РЕШЕНИЕ
№ 595
гр. Ямбол, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Й.Г.П.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330100777 по описа за 2025 година
Производството е образувано искова молба от Г. Т. Г. от гр. Я., чрез пълномощник - адв.
В. К. от АК - гр. Я., против *** - гр. Я.
С исковата молба се твърди, че съгласно трудов договор № *** г. и допълнително
споразумение № *** г. ищецът е бил назначен и изпълнявал длъжността „***„ в ответното
***. Със заповед № *** г., считано от 01.07.2023 г. трудовото правоотношение на ищеца
било прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.10 от КТ.
На следващо място ищеца твърди, че е член на *** към „***“ и за трудовото му
правоотношение се прилага КТД за системата на *** с № *** г., сключен между ***, *** в
качеството на работодатели от една страна и „*** към *** от друга страна.
Твърди се, че с Анекс № *** г. е бил променен чл.27 от КТД, като било прието, че
индивидуалните основни работни заплати на *** специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.
Сочи се, че текста на чл.27 от Анекса изрично е посочено, че за системата на *** се
определят минимални работни заплати, считано от 01.01.2023 г.
Сочи се на следващо място, че съгласно чл.54 КТ, КТД влиза в сила от деня на
подписването му, доколкото в него не е уговорено друго.
В случаят било уговорено, че увеличените възнаграждения на *** влизат в сила от
01.01.2023 г.
1
Поддържа се, че е налице обратно действие на клаузите и разпоредбите касаещи
увеличението на работните заплати на *** и *** персонал, уговорени в посоченият Анекса,
както и наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда.
Ищецът е подал заявление с вх. № *** г. до *** на ответното *** за актуализация на
индивидуалната му работна заплата за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г.
Сочи се, че с писмо изх.№ *** г. на *** на ответното *** на ищеца било отказано, като
писмото препраща към писмо с № *** г. на ***, в което било посочено, че увеличението на
заплатите се дължи само на лица *** и *** персонал, които имат действащо трудово
правоотношение към датата на приемане на Анекса, т.е. към *** г.
В същото време синдиката „***“ към Конфедерацията на труда „***“, *** и ***
излезли със становище, че подписаният на *** г. Анекс към КТД, утвърждаващ увеличение
на работните заплати с 15% на *** специалисти е с начало на действие от 01.01.2023 г.
Поддържа е, че в случай на прекратяване на отношенията на каквото и да е основание
в периода между 01.01.2023 г. и *** г. работещите в *** институции имат право на
увеличението за времето, в което са работили при съответния работодател, като на осн.
чл.118, ал.З от КТ работодателят може едностранно и със задна дата да увеличи заплатите
им за изминалия период, а именно от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на съответното
трудово правоотношение.
Твърди се, че отказът на *** на ответното *** да преизчисли на ищеца трудовото
възнаграждение за процесния период от 01.01.2023 г. до 01.07.2023г., както и дължимото му
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ са незаконосъобразно, постановени в противоречие със
сключеният Анекс към КТД за системата на ***, както и на параграф 2 от Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда.
Поддържа е, че увеличението на заплатите с 15% е в сила от 01.01.2023 г. и
работодателят дължи на ищеца по силата на закона трудово възнаграждение на ищеца с
начислено увеличение за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г.
Сочи, се че този период ищецът е положил труд, който по обем и сложност е същият,
както и на останалите *** специалисти в ответното ***.
На тия съображения и с оглед отказът на *** на ответното *** да преизчисли
трудовото възнаграждение на ищеца, както и дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ
се иска от съда да постанови решение, с което на осн. чл.128 от КТ, във вр. с Анекс № ***
към КТД № *** г. да заплати на ищеца сумата от 1966.94 /след направено изменение размера
на иска чрез неговото намаляване/ представляваща дължимото, но неизплатено увеличение
на заплатата му за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
На следващо място се иска от съда осн. чл. 224 КТ, във вр. с чл. 177 КТ, както и във вр.
с Анекс № *** към КТД № *** г./*** г. да заплати на ищеца сумата от 194.00 лв. /след
направено изменение размера на иска чрез неговото намаляване/, представляваща
2
дължимото, но неизплатено увеличение на обезщетението му по чл.224 КТ, ведно със
законната лихва, считано от момента на завеждане на делото, до окончателното изплащане
на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.
По същество и на изложените в отговора съображения се поддържа, че изменението на
КТД извършено с Анекс № ***/*** г. предвижда нов размер на основните възнаграждения
на заетите в системата на ***, приложим от 01.01.2023 г. единствено за работници, които
имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати.
Поддържа се, че към датата на подписване на Анекса към КТД, ищецът не е имал
качеството на заето лице при ответника и това увеличение не му се дължи, т.е. към *** г.
ищецът не е притежавал качеството работник или служител на ответното ***.
Поддържа се, че посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на
влизане в сила на договорените клаузи, а началният момент, от който се увеличават
работните заплати на лицата, които притежават качеството на работници и служители към
момента на постигане на договореността - *** г., т.е. с подписването на Анекса към КТД,
поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на приемащите лица.
Сочи се, че в случая не става въпрос за „обратно действие“ на Анекса към КТД, а
началният момент, от който се увеличават заплатите на лицата, т.е. основанието за
увеличаване на заплатите възниква на *** г. с подписването на Анекса към КТД, поради
което и към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица.
Поддържа се, че КТД и Анекса към него нямат нормативен характер, същите не са
нормативни актове и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 14 от ЗНА.
Поддържа се, че посочената с Анекса дата 01.01.2023 г. не представяла дата на
влизане в сила на договорените клаузи, а е началният момент, от който се увеличават
работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към
момента на постигане на договореността – *** г., т.е. основанието за увеличение на
работната заплата възниква на *** г. с подписването на Анекса към КТД, поради което и към
тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица.
Оспорва се твърдението на ищеца за наличие на дискриминационен характер, тъй като
всичките осем човека, които са работили в ответното *** са с прекратени трудови договори
преди *** г. не им било изплатено увеличение на заплатите за минал период.
Иска се от съда да отхвърли исковите претенции.
Съдът като взе предвид становището на страните, събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно
икономическа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото: трудов договор № ***
год. се установява, че считано от 15.09.2021 год. ищецът е работил по трудово
3
правоотношение с ответника като е заемал длъжността „***“ по *** етап с код по *** ***, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1300.00 лева, и допълнителни
месечни възнаграждения, за придобит трудов стаж и професионален опит – 592.80 лева и за
придобита квалификационна степен – 90.00 лева, като с допълнително споразумение № ***
год. към трудов договор № *** год., страните са се споразумели, считано от 01.01.2023 год.,
за допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 46,8 % на
48,00% за 40 години трудов стаж върху основната заплата.
Със Заповед № *** год.на *** на *** „***“ гр.Я., считано от 01.07.2023 год.,
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10б, като със
заповедта е разпоредено на ищеца да бъде заплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в
размер на 1501.08 лева.
Видно от представените служебни бележки, ищецът е член на *** от м.януари 2022
год. и ежемесечно е плащал членски внос до 30.06.2023 год. включително, както и че същият
е индивидуален член на организацията към *** на *** Я., считано от м.юли 2023 год. и
продължава членството си, видно от служебна бележка изх.№ *** год., а още и че ищецът е
*** по *** при *** „***“ гр.Я. и е заплатил за м.септември-октомври членски си внос към
*** на УС към *** при същото *** /служебна бележка от 18.10.2024 год./.
Не се спори между страните, а и това се установява от представената по делото
кореспонденция между тях, че на ищецът е било отказано искането му до *** „***“ за
преизчисляване на трудовото му възнаграждение за периода от 01.01.2023 год. до 01.07.2023
год. и свързаните с това обезщетения от 01.01.2023 год., съгласно чл.27, ал. КТД за
системата на *** приет с Анекс от *** год., чрез препращане на получено от ответника
становище на ***.
Страните не спорят и че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца,
между ***, ***, Сдружението на *** в *** *** в Р.Б., *** към ***, Синдикат „***“ към КТ
„***“*** ***синдикат към *** в Б., е сключен анекс № *** год. към Колективния трудов
договор /КТД/ за системата на *** № *** год.
Видно от сключения анекс КТД е променен чл.27 и считано от 01.01.2023 год. са
увеличени индивидуалните основни работни заплати на *** *** и *** персонал в системата
на ***. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността „***“ да бъде в
размер на 1736 лева, считано от 01.01.2023 год. Съгласно ал.3, т.2 индивидуалните работни
заплати на *** специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между
старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не
по-малко от 15%.
По делото е допусната, изслушана и приета СИЕ, видно от заключението на вещото
лице по която: Ако трудовото възнаграждение на ищеца бъде актуализирано в съответствие
с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс №***/*** год. към КТД № *** год., за периода от
01.01.2023 год. до 30.06.2023 год., се получава разлика в размер на 1 966.94 лева, съответно
разлика за доплащане на обезщетението по чл.224 КТ в размер на 194.92 лева.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.128 КТ и чл.224 КТ, които съдът
намери за допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, при
наличие на правен интерес за ищеца и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за
упражняването правото му на иск срещу ответника.
Разгледани по същество настоящия съдебен състав намери искове за изцяло доказани
както по основание, така и по размер, на следните съображения:
Спорния въпрос в настоящото производство се свежда до това дали лицата чието
трудово правоотношение е било прекратено към датата на сключване на анекса към КТД –
*** год. могат основателно да претендират изплащането на предвиденото увеличение на
основните си трудови възнаграждения, считано от 01.01.2023 год. до датата на прекратяване
на трудовия договор, респ. кой е релевантния момент към който следва да се определи
кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите
възнаграждения.
Разписаното в Анекса, че индивидуалните работни заплати се определят, считано от
01.01.2023 год., по отношение на *** *** и *** персонал, заети в системата на *** е към
момента на влизане в сила на разпоредбата, а именно 01.01.2023 год. И това е така, тъй като
именно законодателната промяна, предвиждаща увеличението на минималните трудови
възнаграждения на *** специалисти е утвърдена в Закона за държавния бюджет за 2023 год.,
който изрично проявява действието си от 01.01.2023 год., въпреки обнародването в ДВ на
01.08.2023 год., т.е. предадено е обратно действие, считано от 01.01.2023 год. Безспорно в
производството се установява, че ищецът е упражнявал заеманата от него длъжност „***“ в
*** „***“ Я., в периода 01.01.2023 год. до момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение – считано от 01.07.2023 год. Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 КТ, КТД
влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В текста на
чл.56 КТ е посочено, че КТД може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на
страните по реда за неговото сключване като за измененията в КТД се прилагат чл.53 и 54.
Анексите към КТД са неизменна част от него след сключването им, страните по КТД се
договарят относно клаузи, които представляват минимални стандарти по отношение на
индивидуалните трудови договори, като целта е да бъдат създадени по-благоприятни
условия за работниците и служителите в даден отрасъл. По-благоприятната уредба на КТД
заменя автоматично договореностите в индивидуалния трудов договор на служителите. Не
съществува предвидена нормативна пречка, с КТД да бъде придадена обратна сила на тези
по-благоприятни последици. В нормата на чл.27, ал.2 от Анекс № ***/*** год. към КТД от
06.12.2022 год. няма изрично изключване от приложението и за лицата, които са били заети в
сферата на *** по трудови договори към 01.01.2023 год., но са били с прекратени трудови
правоотношения към датата на сключване на Анекса - *** год., респ. към датата на подаване
на заявлението за преизчисляване на трудовите им възнаграждения и/или дължимите им се
по КТ обезщетения, в случая за периода от 01.01.2023 год. до 01.07.2023 год.
Да се приеме, че лицата с прекратени трудови договори към *** год. нямат право на
5
увеличение на работните им заплати за периода от 01.01.2023 год. до датата на прекратяване
на трудовото им правоотношение с *** институция, обвързана с КТД, би довело до
непропорционална намеса в правната сфера на тези лица да получат увеличения с КТД
размер на трудовото си възнаграждение и то за период, в който са имали действащ трудов
договор с *** институция, обвързана с КТД и действително са полагали труд и са
престирали работна сила. Подобно тълкуване действително може да доведе до
дискриминация, доколкото води до увреждане правата и интересите на работниците и
служителите, които са полагали труд към 01.01.2023 год. и които по една или друга причина
са прекратили трудовото си правоотношение спрямо онези лица работници и служители,
които продължават да полагат труд при същия работодател.
За пълнота следва да се посочи, че прекратени трудови правоотношения могат да
бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно
положението на работниците и служителите.
След като ищецът е полагал труд по трудово правоотношение в периода обхванат от
увеличението на трудовото му възнаграждение, независимо от прекратяване на същото
преди сключване на анекса за изменението, съдът счита, че същото следва да бъде
коригирано, тъй като ищецът попада в кръга на лицата заети към 01.01.2023 год. и доколкото
с разпоредбите на КТД и на процесиня анекс не е предвидено изрично изключване на
лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на анекса –
*** год. В този смисъл е Решение № *** год. постановено по възз.гр.дело № *** год. по
описа на ***ОС.
С оглед уважаване на иска по чл.128 КТ и промяна размера на трудовото
възнаграждение на ищеца, то въз основа на новия размер основателен се явява и иска на
преизчисляване размера на дължимото на ищеца обезщетение по чл.224 КТ.
Ето защо и като съобрази заключението на вещото лице иска по чл.128 КТ следва да
се уважи в предявения размер от 1 966.64 лева /след направеното изменение/, а иска по
чл.224 КТ в предявения размер от 194.00 лева /след направеното изменение/, като се уважи и
искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.03.2025 год., до окончателното им изплащане.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца сторените от последния
разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 522.00 лева.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Ямбол дължимите държавни такси върху
уважените искове в общ размер на 128.67 лева и заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице – 300 лева, или общо такси и разноски – 428.67 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.128 КТ, *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Я., ул.“***, представлявана от *** Н.В. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.“*** сумата от 1 966.64 лева, представляваща дължимото, но
неизплатено увеличение заплатата на ищеца Г. Т. Г., за периода от 01.01.2023 год. до
01.07.2023 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 12.03.2025 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.224 КТ, *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Я., ул.“***, представлявана от *** Н.В. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.“*** сумата от 194.00 лева, представляваща дължимото, но
неизплатено увеличение на обезщетението на ищеца Г. Т. Г. по чл.224 КТ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.03.2025 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Я., ул.“***, представлявана от *** Н.В. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.“*** сумата от 522.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Я., ул.“***, представлявана от *** Н.В. ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 428.67 лева – дължими такси и разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд Ямбол.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7