р  е  ш  е  н  и  е

№

гр. Плевен, 19.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми наказателен състав, в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

                                             

и при секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА                 

като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА        

НАХД № 410 по описа за 2020 година

и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0257-000868 от 18.12.2019 година на *РУ към ОДМВР - Плевен, РУ - Долни Дъбник, с което на Д.К.К. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 183 ал. ІІ т. 3 предложение І от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП и е постановено отнемането на общо 8  контролни точки.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат **- Адвокатска колегия – Плевен. Последният моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно тъй като описаното в него нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин. Като се позовава на гласни доказателства, обективирани в показания на разпитаните свидетели и компетентното мнение на експерта по изготвената  автотехническа експертиза моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по така депозираната жалба.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят,   намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от  приложените по делото два броя заверени ксерокс копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при съответните областни дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановление за извършени нарушение по ЗДП.

На 04.12.2019 година **Б.Д. и И.Н. изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата на територията на град Долни Дъбник, като извършвали пътен контрол на кръстовището, образувано от ** в същия град.

 Около 8:50 часа забелязали лек автомобил „**“ с регистрационен № **, който на образуваното там кръстовище, извършвайки маневра завой наляво по улица „ **“ в посока град Плевен, не спрял на знак „Б2 - стоп“, поставен преди същото кръстовище.

Непосредствено след извършване на маневрата и включването на жалбоподателят в движението по главния път, бил спрян за проверка. В хода на същата била установена самоличността на водача, а именно жалбоподателя Д.К.. На същият  бил съставен и връчен акт за констатираното нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП. Актът за административно нарушение бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал и получил екземпляр от същия.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП и отнемане на 8 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - акт за установяване на административно нарушение с бланков № 467020 от 04.12.2019 година на **при РУ - Долни Дъбник; заверено копие от Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи; наказателно постановление № 19-0257-000868 от 18.12.2019 година на *РУ към ОДМВР - Плевен, РУ - Долни Дъбник, както и представени от Община Долни Дъбник: схема за разположението на улиците „**“ и кръстовището с улица „**“ град Долни Дъбник, като част от приложения към писмо с изходящ № 1100-1232-/1/ от 23.03.2020 година на Кмета на Община Долни Дъбник, ведно с приложения снимков материал - 2 броя снимки, както и извлечение от Кадастралния план; писмо с регистрационен № 257000-2229 от 10.06.2020 година на *РУ - Долни Дъбник при ОДМВР - Плевен.

В хода на въззивното производство са изслушани показанията на свидетелите Б.Д. и И.Н.  съответно актосъставител и свидетел по акта за установяване на административно нарушение и П.Л., посочен от страна на жалбоподателя.

Свидетелите Д. и Н. установяват, че на посочената в акта за установяване на административно нарушение дата  се намирали срещу кръстовището, образувано между улиците „ **“ и „ **“ в град Долни Дъбник, в отсечката между две заведения, разположени там и спирка на градския транспорт. И двамата твърдят, че имали пряка видимост към кръстовището и поставеният преди него знак „Стоп“ от около 15-20 метра.

Показанията на свидетеля П.Л. на свой ред установяват, че в деня на проверката пътувал заедно с жалбоподателя, който му е работодател. На излизане от улица „ **“ в град Долни Дъбник, жалбоподателят спрял на поставеният там знак „ Стоп“ и завил наляво в посока град Плевен. Тогава Л. видял  **да стоят в отбивка на пътното платно пред заведението, разположено след оцетената фабрика в град Долни Дъбник в посока град Плевен, където и бил спрян жалбоподателя К..

По делото е назначена и извършена автотехническа експертиза. Съгласно заключението на експерта, базиращо се на доказателствата по делото, непосредствен оглед на мястото на констатиране на нарушението и специалните му знания в областта,  пътен знак „Б2 - Стоп“ е поставен на улица „ **“ в град Долни Дъбник и се намира на 22 метра отстояние от кръстовището, образувано между улиците „ **“ и „ **“ в същия град, на бордюра на улица „ **“.. Експертът посочва, че на място не е установил и не съществува налична стоп-линия на пътното платно, поради което за такава същият е приел перпендикулярна такава от знака към осовата линия на улица „**“. Граничната линия е на 38 метра и половина от кръстовището на двете улици. Според експерта,  преди така определената стоп линия е налице достатъчно видимост за преминаване безпрепятствено през кръстовището и съответно след нея липсва такава. Ето защо експертът посочва, че  ако представителите на реда са се намирали на разстояние от 10 -15 метра от кръстовището/ каквито данни се съдържат в техните свидетелски показания/ същите са имали пряка видимост към СТОП линията. Обратно – ако **са били разположени на разстояние от около 100 – 150 метра от кръстовището, за което свидетелства П.Л., същите не са имали пряка видимост към същото. Съгласно заключението на експерта от СТОП линията  водачът няма достатъчна видимост за безпроблемно преминаване през процесното кръстовище. За същото е необходимо изнасяне напред и след СТОП линията за осигуряване на видимост към другите участници в движението по улица „ **“ в град Долни Дъбник. Тази видимост от друга страна е ограничена от бетонова ограда на поземлен имот и намиращите се в него дървета.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 6 т. 1 ЗДП въздига в задължение с императивен начин водачите на МПС като участници в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В хода на проведеното против жалбоподателят административно наказателно производство безспорно се установи, че  на кръстовището, образувано между улиците „ **“ и „**“в град Долни Дъбник има поставен знак“ Б- 2, осигуряващ предимство на преминаващите по последната улица. Несъмнено установено е и че на датата посочена в акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят се движел по улица „ **“ в посока към улица „**“ с лек автомобил „**“ с регистрационен № ** където има поставен знак Б- 2. Последният е разположен на 22 метра от кръстовището по начин, който препятства пряката видимост на водачът към преминаващите по главната улица други участници в движението, препятствана и от разположена отстрани бетонна ограда на поземлен имот и намиращите се в нея дървета. Ето защо след преминаването на стоп линията, жалбоподателят продължил движението си и спрял непосредствено преди кръстовището, за да си осигури безпрепятствено преминаване.

Спорно е обстоятелството дали жалбоподателят спрял на така поставеният далече от кръстовището знак СТОП и дали това обстоятелство е било възможно да възприемат полицейските служители, участници в административнонаказателното производство. Събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства в тази насока са диаметрално противоречиви. Според показанията на свидетелите Д. и Н., същите възприели факта на неспиране от страна на жалбоподателя на поставеният знак СТОП ясно и от разстояние от около 10 -15 метра. Показанията на свидетеля Л. от друга страна установяват , че лично възприел **да стоят на отстояние от около 100 – 150 метра от процесното кръстовище, както и че жалбоподателят спрял на поставеният, далече преди кръстовището знак СТОП.

Налице са противоречия, които не могат да бъдат преодолени въз основа преценката на останалите събрани  по делото доказателства, за да бъде установено къде точно е бил разположен полицейският патрул и дали **са възприели поведението на водача непосредствено преди знака „ СТОП“. Ето защо съдът прие, че така вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по несъмнен начин.

Приетото към доказателствата по делото заключение на експерта по изготвената автотехническа експертиза установява по безспорен начин, че дори и водачът на лек автомобил „**“ с регистрационен № ** да е спрял непосредствено на определената от него мислено СТОП линия/ предвид липсата на такава въобще на пътното платно/, предвид нейната отдалеченост от самото кръстовище на цели 22 метра би било невъзможно преминаването през същото безпрепятствено и след осигуряване на предимство на преминаващите по улица „ **“ в град Долни Дъбник други участници в движението.

Административно наказателната отговорност е лична и е последица от умишлено неизпълнение на конкретно правило за поведение, разписано в съответния специален закон. Съдът счита, че в конкретният случай липсват доказателства за осъществено въобще от жалбоподателя нарушение по чл. 6 т 1 ЗДП както от обективната, така и от субективната му страна. В хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на процесуалния закон, а именно на разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН - преди да се произнесе по преписката наказващият орган е длъжен да провери всички спорни обстоятелства, когато е необходимо и да проведе допълнително разследване.

Предвид гореизложените съображения съдът намери, че Наказателно постановление № 19-0257-000868 от 18.12.2019 година на *РУ към ОДМВР - Плевен, РУ - Долни Дъбник, с което на Д.К.К. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 183 ал. ІІ т. 3 предложение І от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП и е постановено отнемането на общо 8  контролни точки е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

Р  Е  Ш  И  :

         

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0257-000868 от 18.12.2019 година на *РУ към ОДМВР - Плевен, РУ - Долни Дъбник, с което на основание чл. 183 ал. ІІ т. 3 предложение І от ЗДвП на Д.К.К. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП и е постановено отнемането на общо 8  контролни точки.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: