РЕШЕНИЕ
№ 2166
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20252120104450 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Ж. Т. Л., ЕГН **********, с адрес:
......................................, представляван от адвокат М. П. от АК - С.З., против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ..........................., със седалище и адрес на
управление: ..........................................., с която се иска на основание чл. 439 ГПК да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи следните суми:
559,36 лв. /петстотин петдесет и девет лева и тридесет и шест ст./ - главница,
представляваща стойността на В и К услуги за ползвана отведена и пречистена студена вода
за аб. №................... през периода 16.07.2013г-13.08. 2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 19.10.2015г. до окончателното изплащане, представляваща сумата
566,93лв. /петстотин шестдесет и шест лв. и деветдесет и три ст./ до 21.02.2025г., както
и 325 /триста двадесет и пет/ лв. деловодни разноски, 100 /сто/ лв. юрисконсултско
възнаграждение и 247,90 лв.- /двеста четиридесет и седем лв. и деветдесет ст./ с ДДС- такси
и разноски към ЧСИ поради погасено по давност право на принудително изпълнение на
вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение №3232/20.10.2015г. и
изпълнителен лист №141/06.01.2016г. издадени по ЧГД №6708/2015г. на Бургаски районен
съд, предмет на образуваното изпълнително дело №123/2016г. на ЧСИ И.Б., с последващо
присъединяване към изпълнително дело №202117060400577 на ЧСИ д-р Р. С..
В исковата молба се сочи, че по силата на изпълнителен лист от 06.01.2016г., издаден
по ч.гр. дело №6708/2015г. на Бургаски районен съд, ищцата е била осъдена да заплати
процесните суми на ответника, по чиято молба е било образувано изп.д.№ 123/2016 г. на
ЧСИ И.Б.. Това изпълнение е било прекратено по силата на закона на 20.09.2018г.
Постановлението на ЧСИ Б. е издадено на 15.11.2024 г. на осн.чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, като в
същото е било посочено, че последното изпълнително действие е извършено на 20.09.2016 г.
Въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано от ответника ново изпълнително
1
производство пред ЧСИ Р. С., за което ищецът е уведомен на 05.06.2025 г. Посочва, че е
настъпила погасителна давност след приключване на съдебното дирене по делото, по което е
издадено изпълнителното основание, тъй като са изминали повече от пет години от
последното действие по изпълнението. Затова се иска уважаване на иска. Претендират се
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
исковата претенция се оспорва. Излага се, че в изпълнителното производство, в което е бил
присъединен изпълнителният лист от 06.01.2016г. е било извършено плащане, с което се
счита, че от ищеца е направено признание на задължението. Затова се оспорва правния
интерес от водене на иска. По същество се твърди, че изпълнителният лист е присъединен
към вече висящото изпълнително дело № 577/2021 г., поради което давността не тече.
Посочва, че регулярно са предприемани изпълнителни действия, с които давността е била
прекъсвана и респ. не е изтекла. С тези аргументи се иска отхвърляне на претенцията.
Ангажирани са доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените писмени доказателства по ч.гр.д.№6708/2015 г. по описа на
РС-Бургас е издадена заповед № 3232/20.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, като на 06.01.2016 г. е издаден и изпълнителен лист срещу ищеца Ж. Т. Л., ЕГН
**********, за вземания на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, в размер на процесните
суми от 559,36 лв. /петстотин петдесет и девет лева и тридесет и шест ст./ - главница,
представляваща стойността на В и К услуги за ползвана отведена и пречистена студена вода
за аб. №................... през периода 16.07.2013г-13.08.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 19.10.2015г. до окончателното изплащане и разноски от 325 лв.
Въз основа на издадения изпълнителен лист взискателят „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД е образувал изпълнително дело № 123 по описа за 2016г. на ЧСИ И.Б.,
рег. № ..... на КЧСИ.
От представения препис от образуваното изпълнително дело се установява, че на
12.02.2016 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, направено е
проучване на неговото имущество и е изпратена покана за доброволно изпълнение. На
25.08.2016 г. е депозирана молба за налагане на възбрана на имущество на длъжника.
Следваща молба за извършване на действия по изпълнението е подадена до ЧСИ на
11.01.2022г. и е предприето проучване на имущественото състояние и изпращане на запорно
съобщение. Ново искане за налагане на запор и отправено от взискателя на 16.08.2024 г.
