: 248,26 лв. По този начин е формирано задължение за плащане на сумата от
1405,60 лв. и лихви върху нея: 342,85 лв., т.е. общо дължими главници и лихви:
1748,45 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото претенцията на ответника за
присъждане на направените по делото разноски се явява основателна и следва да
бъде уважена. Същият е заплатил адвокатски хонорар на процесуалният си
представител в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, поради което
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати сума в същия размер.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – П.***,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на
Н.С.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, против
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 21-1270-1/29.06.2021 г., Р.Ч.С.**- главен
експерт в ДМДТ
при община П.***, потвърден с Решение № 21/ММО-2689-1/05.08.2021
г. на директора на
дирекция „Местни приходи и такси“ при община П.***.
ОСЪЖДА Н.С.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
община П.*** направените по делото разноски в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/, представляващи платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО, по арг. от чл.160, ал.7 от ДОПК, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/