Р Е Ш Е Н И Е
№
........../.........................., гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Варна, ІІІ тричленен
състав
На десети март две хиляди двадесет и
втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА
Членове: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретар: Теодора
Чавдарова, прокурор: Силвиян И, като разгледа докладваното от съдията Ганчева
к.адм.нак.д. № 337 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 от АПК вр. с чл.63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Мели Транс" ЕООД, ЕИК **, депозирана чрез адв.
Георгиев, против Решение №1180/23.12.2021г. по НАХД №20213110204903/2021г. по
описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
№23-0000614/14.06.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. на основание чл.96 г, ал.1, предл.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/.
В жалбата се твърди, че
Решението на ВРС е незаконосъобразно.
Поддържа, че извода на ВРС за осъществено деяние по чл. 96 г ал.1 от ЗАвП е
неправилен, тъй като не е посочен вида
на осъществения превоз, посочено е само, че се извършва международен превоз на
товари, но дали превоза е обществен или за собствена сметка не е посочено.
Изискванията на Наредба № 36/2006 г. на МТ са в пряко противоречие с Директива
2006/126/ЕО, тъй като са приети по-строги минимални стандарт за психическа
годност на българските водачи. След като Комисията е достигнала до този извод,
то не е налице извършено нарушение. Моли да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се отмени НП. В депозирани писмени бележки
поддържа, че с АУАН и НП е прието, че нарушението е извършено в гр. Варна.
Седалището и адреса на управление на дружеството е с. Войводино, по делото липсват
доказателства, че превоза е започнал в гр. Варна, за да се приеме, че това е
мястото на извършване на нарушението. Мястото на което се вземат решенията за
дейността на предприятието, това е адреса на управление на дружеството. В хода
на административнонаказателното производство не са събрани
доказателства, че нарушението е извършено в гр. Варна, което е самостоятелно
основание за отмяна на НП. По изложените доводи моли да се отмени решението и
потвърденото с него НП и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” Варна, в депозиран писмен
отговор оспорва жалбата. Поддържа, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно. Счита, че не е налице противоречие между националното
законодателство и общностното право. В
АУАН и НП ясно е посочен вида на извършения превоз - международен превоз на
товари, което се установява и от приложената по делото СМR. Моли да се отхвърли
жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Моли да се потвърди решението на ВРС като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
С обжалваното решение, ВРС е приел,
че през м.02.2021 г. служители на РД "АА" Варна извършили проверка на
"Мели Транс" ЕООД, при която установили, че на 3.07.2020 г. в гр.
Варна, превозвачът притежаващ лиценз за извършване на международен автомобилен
превоз на товари № 12427/2014 г. е допуснал до управление товарен автомобил
"Ивеко" с рег. № **, с който е извършен международен превоз на товари, видно от
тахографски лист, от водача о., който не
отговаря на изискванията за психологическа годност, по смисъла на чл. 152 ал.1
от ЗДвП. Водачът бил без валидно
удостоверение за психологическа годност за периода от 15.05.2020 г. до
14.01.2021 г. За констатираното
нарушение е съставен АУАН, с който е прието, че дружеството е осъществило
състав на нарушение по чл. 96 г ал.1
предл.2 от ЗАвП. На 14.06.2021 г. е издадено НП, като АНО е възприел изцяло
констатациите изложени в акта и е наложил на дружеството имуществена санкция в
размерна 3 000 лв. От правна страна
предходната съдебна инстанция е приела, че няма допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. НП е издадено
от компетентен орган, административнонаказателното производство е проведено в
сроковете, предвидени в ЗАНН. Счела е след анализ на представените доказателства,
че санкционираното дружество-превозвач е осъществило от обективна страна
състава на описаното в НП административно нарушение, поради което основателно е
ангажирана административнонаказателната му. С тези мотиви въззивния съд е
потвърдил НП.
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока на обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия
съд съдебен акт.
Разгледана по същество,
жалбата против решението е основателна.
В оспореното решение ВРС
е приел, че нарушението е извършено в гр. Варна. Видно в приложения АУАН и НП
на касатора е повдигнато обвинение за нарушение извършено в гр.Варна, кв. ***.
В хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства
нарушението да е извършено в гр. Варна. Макар и в АУАН и НП да е посочено, че
седалището и адреса на управление на дружеството да е в гр. Варна, това не кореспондира с данните отразени в
публичния търговски регистър където като място на седалище и адрес на
управление на превозвача е вписано с. Войводино, общ. Вълчи дол, обл.
Варна. Посочения в АУАН и НП адрес в гр.
Варна не е такъв на седалище, съответно
управление на търговеца /седалището е населеното място, а адреса на управление
е конкретен адрес разположен в съответното населено място/, а е посочен като
такъв за кореспонденция с НАП. Вписания в ТР адрес за кореспонденция с НАП
обаче не определя мястото на осъществяване на дейността на търговеца.
Вписването на такъв адрес в ТР е предвидено като законова възможност в ДОПК. Адреса
на управление на ТД е адреса на който се взимат решенията, свързани с дейността
му, там се получава кореспонденцията на дружеството с държавните и общински
органи, както и с трети лица и др. По
делото лисват доказателства, които да сочат, че превоза е започнал в гр. Варна, за да се приеме, че
нарушението е извършено в гр. Варна, където дружеството е допуснало започването
му от водач неотговарящ на съответните изисквания. При това положение и
доколкото адреса на управление на дружеството се намира в с.
Войводино, общ. Вълчи дол, обл. Варна –
мястото на което се вземат решенията за дейността, то това е и мястото на което
е извършено нарушението.
Мястото на извършване на нарушението е елемент
от обективната съставомерност на всяко едно нарушение, то установяването като
място на извършване на нарушението на различно от това за което е повдигнато
обвинение, съответно е наложена санкция, представлява съществено изменение на
обстоятелствената част и на практика съставлява друго, различно нарушение –
друго фактическо обвинение, за което не е повдигнато обвинение. По изложените доводи настоящия съдебен състав
приема, че по делото не са събрани доказателства за извършване на нарушението
за което е повдигнато обвинение на касатора.
По доводите, че в НП не
е посочен вида на осъществения превоз:
Настоящата касационна
инстанция приема, че в АУАН и НП са посочени конкретни фактически данни,
относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за
издадения му лиценз, времето на извършване на нарушението и мястото на
извършването му, индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение –
допускането до управление на товарен автомобил, с който е извършен международен
превоз на товари от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност,
тъй като не притежава валидно удостоверение за такава годност. Както в АУАН,
така и в НП се съдържат данни за това на кои изисквания не отговаря водача. В
обстоятелствената част на НП не е посочено изрично дали превоза е обществен -
срещу заплащане или такъв за собствена сметка, но от друга страна ясно е
посочено, че се касае за международен обществен превоз на товари, цитирана
е международната товарителница, която се
прилага за всеки договор за автомобилен превоз на товари с превозни средства
срещу заплащане. Дружеството касатор осъществява именно международен превоз на
товари, разполага с нарочен лиценз за извършване на такъв, дружеството е
представило и приложените по преписката документи, вкл. СМR, което налага
извода, че за превозвача е ясен вида на извършвания от него превоз.
По доводите на касатора,
че изискванията на Наредба № 36/2006 г. противоречат на Директива 2006/126/ЕО ,
като поставят по-строги изисквания към водачите, съдът прецени следното: В
резултат на нормативните изисквания на Директива 2006/126/ЕО е приета Наредба
№36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за
психологична годност и с нея се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. Съгласно чл.
1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа годност и
условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на: водачите на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари. Съгласно чл. 1, ал. 2 от
Наредбата, изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън
случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на
работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на
лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Действително
Директива № 2006/126/ЕО урежда взаимното признаване на СУМПС, издадени от
държавите – членки (чл. 2, § 1), но в случая задължителното изискване водачите
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари да имат издадено
удостоверение за психологическа годност по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП е спрямо
лицензирания превозвач, който ги е наел, т.е. касатора, това е видно от текста
на нормата, а не спрямо водача.
По изложените доводи
съдът прима, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Решението на ВРС следва да се отмени
и да се постанови друго, с което да се отмени НП.
Предвид изхода на
делото, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за две
съдебни инстанции е основателно и следва да бъде уважено, като Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ следва да се осъди да заплати сумата от 880
лв.
Мотивиран от изложеното
и съобразно правомощията си по чл.221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна
Водим от горното и на
основание чл.221 и сл. от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН, трети тричленен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1180/23.12.2021г. по НАХД
№20213110204903/2021г. по описа на Районен съд-Варна с което е потвърдено
Наказателно постановление №23-0000614/14.06.2021г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.96 г, ал.1, предл.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и вместо него постановява
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №23-0000614/14.06.2021г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ Варна, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.96 г, ал.1, предл.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Мели Транс" ЕООД, ЕИК **
880/осемстотин и осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