Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 10.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският окръжен съд………………...………..…….…………….… в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Веселена Караславова......………….…...……….…и в
присъствието на прокурора …………………………………...………..…………….…………………………….като разгледа докладваното
от съдия И В А Н О В А ………………т.д.№ 209 по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Предявени
са два иска в обективно – кумулативно съединение с правно основание чл.266 от ЗЗД за сума в размер на 75 913.20 лева и по чл.92 от ЗЗД за сума в размер
на 7 591.32 лева.
ИЩЕЦЪТ
– „ЛИДЕРПРОЕКТ“ ЕООД – гр.София твърди, че на 26.02.2014 год. с ответника сключили
договор с предмет „Проектански услуги по изготвяне на технически проект за
високотехнологична система за пасивно пожаронаблюдение“. Работата по проекта
била възложена съгласно Наредба № 20 от 07.07.2008 год. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Възстановяване на
горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“ по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 год. – 2013 год. Твърди, че в договорения
срок е предал на възложителя изготвените
проекти, за което е бил съставен приемо – предавателен протокол. Съгласно т.2.2
от договора окончателното плащане на определеното възнаграждение в размер на
63 261 лева, без ДДС и съответно – 75 913.20 лева, с ДДС е следвало
да се извърши след одобрение на проектното предложение и в срок от 20 работни
дни след подписване на договор с Държавен Фонд „Земеделие“ /Фонда/, и след получаване
на авансово плащане. Твърди, че изискването относно получаване на авансово
плащане от страна на Фонда не е фигурирало в проекта на договора, приложен в
документацията за възлагане на обществената поръчка, с което счита, че ответникът
е изменил окончателния текст на договора
в нарушение на ЗОП. Поддържа, че клаузата за уговаряне на задължението на
възложителя да заплати възнаграждение на изпълнителя в зависимост от
получаването на плащане от трето за договора лице, е недействителна поради
противоречие със закона – чл.81, ал.2 от ЗЗД и поради накърняване на добрите
нрави. Твърди, че с изтичането на 20 дневния срок, считано от 22.12.2014 год.,
когато е подписан договора между
ответника и Фонда, вземането му за възнаграждение е станало изискуемо. На
22.10.2019 год. издал фактура, която изпратил на ответника с покана за
изплащане на стойността й, което не било сторено. Съгласно чл.5.1.8 от
договора, при забава на изпълнението на задължението за заплащане на
възнаграждение, възложителят дължал на доверителя неустойка в размер на 1 %
върху забавената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %. С оглед на
изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата
в размер на 75 913.20 лева - възнаграждение по договор от 26.02.2014 год.
и сумата от 7 591.32 лева - неустойка за периода от 28.10.2019 год. до
10.11.2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОТВЕТНИКЪТ
– ОБЩИНА МАДЖАРОВО – гр.Маджарово – оспорва исковете.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
26.02.2014 год. страните по делото са сключили договор, съгласно който
ответникът в качеството на възложител е възложил на ищеца извършването на
проектански услуги по изготвянето на технически проект за високотехнологична
система за пасивно пожаронаблюдение, съгласно Наредба № 20 от 07.07.2008 год.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“ по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 год. – 2013 год.“. Общата цена на договора е определена на
63 900 лева, без ДДС, 1 % от която е договорено да се изплати в срок до 10
работни дни от подписване на договора и издаване на фактура от изпълнителя, а
окончателното плащане – след одобрение на проектното предложение в срок от 20
работни дни след подписване на договор с ДФ „Земеделие“ и получаване на
авансово плащане. Съгласно т.2.3 от договора, общата цена, посочена в същия не
може да бъде по-висока от одобрените от ДФ „Земеделие“ разходи за проектански
услуги по изготвяне на техническия проект. Договорено е плащането да се извърши
въз основа на издадени от изпълнителя фактури. Срокът за изготвяне и предаване
на техническия проект е определен на 3 календарни дни от датата на сключване на
договора и получаване на необходимата информация от възложителя. За начало на
дейностите по чл.1 от договора, страните са определили датата на подписване на
протокол за предаване на изходните данни от възложителя, съгласно чл.3.2 от
договора. Ищецът е поел задължението да
извърши проектански услуги по изготвяне на инвестиционен проект във фаза
„технически“ за изграждане на високотехнологична система за пасивно
пожаронаблюдение съгласно заданието за проектиране, Закона за горите и
действащия лесоустройствен план за горите, стопанисвани от Община Маджарово,
както и да предаде 4 екземпляра от изготвените проекти и 1 брой цифров носител,
както и да подпише протокол за предаване
на извършените работи с възложителя. При забава на задълженията на възложителя
по чл.2.3 от договора е предвидена неустойка в размер на 1 % върху забавената
сума за всеки просрочен ден до датата на погасяване на задълженията, но не
повече от 10 %. Договорът е подписан от кмета на Община Маджарова – инж. М.П.А.
– за възложител и А.П.– управител на „Лидерпроект“ ЕООД – за изпълнител.
Като
писмено доказателство по делото е приет
и приемо – предавателен протокол, подписан от законните представители на
страните по договора, от съдържанието на който се установява, че ищецът е
предал на ответника два проекта във фаза Технологична за обекти – 1. „Въвеждане
и подобряване на превантивни дейности за намаляване на опасността от горски
пожари в общинските горски територии, стопанисвани и управлявани от Община
Маджарово, с. Горни Главанак, чрез изграждане на високотехнологична система за
пасивно пожаронаблюдение“ и 2. „Въвеждане и подобряване на превантивни дейности
за намаляване на опасността от горски пожари в общинските горски територии,
стопанисвани и управлявани от Община Маджарово, с. Сеноклас, чрез изграждане на
високотехнологична система за пасивно пожаронаблюдение“. Като дата на изготвяне
на протокола, установяващ приемането на възложената работа е посочена само годината
– „2014“.
На
22.10.2019 год. ищецът е издал фактура № 10028 за сума от 63 261 лева, без
ДДС и съответно – 75 913.20 лева, с ДДС, в изпълнение на задължението по
чл.2 от договора. Фактурата е изпратена на ответника заедно с покана, с която е
определен 3 – дневен срок за плащане на договореното възнаграждение. Поканата е
входирана при ответника с № 2515 от 24.10.2019 год.
Във
връзка със заявено от ответника възражение за погасяване по давност на
вземанията за възнаграждение и неустойка, бяха представени и приети като
писмени доказателства препис – извлечение от акт за смърт, видно от който е, че
лицето, подписало договора и приемо – предавателния протокол - А.М.П.е починал
на 15.09.2014 год., както и разрешение за строеж № 8 от 07.10.2014 год.
Като
писмено доказателство е приета и представена от ответника таблица за одобрени
разходи по проект ИД 26 / 226 / 00347, видно от която е, че размерът на одобрените
за финансиране разходи и одобрена субсидия е определен на 33 905.13 лева –
с изпълнител „Лидерпроект“ ЕООД, представляващи част от разходите, за които се
кандидатства – 63 900 лева – за изготвяне на технически проект. Таблицата
е обозначена като Приложение № 1 към договор № 26 / 226 / 00347, приет като
писмено доказателство по делото, видно от който е, че същият е сключен на 22.12.2014
год. между Държавен Фонд „Земеделие“ и Община Маджарово, съгласно който Фондът
предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ за извършване на
дейностите, посочени в заявлението за подпомагане на проект „Въвеждане и
подобряване на превантивни дейности за намаляване на опасността от горски
пожари в общинските горски територии, стопанисвани и управлявани от Община
Маджарово чрез изграждане на високотехнологична система за пасивно пожаронаблюдение“.
В т.1.3.4 от договора е посочено, че инвестицията е извършена съобразно
условията и сроковете, определени в договора, приложенията и анексите към него,
както и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи /Приложение № 1/. В чл.4.12 от договора е
предвидено, че въз основа на сключения от ползвателя договор за обществена
поръчка с избрания изпълнител, Фондът сключва анекс към настоящия договор в
който коригира сумата по чл.2.1 и 2.2, съобразно размера на сключения договор
за обществена поръчка.
По искане на ответника по делото
бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочения от него свидетел
М.П.А., от показанията на който се установява, че за периода от 2007 год. до
2019 год. е изпълнявал длъжността - кмет на Община Маджарово и в това качество
е подписал договора, сключен с ищеца. Твърди, че в програмата за развитие на
селските райони имало предвидена мярка, която била открита много късно и поради
това трябвало да се реагира бързо. След
като получили проектите, изготвени от ищеца започнали да изготвят
апликационната форма за кандидатстване и през месец декември 2014 год. сключили
договор с ДФ „Земеделие“. Твърди, че изготвените от ищеца проекти са били
предадени в договорения срок – в началото на месец март 2014 год. – на
04.03.2014 год. – след празниците, както и това, че подписът в приемо –
предавателния протокол, съставен и подписан в началото на месец март, е
изпълнен от него, в качеството му на представител на възложителя. По договора с
ищеца било предвидено изработването на проект за две противопожарни кули, от
които Фонда одобрил проекта само за едната и въз основа на това били отпуснати
средства в по-малък размер. След като подписали договора с Фонда и установили каква ще бъде общата стойност за изработка на
кулите, решили, че не е необходимо да обявяват обществена поръчка за изработка на съоръженията по изготвения от
ищеца проект и за това върнали
предоставените им средства, които не били приведени по сметка на ищеца, поради
това, че не получили фактура, включително и такава за аванс. Свидетелят твърди
още, че след предаването на проекта, не е провеждал срещи с представител на
ищеца и не са били водени преговори за заплащане на възнаграждението по
договора.
