Решение по адм. дело №726/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 111 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№5083/03.09.2025 г. подадена от Д. Г. А. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Плевен, против заповед № Л-2306/01.09.2025 г. на за Началник на Затвора Плевен, с която на жалбоподателя Д. Г. А. [ЕГН] е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“, за дисциплинарно нарушение по чл. 97, т. 4, във вр. с чл. 100, ал. 1 и 2, т. 7 от ЗИНЗC, на основание чл. 102 и чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС и на оси. чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорената заповед.

Жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът - Началник на Затвор – Плевен, се представлява от ю.к. П. и оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Дисциплинарните наказания в затворите се налагат от началника на затвора. При налагането им се спазват разпоредбите на чл. 102, 105 – 109 ЗИНЗС.

Жалбоподателят Д. Г. А. [ЕГН] е лишен от свобода в Затвора Плевен.

От данните по делото може да се направи следния извод: на 31.08.2025 г. след 16,15 ч. жалбоподателят А. влязъл в спално помещение №115 и започнал спор с друг лишен от свобода – М. М. – заради дадени фонокарти и цигари. А. заплашил М., че ще го пребие, че ще издири близките му и те ще бъдат пребити, след което му нанесъл няколко удара по лицето. Останалите лишени от свобода, които били в спалното помещение, се намесили и прекратили насилието.

В хода на дисциплинарното производство са събрани писмени обяснения от очевидци, докладна записка и жалба от пострадалия.

По делото са приложени дадените в хода на дисциплинарното производство обяснения от пострадалия и от очевидците С. С., Г. И., Й. П., И. В., М. А., Й. Н., от които става ясно, че, след вербален конфликт с М., А. преминал към физическа разправа, като нанесъл няколко удара по главата на М.. Останалите лишени от свобода в спалното помещение се намесили и А. напуснал помещението. Тази фактическа обстановка е възприета от всички очевидци. Потвърждава се и от установеното при прегледа на М. в медицинския център, видно от представения формуляр за регистриране на травматични увреждания (лист 19) – охлузване и натъртване по дясната буза и шум в лявото ухо на М..

Същата обстановка е възприета и при прегледа на видеозаписите от коридора пред помещение 115 от времето на конфликта, от страна на инспектора по надзорно-охранителна техника, който е представил по дисциплинарната преписка справка с описание на установеното при прегледа на видеозаписа: на 31.08.2025 г. в 16,38 ч. Д. А. е влязъл в спално помещение № 115, в 16,51 ч. в помещението е влязъл и М. М.. Т.е. в посоченото в дисциплинарната преписка време след 16,15 ч. на 31.08.2025 г., неделя, жалбоподателят и М. са се намирали в спално помещение № 115. М. излиза 17,06 ч. и се връща веднага в 17,07 ч. А. напуска помещението в 17,16 ч., влиза отново в 17,26 ч., и в 17,46 ч. го напуска. А М. напуска помещението в 17,47 ч.

По делото са разпитани допуснатите от съда петима свидетели: Д. З. Н. - ИСДВР І [населено място]; л. от св. М. А. М. З. Плевен; л. от св. Г. Л. И. З. Плевен; л. от св. И. Г. В. З. Плевен и л. от св. М. А. А. З. Плевен.

От разпита на допуснатите свидетели се установява, че фактическата обстановка е описана правилно и достоверно в дисциплинарната преписка. А. е нанесъл удари по лицето на М., т.е. упражнил е физическо насилие, освен това е отправил и заплахи за саморазправа с М. и с близките му.

За допуснатите нарушения на дисциплината и реда в мястото за лишаване от свобода Затвора Плевен - нарушение по чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС, изпълняващо състава на чл.100, ал.1 и ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС, с оспорената заповед №Л-2306/01.09.2025 г. А. е наказан на основание чл. 101, т.7 и чл.102, ал.1 и ал. 2 от ЗИНЗС с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за 10 денонощия“.

В заповедта е направено изрично препращане към дисциплинарната преписка.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени обяснения от други лишени от свобода лица, докладна записка, справка, протокол от разпределителна комисия, както и от разпита на допуснатите от съда свидетели.

Свидетелят М. А. М. заявява при разпита си, че е бил ударен няколко пъти от жалбоподателя, от което е посиняла дясната страна на лицето му. Прегледан е в Медицинския център на затвора.

Свидетелите Г. Л. И., И. Г. В. и М. А. А., заявяват пред съда, че са присъствали в помещение 115, когато при възникнал спор с М., А. му е нанесъл няколко удара (шамари) по лицето. Г. И. е бил извикан да спре конфликта, тъй като е отговорник на групата.

Свидетелят Д. З. Н. - ИСДВР на І група в Затвора Плевен, не е очевидец на нарушението, но в първия работен ден 01.09.2025 г. пред него лицата М., И., В., А., С., П. и Н. са описали възприетото лично от тях нарушение на дисциплината от страна на А.. Лицата са дали обяснения, които са представени по делото в писмен вид с подписи от тях. Осигурена е възможност на пострадалия М. да бъде прегледан в Медицинския център, като при направения преглед е съставен протокол със схема на следите от насилие по тялото на М. (лист 19-21). Синините на дясната страна на лицето на М. са възприети и от свидетеля Н. лично на 01.09.2025 г.

Н., с оглед дадени писмените обяснения и въз основа на всички събрани доказателства, е изготвил докладна записка с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на А..

Показанията, дадени от свидетелите пред съда, са непротиворечиви, последователни и конкретни. Съдът ги кредитира, като същите съвпадат и с установеното в хода на дисциплинарното производство пред органа.

Безспорно е доказано, че на 31.08.2025 г. в Затвора Плевен А. е упражнил психическо и физическо насилие спрямо друг лишен от свобода (отправени са словесни заплахи и са нанесени шамари по лицето на М.).

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съгласно чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват точно установените за тях правила, а чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС забранява на лишените от свобода да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние /действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За дисциплинарно нарушение се смята неспазването на реда и дисциплината в помещенията или на работното място /чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС/, неизпълнението на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон /чл. 100, ал. 2, т. 5, пр.първо от ЗИНЗС/ и физическата саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава /т. 7 на същия текст/.

Наказание по чл. 101, т. 7 и 8 от ЗИНЗС могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5 от ЗИНЗС, съгласно чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС.

Оспорената заповед е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС – за Началник на Затвор – Плевен, надлежно упълномощен със Заповед №2145/19.08.2025 г. на началник на Затвора Плевен. Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество.

Освен, че мотиви са изложени в заповедта, има и изрично препращане към мотиви изложени в други документи, част от дисциплинарната преписка, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й. Спазени са сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС, нарушителят е изслушан на 01.09.2025 г., дадена му е възможност да даде обяснения, което той е направил (лист 12), наложеното наказание правилно е определено по вид, който е предвиден в закона за извършеното нарушение, и в определените от закона размери.

При осъществения съдебен контрол за законност съдът установи наличие на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 7 вр. и чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС.

Жалбоподателят е нарушил забраната, предвидена в разпоредбата на чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС, като е упражнил и психическо, и физическо насилие спрямо М. за разрешаване на личен конфликт, т.е. за саморазправа. По този начин е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 101, т.7 във вр. с чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ съгласно чл.102, ал.2 от ЗИНЗС.

Този извод се потвърждава изцяло от събраните по преписката материали и свидетелските показания, изслушани от съда.

В случая са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, тъй като извършеното нарушение е такова на чл. 100, ал.1, ал. 2, т. 7 във вр. с чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.

Наложеното наказание е правилно индивидуализирано, като е определено в предвидените от ЗИНЗС граници. При налагането му наказващият орган е съобразил характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и отношението на нарушителя към него.

По тези съображения съдът намира, че оспорената Заповед е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Направено е искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с действащата до 01.10.2025 г. разпоредба на чл. 27ж от Наредба за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е от 80 до 150 лв.

Съдът намира, че с оглед правната и фактическа сложност на делото, следва да се уважи претенцията на ответника за размер от 80 лв.

Воден от горното и на основание чл. 111, ал. 5 и ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, Плевенски административен съд, десети административен състав

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна Заповед № Л-2306/01.09.2025 г. на за Началник на Затвора Плевен, с която на жалбоподателя Д. Г. А. [ЕГН] е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“, за дисциплинарно нарушение по чл. 97, т. 4, във вр. с чл. 100, ал. 1 и 2, т. 7 от ЗИНЗC, на основание чл. 102 и чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС и на оси. чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА Д. Г. А. [ЕГН] да заплати на ГДИН [населено място] сумата от 80 (осемдесет) лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от обявяването пред тричленен касационен състав на АдмС - Плевен.