О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 21 09.01.2018 година Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На девети януари
две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:Десислава
Динкова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 318 по
описа за 2017 година
и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „Нафтекс петрол“ ЕООД в
несъстоятелност, с ЕИК *********, чрез синдика М.Н., против „Спортелит“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №21, хотел „България“, представлявано от Таньо Димитров И., за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 505 759,56 лв.,
представляващи незаплатена продажна цена на доставени горива, сумата от
606 679,79 лв., представляваща договорна неустойка за забавено плащане в
размер на ОЛП +12%, изчислена на база 360 дни годишно, върху всяка от дължимите
суми по фактура, считано от датата на падежа до подаването на исковата молба,
както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че
на 01.01.2014 год. „Нафтекс петрол“ ЕООД сключил с ответника „Спортелит“ ЕАД
договор с предмет покупко-продажба на автомобилни бензини, дизелови горива и
газьоли. Заявява, че от 29.01.2014 год. до 01.03.2014 год. продал и доставил на
ответника дизелово гориво Б6 на стойност 1 505 759,56 лв., за
доставките на които били издадени 46 фактури, нареждания за експедиция и
приемо-предавателни протоколи. Твърди се, че с прехвърляне на собствеността
върху посочените обеми горива, „Нафтекс петрол“ ЕООД изпълнил задълженията си
по договора по отправените му от ответника заявки. Твърди се, че ответникът не
изпълнил задължението си да заплати стойността на купените горива, възлизаща с
ДДС на 1 505 759,56 лв. и дължи исковата сума, както и неустойка за
забава на стойност 606 679,79 лв.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и
редовността на предявения иск.
По съществото на
претенцията твърди, че не е сключван договор за доставка от 01.01.2014 год.,
тъй като договора е подписан от неизвестно лице като представител на продавача,
датата му съвпада с новогодишните празници и е неработен ден, не се
индивидуализира с индекс, а представеното споразумение също не е подписано от представляващия
дружеството-продавач.
Твърди се, че по
договора за продажба от 01.01.2014 год. и споразумението от 28.01.2014 год. не
са осъществявани доставки, а представените нареждания и приемо-предавателни
протоколи не съдържат удостоверяване на факта на извършване на доставката от
служител или лице, свързано със „Спортелит“ ЕАД. Заявява се, че ответникът не е
получавал от „Нафтекс петрол“ ЕООД доставки на горива, предмет на исковата
молба, както и че няма договорни отношения с дружествата, за чиито обекти са
били предназначени горивата, съгласно посоченото в разписките. Сочи се, че
приемо-предавателните разписки са издадени на основание посочени в исковата
молба заявки, които не се представят по делото и не са заявени от ответника.
Твърди се, че след като за ответника не е възникнало задължение за заплащане
цената на дизеловото гориво, претенцията за неустойка е неоснователна. Прави се
възражение за погасяване по давност на претенцията за неустойка на основание
чл.111 б.“б“ от ЗЗД.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Заявява, че няма да се ползва от писмения договор за
доставка на горива от 01.01.2014 год. и го оттегля като доказателство. Подвържа
твърдението, че всички доставки в периода 29.01.2014 год. – 01.03.2014 год. на
дизелово гориво Б6 на обща стойност 1 505 759,56 лв. са били
извършени. Ищецът заявява, че продажбата и доставката на горивата на посочената
цена са били извършени по силата на неформално договаряне за продажба и
доставка на дизелово гориво Б6 в хипотезата на чл.292 от ТЗ – наличие на трайни
търговски отношения между страните. Заявява се, че такива отношения съществуват
и обемите са значителни. В подкрепа на горното твърдение ищецът представя и се
позовава на договор от 30.11.2013 год., в който страните са декларирали, че имат
интерес да продължат търговските си отношения. Ищецът твърди, че ответникът не
е отказал доставките, т.е. предложението за тях не е било отхвърлено веднага по
см.на чл.292 ал.1 от ТЗ, фактурите с посочени количества, продажна цена и падеж
не са били оспорени, просто цената по тях не е била заплатена.
С оглед на тези
фактически твърдения, ищецът прави изменение на исковата претенция, като
претендира сумата от 1 505 759,56 лв. като незаплатена продажна цена
на доставени горива по силата на неформално договаряне при наличие на трайни
търговски отношения за продажба и доставка на дизелово гориво Б6, за извършени
доставки в периода от 29.01.2014 год. – 01.30.2014 год., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. С допълнителната
искова молба ищецът оттегля претенцията за заплащане на неустойка.
Представя
доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът е
депозирал отговор на допълнителната искова молба. Изразява становище за
недопустимост на изменението на иска, като счита, че по същество се предявява
нов иск при въвеждане на напълно различни фактически и правни основания.
Заявява се, че новопредставеното доказателство – писмен договор от 30.11.2013
год., е недопустимо като преклудирано. Отделно от това се изразява становище за
неотносимост, тъй като то представлява договор за заем, който няма връзка с
процесния период и с твърдяното възникване на вземането на ищеца. Заявява се,
че този договор не е подписан от представляващия ответника в това производство
и не го обвързва, а представлява само частно изявление на лицето, което го е
подписало. В случай, че се приеме, че
оспорва датата на съставянето му.
Изразява се
становище по доказателствените искания на ищеца.
Осъществена е
редовна предварителна размяна на книжа.
Бургаски окръжен
съд, преди да пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание
следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст.