При
така възприетата фактическа обстановка, като безспорно съдът приема, че на 26.02.2014 год. между страните по делото е
сключен договор за изготвяне на
технически проект за високотехнологична система за пасивно пожаранаблюдение.
Изхождайки от предмета на договора, с който ищецът в качеството си на
изпълнител се е задължил да „изработи нещо“, в случая – технически проект, съгласно поръчката на
ответника - възложител и срещу определено възнаграждение, съдът приема, че
сключения между страните договор следва да бъде определен като такъв за изработка,
съгласно чл.258 от ЗЗД.
Спорните
по делото обстоятелства се свеждат до размера на договореното възнаграждение и
момента, в който вземането за възнаграждение е станало изискуемо, във връзка
със заявено от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съгласно
чл.266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа, от което следва извода, че вземането за възнаграждение става изискуемо
от момента, в който възложителят приеме работата, предадена му от изпълнителя. От
представения и приет като писмено доказателство приемо – предавателен протокол
от 2014 год. се установява, че ответникът е приел изпълнената от ищеца работа, но не и датата, на която това
е сторено. Изхождайки от обстоятелството, че протоколът е подписан от
Александър Писарски, като представител на изпълнителя, което обстоятелство –
досежно автентичността на документа, не се оспорва от ищеца, преценено съвкупно
с това, че лицето е починало на 15.09.2014 год., следва безспорния извод, че
това е най-късна дата, на която протоколът е могъл да бъде съставен, доколкото след
това възможността авторът на документа да бъде субект на материално
правоотношение, е отпаднала поради смъртта на физическото лице, с която се
прекратява и неговата правоспособност. Считано от тази дата – 15.09.2014 год.,
до която най – късно е могъл да бъде съставен документа, установяващ
предаването и съответно – приемането на възложената работа, до подаване на исковата молба – 12.11.2019
год., е изтекъл пет годишния давностен срок, визиран в нормата на чл.110 от ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В разглеждания казус обаче следва да се приеме,
че вземането за възнаграждение за предадена от изпълнителя работа е обусловено
както от факта на нейното приемане от страна на възложителя, така и от факта на
настъпване на условието, което в разглеждания казус се свежда до одобряване на
разходите за проектански услуги по изготвяне на технически проект от страна на
ДФ “Земеделие“, съгласно чл.2.3 от сключения между страните договор,
обективирано и в договор № 26 / 226 /
00347, сключен на 22.12.2014 год. между Държавен Фонд „Земеделие“ и Община
Маджарово, неразделна част от който е и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, обозначена като
Приложение № 1, видно от която е, че размерът на одобрените разходи за изпълнената от ищеца
работа са определени на сумата от 33 905.13 лева. Безспорно е, че считано
от датата на подписване на договора между ответника и Фонда, в който вземането
на ищеца е установено по основание и размер – 22.12.2014 год. до подаване на исковата молба – 12.11.2019
год., не изтекъл пет годишния давностен срок, поради което заявеното от страна
на ответника възражение за погасяване по давност на вземането за възнаграждение
по договора за изработка, съдът преценя като неоснователно.
Изхождайки
от изложените по-горе доводи, съдът намира предявения иск за заплащане на
възнаграждение за основателен до сумата в размер на 33 905.13 лева, до
който следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размер от 75 913.20
лева, следва да бъде отхвърлен, предвид постигнато между страните съгласие
цената на договора да не е по-висока от разходите, одобрени от ДФ „Земеделие“,
обективирано в т.2.3 от договора. Съдържанието на посочената договорна клауза
сочи на извода за това, че размерът на възнаграждението е определен под условие
– да не е по-висок от разходите, одобрени от Фонда, с което изпълнителят се е
съгласил при сключване на договора с ответника. Условието изрично е изразено в
сделката и по отношение на същото ищецът не релевира възражения за нищожност.
За действителността на същото съдът изхожда и от това, че условието относно
определяне размера на възнаграждението, изрично е предвидено и в тръжната
документация, представена като доказателство от ищеца, с която същият е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора с ответника.
Като
ирелевантни за спора съдът намира заявеното от ищеца възражение за нищожност на
чл.2.2, б.“б“ от договора, в частта относно
условието, че плащането на възнаграждението следва да бъде извършено
след получаване на авансово плащане от Фонда, както и възражението за нищожност
на същата договорна клауза, заявено от ответника, но в частта относно
условието, че плащането на възнаграждението следва да бъде извършено в срок от
20 работни дни след подписване на договор с ДФ „Земеделие“, предвид изложените
по – горе съображения относно началния момент на давността, обоснован с клаузата
на чл.2.3 от договора, сключен между страните относно начина на формиране на
цената на възнаграждението и свързания с това момент, в който вземането за
същото е станало ликвидно и изискуемо.
Като
частично основателен съдът намира и вторият, обективно съединен иск за
заплащане на договорна неустойка, съгласно т.5.1.8 от сключения между страните
договор, предвид допусната от страна на възложителя забава на изпълнението на
задължението да заплати на изпълнителя договореното възнаграждение, поради
което следва да бъде уважен в размер на 3 390.51 лева, определен като 10 %
върху дължимата и забавена сума от 33 905.13 лева, като иска в останалата
част - за разликата до предявения размер от 7 591.32 лева, следва да бъде
отхвърлен. Заявеното от ответника възражение за погасяване на вземането за
неустойка, съдът намира за неоснователно, изхождайки от вида на вземането –
неустойка за забава и периода, за който същата се претендира – от 28.10.2019
год. до 10.11.2019 год., считано от
когато да предявяване на иска – 12.11.2019 год., три годишният давностен срок,
визиран в нормата на чл.114, ал.4 от ЗЗД, не е изтекъл.
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 2 831.72 лева, съразмерно на уважената част от иска, а в полза
на ответника - 1 660.11 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
ОБЩИНА МАДЖАРОВО – гр.Маджарово, Хасковска област, ул.“Петър Ангелов“ № 1 да
заплати на „ЛИДЕРПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление –
гр.София 1111, район Слатина, бул.“Шипченски проход“, бл.230, вх.Г, ет.8, ап.14
сумата в размер на 33 905.13 /тридесет и три хиляди деветстотин и пет лева
и тринадесет стотинки/ лева – възнаграждение по договор от 26.02.2014 год., сключен
между Община Маджарово и „Лидерпроект“ ЕООД – гр.София, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2019 год. до
окончателното й изплащане, като иска в останалата част за разликата до
предявения размер от 75 913.20 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА МАДЖАРОВО – гр.Маджарово, Хасковска област, ул.“Петър Ангелов“ № 1 да
заплати на „ЛИДЕРПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление –
гр.София 1111, район Слатина, бул.“Шипченски проход“, бл.230, вх.Г, ет.8, ап.14
сумата в размер на 3 390.51 /три хиляди триста и деветдесет лева и
петдесет и една стотинки/ лева – неустойка по т.5.1.8 от договор от 26.02.2014
год., сключен между Община Маджарово и „Лидерпроект“ ЕООД – гр.София, определена
за периода от 28.10.2019 год. до 10.11.2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 12.11.2019 год. до окончателното й изплащане,
като иска в останалата част за разликата до предявения размер от 7 591.32
лева – ОТХВЪРЛЯ
ОСЪЖДА
ОБЩИНА МАДЖАРОВО – гр.Маджарово, Хасковска област, ул.“Петър Ангелов“ № 1 да
заплати на „ЛИДЕРПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление –
гр.София 1111, район Слатина, бул.“Шипченски проход“, бл.230, вх.Г, ет.8, ап.14
сумата в размер на 2 831.72 /две хиляди осемстотин тридесет и един лева и
седемдесет и две стотинки/ лева – разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА
„ЛИДЕРПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление – гр.София 1111, район Слатина, бул.“Шипченски
проход“, бл.230, вх.Г, ет.8, ап.14 да заплати на ОБЩИНА МАДЖАРОВО –
гр.Маджарово, Хасковска област, ул.“Петър Ангелов“ № 1 сумата в размер на
1 660.11 /хиляда шестотин и шестдесет лева и единадесет стотинки/ лева –
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: