РЕШЕНИЕ
№ 6685
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110106423 по описа за 2023 година
Ищецът .... е предявил срещу ответника С. Н. Т., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че дължи сумата от 237,09 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за
топлоснабден имот представляващ ...., находящ се в ...., аб. № ..., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 36,95 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 16.12.2019 г. до 17.10.2022 г., 23,53 лева - стойността
на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,16 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г.
до 17.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 07.11.2022 г. по ч. гр. дело № 58403/2022 г. по описа на СРС, III ГО,
87 състав.
Ищецът твърди, че налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като е общински
наемател на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
1
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в деня след изтичане на периода,
за който е доставена енергията, поради което ответната страна е в забава. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника С. Н. Т. чрез назначения й особен представител адв. К., в който оспорва
предявените искове, като оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на
топлинна енергия. Твърди, че договор няма. Възразява, че не е поставен в забава. Възразява
за изтекла погасителна давност за вземанията. Прави искане претенцията да бъде
отхвърлена. Не претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ..., ЕИК ...., със старо фирмено
наименование ...., не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 27.10.2022 г. г. срещу ответника, за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 58403/2022 г.
на СРС, III ГО, 87 състав, а на 07.11.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди
и възникнали на описаните от ищеца основания.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са
процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия, че
сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителният
факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и
2
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и
за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, както и
стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството има ли ответницата по иска качеството на потребител на топлинна енергия
за спорения период при изрично оспорване на това обстоятелство от страна на назначения й
особен представител.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, потребител, респективно битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
С оглед изложената правна рамка, в настоящия случай от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че между С. Н. Т. и е сключен договор за наем на
общинско жилище с рег. № 08-06-419 от 22.06.2006 г., за топлоснабдения имот, който
договор е без срок съгласно чл. I, ал. 2 като наемателката е била настанена в имот, както се
установява от писмо от на лист 15. От представеното и прието по делото Заявление-
декларация от ответницата до ищцовото дружество с вх. № 3048/1998 г. се установява, че С.
Н. Т. е направила искане за откриване на партида на нейно име за имота. Ето защо,
обстоятелството, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за
процесния имот се установява от събраните по делото доказателства. В чл. 64, ал. 1 от
Общите условия на ищеца е уредено, че купувач може да бъде и физическо лице, което
ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в жилище, на което е
3
наемател, но за да се приложи тази уговорка, следва да бъде налице изрично писмено
съгласие на собственика на имота, както и подадено заявление за откриване на партида на
името на наемателя. В настоящия случай се установява кумулативното наличие на тези
предпоставки, поради което правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по
правилата на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД между доставчика от една страна и наемодателя и
наемателя от друга, е възникнало с оглед постигнатото от страните изрично съгласие и чл.
153 ЗЕ не намира приложение. Ето защо ответницата е била обвързана от договора за
покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените
публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са публикувани, поради
което сочените вземания са възникнали в полза на ищеца на претендираното основание,
като съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
27.10.2022 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
29.07.2019 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче,
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
4
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.,
тъй като вземането за юли 2019 г. е станало изискуемо на 14.09.2019 г. и при отчитане на
периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП,
давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 27.10.2022 г. Както се установява от приетите по делото писмени
доказателства за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. суми за топлинна енергия не са
начислявани, ето защо искът на ищеца за главницата следва да се уважи в пълния предявен
размер от 237,09 лева и за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., като за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от .... на клиенти в гр....., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С
оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата
„дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение се търси за
периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г., вземането не е погасено по давност, при
съобразяване датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 27.10.2022 г. и факта, че давностният срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни
считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, ето защо искът за главницата за
дялово разпределение следва да се уважи в пълния претендиран размер от 23,53 лева за
периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, които не са погасени
по давност се дължи за периода за период от 3 години от подаване на исковата молба по
аргумент от чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 111, буква „б“ от ЗЗД. Мораторната лихва да се
претендира за периода от 16.12.2019 г. до 17.10.2022 г., който не е обхванат от погасителната
давност, поради което давността за нея не е изтекла, ето защо искът на ищеца за
обезщетение за забава върху главницата следва да се уважи в пълния размер от 36,95 лева и
за периода от 16.12.2019 г. до 17.10.2022 г.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
5
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
5,16 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 75 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 73,72 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 25 лева за държавна такса и 400 лева за
депозит за особен представител (л. 67) Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 516,05 – разноски в исковото производство или общо за двете 589,77 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата С. Н. Т., ЕГН **********, с адрес в ...., ап. 68, дължи на
...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 237,09 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., за
топлоснабден имот представляващ ...., находящ се в ...., аб. № ..., ведно със законната
6
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 36,95 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 16.12.2019 г. до 17.10.2022 г., 23,53 лева - стойността
на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
07.11.2022 г. по ч. гр. дело № 58403/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. като
погасен по давност и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5,16 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 17.10.2022 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. Н. Т., ЕГН **********, да заплати на...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 589,77 лева - разноски в
производството, от които 73,72 лева в заповедното и 516,05 лева в исковото производство.
Решението е постановени при участието на ..., ЕИК ...., като трето лице-помагач на
страната на ищеца ..., ЕИК .....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7