Претенцията следва
да бъде преценена като иск за попълване масата на несъстоятелността по
съображения, вече изложени в определение №1057/26.10.2017 год., необжалвано от
страните. Поради това, държавна такса при предявяването ѝ не се дължи –
чл.620 ал.5 от ТЗ. Предявена е от синдика на несъстоятелния ищец, по общите
правила на родовата и местната подсъдност, тъй като специалната разпоредба на
чл.649 ал.5 от ТЗ се отнася само за отменителните искове. За разглеждането на
настоящия иск с оглед предмета му - искане
за заплащане на цена на доставени стоки, е въведено нарочно особено исково
производство в глава 32 на Част ІІІ на
ГПК и следователно следва да се разгледа
по правилата на този особен исков процес.
Първоначално
предявените претенции се основават на формален договор между страните и
представляват иск за реално изпълнение по чл.327 ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал. 1
от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на цена на доставени стоки и неустойка. С
допълнителната искова молба е предприето изменение, като претенцията се
основава на отделни доставки по неформални договори, за периода от 29.01.2014
год. до 01.03.2014 год., за които са били съставени 46 фактури. Запазено е
отправеното искане за осъждане на ответника да заплати исковата сума, като
такава, представляваща сбор от цената на отделни, неформални доставки на горива
за същия период и по същите фактури. Следователно, при запазено искане, ищецът
е изменил основанието, в срока по чл.372 от ТЗ, и при отчитане възможността за
защита от ответника, съдът възприема това процесуално действие като допустимо
(арг.от чл.214 ал.1 предл.първо от ГПК).
По претенцията за заплащане на неустойка производството следва да се
прекрати поради оттегляне на иска – чл.232 изр.първо от ГПК.
На доказване
подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните
следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения. Съобразно въведените твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е доставил горива от
вида и в количествата, описани в представените фактури, както и че страните са
се намирали в трайни търговски отношения от вида на процесните.
Ответникът носи
тежестта да докаже всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи
възражения.
Не са налице
обстоятелства, за които да съществува
установено от закон предположение, да са общоизвестни или служебно известни,
поради което да не се нуждаят от
доказване.
Представените от
ищеца писмени доказателства са относими и допустими и следва да се приемат,
включително и представения с допълнителната искова молба договор от 30.11.2013
год. Това доказателство не е преклудирано, тъй като се представя със следващото
процесуално действие след оспорване на формалните договорни отношения между
страните с източник договора от 01.01.2014 год. и във връзка с предприетото
изменение на претенцията. Оспорването му, основано на довода, че не носи подпис
на представляващия „Спортелит“ ЕАД, не води до откриване на производство по
чл.193 от ГПК, тъй като не се оспорва неговата формална доказателствена сила.
Оспорването на датата също не води до откриване на производство по чл.193 от ГПК, тъй като документът е частен, диспозитивен такъв и не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила.
Ответникът е
направил искане по чл.183 от ГПК да бъде задължен ищецът да представи
оригиналите на нарежданията за експедиция и приемо-предавателните протоколи,
представени с исковата молба. Доколкото
законът безусловно задължава страната да представи поисканите оригинали,
искането по чл.183 от ГПК следва да бъде уважено. На основание чл.190 от ГПК от
ищеца следва да бъдат изискани заявките под номера, подробно описани на стр.5
от отговора.
Предвид
разпределената доказателствена тежест, искането на ищеца за назначаване на счетоводна
експертиза е основателно. На експертизата следва да бъдат поставени въпроси №1
до №5, формулирани в исковата молба, и въпросите в допълнителната искова молба,
като въпрос №2 да се постави само за 2013 год. Този въпрос съдът намира за
допустим, тъй като е поставен във връзка с твърденията на ищеца за трайни
търговски отношения между страните по доставки на горива.
По изложените съображения
и на основание чл.374
от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Нафтекс петрол“ ЕООД в
несъстоятелност, с ЕИК *********, чрез синдика М.Н., против „Спортелит“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“
№21, хотел „България“, представлявано от
Таньо Димитров И., искове за осъждане на ответника
да заплати сумата от 1 505 759,56 лв., представляващи незаплатена
продажна цена на доставени горива, сумата от 606 679,79 лв.,
представляваща договорна неустойка за забавено плащане в размер на ОЛП +12%,
изчислена на база 360 дни годишно, върху всяка от дължимите суми по фактура,
считано от датата на падежа до подаването на исковата молба, както и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
ПРИЕМА изменение на исковата претенция за присъждане на сумата
от 1 505 759,56 лв. чрез изменение на нейното основание, като сбор от
цената на отделни, неформални доставки на горива за периода от 29.01.2014 год.
до 01.03.2014 год.
ПРЕКРАТЯВА производството по претенцията за присъждане на неустойка
в размер на 606 679,79 лв. поради оттеглянето ѝ.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 318/2017 год. съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца „Нафтекс петрол“ ЕООД да представи в съдебното
заседание оригиналите на нарежданията за експедиция и приемо-предавателните
протоколи, представени с исковата молба, като при неизпълнение на горното му УКАЗВА последиците по чл.183 изр.второ
от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца „Нафтекс петрол“ ЕООД да представи в седмичен срок
от връчване на съобщението, с преписи за ответника, заявките, посочени от
ответника на стр.5 в отговора.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на въпроси от 1 до 5, формулирани в исковата
молба, и въпросите в допълнителната искова молба, като отговора на въпрос №2 от
допълнителната искова молба да бъде даден за 2013 година.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ели Вълчева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лв., вносим от ищеца в седмичен
срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото за 13.02.2018 год. от 14.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на ищеца да се връчи и препис от допълнителния отговор.
Определението подлежи
на обжалване в прекратителната част с частна жалба, в седмичен срок от
връчването му, а в останалата част е окончателно.
Съдия: