№ 18960
гр. София, 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110107028 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 35800/09.02.2023г. на СРС, подадена от Г.
Д. К. срещу Д. Й. С.. Предявени са искове за признаване спрямо ответника, че ищцата не му
дължи сумата от 6021,45 лева, представляваща главница - наем за периода 22.10.2013г.-
23.02.2017г., дължима съгласно Изпълнителен лист от 18.12.2014г., издаден по гр.д. №
26405/2012г. на СРС, 88 състав, както и 200,00 лева за адвокатско възнаграждение в
изпълнително производство, 77,12 лева за обикновени такси по ТТРЗЧСИ и 621,25 лева за
такси по т. 26 ТТРЗЧСИ, за събирането на които било образувано изп.д. № 202384660400055
на ЧСИ № 846 - Орлин Мендов.
Съдът намира, че предявените искове за признаване недължимостта на акцесорните
вземания за разноски (200,00 лева) и такси по ТТРЗЧСИ (77,12 лева и 621,55 лева) по
изпълнителното дело са недопустими. Това е така, тъй като, съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК,
длъжникът може да оспори изпълнението на вземането, за събиране на което е образувано
изпълнителното дело. Таксите и разноските по изпълнителното производство не са част от
това вземане. Ако същите са неправилно/незаконосъобразно начислени/събрани, пътят за
защита на длъжника е друг – чрез оспорване на същите посредством обжалване на
действията на съдебния изпълнител по реда на гл. 39, раздел 1 от ГПК. Допълнителен
аргумент в тази насока е и нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която искът по чл. 439, ал.
1 ГПК може да се основава единствено на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене, т.е. касае се само за съдебно установени вземания, предмет на
изпълнителното производство. Таксите и разноските по изпълнителното дело не са такива.
Те се определят едностранно от съдебния изпълнител, като тази негова преценка подлежи на
оспорване пред съответния окръжен съд – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Следва да се обърне
внимание на обстоятелството, че таксите се дължат на съдебния изпълнител, а не на
взискателя - ответник в настоящото производство. Поради това исковата молба в тази си
част следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
На основание чл. 130 ГПК, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА Искова молба,вх. № 35800/09.02.2023г. на СРС, подадена от Г. Д. К. срещу Д.
Й. С., в частта й, с която се иска установяване между страните на недължимостта на
акцесорните вземания за разноски (200,00 лева) и такси по ТТРЗЧСИ (77,12 лева и 621,25
лева) по изпълнителното дело № 20238460400055 на ЧСИ № 846 – Орлин Мендов.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7028/2023г. на Софийския районен съд, І ГО,
173 състав, в описаната му част.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищцата чрез адв. К. К. по
посочения в исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2