Присъда по дело №611/2008 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 21
Дата: 21 април 2009 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20085210200611
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 ноември 2008 г.

Съдържание на акта

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

Номер                21.04.2009 год., гр. Велинград

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  на двадесет и първи април  през две хиляди и девета  година,  в публично  заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Л.П.Ц.

                                                                    2.П.В.Р.

Секретар: А.К.

Прокурор:  А.В.

като разгледа  докладваното от съдията Т. наказателно общ характер дело № 611 по описа за 2008 година

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Д.В., роден на 02. І. 1974 г. в гр. Ямбол, със средно образование, осъждан, с ЕГН **********, в момента в затвора в Бобов дол, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16. ІІІ. 1997 г. във Велинград, около 4.00-4.30 часа в съучастие като съизвършител с Г.Н.Н. ***, се съвокупил с В.Г. ***, като я принудил за това със сила и заплашване (извил ръцете й, разкъсал дрехите й и я заплашил, че ако вика или се противи, ще я убие), като изнасилването е извършено от две лица – поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложения І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК го ОСЪЖДА на “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.

На 16. ІІІ. 1997 г. във Велинград, в дискотека “Пикадили” около 3.00 часа,   извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвокупление с В.Г. ***, навършила 14 годишна възраст като поставил члена си в устата й и чрез употреба на сила и заплашване (хванал я за косата и я заплашил, че докато не направи това, което иска, няма да я пусне да излезе), като случаят е особено тежък, с оглед на това, че пострадалата не е навършила 18 години – поради което и на основание чл. 150, предложение ІІ от НК, го ОСЪЖДА на “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 23 от НК съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага на подсъдимия Г.Д.В., роден на 02. І. 1974 г. в гр. Ямбол, със средно образование, осъждан, с ЕГН **********, в момента в затвора в Бобов дол, по-тежкото от тях: “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Н.Н., роден на 11. VІ. 1974 г. във Велинград, живущ ***, женен, със средно образование, управител на ЕООД “РИМОН-74” - Велинград, осъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН за това, че на 16. ІІІ. 1997 г. във Велинград, около 4.00-4.30 часа, в съучастие като съизвършител с Г. *** се съвокупил с В.Г. ***, като я принудил за това със сила и заплашване (извил ръцете й, разкъсал дрехите й и я заплашил, че ако вика или се противи, ще я убие), като изнасилването е извършено от две лице – поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложения І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК го ОСЪЖДА на “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.

На 16. ІІІ. 1997 г. във Велинград около 4.00-4.30 часа е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвокупление с В.Г. ***, навършила 14 годишна възраст - поставил члена си в устата й и чрез употреба на сила и заплашване (хванал я за главата и заплашил, че ще изгаси запалена цигара в лицето й), като случаят е особено тежък, с оглед на това, че пострадалата не е навършила 18 години - поради което и на основание чл. 150, предложение ІІ от НК, го ОСЪЖДА на “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 23 от НК съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага на подсъдимия Г.Н.Н., роден на 11. VІ. 1974 г. във Велинград, живущ ***, женен, със средно образование, управител на ЕООД “РИМОН-74” - Велинград, осъждан, с ЕГН **********, по-тежкото от тях: “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 66 от НК отлага изтърпяването на същото за срок от 5 (пет) години.

ОСЪЖДА Г.Д.В., с посочени по-горе адрес и ЕГН,  да заплати разноски по делото :

-         На Държавата 37 лева (тридесет и седем лева) плюс 5 лева (пет) лева  за служебното издаване на Изпълнителния лист.

-         На Районен съд Велинград – 22.50 (двадесет и два лева и петдесет стотинки) лева плюс 5 (пет) лева за служебното издаване на Изпълнителния лист.

ОСЪЖДА Г.Н.Н., с посочени по-горе адрес и ЕГН, да заплати разноски по делото :

-         На Държавата 37 лева (тридесет и седем лева) плюс 5 лева (пет) лева за служебното издаване на Изпълнителния лист.

-  На Районен съд Велинград – 22.50 (двадесет и два лева и петдесет стотинки) лева плюс 5 (пет) лева за служебното издаване на Изпълнителния лист.

 

Присъдата подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

                                                                  

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

                                                                                          2.

 

 

 

         

 

 

 

 

 

            МОТИВИ към присъда № , постановена на 21. ІV. 2009 година по н. о. х. дело № 611 по описа на Велинградски районен съд за 2008 година:

 

 

                        Обвинението е против подсъдимите:

                        І. Г.Н.Н. ЕГН **********, роден на 11. VІ. 1974 година във Велинград, живущ *** за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І, във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложение І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 150, ал. 1, предложение ІІ от Наказателния кодекс, за това, че:

1.      на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград, в съучастие като съизвършител с Г.Д.В. ЕГН **********, роден на 02. І. 1974 година в гр. Ямбол, живущ *** се е съвокупил с В.И.Г. ЕГН **********,***, като я принудил към това със сила и заплашване (извил й ръцете, разкъсал й дрехите и я заплашил, че ако вика или се противи, ще я убие), като изнасилването е извършено от две лица;

2.     на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград около 04-04.30 часа, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвокупление с В.И.Г. ЕГН **********,***, навършила четиринадесетгодишна възраст – поставил члена си в устата й чрез сила и заплашване (хванал главата й и я заплашил, че ще угаси запалена цигара в лицето й), като случаят е особено тежък, поради това, че пострадалата не е навършила осемнадесетгодишна възраст;

                        ІІ. Г.Д.В. ЕГН **********, роден на 02. І. 1974 година, живущ ***, изтърпяващ наказание “Лишаване от свобода” в затвора в гр. Бобов дол, за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І, във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложение І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 150, ал. 1, предложение ІІ от Наказателния кодекс, за това, че:

1.      на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград, в съучастие като съизвършител с Г.Н.Н. ЕГН **********, роден на 11. VІ. 1974 година във Велинград, живущ *** се е съвокупил с В.И.Г. ЕГН **********,***, като я принудил към това със сила и заплашване (извил й ръцете, разкъсал й дрехите и я заплашил, че ако вика или се противи, ще я убие), като изнасилването е извършено от две лица;

2.     на 16. ІІІ. 1997 година във Велинградв дискотека “Пикадили” около 03.00 часа, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвокупление с В.И.Г. ЕГН **********,***, навършила четиринадесетгодишна възраст – поставил  члена си в устата й чрез употреба на сила и заплашване (хванал косата й и я заплашил, че няма да я пусне да излезе от тоалетната клетка, в която двамата се намирали), като случаят е особено тежък, поради това, че пострадалата не е навършила осемнадесетгодишна възраст.     

 

Делото се гледа по реда на глава ХХVІІ от Наказателно-процесуалния кодекс, озаглавена “Съкратено съдебно следствие”.

Подсъдимите Г.Д.В. ЕГН ********** и Г.Н.Н. ЕГН ********** се признават за виновни по така повдигнатото им обвинение, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

                        Районният съд, ползвайки направените от подсъдимите Г.Д.В. ЕГН ********** и Г.Н.Н. ЕГН ********** самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при спазване на разпоредбите на чл. 301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

                        На 15 срещу 16. ІІІ. 1997 година свидетелката В.И.Г. ЕГН **********,***, отишла заедно с братовчедка си, свидетелката М.А.Г., в дискотека “Пикадили” във Велинград, където били и двамата подсъдими Г.Д.В. ЕГН ********** и Г.Н.Н. ЕГН **********. Двете стояли в дискотеката до около 03.00 часа и решили да си тръгнат. На излизане, до вътрешния вход на дискотеката, двете свидетелки били пресрещнати от качващия се нагоре по стълбите подсъдим Г.Н.Н.. Той хванал свидетелката В.И.Г. за ръката и й казал, че тя тази вечер ще бъде с него. Свидетелката му отвърнала, че не го познава и че иска да се прибере в къщи. Тогава подсъдимия я придърпал към себе си, хванал я с ръка през кръста и я избутал през вратата обратно в заведението. Свидетелката М.А.Г. ги последвала.След като подсъдимият Г.Н.Н. принудил свидетелката В.И.Г. да се върне в дискотеката, я завел на бара, като непрекъснато я държал близо до себе си. Свидетелката направила няколко опита да избяга, като, под предлог, че отива до тоалетната, дебнела момент, в който подсъдимият не я вижда. По време на тези опити се обърнала за помощ и към охранител на дискотеката и към един от барманите, но никой от тях не се намесил, за да й помогне. Опитите на свидетелката да избяга се оказали неуспешни, тъй като подсъдимият всеки път я намирал и връщал насила на бара до себе си. Свидетелката В.И.Г. споделила със свидетелката М.А.Г., че е уплашена, тъй като подсъдимият Г.Н.Н. не я пуска да си тръгне от дискотеката. След около 40 минути двете решили отново да отидат до тоалетната за да се опитат да избягат. Докато били в женската тоалетна, в нея влезли подсъдимите Г.Д.В. и Г.Н.Н. и свидетелят ЗАРЕВ. Като ги видяла, свидетелката В.И.Г. влязла в една от тоалетните клетки и я подпряла отвътре, тъй като открила, че вратата не се заключва. Подсъдимият Г.Д.В. избутал вратата, влязъл в тоалетната клетка при свидетелката В.И.Г. и започнал да си сваля панталоните, след което започнал да разсъблича и нея. Свидетелката се разплакала, помолила подсъдимия да я пусне и го излъгала, че е в менструален цикъл. Тогава подсъдимият Г.Д.В. й казал, че иска да му направи, според израза, който използва свидетелката при разпитите, “френска любов”. Заплашил я, че ако не изпълни желанието му, няма да я пусне да излезе от тоалетната. След това хванал косата й и натиснал главата й към члена си, като по този начин я накарал да го постави в устата си. След известно време подсъдимият удовлетворил половото си желание като се освободил в устата на свидетелката, след което тя повърнала в тоалетната. Подсъдимият Г.Д.В. започнал да обува панталоните си, а през това време подсъдимият Г.Н.Н. се опитал да отвори врата и да влезе в тоалетната клетка. Свидетелката отново помолила подсъдимия Г.Д.В. да я пусне да си върви. Подсъдимият й казал да си мълчи и да не казва нищо, като допълнил, че ще я изведе от дискотеката. Двамата излезли навън, като подсъдимият държал свидетелката за ръката. След тях вървял подсъдимият Г.Н.Н.. Когато тримата излезли пред дискотеката, заварили там спрял лек автомобил. Подсъдимият Г.Н.Н. се отдалечил по посока на автомобила и тогава подсъдимият Г.Д.В. казал на свидетелката “Тръгвай да бягаш”. Тя се затичала по посока към гарата, където знаела, че може да намери таксиметрови автомобили. Докато тичала, свидетелката забелязал, че подсъдимият Г.Н.Н. тича след нея. В същия момент подсъдимият Г.Д.В. я настигнал, хванал ръката й и й казал, че ще й хване такси. Тогава ги настигнал и подсъдимият Г.Н.Н. и като им казал “Вие се опитвате да ми избягате”, хванал другата ръка на свидетелката и заедно с другия подсъдим я повел към кръстовището на гарата. Там подсъдимият Г.Н.Н. спрял преминаващ таксиметров автомобил, управляван от свидетеля Е.С.В., отворил задната врата и бутнал свидетелката вътре, а сам седнал на предната седалка. Подсъдимият Г.Д.В. седнал отзад до свидетелката и й казал, че с таксиметровия автомобил ще закарат подсъдимия Г.Н.Н. до дома му. Като чул тези думи подсъдимият Г.Н.Н. се обърнал към подсъдимият Г.Д.В. с думите “Само ти ли искаш да намажеш”, после наредил на свидетеля Е.С.В. да кара към хотел “Родопи” (станция на ГУСВ). Свидетелят завил по посока към квартал Чепино и достигнал до хотел “Родопи” (станция на ГУСВ). Подсъдимите слезли първи от автомобила и така оставили свидетелката за малко сама със свидетеля Е.С.В.. Тя се възползвала от това обстоятелство, заключила двете задни врати, след това се опитала да заключи и предната дясна врата на автомобила, но не успяла, тъй като заключващият механизъм се оказал повреден. След това казала шепнешком на свидетеля Е.С.В. *** и да не спира. Свидетелят се опитал да потегли, но не успял, тъй като мястото, където паркирал автомобила било много тясно. В този момент към тях се приближил подсъдимият Г.Н.Н. и се опитал да отвори задната дясна врата на автомобила и след като разбрал, че е заключена, отворил предната дясна врата и увиснал на нея, а после казал на свидетеля Е.С.В., че ще я откърти, ако свидетелят не спре автомобила. Свидетелят спрял и подсъдимият Г.Н.Н. се пресегнал и отключил задната дясна врата, след което издърпал свидетелката навън, а после седнал на предната седалка да плати на свидетеля Е.С.В.  Междувременно стоящият наблизо подсъдим Г.Д.В. хванал свидетелката за ръката и я повел към входа на хотела. На самия вход подсъдимият пуснал ръката на свидетелката за да потропа на стъклената врата и тя отново се опитала да избяга, но той я настигнал и върнал обратно. На потропването на подсъдимия отговорил свидетелят Д.В.П., който отворил вратата. Подсъдимият Г.Д.В. тогава казал на свидетелката “Ти ще мълчиш, аз ще се оправя”, като същевременно я държал през кръста с едната си ръка, а с другата стискал ръката й. Подсъдимият Г.Д.В. платил за стая, след което предупредил, че подсъдимият Г.Н.Н. също може да се появи и поръчал ако това стане свидетелят Д.В.П. да го пусне в наетата стая, а после се качил заедно със свидетелката по стълбите. Когато стигнали до четвъртия етаж двамата чули подсъдимият Г.Н.Н. да вика подсъдимия Г.Д.В.. Последния предупредил свидетелката да мълчи, за да не издаде къде се намират и двамата влезли в наетата стая, но щом подсъдимият Г.Д.В. затворил врата, подсъдимият Г.Н.Н. започнал да блъска по нея и да заплашва, че ще я изкърти, ако не му отворят. Подсъдимият Г.Д.В. отворил вратата, въпреки, че свидетелката го молила да не го прави и пуснал подсъдимият Г.Н.Н. в стаята. Веднага щом влязъл, последният заключил вратата като оставил ключовете на вратата. Като видяла, че ключовете са оставени на врата, свидетелката казала на подсъдимите, че иска да отиде до тоалетната, след което отворила междинната врата, пуснала водата и се опитала да отключи входната врата. В този момент в коридора влязъл подсъдимият Г.Н.Н. и като заварил свидетелката да отключва вратата й казал “Ти май се опитваш да избягаш, а?”, а после взел ключовете и ги оставил на нощното шкафче. За да спечели време, през което да измисли как да избяга свидетелката отишла в банята. Когато се върнала, двамата подсъдими се били почти съблекли. Подсъдимият Г.Н.Н. наредил на свидетелката да се съблече, като я заплашил, че ако не го направи, ще я съблече той, а също и че ще я набие. Свидетелката въпреки това отказала, поради което подсъдимият Г.Н.Н. сам смъкнал палтото й, а после се опитал да направи същото и с останалите й дрехи. Свидетелката се дърпала и плачела, ето защо подсъдимият Г.Д.В., който дотогава наблюдавал мълчаливо, седейки на едно от леглата в стаята, станал, приближил се до свидетелката и извил ръцете й зад гърба й и така дал възможност на подсъдимия Г.Н.Н. да продължи да я разсъблича. Двамата най-напред разтворили ципа на блузата на свидетелката, като подсъдимият Г.Д.В. измъкнал едната й ръка от ръкава, стискайки другата й ръка зад гърба й, а после по същия начин смъкнал и другия ръкав. След това подсъдимият Г.Д.В. блъснал свидетелката на едно от леглата в стаята, като продължавал да държи ръцете зад гърба й, а подсъдимият Г.Н.Н. насилствено смъкнал полата й, при което последната се скъсала от ципа надолу. По същия начин двамата подсъдими свалили чорапогащника и бикините на свидетелката, които също се скъсали от дърпането. През цялото време докато подсъдимите разсъбличали свидетелката, подсъдимият Г.Н.Н. я заплашвал, че ако се противи, ще я убие.

                        Когато свидетелката била напълно разсъблечена, подсъдимият Г.Н.Н. седнал на леглото с лице към нея и като хванал раменете й, я привел към себе си, давайки по този начин възможност на подсъдимия Г.Д.В. да се съвокупи с нея изотзад. Свидетелката усетила прерязваща болка, заплакала и отново замолила подсъдимите да я пуснат, но подсъдимият Г.Н.Н. продължавал да я държи. Когато подсъдимият Г.Д.В. свършил и се отдръпнал от свидетелката, подсъдимият Г.Н.Н. я дръпнал към себе си на леглото. Тогава свидетелката поискала да отиде в банята, където се измила и опитала да повърне. В банята дошъл подсъдимият Г.Н.Н., извел я от там и я отвел до леглото, завил я с едно одеало и започнал да опипва тялото й и да се опитва да я целуне. След това я поставил да легне по гръб, разтворил коленете й с ръце и като легнал отгоре й се съвокупил с нея. Тя отново изпитала болка от проникването, но не оказала съпротива, тъй като се чувствала изнемощяла. Съвокуплението с подсъдимият Г.Н.Н. траяло по-дълго от това с подсъдимия Г.Д.В. и след края му подсъдимият Г.Н.Н. поискал да блудства със свидетелката като постави члена си в устата й. Тъй като свидетелката се дърпала и плачела, за да сломи съпротивата й, подсъдимият Г.Н.Н. я ударил по главата, а после запалил цигара и я заплашил, че ще я угаси в лицето й. От страх, че подсъдимият Г.Н.Н. да ще изпълни заканите си, свидетелката осъществила орално сношение с него, след което той заспал.

                        Виждайки, че подсъдимият Г.Н.Н. спи, свидетелката станала и започнала да търси дрехите си за да се облече, но в това време подсъдимият Г.Д.В. се обадил от другото легло и казал, че от половин час чака свидетелката да отиде при него. Тя отново го помолила да я пусне, но той я дръпнал към леглото си, поставил я върху себе си и като притискал краката й със своите и я държал с ръце през кръста се съвокупил с нея. След като подсъдимият Г.Д.В. свършил, телефонът иззвънял и той станал да отговори на повикването. Свидетелката се възползвала от това и облякла блузата и полата си, като чорапогащника сложила в джоба си. След като приключил с телефонния разговор, по време на който поръчал да го събудят в 10.00 часа, подсъдимият Г.Д.В. дал на свидетелката банкнота от 5 000 неденоминирани лева за да си тръгне с такси, отключил вратата и я предупредил да не казва на никого за случилото се.

                        Свидетелката слязла на рецепцията на хотела и потърсила телефон, но се оказало, че няма такъв. Тогава тя поискала свидетелят Д.В.П. да развали дадената й от подсъдимия Г.Д.В. банкнота, задържала за себе си 2 000 неденоминирани лева, а останалите оставила на свидетеля, като му поръчала да ги върне на подсъдимия.

                        От приложеното по делото медицинско удостоверение е видно, че при прегледа на свидетелката е установено охлузване с кръвонасядане на комисура, охлузване в областта на дясното краче на клитора, охлузване и хиперемия на задната влагалищна стена, непълна роптура на хименалния пръстен в 7 часа за ориентация.

                        Заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза сочи за прясна дефлорация с описаните в медицинското удостоверение охлузвания и кръвонасядания.           

                         Според заключението на извършената по делото съдебно-психиатрична експертиза свидетелката на В.И.Г. е поставена диагноза тревожно-хиподепресивно разстройство на здравето след преживяна психотравма от личен характер.                                    

                        Подсъдимият Г.Н.Н. ЕГН **********,*** е роден на 11. VІ. 1974 година във Велинград, женен, осъждан, със средно образование и с добри характеристични данни. Подсъдимият Г.Н.Н. е признат за виновен по НОХД №67 от 1990 г., с присъда от 15. І. 1991 г. на Районен съд Велинград,в сила от 29. І. 1990 г. за престъпление по чл. 252, ал. 1, предложение 2 във връзка с чл. 195, ал. 2 и чл.20, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 60 от НК, извършено на 24. VІІ. 1990 г., като е осъжден на лишаване от свобода за срок от девет месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Реабилитиран е по право на 30. І. 1993 г. По НОХД №89 от 2001 г., със споразумение от 14. ХІІ. 2001 г. на Районен съд Велинград, в сила от 14. ХІІ. 2001 г. на основание чл. 414з, ал. 7 и чл. 414И от НПК по НОХД №89 от 2001 г. по описа на Велинградски районен съд е одобрено постигнатото споразумение, по силата на което се признава за виновен за престъпление по чл. 129 от НК във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК, като се задължава при условията на чл. 55, ал. 1, б. “б” от НК да изтърпи наказание поправителен труд за срок от осем месеца, което време не се зачита за трудов стаж, при 20% удръжка от трудовото възнаграждение. Наказанието следва да се изтърпи в ЕТ “Мерилен –И.Н.” град Ракитово, и споразумението да се доведе до знанието на трудовия колектив. С протокол от 08. ХІІ. 2008 г. на Велинградския  районен съд по ЧНД  №593 от 2008 г. е допусната съдебна реабилитация на подсъдимия Г.Н.Н., по постановена присъда от 14. ХІІ. 2001 г. по НОХД №89 от 2001 г., по описа на РС Велинград. Определението е влязло в сила на 17. ХІІ. 2008 г.

 

                        Подсъдимият Г.Д.В. ЕГН **********,***, изтърпяващ наказание “Лишаване от свобода” в затвора в гр. Бобов дол, е роден на 02. І. 1974 година, неженен, осъждан, със средно образование и добри характеристични данни. Подсъдимият Г.Д.В. е осъждан, както следва: по НОХД № 58 от 2003 г., НОХД Споразумение 02. ІV. 2003 г. на Окръжен съд Пазарджик, в сила от 02. ІV. 2003 г., за деяние извършено на 08. VІІ. 1999 г., на основание: чл. 343 ал. 2, б. “б”, във връзка с чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от ЗДП на Лишаване от свобода за срок от три години, като на основание: чл.66ал.1 от НК изтърпяване на наказанието е отложено за срок от пет години, а на основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 1г.и 6 месеца. Наказанието е изтърпяно на 12. ІІІ. 2008 г. По НОХД 1201/2004 с определение№1537 от 05. ХІ. 2004 г.на Районен съд Петрич, влязло в сила на 05. ХІ. 2004 г. за деяние, извършено на 04. ХІ. 2004 г. на основание чл. 279, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б”и ал. 3 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева; на основание чл. 279, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” и ал. 3 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 400 лева; на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание глоба в размер на 400 лева. По НОХД № 77 от 2004 г., със споразумение от 06. ХІІ. 2004 г. на Районен съд Велинград, влязло в сила на 12. ХІІ. 2004 г. за деяние, извършено на 02. V. 2009 г. на основание чл. 325, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б”от НК му е наложено наказание глоба в размер на 800 лева. По НОХД №489/2006 г., със споразумение от 23. Х. 2006 г. на Районен съд Велинград, в сила от 23. Х. 2006 г., за деяние, извършено на 15/16. V. 2000 година, на основание чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при общ режим. С присъда 1445 от 13. ІХ. 2007 г. на Пловдивски окръжен съд, влязла в сила на 29. ІХ. 2007 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК определя общо наказание от две години лишаване от свобода при общ режим по НОХД №№ 489/2006 г. и 2825/2005 г. По НОХД №2825 от 2005 г., с присъда №149 от 25. ІV. 2005 г. на Окръжен съд Пловдив, влязла в сила на 31. V. 2007 г. променена и изменена с решение №248 от 13. Х. 2006 г. по ВНД №348 от 2006 г. на Пловдивски административен съд, което е оставено в сила с решение №261 от 31. V. 2007 г. на върховен касационен съд на основание чл. 354 а, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 54 от НК във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода при общ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е осъден да изтърпи изцяло и отделно наказанието три години лишаване от свобода при общ режим по НОХД №58 от 2003 г. за деяние, извършено на 11. V. 2005 г. Наказанието по НОХД №58 от 2003 г.  е изтърпял на 12. ІІІ. 2008 г. Започнал е да изтърпява наказание по НОХД №489 от 2006 г., №2825 то 2005 г. от 12. ІІІ. 2008 г. С Присъда №9 от 20. V. 1993 г. на РС Велинград, влязла в сила на 04. VІ. 1993 г., по дело №3 от 1993 г. е осъден на основание чл. 195, ал. 1 т. 3  и 5 връзка с чл. 54 и 26, ал. 1 и чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на една година лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението му по чл. 195, ал. 2 от НК за деяние,  извършено на 04. VІ.1993 г.

 

            Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа само на самопризнанията на подсъдимите, тъй като установи, че същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, на основание чл. 372, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс и от писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

            При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Г.Н.Н. ЕГН **********, роден на 11. VІ. 1974 година във Велинград, живущ *** е извършил престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І, във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложение І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 150, ал. 1, предложение ІІ от Наказателния кодекс, като на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград, в съучастие като съизвършител с Г.Д.В. ЕГН **********, роден на 02. І. 1974 година в гр. Ямбол, живущ *** се е съвокупил с В.И.Г. ЕГН **********,***, като я принудил към това със сила и заплашване (извил й ръцете, разкъсал й дрехите и я заплашил, че ако вика или се противи, ще я убие), като изнасилването е извършено от две лица; на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград около 04-04.30 часа, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвокупление с В.И.Г. ЕГН **********,***, навършила четиринадесетгодишна възраст – поставил члена си в устата й чрез сила и заплашване (хванал главата й и я заплашил, че ще угаси запалена цигара в лицето й), като случаят е особено тежък, поради това, че пострадалата не е навършила осемнадесетгодишна възраст, а подсъдимият Г.Д.В. ЕГН **********, роден на 02. І. 1974 година, живущ ***, изтърпяващ наказание “Лишаване от свобода” в затвора в гр. Бобов дол, е извършил престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І, във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложение І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 150, ал. 1, предложение ІІ от Наказателния кодекс като на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград, в съучастие като съизвършител с Г.Н.Н. ЕГН **********, роден на 11. VІ. 1974 година във Велинград, живущ *** се е съвокупил с В.И.Г. ЕГН **********,***, като я принудил към това със сила и заплашване (извил й ръцете, разкъсал й дрехите и я заплашил, че ако вика или се противи, ще я убие), като изнасилването е извършено от две лица; на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград, в дискотека “Пикадили” около 03.00 часа, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвокупление с В.И.Г. ЕГН **********,***, навършила четиринадесетгодишна възраст – поставил  члена си в устата й чрез употреба на сила и заплашване (хванал косата й и я заплашил, че няма да я пусне да излезе), като случаят е особено тежък, поради това, че пострадалата не е навършила осемнадесетгодишна възраст.

 

            Съдът намира, че авторството на деянието и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване са доказани по един несъмнен начин.

            Съдът счита, че от субективна страна подсъдимите са действали в съучастие като съизвършители с пряк умисъл поради следните съображения:

            Извършвайки съвокупление със свидетелката В.И.Г. ЕГН **********,*** и двамата са съзнавали, че я принуждават към това със сила и заплашване, предвиждали са, че по този начин ще сломят съпротивата й и това ще им даде възможност да се съвокупят с нея и са искали да осъществят съвокуплението. Всеки от подсъдимите е осъзнавал и квалифициращото обстоятелство, че съвокуплението ще бъде извършено от него и още едно лице (т. е. от две лица). Бидейки съучастници, подсъдимите са действали с общ умисъл: всеки от тях е предвиждал участието на другия в престъплението, осъзнавал е общественоопасния характер на поведението му и е целял участието му в извършване на престъплението.

            Подсъдимите са действали с пряк умисъл и когато са блудствали със свидетелката: всеки от тях е съзнавал, че употребява сила и заплашване (подсъдимият Г.Н.Н. хванал главата й и я заплашил, че ще угаси запалена цигара в лицето й, а подсъдимият Г.Д.В. хванал косата й и я заплашил, че няма да я пусне да излезе от тоалетната клетка, в която двамата се намирали), за да сломи съпротивата на свидетелката и да извърши действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на нея, предвиждал е и е искал извършването на тези действия. 

            В тази насока са и събраните по делото доказателства. Тъй като съдът е установил, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, при постановяване на присъдата е ползвал самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както е обявил с протоколно определение в открито съдебно заседание.

            Съдът счита, че не е изтекъл давностният срок на престъпленията по чл. 150, предложение ІІ от НК, извършени от обвиняемите. Както е видно от чл. 80, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс, наказателното преследване за престъпления по този законов текст се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години, като, според чл. 81, ал. 2 от Наказателния кодекс, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването и след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Както е видно от приобщените към делото материали от досъдебното производство, деянието е извършено на 16. ІІІ. 1997 година, а наказателното преследване е започнало с постановление за образуване на предварително следствие от същата дата, като на подсъдимите е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 150, предложение ІІ от НК съответно на 10 и 12. ХІІ. 1997 година. В последствие предварителното производство е предявявано на подсъдимите с протокол от 09. ІІІ. 1998 година, като не е съставено заключително постановление и не са извършени никакви други действия за приключване на предварителното производство. Следствените действия са завършило едва с постановление на Велинградска районна прокуратура от 19. VІ. 2006 година, с което наказателното производство е спряно и от когато е започнала да тече нова давност, изтичаща на основание на чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс на 16. ІІІ. 2012 година. Както е видно от материалите по делото в срока на тази нова давност е повдигнато отново обвинение на подсъдимите за престъпление по чл. 150, предложение ІІ от НК, изготвен е обвинителен акт и е внесен в съда. 

                        За да определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, предвид ниската възраст на пострадалата и получената в следствие на нанесената й от престъплението психотравма, довела до тревожно-хиподепресивно разстройство на здравето й. Подбуди за извършване на деянието се коренят в незачитането от страна на подсъдимите на личността и неприкосновеността на гражданите и законите на Република България.

                        При определяне на видът и размерът на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК относно целите на наказанието и чл. 54 и следващите от НК относно неговата индивидуализация. На основание чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът, като постанови осъдителна присъда, определи наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс, като определи наказанието под най-ниския предел съгласно разпоредбата на чл. 55 от Наказателния кодекс.   

                        Като даде превес на отегчаващите вината обстоятелства, но отчете и много дългия период от време изтекъл от извършване на деянието, съдът счете, че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК – личната и обща превенция спрямо подсъдимите и обществото, на подсъдимия Г.Д.В. следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието за престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложения І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, а за престъплението по чл. 150, предложение ІІ от НК - “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 23 от НК следва да изтърпи по-тежкото от тях: “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, а на подсъдимия Г.Н.Н. следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието за престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложения І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, а за престъплението по чл. 150, предложение ІІ от НК - “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 23 от НК следва да изтърпи по-тежкото от тях: “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.

                        С оглед на данните за личността на подсъдимия Г.Н.Н. и целите на наказанието според чл. 36 от НК, в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК спрямо същия. За действителното поправяне на подсъдимия Г.Н.Н. и за постигане на целите на наказанието не е необходимо последният да изтърпи реално (ефективно) наказанието “лишаване от свобода”, поради което съдът отлага изпълнението на същото за изпитателен срок от пет години.

                        При решаване на въпроса за условното осъждане съдът взе предвид и двете цели на наказанието – както личната, така и обща превенция.

                        С оглед осъдителната присъда подсъдимите следва да заплатят, както следва:

Г.Д.В. да заплати разноски по делото :

-         На Държавата 37 лева (тридесет и седем лева) плюс 5 лева (пет) лева  за служебното издаване на Изпълнителния лист.

-         На Районен съд Велинград – 22.50 (двадесет и два лева и петдесет стотинки) лева плюс 5 (пет) лева за служебното издаване на Изпълнителния лист.

Г.Н.Н. да заплати разноски по делото :

-         На Държавата 37 лева (тридесет и седем лева) плюс 5 лева (пет) лева за служебното издаване на Изпълнителния лист.

-  На Районен съд Велинград – 22.50 (двадесет и два лева и петдесет стотинки) лева плюс 5 (пет) лева за служебното издаване на Изпълнителния лист              

                        По изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите, приложени към нея. 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

         

 

Съдържание на мотивите

            МОТИВИ към присъда № , постановена на 21. ІV. 2009 година по н. о. х. дело № 611 по описа на Велинградски районен съд за 2008 година:

 

 

                        Обвинението е против подсъдимите:

                        І. Г.Н.Н. ЕГН **********, роден на 11. VІ. 1974 година във Велинград, живущ *** за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І, във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложение І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 150, ал. 1, предложение ІІ от Наказателния кодекс, за това, че:

1.      на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград, в съучастие като съизвършител с Г.Д.В. ЕГН **********, роден на 02. І. 1974 година в гр. Ямбол, живущ *** се е съвокупил с В.И.Г. ЕГН **********,***, като я принудил към това със сила и заплашване (извил й ръцете, разкъсал й дрехите и я заплашил, че ако вика или се противи, ще я убие), като изнасилването е извършено от две лица;

2.     на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград около 04-04.30 часа, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвокупление с В.И.Г. ЕГН **********,***, навършила четиринадесетгодишна възраст – поставил члена си в устата й чрез сила и заплашване (хванал главата й и я заплашил, че ще угаси запалена цигара в лицето й), като случаят е особено тежък, поради това, че пострадалата не е навършила осемнадесетгодишна възраст;

                        ІІ. Г.Д.В. ЕГН **********, роден на 02. І. 1974 година, живущ ***, изтърпяващ наказание “Лишаване от свобода” в затвора в гр. Бобов дол, за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І, във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложение І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 150, ал. 1, предложение ІІ от Наказателния кодекс, за това, че:

1.      на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград, в съучастие като съизвършител с Г.Н.Н. ЕГН **********, роден на 11. VІ. 1974 година във Велинград, живущ *** се е съвокупил с В.И.Г. ЕГН **********,***, като я принудил към това със сила и заплашване (извил й ръцете, разкъсал й дрехите и я заплашил, че ако вика или се противи, ще я убие), като изнасилването е извършено от две лица;

2.     на 16. ІІІ. 1997 година във Велинградв дискотека “Пикадили” около 03.00 часа, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвокупление с В.И.Г. ЕГН **********,***, навършила четиринадесетгодишна възраст – поставил  члена си в устата й чрез употреба на сила и заплашване (хванал косата й и я заплашил, че няма да я пусне да излезе от тоалетната клетка, в която двамата се намирали), като случаят е особено тежък, поради това, че пострадалата не е навършила осемнадесетгодишна възраст.     

 

Делото се гледа по реда на глава ХХVІІ от Наказателно-процесуалния кодекс, озаглавена “Съкратено съдебно следствие”.

Подсъдимите Г.Д.В. ЕГН ********** и Г.Н.Н. ЕГН ********** се признават за виновни по така повдигнатото им обвинение, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

                        Районният съд, ползвайки направените от подсъдимите Г.Д.В. ЕГН ********** и Г.Н.Н. ЕГН ********** самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при спазване на разпоредбите на чл. 301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

                        На 15 срещу 16. ІІІ. 1997 година свидетелката В.И.Г. ЕГН **********,***, отишла заедно с братовчедка си, свидетелката М.А.Г., в дискотека “Пикадили” във Велинград, където били и двамата подсъдими Г.Д.В. ЕГН ********** и Г.Н.Н. ЕГН **********. Двете стояли в дискотеката до около 03.00 часа и решили да си тръгнат. На излизане, до вътрешния вход на дискотеката, двете свидетелки били пресрещнати от качващия се нагоре по стълбите подсъдим Г.Н.Н.. Той хванал свидетелката В.И.Г. за ръката и й казал, че тя тази вечер ще бъде с него. Свидетелката му отвърнала, че не го познава и че иска да се прибере в къщи. Тогава подсъдимия я придърпал към себе си, хванал я с ръка през кръста и я избутал през вратата обратно в заведението. Свидетелката М.А.Г. ги последвала.След като подсъдимият Г.Н.Н. принудил свидетелката В.И.Г. да се върне в дискотеката, я завел на бара, като непрекъснато я държал близо до себе си. Свидетелката направила няколко опита да избяга, като, под предлог, че отива до тоалетната, дебнела момент, в който подсъдимият не я вижда. По време на тези опити се обърнала за помощ и към охранител на дискотеката и към един от барманите, но никой от тях не се намесил, за да й помогне. Опитите на свидетелката да избяга се оказали неуспешни, тъй като подсъдимият всеки път я намирал и връщал насила на бара до себе си. Свидетелката В.И.Г. споделила със свидетелката М.А.Г., че е уплашена, тъй като подсъдимият Г.Н.Н. не я пуска да си тръгне от дискотеката. След около 40 минути двете решили отново да отидат до тоалетната за да се опитат да избягат. Докато били в женската тоалетна, в нея влезли подсъдимите Г.Д.В. и Г.Н.Н. и свидетелят ЗАРЕВ. Като ги видяла, свидетелката В.И.Г. влязла в една от тоалетните клетки и я подпряла отвътре, тъй като открила, че вратата не се заключва. Подсъдимият Г.Д.В. избутал вратата, влязъл в тоалетната клетка при свидетелката В.И.Г. и започнал да си сваля панталоните, след което започнал да разсъблича и нея. Свидетелката се разплакала, помолила подсъдимия да я пусне и го излъгала, че е в менструален цикъл. Тогава подсъдимият Г.Д.В. й казал, че иска да му направи, според израза, който използва свидетелката при разпитите, “френска любов”. Заплашил я, че ако не изпълни желанието му, няма да я пусне да излезе от тоалетната. След това хванал косата й и натиснал главата й към члена си, като по този начин я накарал да го постави в устата си. След известно време подсъдимият удовлетворил половото си желание като се освободил в устата на свидетелката, след което тя повърнала в тоалетната. Подсъдимият Г.Д.В. започнал да обува панталоните си, а през това време подсъдимият Г.Н.Н. се опитал да отвори врата и да влезе в тоалетната клетка. Свидетелката отново помолила подсъдимия Г.Д.В. да я пусне да си върви. Подсъдимият й казал да си мълчи и да не казва нищо, като допълнил, че ще я изведе от дискотеката. Двамата излезли навън, като подсъдимият държал свидетелката за ръката. След тях вървял подсъдимият Г.Н.Н.. Когато тримата излезли пред дискотеката, заварили там спрял лек автомобил. Подсъдимият Г.Н.Н. се отдалечил по посока на автомобила и тогава подсъдимият Г.Д.В. казал на свидетелката “Тръгвай да бягаш”. Тя се затичала по посока към гарата, където знаела, че може да намери таксиметрови автомобили. Докато тичала, свидетелката забелязал, че подсъдимият Г.Н.Н. тича след нея. В същия момент подсъдимият Г.Д.В. я настигнал, хванал ръката й и й казал, че ще й хване такси. Тогава ги настигнал и подсъдимият Г.Н.Н. и като им казал “Вие се опитвате да ми избягате”, хванал другата ръка на свидетелката и заедно с другия подсъдим я повел към кръстовището на гарата. Там подсъдимият Г.Н.Н. спрял преминаващ таксиметров автомобил, управляван от свидетеля Е.С.В., отворил задната врата и бутнал свидетелката вътре, а сам седнал на предната седалка. Подсъдимият Г.Д.В. седнал отзад до свидетелката и й казал, че с таксиметровия автомобил ще закарат подсъдимия Г.Н.Н. до дома му. Като чул тези думи подсъдимият Г.Н.Н. се обърнал към подсъдимият Г.Д.В. с думите “Само ти ли искаш да намажеш”, после наредил на свидетеля Е.С.В. да кара към хотел “Родопи” (станция на ГУСВ). Свидетелят завил по посока към квартал Чепино и достигнал до хотел “Родопи” (станция на ГУСВ). Подсъдимите слезли първи от автомобила и така оставили свидетелката за малко сама със свидетеля Е.С.В.. Тя се възползвала от това обстоятелство, заключила двете задни врати, след това се опитала да заключи и предната дясна врата на автомобила, но не успяла, тъй като заключващият механизъм се оказал повреден. След това казала шепнешком на свидетеля Е.С.В. *** и да не спира. Свидетелят се опитал да потегли, но не успял, тъй като мястото, където паркирал автомобила било много тясно. В този момент към тях се приближил подсъдимият Г.Н.Н. и се опитал да отвори задната дясна врата на автомобила и след като разбрал, че е заключена, отворил предната дясна врата и увиснал на нея, а после казал на свидетеля Е.С.В., че ще я откърти, ако свидетелят не спре автомобила. Свидетелят спрял и подсъдимият Г.Н.Н. се пресегнал и отключил задната дясна врата, след което издърпал свидетелката навън, а после седнал на предната седалка да плати на свидетеля Е.С.В.  Междувременно стоящият наблизо подсъдим Г.Д.В. хванал свидетелката за ръката и я повел към входа на хотела. На самия вход подсъдимият пуснал ръката на свидетелката за да потропа на стъклената врата и тя отново се опитала да избяга, но той я настигнал и върнал обратно. На потропването на подсъдимия отговорил свидетелят Д.В.П., който отворил вратата. Подсъдимият Г.Д.В. тогава казал на свидетелката “Ти ще мълчиш, аз ще се оправя”, като същевременно я държал през кръста с едната си ръка, а с другата стискал ръката й. Подсъдимият Г.Д.В. платил за стая, след което предупредил, че подсъдимият Г.Н.Н. също може да се появи и поръчал ако това стане свидетелят Д.В.П. да го пусне в наетата стая, а после се качил заедно със свидетелката по стълбите. Когато стигнали до четвъртия етаж двамата чули подсъдимият Г.Н.Н. да вика подсъдимия Г.Д.В.. Последния предупредил свидетелката да мълчи, за да не издаде къде се намират и двамата влезли в наетата стая, но щом подсъдимият Г.Д.В. затворил врата, подсъдимият Г.Н.Н. започнал да блъска по нея и да заплашва, че ще я изкърти, ако не му отворят. Подсъдимият Г.Д.В. отворил вратата, въпреки, че свидетелката го молила да не го прави и пуснал подсъдимият Г.Н.Н. в стаята. Веднага щом влязъл, последният заключил вратата като оставил ключовете на вратата. Като видяла, че ключовете са оставени на врата, свидетелката казала на подсъдимите, че иска да отиде до тоалетната, след което отворила междинната врата, пуснала водата и се опитала да отключи входната врата. В този момент в коридора влязъл подсъдимият Г.Н.Н. и като заварил свидетелката да отключва вратата й казал “Ти май се опитваш да избягаш, а?”, а после взел ключовете и ги оставил на нощното шкафче. За да спечели време, през което да измисли как да избяга свидетелката отишла в банята. Когато се върнала, двамата подсъдими се били почти съблекли. Подсъдимият Г.Н.Н. наредил на свидетелката да се съблече, като я заплашил, че ако не го направи, ще я съблече той, а също и че ще я набие. Свидетелката въпреки това отказала, поради което подсъдимият Г.Н.Н. сам смъкнал палтото й, а после се опитал да направи същото и с останалите й дрехи. Свидетелката се дърпала и плачела, ето защо подсъдимият Г.Д.В., който дотогава наблюдавал мълчаливо, седейки на едно от леглата в стаята, станал, приближил се до свидетелката и извил ръцете й зад гърба й и така дал възможност на подсъдимия Г.Н.Н. да продължи да я разсъблича. Двамата най-напред разтворили ципа на блузата на свидетелката, като подсъдимият Г.Д.В. измъкнал едната й ръка от ръкава, стискайки другата й ръка зад гърба й, а после по същия начин смъкнал и другия ръкав. След това подсъдимият Г.Д.В. блъснал свидетелката на едно от леглата в стаята, като продължавал да държи ръцете зад гърба й, а подсъдимият Г.Н.Н. насилствено смъкнал полата й, при което последната се скъсала от ципа надолу. По същия начин двамата подсъдими свалили чорапогащника и бикините на свидетелката, които също се скъсали от дърпането. През цялото време докато подсъдимите разсъбличали свидетелката, подсъдимият Г.Н.Н. я заплашвал, че ако се противи, ще я убие.

                        Когато свидетелката била напълно разсъблечена, подсъдимият Г.Н.Н. седнал на леглото с лице към нея и като хванал раменете й, я привел към себе си, давайки по този начин възможност на подсъдимия Г.Д.В. да се съвокупи с нея изотзад. Свидетелката усетила прерязваща болка, заплакала и отново замолила подсъдимите да я пуснат, но подсъдимият Г.Н.Н. продължавал да я държи. Когато подсъдимият Г.Д.В. свършил и се отдръпнал от свидетелката, подсъдимият Г.Н.Н. я дръпнал към себе си на леглото. Тогава свидетелката поискала да отиде в банята, където се измила и опитала да повърне. В банята дошъл подсъдимият Г.Н.Н., извел я от там и я отвел до леглото, завил я с едно одеало и започнал да опипва тялото й и да се опитва да я целуне. След това я поставил да легне по гръб, разтворил коленете й с ръце и като легнал отгоре й се съвокупил с нея. Тя отново изпитала болка от проникването, но не оказала съпротива, тъй като се чувствала изнемощяла. Съвокуплението с подсъдимият Г.Н.Н. траяло по-дълго от това с подсъдимия Г.Д.В. и след края му подсъдимият Г.Н.Н. поискал да блудства със свидетелката като постави члена си в устата й. Тъй като свидетелката се дърпала и плачела, за да сломи съпротивата й, подсъдимият Г.Н.Н. я ударил по главата, а после запалил цигара и я заплашил, че ще я угаси в лицето й. От страх, че подсъдимият Г.Н.Н. да ще изпълни заканите си, свидетелката осъществила орално сношение с него, след което той заспал.

                        Виждайки, че подсъдимият Г.Н.Н. спи, свидетелката станала и започнала да търси дрехите си за да се облече, но в това време подсъдимият Г.Д.В. се обадил от другото легло и казал, че от половин час чака свидетелката да отиде при него. Тя отново го помолила да я пусне, но той я дръпнал към леглото си, поставил я върху себе си и като притискал краката й със своите и я държал с ръце през кръста се съвокупил с нея. След като подсъдимият Г.Д.В. свършил, телефонът иззвънял и той станал да отговори на повикването. Свидетелката се възползвала от това и облякла блузата и полата си, като чорапогащника сложила в джоба си. След като приключил с телефонния разговор, по време на който поръчал да го събудят в 10.00 часа, подсъдимият Г.Д.В. дал на свидетелката банкнота от 5 000 неденоминирани лева за да си тръгне с такси, отключил вратата и я предупредил да не казва на никого за случилото се.

                        Свидетелката слязла на рецепцията на хотела и потърсила телефон, но се оказало, че няма такъв. Тогава тя поискала свидетелят Д.В.П. да развали дадената й от подсъдимия Г.Д.В. банкнота, задържала за себе си 2 000 неденоминирани лева, а останалите оставила на свидетеля, като му поръчала да ги върне на подсъдимия.

                        От приложеното по делото медицинско удостоверение е видно, че при прегледа на свидетелката е установено охлузване с кръвонасядане на комисура, охлузване в областта на дясното краче на клитора, охлузване и хиперемия на задната влагалищна стена, непълна роптура на хименалния пръстен в 7 часа за ориентация.

                        Заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза сочи за прясна дефлорация с описаните в медицинското удостоверение охлузвания и кръвонасядания.           

                         Според заключението на извършената по делото съдебно-психиатрична експертиза свидетелката на В.И.Г. е поставена диагноза тревожно-хиподепресивно разстройство на здравето след преживяна психотравма от личен характер.                                    

                        Подсъдимият Г.Н.Н. ЕГН **********,*** е роден на 11. VІ. 1974 година във Велинград, женен, осъждан, със средно образование и с добри характеристични данни. Подсъдимият Г.Н.Н. е признат за виновен по НОХД №67 от 1990 г., с присъда от 15. І. 1991 г. на Районен съд Велинград,в сила от 29. І. 1990 г. за престъпление по чл. 252, ал. 1, предложение 2 във връзка с чл. 195, ал. 2 и чл.20, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 60 от НК, извършено на 24. VІІ. 1990 г., като е осъжден на лишаване от свобода за срок от девет месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Реабилитиран е по право на 30. І. 1993 г. По НОХД №89 от 2001 г., със споразумение от 14. ХІІ. 2001 г. на Районен съд Велинград, в сила от 14. ХІІ. 2001 г. на основание чл. 414з, ал. 7 и чл. 414И от НПК по НОХД №89 от 2001 г. по описа на Велинградски районен съд е одобрено постигнатото споразумение, по силата на което се признава за виновен за престъпление по чл. 129 от НК във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК, като се задължава при условията на чл. 55, ал. 1, б. “б” от НК да изтърпи наказание поправителен труд за срок от осем месеца, което време не се зачита за трудов стаж, при 20% удръжка от трудовото възнаграждение. Наказанието следва да се изтърпи в ЕТ “Мерилен –Иванка Накова” град Ракитово, и споразумението да се доведе до знанието на трудовия колектив. С протокол от 08. ХІІ. 2008 г. на Велинградския  районен съд по ЧНД  №593 от 2008 г. е допусната съдебна реабилитация на подсъдимия Г.Н.Н., по постановена присъда от 14. ХІІ. 2001 г. по НОХД №89 от 2001 г., по описа на РС Велинград. Определението е влязло в сила на 17. ХІІ. 2008 г.

 

                        Подсъдимият Г.Д.В. ЕГН **********,***, изтърпяващ наказание “Лишаване от свобода” в затвора в гр. Бобов дол, е роден на 02. І. 1974 година, неженен, осъждан, със средно образование и добри характеристични данни. Подсъдимият Г.Д.В. е осъждан, както следва: по НОХД № 58 от 2003 г., НОХД Споразумение 02. ІV. 2003 г. на Окръжен съд Пазарджик, в сила от 02. ІV. 2003 г., за деяние извършено на 08. VІІ. 1999 г., на основание: чл. 343 ал. 2, б. “б”, във връзка с чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от ЗДП на Лишаване от свобода за срок от три години, като на основание: чл.66ал.1 от НК изтърпяване на наказанието е отложено за срок от пет години, а на основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 1г.и 6 месеца. Наказанието е изтърпяно на 12. ІІІ. 2008 г. По НОХД 1201/2004 с определение№1537 от 05. ХІ. 2004 г.на Районен съд Петрич, влязло в сила на 05. ХІ. 2004 г. за деяние, извършено на 04. ХІ. 2004 г. на основание чл. 279, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б”и ал. 3 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева; на основание чл. 279, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” и ал. 3 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 400 лева; на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание глоба в размер на 400 лева. По НОХД № 77 от 2004 г., със споразумение от 06. ХІІ. 2004 г. на Районен съд Велинград, влязло в сила на 12. ХІІ. 2004 г. за деяние, извършено на 02. V. 2009 г. на основание чл. 325, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б”от НК му е наложено наказание глоба в размер на 800 лева. По НОХД №489/2006 г., със споразумение от 23. Х. 2006 г. на Районен съд Велинград, в сила от 23. Х. 2006 г., за деяние, извършено на 15/16. V. 2000 година, на основание чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при общ режим. С присъда 1445 от 13. ІХ. 2007 г. на Пловдивски окръжен съд, влязла в сила на 29. ІХ. 2007 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК определя общо наказание от две години лишаване от свобода при общ режим по НОХД №№ 489/2006 г. и 2825/2005 г. По НОХД №2825 от 2005 г., с присъда №149 от 25. ІV. 2005 г. на Окръжен съд Пловдив, влязла в сила на 31. V. 2007 г. променена и изменена с решение №248 от 13. Х. 2006 г. по ВНД №348 от 2006 г. на Пловдивски административен съд, което е оставено в сила с решение №261 от 31. V. 2007 г. на върховен касационен съд на основание чл. 354 а, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 54 от НК във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода при общ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е осъден да изтърпи изцяло и отделно наказанието три години лишаване от свобода при общ режим по НОХД №58 от 2003 г. за деяние, извършено на 11. V. 2005 г. Наказанието по НОХД №58 от 2003 г.  е изтърпял на 12. ІІІ. 2008 г. Започнал е да изтърпява наказание по НОХД №489 от 2006 г., №2825 то 2005 г. от 12. ІІІ. 2008 г. С Присъда №9 от 20. V. 1993 г. на РС Велинград, влязла в сила на 04. VІ. 1993 г., по дело №3 от 1993 г. е осъден на основание чл. 195, ал. 1 т. 3  и 5 връзка с чл. 54 и 26, ал. 1 и чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на една година лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението му по чл. 195, ал. 2 от НК за деяние,  извършено на 04. VІ.1993 г.

