№ 22791
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря М. ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110168587 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против М. С. З. и Я. Х. Г..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 1..........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 4 613, 40 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 881, 82 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
29.11.2023 г.;
сумата 23, 22 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 5, 12 лв. мораторна лихва върху нея за периода 10.08.2021 г. –
29.11.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатя исковите суми в условията на разделност, както следва: М. С. З. – 1/4
и Я. Х. Г. – 3/4. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника Я. Х. Г., с който оспорва исковете. Счита, че процесните вземания
не са индивидуализирани в достатъчна степен. Оспорва да отговаря за
процесните задължения по съображения, че ищецът е издал фактурите за
исковия период на лице, различно от ответника, като излага съображения, че
за задълженията отговаря титулярят на партидата за имота. Оспорва до имота
да е доставена, респ. – да е потребена топлинна енергия на посочената
стойност. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата М. С. З. чрез назначения особен представител адв. Г., с който
оспорва исковете. Излага съображения, че няма данни да е приела
наследството на своите наследодатели. Прави искане съдът да й определи
срок по чл.51, ал.1 ЗН да заяви приемане/отказ от наследство. Позовава се на
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
С определение на съда от 13.08.2024 г. е оставено без уважение
искането, направено с отговора на исковата молба на ответницата З. по чл.51,
ал.1 ЗН.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от
14.02.1969 г., по силата на който С. З. М. е закупил следния недвижим имот:
апартамент № 17, находящ се в гр. ..........., състоящ се от: две стаи, дневна,
кухня, баня, клозет, входно антре и др. сервизни помещения, с площ от 80, 25
кв.м.
С. З. М. е починал на 12.01.1970 г., като е оставил наследници по закон:
А.П. М.а – съпруга, М. С. З. – дъщеря, и Л. С. З. – дъщеря.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 01.12.1994 г. А.П. М.а
дарява на дъщеря си Л. С. З. своята 1/2 ид.ч. от процесния имот. А.П. М.а е
починала на 05.05.2008 г.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район
„Илинден“, Л. С. З. е починала на 18.06.2015 г., като е оставила наследници по
закон: Х.А. Г. – съпруг, починал на 14.02.2020 г., и Я. Х. Г. – син.
С протоколно определение от 13.11.2024 г. между страните е отделено
като безспорно качеството на Я. Х. Г. на съсобственик до размера на 1/2 ид.ч.
от имота, като за разликата до 3/4 квотата е спорна между страните.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ........ от 04.09.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем
Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение.
2
Представен е договор от 25.09.2002 г., сключен между ЕС с адрес: гр.
........ като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за
извършване на услугата дялово разпределение, с който страните са
договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за
топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и
индивидуални сметки – 4, 20 лв. на измервателен уред.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
С протоколно определение от 13.11.2024 г. между страните са отделени
като безспорни обстоятелствата, че: процесният имот е топлоснабден; за
исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до същия е доставяна топлинна
енергия на стойност исковата сума 4 613, 40 лв.; за исковия период м.10.2020 г.
– м.04.2022 г. в имота е извършвана услугата дялово разпределение на
стойност исковата сума 23, 22 лв.
По делото са представени 2 бр. общи фактури, както следва: обща
фактура от 31.07.2021 г. за отчетния период м.05.2020 г. – м.04.2021 г., в която
се съдържат данни за платена сума в размер на 119 лв., и обща фактура от
31.07.2022 г. за отчетния период м.05.2021 г. – м.04.2022 г., в която се
съдържат данни за платена сума в размер на 85, 38 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
3
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая е представен договор за продажба на държавен недвижим имот
от 14.02.1969 г., по силата на който С. З. М. е закупил процесния имот. Към
посочения момент С. З. М. е бил в брак с А.П. М.а, с оглед на което по
отношение на имота е възникнала СИО.
Установява се, че С. З. М. е починал на 12.01.1970 г., при което СИО се е
прекратила при равни дялове, като е оставил наследници по закон: А.П. М.а –
съпруга, М. С. З. – дъщеря, и Л. С. З. – дъщеря.
Съгласно чл.14, ал.7 СК от 1968 г. (отм.), който намира приложение в
случая, при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия
от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но
когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той
не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.
От изложеното следва, че А.П. М.а е придобила 1/2 от прекратената
СИО, а дъщерите на наследодателя – М. С. З. и Л. С. З., са придобили по
наследяване от баща им всяка от тях по 1/4 от неговата 1/2.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 01.12.1994 г. А.П. М.а
дарява на дъщеря си Л. С. З. своята 1/2 ид.ч. от процесния имот. В резултат,
съсобствеността на имота е при дялове към посочения момент, както следва:
М. С. З. – 1/4 и Л. С. З. – 3/4.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район
„Илинден“, Л. С. З. е починала на 18.06.2015 г., като е оставила наследници по
закон: Х.А. Г. – съпруг, починал на 14.02.2020 г., и Я. Х. Г. – син.
