МОТИВИ:Тъжителите А.Р.М. и Г.С.М. *** подсъдимия А.А.З. ***
престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК.
В
тъжбите се излага,
че на 17.12.2013 година се извършвало откриване на ремонта на канализацията в
с.Глогово и на това събитие присъствали кметовете на Община Тетевен и с.Глогово
и много хора от селото.Твърдят, че първата копка била направена пред дома им,
където двете тъжителки били заедно, както и че на мястото присъствали
подсъдимия и неговия баща. Тъжителката М. твърди, че е пристъпила към кмета на
Община Тетевен и го попитала във връзка с подадени от нея искания до Община
Тетевен и в този момент подсъдимият се обърнал към нейната майка-тъжителката М.
и към нея самата с думите „Вие сте цигани, живеете в табор като катунари”, „ще
ви изселим, за да не ни загрозявате”, „ще ви интернираме”. Твърдят, че в тяхно
присъствие кмета на Община Тетевен предупредил подсъдимия да не говори по този
начин, тъй като не били прилично.Твърдят, че семейството им е търпяло много
обиди от подсъдимия и в повечето случаи на публично място.Твърдят, че с
посочените изрази подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.148
ал.1 т.1 във връзка с чл.146 от НК, че са им нанесени морални вреди като е била
накърнена честта и достойнството им.
Молят да бъде признат
подсъдимия А.З. за виновен за посоченото по-горе престъпление по чл.148 ал.1
т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК и да му бъде наложено справедливо наказание,
както и да бъдат приети за съвместно разглеждане и предявените граждански
искове и да бъде осъден да им заплати сумата от по 1000 лева за причинените им
неимуществени вреди от деянието по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК.
Позовават се на писмени и гласни доказателства.
Подсъдимият А.З. се явява в съдебно заседание, дава
обяснения, като твърди, че действително е имало инцидент между него и
тъжителките, но той бил на 06.01.2014 година. Твърди, че на посочената от него
дата в селото е бил кмета на Община Тетевен, кмета на селото, с когото не е в
добри отношения, баща му и цялото му семейство.Твърди, че действително
тъжителките са разговаряли с кмета на Община Тетевен, след което започнали до го
обиждат с думите „ти какво искаш бе крастав циганин, пуснал си имотите и си
станал пълномощник на баща ти, няма нищо да вземеш, ние сме много и ще ви
изтрепем”.Твърди, че на тези думи е отговорил, че „щом аз съм циганин и вие сте
цигани”.Твърди, че в този момент се приближила жената, с която живее на
съпружески начала и му казала да се прибират.Твърди, че е тръгнал и от страна
на тъжителките започнали обиди „крастава жаба, я се погледни в лицето”,
хвърлили два лева и му казали „да си купиш на твоите циганчета гладни”.Твърди,
че свид.М.М. не е бил на мястото на инцидента, тъй като същият транспортира
лица на хемодиализа в гр.Ловеч и се прибирал около 13,40 часа в селото.Твърди,
че кмета на селото се намирал на около 15-20 метра от мястото на
инцидента.Твърди, че свид.И. З. също не е бил на мястото на инцидента. Твърди,
че в началото на селото имало табела за обекта, на която е отразено, че на
08.01.2014 година е стартирането на проекта, както и че през месец декември
2013 година не е имало мероприятие.Твърди, че не е виновен.Чрез своя
адвокат-защитник моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение.
От събраните по делото доказателства-обясненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели-Б.А.Г., И. А.З., В.А.А.,
Ф.М. А., М.А.М., А.И.М., приетите и приложени по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Тъжителките А.М. и Г.М. са дъщеря и майка и живеят в
с.Глогово, улица „Къдрева” №2.Подсъдимият също живее в с.Глогово на същата
улица, но на №4. Семейството на тъжителките и семейството на подсъдимия З. са
съседи и не са в добри отношения, който са повлияни от водени дела помежду
им.От доказателствата по делото безспорно се установява, че между тъжителките и
подсъдимия З. е имало инцидент и този инцидент е бил в деня на откриване на
ремонта на канализацията на с.Глогово, при който е имало размяна на реплики и
обидни думи от едната и другата страна и което е дало повод на тъжителките за
образуване на настоящото дело.Безспорно се установява по делото, че в този ден
кметовете на Община Тетевен и на селото са били на мястото на откриване на
ремонта и че именно там е имало размяна на реплики и обидни думи и от едната и
от другата страна т.е. подсъдимият е казал обидни думи по адрес на тъжителките
и последните са отговорили също с обидни думи по негов адрес и по адрес на
семейството му.
По делото са разпитани свидетели, който могат да се
разделят на две групи-едната група свидетели сочени от тъжителите и другата
група свидетели, сочени от подсъдимия З.. Разпитаните свидетели-Б.Г.-***, И. З.,
роднина на тъжителките и М.М. твърдят в съдебно заседание, че инцидента е
станал на 17.12.2013 година в селото, като и тримата свидетели свързват този
ден с откриването на ремонта на канализацията в селото и извършването на
първата копка във връзка с ремонта.Свидетелят Г. твърди, че тъжителката М. е
започнала разговор с кмета на общината и именно тогава подсъдимият е казал по
адрес на тъжителките „вие сте цигани, живеете в табор, мен ме е срам да си каня
гости от вас в къщата, ние ще ви изселим”.Свидетелят И. З. твърди в съдебно
заседание, че тъжителката М. е отишла при кмета на общината и е започнала
разговор и тогава подсъдимият е казал на тъжителките „цигани вие нямате какво
да ядете, живеете в табор, като катуни, ние ще ви изселим, вие сте тръгнали да
търсите места”. Свидетелят М.М. твърди, че тъжителката М. е започнала разговор
с кмета на общината, при което бащата на подсъдимия се скарал с тъжителките след
което дошъл подсъдимият и им казал „цигани, катуни”, че трябва да бъдат
изселени от селото и че го е срам да си кани гости от тях.Следва да се
отбележи, че свидетелят И. З., въпреки, че е втори братовчед на подсъдимия не е
в добри отношения с него и семейството му, тъй като е бил осъден за закана с
убийство по отношение на бащата на подсъдимия.Свидетелят М.М. също твърди, че
не е в добри отношения със семейството на подсъдимия, тъй като подсъдимият
подал молба срещу неговото семейство.Свидетелят Г. твърди, че няма конфликти с
подсъдимия, но от своя страна подсъдимият твърди в обясненията си, че не
разговаря с кмета на селото от около 2 години.Подложени на задълбочен анализ
показанията на тримата свидетели не са изцяло последователни и непротиворечиви,
като се има предвид възпроизведените от тримата свидетели обидни думи, които
подсъдимият е изрекъл по адрес на тъжителките.Или съдът приема, че има известно
разминаване в обидните думи посочени в тъжбите и тези възпроизведени от тримата
свидетели в съдебно заседание от една страна, а от друга има противоречие и
непълнота на обидните думи възпроизведени от тримата свидетели в съдебно
заседание.Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че самият
подсъдим твърди в обясненията си, а и сочените от него свидетели-сестра му и
жената, с която живее на съпружески начала, че кмета на селото т.е. свид.Г. се
е намирал на около 20 метра
от инцидента, както и че свидетелите И. З. и М.М. не са били на мястото на
инцидента.Съдът приема за безспорно установено по делото, че тримата свидетели-Г.,
И. З. и М. не са в добри отношения с подсъдимия и неговото семейство, че и
тримата изтъкват обстоятелства, които са във вреда на подсъдимия и премълчават
други свързани с действията на тъжителките и които са в тяхна вреда, поради
което съдът приема, че и тримата свидетели са заинтересувани от изхода на
процеса, поради което не може да приеме за изцяло обективни, последователни и
непротиворечиви същите и следва да ги кредитира частично.В тази връзка не
приема за обективни техните показания по отношение на датата на инцидента, която
се твърди и от тъжителите-17.12.2013 година.
Втората група свидетели са сочените от подсъдимия, а
именно неговата сестра-В.А., жената, с която живее на съпружески начала-свид.М.
и свид.А., която е роднина на подсъдимия и на тъжителките.Свидетелката А.
твърди в съдебно заседание, че първата копка на канализацията в селото, а и
самият инцидент са станали на 06.01.2014 година, както твърдят и останалите
двама свидетели, а и самия подсъдим.Твърди също, че се е намирала на терасата
на дома си, както и че подсъдимият е отишъл пред дома им, за да гледа.Твърди,
че след като подсъдимият е излязъл пред дома им тъжителката М. се обърнала към
него и към баща и, който също бил на мястото на инцидента с думите „пари ли
искате гладни цигани”, при което подсъдимият и отговорил, „ние не сме цигани, вие
сте цигани”.Твърди, че веднага след това подсъдимият тръгнал да се прибира към
дома си.Свидетелката М. твърди, че първата копка на канализацията е била на
06.01.2014 година, както и инцидента между подсъдимия и тъжителките.Твърди, че
от любопитство и тя е била на мястото на инцидента, че тогава тъжителката М. се
е обърнала към подсъдимия с думите „ти какво искаш циганин гладен”, на което
подсъдимият отговорил, „след като аз съм циганин и вие сте цигани” и двамата с
подсъдимия тръгнали към дома си.Твърди, че са били последвани от двете
тъжителки и М. започнала да обижда подсъдимия „я се погледни бе, каква си
крастава жаба”, а М. подхвърлила 2 лева и казала „на вземи и си купи на
копелетата пуканки”.Свидетелката Ф. А. твърди, че също е присъствала на
инцидента, че същият е станал на 06.01.2014 година, когато е отивала в дома на
баща си и е чула тъжителката М. да вика „пари ли искате гладни цигани”, при
което подсъдимият тръгнал да се прибира, като М. му викала, че е „крастава
жаба”.Показанията на тези свидетели, сочени от подсъдимия също не са изцяло
последователни, като се има предвид възпроизведените от тримата свидетели
обидни думи, които тъжителките са изрекли по адрес на подсъдимия, като в тази
връзка следва да се отбележи, че от една страна показанията на сестрата на
подсъдимия и свид.Ф. А. се припокриват помежду си, а от друга се припокриват
обясненията на подсъдимия и показанията на жената, с която живее на съпружески
начала, но се различават съществено при съпоставянето им помежду им.Или съдът
приема, че има известно разминаване в обидните думи и действия предприети от
тъжителките с оглед показанията на сестрата на подсъдимия и свид.Ф. А. от една
страна и показанията на М. и обясненията на подсъдимия от друга.Освен това
следва да се има предвид и обстоятелството, че свидетелите-сочени от тъжителките
твърдят, че свид.Ф. А. и сестрата на подсъдимия не са били на мястото на
инцидента.Съдът приема за безспорно установено по делото, че тримата свидетели-В.А.,
Ф. А. и М. като близки роднини на подсъдимия не са в добри отношения с тъжителките
и тяхното семейство, че и тримата свидетели изтъкват обстоятелства, които са
във вреда на тъжителките и показанията им целят да оневинят подсъдимия, че тези
свидетели са заинтересувани от изхода на процеса, поради което не може да
приеме за изцяло обективни, последователни и непротиворечиви същите и следва да
ги кредитира частично.
От приложеното по делото удостоверение от Община Тетевен
се установява, че в общината няма данни за програма на кмета за периода от
15.12.2013 година до 20.12.2013 година. Безспорно се установява от посоченото
удостоверение, че откриването на строителната площадка за обект-Строителство, реконструкция и
рехабилитация на ВиК мрежи и съоръжения в с.Глогово е извършено на 08.01.2014
година и на същата дата е определена строителна линия и ниво на посочения
строеж на техническата инфраструктура, за което е съставен протокол образец 2а
от посочената дата.В тази връзка, съдът приема за безспорно установено по
делото, че откриването на строителната площадка във връзка с реконструкцията на
ВиК мрежата в с.Глогово е извършено на 08.01.2014 година, на която дата е определена
строителна линия и ниво на строежа, поради което не приема, че инцидента между
подсъдимия и тъжителките е станал на дата 27.12.2013 година, както се твърди в
тъжбата, а и в съдебно заседание от повереника на тъжителките и от самите тях.
Предвид изложеното, съдът приема, че между подсъдимия и
тъжителките е имало инцидент, при който е имало размяна на реплики и обиди
помежду им, поради влошените отношения между двете семейства, както и че този
инцидент е станал в деня, в който е била открита строителната площадка във
връзка с реконструкцията на ВиК мрежата в селото, но безспорно се установява,
че този ден не е дата 27.12.2013 година, както се твърди в тъжбите.
Действително
между подсъдимия и тъжителките е имало инцидент, при който са си разменили
реплики и обидни думи помежду си, но от събраните по делото доказателства не се
установява по несъмнен и безспорен начин, че този инцидент е станал на
посочената в тъжбите дата 17.12.2013 година.Предвид доказателствата по делото,
съдът приема, че не може да се установи по несъмнен начин, че инцидента и
размяната на обидни думи между подсъдимия и тъжителките и станал на 17.12.2013
година, когато е било откриването на строителната площадка във връзка с
реконструкцията на ВиК мрежата в с.Глогово и е била извършена първата копка на
обекта.Напротив налице са доказателства, че откриването на строителната
площадка за обект-Строителство,
реконструкция и рехабилитация на ВиК мрежи и съоръжения в с.Глогово е извършено
на 08.01.2014 година и на същата дата е определена строителна линия и ниво на
посочения строеж на техническата инфраструктура, за което е съставен протокол
образец 2а от посочената дата, поради което съдът приема, че на дата 17.12.2013
година, която се сочи от тъжителките в тъжбите и се подържа в съдебно заседание
подсъдимият З. не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение с
тъжбите, тъй като по делото безспорно се установява, че на тази дата не е било откриването
на строителната площадка във връзка с реконструкцията на ВиК мрежата в
с.Глогово и не е била извършена първата копка на обекта, с която и страните по
делото и свидетелите свързват инцидента между подсъдимия и тъжителките.
Предвид
изложената по-горе фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установено,
че подсъдимият З. на дата 17.12.2013 година в с.Глогово, Ловешка област на
публично място не е казал обидни думи-„Вие сте цигани, живеете в табор като
катунари”, „ще ви изселим, за да не ни загрозявате”, „ще ви интернираме” по
адрес на тъжителките, в тяхно присъствие, с което да е унижил честта и
достойнството им.
При
така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета фактическа
обстановка и предвид представените по делото доказателства, съдът приема, че не
е налице престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, което
да е осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия З., при което
последният на дата 17.12.2013 година, на публично място да е казал обидни думи по
адрес на тъжителките, в тяхно присъствие, с което да е унижил честта и
достойнството им, поради което съдът призна за невиновен подсъдимия и го
оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във
връзка с чл.146 ал.1 от НК.
Предвид
изхода на процеса, съдът отхвърли като неоснователни и недоказани предявените
от тъжителите против подсъдимия граждански искове за неимуществени вреди за
сумата от по 1000 лева, като възложи на тъжителките сторените от подсъдимия
разноски по делото.
С оглед на изложените съображения съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: