Решение по дело №219/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Захарен комбинат Пловдив“ АД – гр. Севлиево против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 41 от 17.04.2023 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. По отношение на задълженията, установени в Акт за установяване на публични вземания № 1 от 02.09.2019 година на Басейнова дирекция „Източно беломорски район“ с център гр. Пловдив се сочи, че решаващият орган се е произнесъл формално относно изтичането на давността, като не е ясно на кое от многото постановления за налагане на обезпечителни мерки се е позовал, кога точно е спряла давността, удължавани ли са сроковете на мерките и дали последните действително са били наложени и са произвели своето действие спрямо задълженото лице. По отношение на установените публични вземания с Ревизионен акт за установяване на ДДС № Р-29002918007186-091-001 от 11.07.2019 година се сочи, че е изтекла абсолютната давност и посоченото НОХД № 4704/2019 година на СГС – СНС /закрит/ не отговаря на условията на чл. 171, ал. 2, т. 3 от ДОПК и не може да е пречка за изтичане на абсолютната давност, като се има предвид, че ревизионното производство е приключило през 2019 година, преди приключване на наказателното производство, т.е. последното няма значение за определяне съществуването и размера на публичните задължения на дружеството, нито за тяхното събиране. По отношение на установените публични вземания с Ревизионен акт № Р-29002022004815-091-002 от 13.03.2023 година и Ревизионен акт № Р-29002919008392-001 от 31.12.2020 година също се оспорва мотивът за изтекла абсолютна давност, като решението се счита за незаконосъобразно и необосновано. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество „Захарен комбинат Пловдив“ АД – гр. Севлиево не се представлява; в депозирано писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, се поддържа жалбата, както и искането по същество, претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение /л. 739/.

Ответната по жалбата страна Директор на ТД на НАП – Велико Търново се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 268 от ДОПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорващото дружество е подало до Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново възражение с вх. № С240004-000-0080971 от 15.02.2024 година с правно основание чл. 171 от ДОПК и искане за отписване на посочените във възражението задължения като погасени по давност /л. 200-201/.

Издадено е Разпореждане с изх. № С240004-137-0001713 от 28.02.2024 година от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е отказано прекратяването поради изтекла давност на вземания по ИД № *********/2019 година, посочени в таблица в разпореждането /л. 57-61/, като в разпореждането са изложени мотиви относно характера на задълженията, предприети действия, водещи до спиране и/или прекъсване на давността, като в заключение е посочено, че при очертаната фактическа обстановка не е изтекъл давностният срок, включително и абсолютният такъв, регламентиран в чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Разпореждането е връчено на оспорващото дружество на 05.03.2024 година /л. 64/, което в предвидения за това срок го е обжалвало пред Териториалния директор на ТД на НАП – Велико Търново с жалба с вх. № 5883 от 13.03.2024 година /л. 23-27/.

С Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 41 от 17.04.2024 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново /л. 9-12/ жалбата срещу горепосоченото Разпореждане е оставена без уважение.

Решението е връчено на оспорващото дружество на 20.05.2024 година /л. 13/ и по предприето в срок оспорване по съдебен ред е образувано настоящото производство.

Институтът на погасителната давност е приложим в данъчното право съгласно разпоредбите на чл. 171-173 от ДОПК. Погасителната давност е период от време на бездействие на носителя на едно субективно материално право, след изтичането на който се поражда правото на задълженото лице да се позове на изтеклата давност и да откаже изпълнение на задължението. От гледна точка на данъчното право и на ДОПК, давността е период от време, с изтичането на който се преклудира правото на държавата да събере едно вземане. Изтеклата погасителна давност е основание за отписване на публичните задължения, по аргумент от нормата на чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, т.е. с изтичането на абсолютната 10-годишна погасителна давност, освен в случаите, изброени в т. 1-5.

Погасителната давност може да бъде прекъсвана или спирана, при наличие на възникнали преди изтичането ѝ юридически факти, посочени в съответната правна норма. При спиране на давността, давностният срок не тече. С отпадане на основанието за спиране се възобновява течението на давностния срок, като продължава да тече неизтеклата до момента на спирането част от него. Периодът на спиране на давността не се включва в срока на давността, с него тя се удължава. След отпадане на основанието за спиране давностният срок се допълва с период от време, равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ДОПК регламентира 6 случая, при наличието на които давността спира, а именно: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

По отношение на задълженията, установени с Акт за установяване на публични вземания № 1 от 02.09.2019 година на Басейнова дирекция „Източно беломорски район“ с център гр. Пловдив, настоящият съдебен състав намира доводите на оспорващото дружество за формално произнасяне относно изтичането на давността за несъстоятелни. В разпореждането е изложена подробна фактология и мотиви относно многократното спиране и прекъсване на давността, възприети в решението на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, като установените факти и произтичащите от тях правни последици не са оборени от оспорващото дружество. Поради посоченото по-горе спиране и прекъсване на давността, единствено може да се говори за прилагане на абсолютната давност, регламентирана в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, съгласно която разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, посочени в т.1-5. Давностният срок е започнал да тече от 01.01.2018 година за задълженията със срок за плащане през 2017 година и от 01.01.2019 година за задълженията със срок за плащане през 2018 година. Правилно публичният изпълнител и решаващият орган са приели, че към момента на издаване на разпореждането, а съдът констатира същото и към настоящия момент, абсолютната давност не е изтекла.

По отношение на задълженията, установени с Ревизионен акт № Р-29002919008392-091-001 от 31.12.2020 година, настоящият съдебен състав намира, че в разпореждането е изложена подробна фактология и мотиви относно спиране и прекъсване на давността, възприети в решението на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, като установените факти и произтичащите от тях правни последици не са оборени от оспорващото дружество. Поради посоченото по-горе спиране и прекъсване на давността, единствено може да се говори за прилагане на абсолютната давност, регламентирана в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, съгласно която разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, посочени в т. 1-5. Правилно публичният изпълнител и решаващият орган са приели, че за задълженията, установени с горепосочения РА, сроковете за плащане на които са били през 2014 година, давностният срок е започнал да тече от 01.01.2015 година, т.е. към момента на издаване на разпореждането и решението, а съдът констатира същото и към настоящия момент, абсолютната давност не е изтекла.

По отношение на задълженията, установени с Ревизионен акт № Р-29002022004815-091-002 от 13.03.2023 година, правилно е установено, че срокът за плащането им е 14.08.2021 година, респ. давностният срок е започнал да тече от 01.01.2022 година и както към момента на издаване на разпореждането и решението, така и към настоящия момент, не е изтекъл.

По отношение на задълженията, установени с Ревизионен акт № Р-29002918007186-091-001 от 11.07.2019 година, чиито срок за плащане на задълженията е 14.10.2013 и 14.11.2013 година, т.е. абсолютният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2014 година, в потвърденото с обжалваното решение разпореждане е посочено, че по отношение на Ревизионен акт № Р-29002918007186-091-001 от 11.07.2019 година има образувано НОХД № 4704/2019 година по описа на СГС-СНС /закрит/, което е висящо по информация от 27.02.2024 година, като публичният изпълнител се позовава на чл. 171, ал. 2, т. 3 от ДОПК; в обжалваното решение е посочено, че липсват доказателства за приключване на посоченото наказателно производство и давността не тече на основание чл. 171, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че основание за спиране изтичането на абсолютния давностен срок от 10 години по реда на чл. 171, ал. 2, т. 3 от ДОПК може да бъде само и единствено наличието на образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. В процесния случай нито в постановлението, нито в потвърждаващото го решение, са изложени мотиви относно значението на посоченото НОХД № 4704/2019 година по описа на СГС-СНС /закрит/ за установяването или събирането на публичните задължения, установени с горепосочения РА, която липса на мотиви препятства съдебната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в тази му част. Изложеното налага отмяна на решението и потвърденото с него рпазпореждане и връщане на преписката на публичния изпълнител за ново произнасяне по възражение с вх. № С240004-000-0080971 от 15.02.2024 година с правно основание чл. 171 от ДОПК в частта относно задълженията, установени с Ревизионен акт № Р-29002918007186-091-001 от 11.07.2019 година, при което произнасяне следва да бъдат изложени конкретни мотиви относно значението на посоченото НОХД № 4704/2019 година по описа на СГС-СНС /закрит/ за установяването или събирането на публичните задължения, или да се извърши нова преценка за погасяване на задълженията, в случай на установяване, че твърдяното наказателно производство няма значение за установяването или събирането на публичните задължения.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно на отхвърлената част от оспорването.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 41 от 17.04.2023 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново в частта, с която е оставена без уважение жалбата на „Захарен комбинат Пловдив“ АД – гр. Севлиево против Разпореждане с изх. № С240004-137-0001713 от 28.02.2024 година от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново в частта, с която е отказано прекратяване събирането по ИД № *********/2019 година поради изтекла погасителна давност на публични задължения, установени с Ревизионен акт № Р-29002918007186-091-001 от 11.07.2019 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № С240004-137-0001713 от 28.02.2024 година от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново в частта, с която е отказано прекратяване събирането по ИД № *********/2019 година поради изтекла погасителна давност на публични задължения, установени с Ревизионен акт № Р-29002918007186-091-001 от 11.07.2019 година.

ВРЪЩА преписката на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново за ново произнасяне по възражение с вх. № С240004-000-0080971 от 15.02.2024 година с правно основание чл. 171 от ДОПК в частта относно задълженията, установени с Ревизионен акт № Р-29002918007186-091-001 от 11.07.2019 година, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Захарен комбинат Пловдив“ АД – гр. Севлиево против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 41 от 17.04.2023 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново в останалата ѝ част.

ОСЪЖДА „Захарен комбинат Пловдив“ АД – гр. Севлиево с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 /шестдесет/ лева.

На основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК решението е окончателно.