При това положение се налага извод за съсобственост на имота при
дялове, както следва: М. С. З. – 1/4 и Я. Х. Г. – 3/4.
От качеството на ответниците на съсобственици на процесния имот
4
следва и качеството им на клиенти на топлинна енергия за исковия период.
По отношение на доводите, че ответницата М. С. З. не е приела
наследството на своите наследодатели, в случай че по делото се твърди
ответницата да е направила отказ от наследство, нейна е тежестта да докаже
наличието на такъв, в какъвто смисъл са и указанията на съда, дадени с
доклада по делото, като такова доказване в случая не е проведено.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая не се спори между страните, че процесният имот е
топлоснабден, както и че за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до
същия е доставяна топлинна енергия на стойност исковата сума 4 613, 40 лв.
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за
погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:
5
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая исковете са предявени на 15.12.2023 г., с оглед на което към
този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 15.12.2020 г., каквито в случая се явяват вземанията за
периода м.05.2020 г. – м.09.2020 г. (вземането за следващия м.10.2020 г. става
изискуемо на 16.12.2020 г. и следователно не е погасено по давност) в размер
на сумата 172, 24 лв., определена при съобразяване на представената по
делото обща фактура от 31.07.2021 г.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.10.2020 г. – м.04.2022
г. в размер на сумата 4 441, 16 лв.
От представените по делото общи фактури се установи, че е налице
плащане в размер на сумата 119 лв. по общата фактура от 31.07.2021 г. за
отчетния период м.05.2020 г. – м.04.2021 г., което, отнесено към най-старите
задължения по същата, покрива погасени по давност вземания. Второто
плащане в размер на сумата 85, 38 лв. е отразено в общата фактура от
31.07.2022 г., взето е предвид от ищеца и с него в намален размерът на
задължението, отделен като безспорен между страните.
С оглед изложеното, в полза на ищеца е налице вземане за сумата 4 441,
16 лв. за непогасения по давност период м.10.2020 г. – м.04.2022 г.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността, а именно: М. С. З. – 1/4 (възлизаща на сумата 1 110, 29 лв.) и
Я. Х. Г. – 3/4 (възлизаща на сумата 3 330, 87 лв.).
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
6
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни
вземания по арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва върху
непогасените по давност вземания за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г.,
начислена за периода 15.09.2021 г. – 29.11.2023 г., в размер на сумата 849, 54
лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността, а именно: М. С. З. – 1/4 (възлизаща на сумата 212, 39 лв.) и
Я. Х. Г. – 3/4 (възлизаща на сумата 637, 16 лв.).
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
7
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че за исковия период м.10.2020 г. –
м.04.2022 г. в имота е извършвана услугата дялово разпределение от „Техем
Сървисис“ ЕООД на стойност исковата сума 23, 22 лв.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността, а именно: М. С. З. – 1/4 (възлизаща на сумата 5, 81 лв.) и Я.
Х. Г. – 3/4 (възлизаща на сумата 17, 42 лв.).
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, разноски по делото съобразно уважената
част от исковете, както следва: М. С. З. – сумата 464, 41 лв., и Я. Х. Г. – сумата
238, 79 лв., при изчисляване на които съдът съобразява, че разноските за
особен представител на ответницата З. се отчитат единствено по отношение
на дължимите от нея, но не и от другия ответник разноски.
Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендират такива, нито ангажират доказателства
за извършването им, разноски не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. З., ЕГН ********** и Я. Х. Г., ЕГН ********** да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
8
М. С. З. – 1/4, а Я. Х. Г. – 3/4 от следните суми:
сумата 4 441, 16 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 1........., за периода м.10.2020 г. –
м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 15.12.2023
г. до изплащане на вземането;
сумата 849, 54 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 29.11.2023 г.;
сумата 23, 22 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 15.12.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над
4 441, 16 лв. до 4 613, 40 лв. и за периода м.05.2020 г. – м.09.2020 г. – като
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; иска за сумата над 849, 54 лв. до 881, 82 лв.
мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия за периода
15.09.2021 г. – 29.11.2023 г.; иска за сумата 5, 12 лв., представляваща
мораторна лихва върху цената на дялово разпределение за периода 10.08.2021
г. – 29.11.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. С. З., ЕГН ********** и Я. Х. Г., ЕГН ********** да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78,
ал.1, вр. ал.8 ГПК, както следва: М. С. З. – сумата 464, 41 лв. разноски по
делото, и Я. Х. Г. – сумата 238, 79 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9