№ 87
гр. Русе, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20234520201139 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. И. Ж. против наказателно постановление № 23-1085-
001318/05.05.2023г. на Началник-група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Русе. С това наказателно постановление са и наложени наказания „ГЛОБА“ в размер на 20
лв. за нарушение по чл. 185 от ЗДвП и наказания “ГЛОБА” в размер на 80 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца за нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП.
В срока по чл. 79б ал. 1 от ЗАНН тя е заплатила и двете наказания „ГЛОБА“ т.е. общо в
размер от 80 на сто от сбора на двете наказания (100 лв.)и в този смисъл на основание чл.
79б ал. 2 от с. з. наказателното постановление по отношение на наказанието по чл. 185 от
ЗДвП е влязло в сила в деня на плащането, а по отношение на наказанието по чл. 175 ал. 1 т.
5 от ЗДвП, на основание чл. 79б ал. 3 от ЗАНН, жалбата е единствено по отношение размера
на наказанието ЛПУМПС, тъй като по отношение на наказанието „ГЛОБА“ същото е влязло
в сила. При това положение производството по делото е по реда на съкратеното съдебно
следствие при хипотезата на чл. 63б ал. 1 т. 2 от ЗАНН, като с определение от 23.01.2024 г. в
открито съдебно заседание съдът е обявил, че при постановяване на решението ще приема за
установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата
Жалбоподателката, редовно призована не се явява в съдебно заседание; вместо нея се
явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС.
На 01.04.2023г. около 11,20 ч жалбоподателката управлявала л.а.“Рено Клио“ с ДК №
Р 13 78 КН, като при излизането си от паркинга на ул.“Бояна“ в посока ул.“Шипка“ не се
съобразила с престрояващия се л.а.“ Пежо“ с ДК № Р 10 90 КР и в резултат на това го
блъснала, причинявайки му имуществени вреди. След удара жалбоподателката не спряла на
място с цел оказване съдействие за установяване вредите от ПТП, а продължила движението
си. Водачката на другия автомобил й записала регистрационния номер и съобщила по
телефона за настъпилото ПТП. На място били изпратени полицейски служители, които
установили, че жалбоподателката е управлявала автомобила, причинил ПТП и съответно
напуснала местопроизшествието след това. Бил съставен АУАН против жалбоподателката, а
въз основа на него издал обжалваното наказателно постановление, с което й били наложени
горепосочените административни наказания.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е основателна, доколкото в съдебно заседание се иска
намаляване на размера на наложеното наказание ЛПУМПС. В рамките на това производство
, както бе посочено по – горе , съдът приема за установени фактите, изложени в
обстоятелствената част на наказателното постановление и не събира доказателства за тези;
съответно наказателното постановление не може да бъде отменено поради недоказаност на
административните нарушения, което следва и от разпоредбата на чл. 63б ал. 6 т. 3 от
ЗАНН. В този смисъл единственият спорен по делото въпрос е правилно ли е
индивидуализирано наказанието ЛПУМПС по отношение на жалбоподателката за
нарушението по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП. Съдът намира, че това наказание е неправилно
индивидуализирано и в този смисъл не е съобразено с разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН.
На първо място причинените увреждания по ударения автомобил са съвсем незначителни, а
на второ, но не и по значение място, се касае за водач, който от придобиване на
правоспособността си през 1981г., т.е. за период от 42 г., не е извършил нито едно
административно нарушение. Подобно изключително законосъобразно поведение на пътя за
такъв период от време не може да не бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство и то в
такава степен, че наказанието ЛПУМПС следва да бъде намалено към минимума от 1 месец
по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП.
При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено, като се намали размерът на наказанието ЛПУМПС от 4 на 1 месец.
2
Мотивиран така и на основание чл.63б ал.5 т.1 б.“а“ от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-1085-001318/05.05.2023г. на Началник-група при
Сектор „пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе , с което на Г. И. Ж. с ЕГН ********** в
частта, в която й е наложено административно наказание ЛПУМПС за срок от 4 месеца за
нарушение по чл.175 ал. 1 пр. 5 от ЗДвП, като го намалява на 1 месец.
Препис от решението да се изпрати на АНО и жалбоподателката.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3