 

            Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа само на самопризнанията на подсъдимите, тъй като установи, че същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, на основание чл. 372, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс и от писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

            При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Г.Н.Н. ЕГН **********, роден на 11. VІ. 1974 година във Велинград, живущ *** е извършил престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І, във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложение І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 150, ал. 1, предложение ІІ от Наказателния кодекс, като на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград, в съучастие като съизвършител с Г.Д.В. ЕГН **********, роден на 02. І. 1974 година в гр. Ямбол, живущ *** се е съвокупил с В.И.Г. ЕГН **********,***, като я принудил към това със сила и заплашване (извил й ръцете, разкъсал й дрехите и я заплашил, че ако вика или се противи, ще я убие), като изнасилването е извършено от две лица; на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград около 04-04.30 часа, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвокупление с В.И.Г. ЕГН **********,***, навършила четиринадесетгодишна възраст – поставил члена си в устата й чрез сила и заплашване (хванал главата й и я заплашил, че ще угаси запалена цигара в лицето й), като случаят е особено тежък, поради това, че пострадалата не е навършила осемнадесетгодишна възраст, а подсъдимият Г.Д.В. ЕГН **********, роден на 02. І. 1974 година, живущ ***, изтърпяващ наказание “Лишаване от свобода” в затвора в гр. Бобов дол, е извършил престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І, във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложение І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 150, ал. 1, предложение ІІ от Наказателния кодекс като на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград, в съучастие като съизвършител с Г.Н.Н. ЕГН **********, роден на 11. VІ. 1974 година във Велинград, живущ *** се е съвокупил с В.И.Г. ЕГН **********,***, като я принудил към това със сила и заплашване (извил й ръцете, разкъсал й дрехите и я заплашил, че ако вика или се противи, ще я убие), като изнасилването е извършено от две лица; на 16. ІІІ. 1997 година във Велинград, в дискотека “Пикадили” около 03.00 часа, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвокупление с В.И.Г. ЕГН **********,***, навършила четиринадесетгодишна възраст – поставил  члена си в устата й чрез употреба на сила и заплашване (хванал косата й и я заплашил, че няма да я пусне да излезе), като случаят е особено тежък, поради това, че пострадалата не е навършила осемнадесетгодишна възраст.

 

            Съдът намира, че авторството на деянието и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване са доказани по един несъмнен начин.

            Съдът счита, че от субективна страна подсъдимите са действали в съучастие като съизвършители с пряк умисъл поради следните съображения:

            Извършвайки съвокупление със свидетелката В.И.Г. ЕГН **********,*** и двамата са съзнавали, че я принуждават към това със сила и заплашване, предвиждали са, че по този начин ще сломят съпротивата й и това ще им даде възможност да се съвокупят с нея и са искали да осъществят съвокуплението. Всеки от подсъдимите е осъзнавал и квалифициращото обстоятелство, че съвокуплението ще бъде извършено от него и още едно лице (т. е. от две лица). Бидейки съучастници, подсъдимите са действали с общ умисъл: всеки от тях е предвиждал участието на другия в престъплението, осъзнавал е общественоопасния характер на поведението му и е целял участието му в извършване на престъплението.

            Подсъдимите са действали с пряк умисъл и когато са блудствали със свидетелката: всеки от тях е съзнавал, че употребява сила и заплашване (подсъдимият Г.Н.Н. хванал главата й и я заплашил, че ще угаси запалена цигара в лицето й, а подсъдимият Г.Д.В. хванал косата й и я заплашил, че няма да я пусне да излезе от тоалетната клетка, в която двамата се намирали), за да сломи съпротивата на свидетелката и да извърши действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на нея, предвиждал е и е искал извършването на тези действия. 

            В тази насока са и събраните по делото доказателства. Тъй като съдът е установил, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, при постановяване на присъдата е ползвал самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както е обявил с протоколно определение в открито съдебно заседание.

            Съдът счита, че не е изтекъл давностният срок на престъпленията по чл. 150, предложение ІІ от НК, извършени от обвиняемите. Както е видно от чл. 80, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс, наказателното преследване за престъпления по този законов текст се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години, като, според чл. 81, ал. 2 от Наказателния кодекс, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването и след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Както е видно от приобщените към делото материали от досъдебното производство, деянието е извършено на 16. ІІІ. 1997 година, а наказателното преследване е започнало с постановление за образуване на предварително следствие от същата дата, като на подсъдимите е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 150, предложение ІІ от НК съответно на 10 и 12. ХІІ. 1997 година. В последствие предварителното производство е предявявано на подсъдимите с протокол от 09. ІІІ. 1998 година, като не е съставено заключително постановление и не са извършени никакви други действия за приключване на предварителното производство. Следствените действия са завършило едва с постановление на Велинградска районна прокуратура от 19. VІ. 2006 година, с което наказателното производство е спряно и от когато е започнала да тече нова давност, изтичаща на основание на чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс на 16. ІІІ. 2012 година. Както е видно от материалите по делото в срока на тази нова давност е повдигнато отново обвинение на подсъдимите за престъпление по чл. 150, предложение ІІ от НК, изготвен е обвинителен акт и е внесен в съда. 

                        За да определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, предвид ниската възраст на пострадалата и получената в следствие на нанесената й от престъплението психотравма, довела до тревожно-хиподепресивно разстройство на здравето й. Подбуди за извършване на деянието се коренят в незачитането от страна на подсъдимите на личността и неприкосновеността на гражданите и законите на Република България.

                        При определяне на видът и размерът на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК относно целите на наказанието и чл. 54 и следващите от НК относно неговата индивидуализация. На основание чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът, като постанови осъдителна присъда, определи наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс, като определи наказанието под най-ниския предел съгласно разпоредбата на чл. 55 от Наказателния кодекс.   

                        Като даде превес на отегчаващите вината обстоятелства, но отчете и много дългия период от време изтекъл от извършване на деянието, съдът счете, че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК – личната и обща превенция спрямо подсъдимите и обществото, на подсъдимия Г.Д.В. следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието за престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложения І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, а за престъплението по чл. 150, предложение ІІ от НК - “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 23 от НК следва да изтърпи по-тежкото от тях: “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, а на подсъдимия Г.Н.Н. следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието за престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1, предложение І във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, предложения І и ІІ, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, а за престъплението по чл. 150, предложение ІІ от НК - “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 23 от НК следва да изтърпи по-тежкото от тях: “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.

                        С оглед на данните за личността на подсъдимия Г.Н.Н. и целите на наказанието според чл. 36 от НК, в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК спрямо същия. За действителното поправяне на подсъдимия Г.Н.Н. и за постигане на целите на наказанието не е необходимо последният да изтърпи реално (ефективно) наказанието “лишаване от свобода”, поради което съдът отлага изпълнението на същото за изпитателен срок от пет години.

                        При решаване на въпроса за условното осъждане съдът взе предвид и двете цели на наказанието – както личната, така и обща превенция.

                        С оглед осъдителната присъда подсъдимите следва да заплатят, както следва:

Г.Д.В. да заплати разноски по делото :

-         На Държавата 37 лева (тридесет и седем лева) плюс 5 лева (пет) лева  за служебното издаване на Изпълнителния лист.

-         На Районен съд Велинград – 22.50 (двадесет и два лева и петдесет стотинки) лева плюс 5 (пет) лева за служебното издаване на Изпълнителния лист.

Г.Н.Н. да заплати разноски по делото :

-         На Държавата 37 лева (тридесет и седем лева) плюс 5 лева (пет) лева за служебното издаване на Изпълнителния лист.

-  На Районен съд Велинград – 22.50 (двадесет и два лева и петдесет стотинки) лева плюс 5 (пет) лева за служебното издаване на Изпълнителния лист               

                        По изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите, приложени към нея. 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

         

 

Съобщи за изтекли лични данни