На 08.01.2013 г. от взискателя е подадена молба по изпълнителното дело, с която
съдебният изпълнител е уведомен за прехвърляне на вземанията на ответника – ЕОС
МАТРИКС ООД.
С постановление от 15.11.2024 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено
изпълнително дело №123/2016 г. на ЧСИ И.Б..
За същото вземане и въз основа на същия изпълнителен титул от взискателя е
образувано ново изпълнително дело, чрез присъединяване на това вземане към изп.д.№
577/2021 г., като с молбата за присъединяване през 2025г. е отправено искане за извършване
на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника
С оглед установените по делото факти и като съобрази разпоредбите на закона,
съдът направи следните правни изводи:
2
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва, чрез иск
изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и от които
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване
правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и
други.
С приетото тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. постановено по т.д. №2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК е обявено за изгубило силата си Постановление №3/80 г. на Пленума на
Върховния съд, като е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С приетото Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, са дадени допълнителни разяснения относно въпроса за тълкуването и
прилагането на чл. 115, б. ж ЗЗД. Според посоченото тълкувателно решение погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г.
по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Давността по чл. 110 ЗЗД за тези вземания започва да
тече от 26.06.2015г.
Съгласно дадените разяснения с т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г., когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Без
правно значение е кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като прекратяването настъпва по право. Новата
погасителна давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В настоящия случай по делото е безспорно установено, че изпълнителното действие
годно да прекъсне давността е извършено първоначално с образуване на изпълнителното
производство и респ. изпратената покана за доброволно изпълнение от 2016 г. След
насрочване на извършване на опис от 20.09.2016 г. по изпълнителното дело не са
предприемани действия до 11.01.2022г., като в този период е била запазена висящността на
изпълнителния процес по изп.д.№ 123/2016 г. Следва да се посочи, че с тълкувателно
решение № 2 / 2023г. от 04.07.2024 год., на ОСГТК на ВКС е възприето, че погасителната
давност се прекъсва дори и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция. Затова от значение за настоящия случай е дали от датата, на
която е започнала да тече нова давност, респ. в който е прекъсвана давността до
предприемане на следващо действие по изпълнението, прекъсващо давността, е изтекъл
петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Видно от доказателствата по изпълнителното
производство с отправената молба от 11.01.2022 г. е прекъсната давността по отношение на
ищеца, която е започнала да тече на 20.09.2016 г. и към този момент не е изтекла. След 2022
г. действия по изпълнението са предприемани, като видно от материалите по
изпълнителното дело от взискателя са отправяни периодично молби за предприемане на
конкретни изпълнителни действия срещу длъжника в рамките на определени изпълнителни
способ, с които е била прекъсвана давността съгласно т. 10 от Тълкувателно решение от
26.05.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
3
С оглед изложеното, съдът приема, че към момента на подаване на исковата молба не
се установява погасяване на вземанията по давност, поради което предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва
да се възложи плащането на сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: ......................................,
представляван от адвокат М. П. от АК - С.З., против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК ..........................., със седалище и адрес на управление: ..........................................., с която
се иска на основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи следните суми: 559,36 лв. /петстотин петдесет и девет лева и тридесет и
шест ст./ - главница, представляваща стойността на В и К услуги за ползвана отведена и
пречистена студена вода за аб. №................... през периода 16.07.2013г-13.08. 2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 19.10.2015г. до окончателното изплащане,
както и 325 /триста двадесет и пет/ лв. деловодни разноски, 100 /сто/ лв. юрисконсултско
възнаграждение и 247,90 лв.- /двеста четиридесет и седем лв. и деветдесет ст./ с ДДС- такси
и разноски към ЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на
вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение №3232/20.10.2015г. и
изпълнителен лист №141/06.01.2016г. издадени по ЧГД №6708/2015г. на Бургаски районен
съд, предмет на образуваното изпълнително дело №123/2016г. на ЧСИ И.Б., с последващо
присъединяване към изпълнително дело №202117060400577 на ЧСИ д-р Р. С., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ж. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: ......................................, да заплати на
Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ..........................., със седалище и адрес на
управление: ..........................................., сумата от 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4