Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 18.02.2020 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
22.01. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1432 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 120/08.10.2019 г.
по гр.д.№134/2018 г. по описа на Районен съд-Р.,в частта,с която е отхвърлена
претенцията на ищеца Л.К. за признаване за установено вземането й срещу
ответницата Р.П. по запис на заповед,издаден на 23.08.2017 г. за сумата над 2500лв. до претендирания размер.
Въззивникът Л.В.К. чрез процесуалния си представител излага доводи за незаконосъобразност на решението
на районния съд в неговата обжалвана част, като излага съображения. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да бъде уважен предявения иск
изцяло. Претендира за присъждане на разноски в настоящото производство ведно с
разноските в първоинстанционното производство и заповедното производство .
Въззиваемата Р.С.П.
редовно и своевременно призована не изразява становище в хода по същество на
делото.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Производството
е образувано по искова молба на Л.В.К., действаща чрез адв. М.Ч.Ч.Б., срещу Р.С.П..
Ищцата твърди, че на 23.08.2017 г. ответницата издала в нейна полза запис на
заповед за сумата от 10 000 лв., с падеж 23.09.2017 г. Твърди, че ответницата
не платила дължимата сума на падежа. Твърди, че издаденият запис на заповед
съдържа изискуемите реквизити по чл. 535 ТЗ и е настъпил определеният в него
падеж, поради което посочената сума е дължима. Твърди, че се снабдила със
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 844/2017
г. по описа на РС-Р., но ответницата оспорила вземането в срока по чл. 414 ГПК
чрез възражение. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено вземането в размер на 10000 лв. по запис на заповед от 23.08.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.12.2017 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноските за заповедното производство.
По делото е приложено
ч.гр.д. № 844/2017 г. по описа на РС-Р., образувано по заявление по чл. 417 ГПК, от което е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 612/14.12.2017 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с
която е разпоредено ответникът Р.С.П. да заплати на ищцата Л.В.К. сумата от
10000 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 23.08.2017 г., с падеж
23.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.12.2017 г. до
окончателното погасяване на дълга, както и разноски в размер на 780 лв.
За да постанови обжалваното
решение районния съд се позовава на т.17
на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,съгласно която предмет на делото при
предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа
на заповед. В производството по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект –
съществуване на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение.
От приетия като писмено доказателство запис на заповед
от 23.08.2017 г. се установява, че притежава необходимите реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което е редовен и валиден от външна страна менителничен ефект.
Страните не спорят относно наличието на каузално
правоотношение помежду си по договор за заем. Спорът е относно размера на този
заем и именно дали е в размер на 3500 лв. или на 10 000 лв.
В хода на производството са събрани гласни
доказателства-показанията на свидетелката П.Д.. Същата установява наличието на
дадена сума от 3500 лв. в заем . Следва да се отбележи,че ответницата е представила
платежно нареждане и касов бон , с които е заплатила на ищцата сумата от 1000лв.
на 13.11.2017 г. В отговора на исковата молба ответницата е направила изявление
и за признание на иска до сумата от 2500 лв.
В конкретния случай ищцата по делото не
оспорва наведеното твърдение от ответницата за съществуването на каузално
заемно правоотношение.Съдът споделя възражението на въззивницата,че
доказателствената тежест за установяването на каузалната сделка се носи от
ответната страна.Ищцата следва да установи само наличието на редовен от външна
страна запис на заповед.Поради тези съображения въззивният съд намира ,че
неправилно е разпределена доказателствената тежест в първоинстанционното
производство.Не следва ищцата да представя доказателства, нито да прави искания
за събиране на доказателства, касаещи доказване на валидно каузално
правоотношение за сумата от 10 000 лв.Налице е редовен от външна страна
запис на заповед за сумата от 10 000 лв.,поради което предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло ведно със законните последици.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 120/08.10.2019 г. по гр.д.№134/2018 г. по
описа на Районен съд-Р.,в частта,с която е отхвърлена претенцията на ищеца Л.В.К. за признаване за установено
вземането й срещу ответницата Р.С.П.
по запис на заповед,издаден на 23.08.2017г.
за сумата над 2500лв. до претендирания размер 10 000 лв. и в частта
относно разноски като ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.П., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на Л.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
535 ТЗ още сумата от 7500 лв. (седем
хиляди и петстотин лева), представляващи главница по
запис на заповед от 23.08.2017 г., с падеж 23.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
14.12.2017 г. до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 612 от
14.12.2017 г. по ч.гр.д. № 844/2017 г. по описа на РС-Р..
ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на Л.В.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата 150 лв./сто
и петдесет лева/-разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на Л.В.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата 1180
лв./хиляда сто и осемдесет лева/-разноски в първоинстанционното и заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от съобщението пред В. касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: