РЕШЕНИЕ
№ 1695/24.8.2021г.
гр. Пловдив, 24.08.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева,
при секретаря В. П. и с
участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив Д. М., като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 536 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от М.В.М.
с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.М., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по време на задържането
по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ при три престоя на ищеца в
Затвора Пловдив, както и при задържане в Ареста Пловдив за два отделни периода,
съставляващи претърпени унижение, срам, чувство на безпомощност, които се
твърди да са настъпили в резултат от нарушения, извършени чрез бездействие от
страна на администрацията на чл.3 от ЗИНЗС, както и чл.3 от КПЧОС. Нарушенията
са се изразили според ищеца, както следва: в условията на престоите му в
затвора - в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - не повече от
3 кв. м. жилищна площ; липса на вентилация и пречистване на въздуха, което
водело до задух и кашлица; лоша хигиена и битови условия – неработещи кранчета
в тоалетна, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, липса на работещи
чешми и умивалници; лошо състояние на помещението баня с наличие или само на
студена или само на гореща вода и малък брой работещи душове; липса на
достатъчно осветеност в помещенията поради малките размери на прозорците и
наличие само на по един прозорец в помещение; недобра хигиена по отношение на
спалното бельо, което води до заразяване на спалните помещения с дървеници и
бълхи и недостатъчна дезинсекция, поради което ищецът бил обект на нападения от
насекоми; липса на провеждана корекционна работа с ищеца и на предоставяна
възможност да участва в програми за въздействие, индивидуална или групова
работа по изпълнение на присъдата, което довело до поведенческа и личностна
криза при ищеца; липса на предоставяне медикаменти от затворническата
администрация по повод заболяване на ищеца от Хепатит С и непредоставяне на
диета, съобразена със заболяването. Досежно престоите на ищеца в Ареста Пловдив
оплакванията са от лоши битови условия, живот в условията на пренаселеност, без
вентилация при наличие на мухъл и насекоми. Налице е конкретно оплакване от
това, че по време на престоите му в Ареста Пловдив ищецът е бил принуждаван при
всяко свиждане с адвокат и негов близък да се съблича.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. М. е направил изменение
на иска, като е конкретизирал периодите на престой, в които се твърди да са
търпени неимуществените вреди и съответно размерите на отделните искови
претенции, съставляващи претендирани обезщетения, както следва: в Затвора
Пловдив – за периода от 08.05.2015 г. до 19.08.2016 г. – 5000 лева; за периода
20.02.2017 г. до 05.09.2017 г. – 4000 лева; за периода 17.12.2019 г. до
01.03.2021 г. -3000 лева. По отношение
на периодите и претендираните обезщетения от престоя в Ареста Пловдив в
исковата молба се сочи: за периода 01.12.2017 г. до 01.03.2018 г. – 500 лева и
за периода 15.06.2019 г. до 15.12.2019 г.- 1000 лева. Претендира се и присъждане
на възнаграждение за адвокат при условията на чл.38 от ЗА. В съдебно заседание
исковата молба с приетото изменение на част от предявените с нея искове се
поддържа лично от ищеца и от неговия пълномощник адв.М., като се моли за
уважаването ѝ.
Ответникът ГДИН – София, представляван от ст.
юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и
недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за наличието на изтекла
погасителна давност за исковите претенции за периода преди 31.12.2015 г. В
съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на исковете
и се моли за отхвърлянето им.
Задължително участващият по реда
на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор от ОП - Пловдив изразява становище за недоказаност
на исковете, като моли същите да се отхвърлят.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че исковете са допустими.
С оглед на съдържанието на всяка искова претенция се касае до иск за
неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се
претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.
Ищецът М. претендира вреди от посочените нарушения за три периода на
задържането му в Затвора Пловдив, както и за два периода на задържане в Ареста
гр. Пловдив.
Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат
да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан във всяко от посочените места за лишаване от
свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК,
искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС
е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби. В случая се претендират
обезщетения за извършени нарушения на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в места за лишаване от свобода, каквото е и Затвора Пловдив, и Ареста, а
съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите
и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби
на ГДИН /Арест Пловдив е част от ОСИН Пловдив/. Затова и за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора и ареста следва
да
отговаря именно юридическото лице Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, което има,
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е само
частично основателна.
От събраните по делото
доказателства се установява от
фактическа страна, че ищецът М.В.М. е постъпвал многократно, както в Ареста
Пловдив, така и в Затвора Пловдив, като от значение за настоящото производство
са задържанията му в годините, за които са формулирани искови претенции. Така
се установява, че в Ареста Пловдив ищецът е бил задържан считано от 03.12.2017
г. до 16.03.2018 г. или два дни след началото на първия исков период,
формулиран от ищеца касателно престоя му в Ареста Пловдив и в рамките на целия
период, който съгласно исковата молба завършва на 01.03.2018 г. За посоченото
време ищецът е бил настанен в килия № 129 на етаж първи с квадратура от 14,74
кв.м., като е пребивавал там с още две лица. За втория исков период на престой
в Ареста Пловдив, а именно от 15.06.2019 г. до 15.12.2019 г. се установява
ищецът действително да е бил задържан
там, като е бил настанен в килия № 227 на ет.2 с още две лица, а килията е била
с площ от 14,74 кв. метра. Установява се, че от месец юни 2009 г. е открита
сградата на новия арест в гр. Пловдив, както и че за всеки от периодите на престой
на ищеца в ареста същият е пребивавал в килии, оборудвани с по три легла,
снабдени с необходимия постелъчен материал, като чаршафите се сменяли и изпирали
ежеседмично в пералните помещения на ареста. Всяка от килиите била снабдена със
собствен санитарен възел с течаща непрекъснато студена вода, както и топла вода,
подавана по определен график сутрин и вечер. Установява се също така от приложените справки, че в ареста е била
изградена специална вентилационна система, даваща възможност въздух отвън да се
вкарва през тръби в килиите. Освен това, видно от представените протоколи за
ДДД обработка е установено, че в рамките и на двата престоя на ищеца в Ареста
Пловдив, които са предмет на обсъждане, периодично се е извършвала такава.
Установено е от доказателствата по делото и че за първия от периодите на
престой в ареста Пловдив ищецът е бил посещаван два пъти от негов близък, а по
време на втория период не е провеждал изобщо свиждания.
За периода от 08.05.2015 г. до
19.08.2016 г. ищецът М. *** с наказание „лишаване от свобода“, като в края на
периода бил освободен по изтърпяване на присъдата си. В рамките на този период през
2015 г. ищецът бил настанен в пета затворническа група /пети пост/, в помещение
с № 61, разполагащо със самостоятелен санитарен възел и с по два прозореца на
спалното помещение, но данни относно броя на лицата, с които ищецът е пребивавал в него не са
съхранени поради установения срок за съхранение на информация, който е
тригодишен. Площта на посоченото помещение била 27 кв. метра. Данни относно
конкретното помещение по настаняване на ищеца през 2016 г. също не били
запазени. По време на този първи престой в Затвора Пловдив ищецът бил
настаняван на работа на осемчасов работен ден, като общо имал изработени 73
работни дни. В този период му били налагани дисциплинарни наказания във връзка
с установявани различни нарушения на реда, като внасяне и употреба на забранени
предмети и субстанции. За периода от 20.02.2017 г. до 05.09.2017 г. ищецът се
установява също да е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив,
като са налице данни относно настаняването му в стаи № 26 и № 60, но без данни
относно броя на лицата, настанени там заедно с него. Иначе всяко от помещенията
разполагало със самостоятелен санитарен възел, с по два прозореца, като
помещение № 26 било с площ от 27,80 кв. м., а стая с № 60 с площ от 27,86 кв.м.
По време на този втори исков период на престой в Затвора ищецът също бил
настанен на работа, не бил награждаван или наказван. По време на третия исков
период на престой в Затвора от 17.12.2019 г. до 01.03.2021 г. ищецът
действително пребивавал в Затвора Пловдив, като първоначално бил настанен в
стая № 65 на пети пост с площ от 27,24 кв.м. със самостоятелен санитарен възел,
два прозореца на спалното помещение и един на санитарния възел, а след това бил
настанен отново на пети пост в стая № 58 с размери 27,06 кв. метра,
самостоятелен санитарен възел, с по два прозореца в спалното помещение и един
на санитарния възел. През лятото на 2020 г. ищецът бил преместен в стая № 9 с
квадратура от 27,99 кв. м. и самостоятелен санитарен възел, с два прозореца на
стаята и един на санитарния възел. От 09.10.2020 г. ищецът бил настанен в стая
12 с размери на стаята от 41,65 кв.
метра, самостоятелен санитарен възел, както и три отваряеми прозореца на стаята
и един на санитарния възел. Считано от 30.12.2020 г. ищецът М. отново бил настанен
в стая № 9, където пребивавал до края на последния исков период 01.03.2021 г. Във всяко от помещенията по задържането на
ищеца в Затвора Пловдив било осигурено наличието на течаща студена вода. Топла
вода лишените от свобода можели да ползват и в баня, съгласно утвърдени графици
за използването й по два пъти седмично. Като работещ по време на изтърпяване на
наказанието си ищецът, за периодите, в които работел, имал право да ползва
банята ежедневно след приключване на работа. Почистването и дезинфекцията на
банята, както и на спалните помещения било възложено на лишени от свобода по
график. Съгласно сключени договори за дезинсекция и дератизация със
специализирани фирми в периодите на престой на ищеца в Затвора Пловдив през
2015 г., 2016 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. се извършвала редовна
дезинсекция и дератизация на различните помещения по график, включително и
спалните такива в Затвора Пловдив, съставляваща химична обработка на
помещенията против мишки, хлебарки, мравки, дървеници, бълхи и мухи, каквито дейности
били документирани с протоколи. Сградата на затвора нямала изградена
вентилационна система, като проветрението се осъществявало посредством
отварянето на прозорците и вратите на помещенията за влизане на свеж въздух
отвън, като сред разрешените вещи за ползване в затвора влизал и вентилатор.
При постъпване в Затвора всеки лишен от свобода бивал обезпечен с постелъчно
бельо за леглото, като същото можело да се пере по график в пералнята на
затвора, а при изхабяване бельото можело да се замени. Освен това, лишените от
свобода можели да внесат и отвън посредством техните близки лично спално бельо,
което да ползват. По време на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и
при трите процесни престоя на ищеца в Затвора Пловдив, същият бил устройван на
работа, въпреки деструктивното си поведение, което ставало причина да му се
налагат наказания, като при един от престоите си участвал в програма за
наркотици. По време на последния престой ищецът подписал без възражения и
изготвения му план за изпълнение на присъдата, в който били включени
индивидуални и групови дейности, вкл. и устройването на ищеца на работа, но
същият не бил съпричастен към изпълнение на плана на присъдата му. При оформянето на здравния картон на ищеца
при последното му постъпване в затвора при снемане на анамнеза от лицето било
записано „без оплаквания“ и ищецът не обявил наличието на каквито и да били
минали заболявания. На същия били провеждани прегледи във връзка с конкретни
оплаквания, като му бил предоставян и медикаментът „Карсил“, когато се нуждаел
от същия от лекаря при Затвора. Медикаменти, вкл. витамини били предоставяни на
ищеца и от негови близки. На
предложенията на лекаря на затвора да бъде изследван за Хепатит С ищецът
отказвал. Същият се оплаквал пред останали лишени от свобода от заболявания на
зъбите.
Посоченото се установява от приетите по делото
писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетелите И. и В., чиито показания съдът кредитира, но само
отчасти и то само доколкото са съответни на останалите кредитирани
доказателства. Съдът разглежда показанията на посочените свидетели критично,
предвид факта, че се касае до лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив, за които на съда е служебно известно също да са завели дела с
правно основание по чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на
ищеца, поради което и имат и личен интерес да твърдят конкретни обстоятелства и
затова се предполага известна тяхна заинтересованост.
На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:
На първо място, що се касае до
възражението на ответника относно изтекла погасителна давност за предявяване на
исковите претенции, съдът намира, че същото е неоснователно. В тази насока
съдът се позовава на зъдължителното за съдилищата ТР № 3/2005
г. по т.д. №
3/2004 г. на ВКС,
ОСГК относно началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за
обезщетяване на вреди, произтекли от незаконни действия и бездействия на
администрацията, а именно – от преустановяването им. В случая са налице няколко искови претенции,
всяка от които предявена 01.03.2021 г., за няколко отделни периоди на престой в
Ареста Пловдив и няколко отделни периоди на престой в Затвора Пловдив, между
които е налице прекъсване. Следователно и началният момент за изчисляване на давността
следва да се счита от края на всеки от периодите, като в тази насока и за
най-стария период, а именно първият период на престоя на ищеца в Затвора
Пловдив, доколкото същият е с крайна дата 19.08.2016 г., следва да се счете, че
към момента на предявяване на иска давността за предявяването му не е била
изтекла. На още по-голямо основание, това се отнася и за останалите периоди,
които следват посочения. Ето защо и ще следва да се разгледа всяка от отделните
искови претенции, като своевременно предявена, а възражението за изтекла
давност да не бъде уважавано.
Според
нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие
и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под
стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която
пък възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко
право. Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗСЗ, в
редакцията й в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от
свобода, за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация, без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия
или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на
чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е
задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е
при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че
начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки
или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането.
Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са
въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за
специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при
установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко
право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
На първо място, по отношение на периодите на задържане на ищеца в Ареста Пловдив, се установява категорично от доказателствата
по делото, че ищецът е бил настанен в помещения във вече разкритата нова сграда
на ареста, където М. е бил в стаи, отговарящи на изискванията относно
минималната разполагаема площ на един лишен от свобода от 4 кв.м., като при
всеки от двата периода е съжителствал с още две лица при квадратура на стаите
от 14,72 кв. м. Установява се, че въпросните стаи са били оборудвани с легло за
всеки от задържаните с предоставен постелъчен инвентар и завивка, маса и
табуретки, като във всяка от тях е имало и самостоятелен санитарен възел с
течаща постоянно студена вода и подавана топла такава сутрин и вечер.
Установява се също така и че стаите са с прозорци с размери 150/150 см. с едно
отваряемо крило за по-добра вентилация, като в цялата сграда на Ареста –Пловдив
е осигурена и допълнителна вентилация чрез инсталирана специална
вентилационна система. Видно от представените писмени доказателства, в ареста
се извършват периодично дейности по дезинсекция и дератизация, като от
приложените протоколи, удостоверяващи това, става ясно, че такива дейности са
били извършвани и при първия, и при втория от процесните престои на ищеца там.
Нито от писмените, нито от гласните доказателства се установяват твърденията на
ищеца за заразеност на помещенията в ареста по време на престоите му там с
насекоми или мухъл. Следователно и недоказани се явяват всички оплаквания на
ищеца от неблагоприятни условия на престой в ареста в гр. Пловдив, формулирани в исковата му молба. Във връзка с оплакването на ищеца относно
това, че при всички свиждания с близки или адвокат в условията на ареста ищецът
е бил каран да се съблича, по делото не се събраха доказателства в потвърждение
на тези оплаквания. Става ясно от изисканите служебно от съда справки, че
свиждания са били провеждани само по време на първия исков период на престой на
ищеца в ареста двукратно с негов близък. Посещения от адвокат не са били
регистрирани изобщо, като при извеждане за свиждане ищецът, както и всеки друг
лишен от свобода, е бил подлаган на обиск от лице от същия пол, съобразно с
изискванията по чл.286, ал.3 от ППЗИНЗС. В тази насока от страна на ищеца не са
били ангажирани каквито и да било доказателства относно налично поведение от страна
на администрацията на Ареста Пловдив, което да се определи като нарушение на
изискванията относно осъществяването на действието обиск на задържано под
стража лице. Ето защо и по отношение на двата периода на престой в Ареста
Пловдив, за които са предявени две искови претенции, същите ще следва да се
отхвърлят изцяло като неоснователни и
недоказани.
Що се касае
до трите престоя на ищеца в Затвора
Пловдив, конкретно досежно оплакването за
пренаселеност на килиите по настаняването му, то следва да се има предвид,
че според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания
или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на
тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е
налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр.
делото Ананиев срещу България, както и Нешков и др. срещу България, за това, че
независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен
такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица
имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а
недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно
отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да
представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може
да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на
условията на задържане – като например липса на
уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на
естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на
основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на
задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ,
следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията
по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид
следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за
спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна
площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да
се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама
по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в
нарушение на този член.
В случая, според съда, независимо от факта, че разпоредбата на чл.43, ал.4
от ЗИНЗС, която сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода
не може да е по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила
значително време след постъпването на М. за първия исков период в място за
лишаване от свобода, а именно едва през февруари 2017 г., то това не означава,
че за държавата в лицето на специализираната администрация в местата за
лишаване от свобода, не е съществувало задължение за изпълнение на стандартите,
касаещи минималната жилищна площ, като в тази насока, както се каза, пряко
приложима по силата на Конституцията е самата КЗПЧОС.
Така по отношение на оплакването относно пренаселеност на местата, в които е бил
настаняван, претенциите на М. са отчасти доказани. Така по отношение на първия
от исковите периода, за който е налице отделна искова претенция, а именно от
08.05.2015 г. до 19.08.2016 г. на практика се установява, че не е запазена
информация относно това с колко още лица е бил настанен ищецът в едно
помещение. Конкретика в тази насока не може да се извлече и от свидетелските
показания, като нито един от свидетелите не е посочил да е пребивавал заедно с
ищеца в Затвора Пловдив във времето 2015 г. -2016 г. Подобно е положението и по
отношение на втория от исковите периоди, а именно от 20.02.2017 г. до
05.09.2017 г., за който период не е налице също конкретна информация с колко
именно лица е бил настанен ищецът в едно помещение, за да се прецени дали
разполагаемата площ е отговаряла на установените законови стандарти. По делото от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да
установи конкретните условия на задържане и тя му е била надлежно указана, не
са представени конкретни доказателства за тези периоди по настаняване на ищеца,
като с оглед изричното изявление от страна на процесуалния представил на
ответника и съдържащото се в изпратена справка пояснение, че администрацията не
разполага с конкретно съхранена информация, предвид утвърдения срок на
съхранение на същата, съдът не намира, че в случая са налице условията на
чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за приемане за доказан твърденият от ищеца факт на
пренаселеност на помещенията по задържането му за двата по-ранни периода. На
първо място, тази разпоредба дава само възможност, но не задължава съда да
признае за доказани съответните факти и то само, ако специализираната
администрация откаже да предостави информация. В случая не е налице отказ от
представяне на такава, а изявление, че специализираните органи по изпълнение на
наказанията не разполагат с достатъчно конкретна информация. Съдът поради това
и не намира за доказано въпросното твърдение на ищеца за пренаселеност за
първите два от периодите на престой в Затвора Пловдив, доколкото същото не може
да бъде подкрепено от нито едно от останалите доказателства по делото и то по
достатъчно категоричен начин, така, че да може да обуслови и съответна отговорност
за неимуществени вреди. Последната не би могла да се определя принципно, а само
при наличие на конкретни доказателства, доколкото винаги се свързва с конкретен
интензитет на вредите, относим към оценката на размера на обезщетението за тях.
В тази насока в показанията на разпитаните свидетели, поискани от страна на
ищеца, както вече се каза, не се съдържа
конкретно твърдение за пренаселеност, което да може да бъде съотнесено именно
към престоя на ищеца в затвора през двата първи периода, посочени в исковата му
молба, нито сведения, от които да може да се прецени ако е било налице такова
нарушение то особено съществено ли е било то или не. Що се касае обаче до
последно посочения период, а именно за времето от 17.12.2019 г. до 01.03.2021
г., то от страна на ответника е предоставена конкретна информация само за времето
от 25.08.2020 г. до края на исковия период, като предоставената такава за 2019 г.
не касае процесния период, а се отнася за време преди началото му. За периода,
за който е налице конкретна информация, предоставена от затворническата
администрация става ясно, че ищецът е бил настанен в помещения с № 9 и с № 12,
като по отношение на престоя му в помещение № 9 се установява да е пребивавал в
условията на пренаселеност, а именно да е имал на разположение под 4 кв.м.,
само за осем дни. Касателно престоя му в помещение с № 12 се установява броят
на лишените от свобода да е превишавал капацитета на помещението, съобразно с
установения стандарт за разполагаема площ на един лишен от свобода само за един
ден. Що се касае за времето от 17.12.2019 г. до 25.08.2020 г., за който период
практически също не е предоставена от ответника конкретна информация относно
брой на лицата, с които е бил настанен М., а само за номерата на килиите № 65 и № 58, което е видно от становище на
л.83 от делото, но същевременно пък е налице удостоверяване от инспектора,
изготвил справката, че не е бил надвишаван капацитетът на спалните помещения за
периодите след 2015 г. при настаняването в пета група, а становището не е оспорено
от ищеца, то съдът намира, че за този период, част от исковия, не е установено
да е била налична пренаселеност. Освен това и свидетелите, разпитани по делото
не потвърждават да са били заедно с ищеца в тези две помещения или да са знаели
какъв е бил броят на настанените там лица. Поради това и на практика според съда
оплакването на ищеца относно престой в пренаселени помещения ще следва да бъде
счетено за доказано по отношение на последния исков период на престой в Затвора
Пловдив от 17.12.2019 г. до 01.03.2021 г. и то за общо 9 дни. Този извод съдът
приема, независимо от факта, че по отношение на ищеца не се установява да не е било
определено самостоятелно място за спане – отделно легло, в каквато насока и
липсват негови оплаквания. Съгласно чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС изискването спалните
помещения да са снабдени със самостоятелни легла, съдът приема за изпълнено
през всички периоди на задържане на ищеца. Според основните принципи, възведени
в практиката на ЕСПЧ по приложение разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС /конкр.
пилотното Решение Нешков и др. срещу България/, при оценката на наличното пространство в местата за лишаване от
свобода трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и
обзавеждане в килията, като следва да се има предвид, че жизнената площ за
всяко от лицата е площта, която следва да осигурява възможност те да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Следва да се има
предвид и че разполагаемото свободно жилищно пространство в помещенията, в
които е бил настаняван ищецът, съдът е преценя, без да приспада заетото от
мебели пространство, предвид липсата на данни относно разположението им и
точният им брой. Поради това и според съда се установява твърдяното бездействие
по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС от страна на специализираната администрация по
отношение на това конкретно оплакване в рамките на посочения последен исков
период. Следва да се има предвид и че в рамките на тези девет дни на живот в
пренаселени килии, не се констатира пренаселеността да е била особено
съществена по смисъла на това ѝ определяне, дадено от ЕСПЧ, а именно на
лишен от свобода да се е полагало под 3 кв.м. разполагаема площ, както твърди
ищецът.
Иначе, както от писмените доказателства, така и гласните такива, се
установява категорично, че в стаите в затвора са били изградени и са
съществували санитарни възли с осигурена
течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по
определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Установено е според съда поради това и пълно съобразяване с изискването,
възведено в разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Тъй като ищецът е бил работещ през значителна част от
периода на задържането му, същият е имал възможността извън графика да ползва
банята ежедневно. Установява се, включително и от свидетелските показания, че
санитарните възли в затвора са принципно отделени от спалното помещение със
стена и врата. Същевременно обаче, от показанията на свидетеля И. става ясно,
че по времето, в което и ищецът е бил настанен в помещение с № 12 /в последния
исков период на престой в Затвора/, вратата на санитарното помещение е
липсвала, като лишените от свобода са били поставили временно одеяло, което да
отделя тоалетната от стаята. В тази насока и според съда, макар свидетелят да е
посочил, че врата на тоалетната е липсвала за около половин година, а ищецът е
пребивавал в това помещение около три месеца, като се установява, че по негова
молба е преместен в стая № 9, то според съда твърденията на ищеца за липса на уединение при
ползване на тоалетната за този период от време на последния му престой в
Затвора се явяват доказани, поради което ще бъдат взети предвид при определяне
на обезщетение.
Не е доказано по отношение на всички
искови периоди на престой в затвора и твърдението относно невъзможността за ползване на банята, като се установява, включително и от свидетелските
показания, че лишените от свобода са можели да ползват банята по предназначение
и нито един от свидетелите не е посочил да не е имало вода в банята, или тя да
не е била годна за ползване именно по предназначение. Освен всичко останало,
установява се, че в значителен период от време ищецът е бил работещ, което му е
предоставяло възможност извън определения график, ежедневно да се ползва от
банята на Затвора. Не се установява, включително и от показанията на
разпитаните по искане на ищеца свидетели, естествената поява на повреди, както
в тоалетните, така и в банята, да е била от такова съществено естество, че да е
повлиявала изобщо възможността за ползване на санитарните помещения и банята по
тяхното предназначение.
Недоказани са твърденията на ищеца относно неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за
лишаване от свобода в исковите периоди, касаещи престоя му в Затвора Пловдив.
Установява се категорично, че всички помещения по настаняването на ищеца са
разполагали поне с два прозореца, които са отваряеми и от които е налице
възможност за проникване на свеж въздух и на светлина, предвид размерите им,
указани в приложените по делото справки и таблици, като в спалните помещения на
Затвора Пловдив има поне по два прозореца. Освен това е видно, че има и по един
прозорец в самото санитарно помещение, което позволява отделно негово
проветрение. Установено е от гласните доказателства, че в помещенията на
Затвора Пловдив е осигурено и изкуствено осветление. В тази насока действително
е налице твърдение и от единия от свидетелите, че достатъчно дневна светлина не
може да прониква в помещенията, като действително, с оглед размера на стаите,
съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи извод, че е налице
известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, касателно
нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има
предвид в тази насока и типа на сградата, която не е типична жилищна сграда, а
такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и
поради това и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на
жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно. Във връзка с оплакването
относно липсата на вентилация, се установява от доказателствата, че такава
практически се осъществява по възможните начини чрез отваряне на прозорците, за
проникване на свеж въздух отвън. Установява се също така и че през значителна
част от престоя на ищеца в местата за лишаване от свобода същият е бил устроен
на работа, което е индикация, че в по-голямата част от деня той е бил извън
спалните помещения на затвора. Поради това и според съда, дори и да се приеме,
че проникването на дневна светлина в спалните помещения и на свеж въздух не е
било достатъчно, което не е доказано категорично, то като се вземе предвид и
факта, че за ищеца практически е била налице възможност да е извън тези
помещения през деня, не може да се счете, че са настъпили твърдените от него
неимуществени вреди, като никой от разпитаните по негово искане свидетели не е
и дал показания в такава насока. Не се установява от приложената медицинска
документация, нито от свидетелските показания, ищецът да е страдал от кашлица и
то именно вследствие на липсата на въздух в помещенията по задържането му.
Що се касае до
оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници, бълхи, както и мухъл в помещенията, то от
доказателствата по делото се установява, че са създадени условия за
поддържане на елементарна хигиена в стаите,
като отговорността за това обаче
е на самите лишени от свобода, на които се предоставят и препарати за почистване, макар предвид старата
материална база поддържането на хигиената да се е осъществявало трудно. От
показанията на свидетеля И. се установява, че по тавана в помещение № 9 има
образувал се мухъл, на който не е извършвано почистване. От доказателствата по
делото не се установява действително да е била правена обработка за премахване
на мухъл, а следва да се има предвид, че със средства за почистване, с които
разполагат лишените от свобода, самите те трудно биха могли да премахнат плесен,
доколкото са необходими специфични препарати. Поради това, макар и не в пълен
обем, това оплакване на ищеца съдът намира за установено касателно престоя му в
помещение № 9 в рамките на последния исков период.
Установява се от представените и приети писмени
доказателства, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и
дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива, което
е доказано от приложените потоколи по отношение на първия и на последния от исковите
периоди, касаещи престой на ищеца в Затвора. Същевременно е видно, че
доказателства за извършване на такава обработка за цялата 2017 г. не са били
представени, а вторият период на престой в Затвора на ищеца обхваща именно
времето от 20.02.2017 г. до 05.09.2017 г., поради което и предвид дадените
указания по доказателствената тежест на ответника и липсата на представени
доказателства от него за този именно исков период, като взема предвид и
свидетелските показания, съдът намира, че оплакванията относно заразеност с
инскети в този именно период на престой на ищеца в Затвора се явяват доказани.
По отношение на останалите два периода от 08.05.2015 г. до 19.08.2016 г. и от
17.12.2019 г. до 01.03.2021 г. се установява, че е била извършвана посочената
ДДД обработка на помещенията на Затвора и то по няколко пъти годишно. Очевидно,
въпреки положените в тази насока усилия паразитните насекоми – дървеници и
хлебарки, за които са свидетелствали разпитаните свидетели - не са изчезнали.
Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода за посочените два периода. Освен
това, както става ясно от приложената по делото справка, налице е утвърден
график и за изпиране на спалното бельо два пъти седмично в пералнята на
затвора, а при неговото захабяване, лишеният от свобода може да подаде молба за
замяната му с ново, което освен изпрано е и обезпаразитено. В случая, поради
това и твърденията на ищеца, че не се
сменяло бельото му не са доказани, доколкото дали същото ще бъде сменено и
изпрано очевидно зависи от собственото му желание. Затова и въпреки че
принципно наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до
неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно
поведение на ответника за двата посочени периода, обхващащи 2015 г.-2016 г. и
съответно 2019 г. -2021 г., доколкото се установява същият да е положил
необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем. Не се установява иначе
от доказателствата по делото и ищецът да е регистрирал оплаквания от обриви,
предизвикани от ухапвания от насекоми, като в таза насока липсват конкретни
гласни доказателства и затова и посоченото оплакване също е недоказано.
Що се касае до оплакването на ищеца, възведено с исковата
молба относно липсата на провеждана с
него индивидуална и групова корекционна работа и невключването му в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, то съдът намира и
него за неоснователно. Видно е от представените справки и план за присъдата,
подписан без възражения от ищеца, че за него са предвидени, както индивидуални
така и групови форми на корекционна работа, като обаче същият имал поведение,
насочено към нарушаване на реда в Затвора, в която връзка е многократно
наказван. Въпреки това, става ясно че и в трите процесни периода на престой в
Затвора Пловдив по отношение на ищеца е била осигурявана работа.
Следва да се има предвид, че трудовите мероприятия също съставляват част от социално-възпитателната
работа при изпълнение на присъдата, съобразно с указаното в чл.129 от ППЗИНЗС,
а прилагането на дисциплинарни наказания са също проявна форми на
възпитателната и корекционна работа, прилагана спрямо ищеца. Освен това, включване
в различни програми като вид групова възпитателна работа се осъществява по
молба на лишените от свобода и участието е доброволно, а не по задължение
/чл.157, ал.4 от ЗИНЗС/. Във връзка с това, макар и при липса на конкретика, то
от показанията на свидетеля В. все пак може да се направи извод, че ищецът е
участвал в програма за наркотици през последния от периодите, за които са
налице негови оплаквания. Впрочем, с оглед данните, че същият употребява
алкохол и наркотични вещества, очевидно въпросната програма е била съобразена с
неговото поведение и нужда от корекция на същото. Съдът поради това и не намира, че в случая е
установено противоправно бездействие на ГДИН, което е елемент от отговорността
по чл.284 от ЗИНЗС. Отделно от това, по делото от страна на ищеца не са били
ангажирани и каквито и да било доказателства за реално претърпени вреди,
изразили се в твърдяната от него поведенческа и личностова криза.
Що се касае до оплакването
относно това, че не са му били предоставяни медикаменти за заболяване Хепатит С и не му е била предоставяна чернодробна диета,
то съдът намира, че същото е неоснователно. Напротив, видно е от представените
справки от лекаря на Затвора Пловдив и останалата медицинска документация, че
при приемането на ищеца, същият не е заявил да е страдал от това заболяване. В
медицинската документация липсват документи, доказващи наличието на подобно
заболяване. В тази връзка, както става ясно от самите изявления на ищеца,
направени пред съда, от страна на лекаря при Затвора му е правено предложение
да се осъществи специфичното за установяване на заболяването изследване, но
самият ищец М. категорично бил отказал такова изследване, като твърдял, че
заболяването му е било вече установено. Тук следва да се има предвид, че
очевидно поведението на лекаря е било адекватно, доколкото, както е широко
известно, посоченото заболяване има както остра фаза, така и реконвалесцентен
период, като е възможно и да е хронифицирало, без наличие на активен
инфекциозен процес. Поради това и извършването на изследване е от значение с
оглед на това да се установи какво е състоянието на лицето, за което има
съмнение да страда от заболяването и в тази връзка дали е необходимо
осъществяването на медикаментозно лечение, или следване на хранителна диета.
Очевидно е, че в случая поведението на ищеца е препятствало установяването на
неговото реално здравословно състояние. Независимо от това, видно е, че при
констатирани оплаквания, в медицинската документация е отбелязвано
предоставянето на медикамента „Карсил“, който се приема при чернодробни
увреждания, причинени от медикаменти или алкохол. От показанията на свидетеля В.
се установява, че от страна на близките на ищеца му е бил предоставян и друг
медикамент за черния дроб „Есенциале форте“. Действително не се установява
ищецът да е бил уведомяван за осигурена чернодробна диета или такава да му е
била предоставяна, но както се каза, липсват категорични медицински
доказателства относно необходимостта от предоставяне на такава, като в тази
връзка, самият ищец е заявил да е отказал установяване на състоянието му, а е
видно, че не е посочил при изготвяне на медицинския му картон да има каквито и
да било минали заболявания.
С оглед изложеното по-горе по
отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца М., то съдът счита, че
отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде ангажирана само по
отношение на установените незаконосъобразни бездействия в периода 17.12.2019г.
до 01.03.2021 г., свързани с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на
възведените стандарти относно разполагаема площ на един лишен от свобода, при
заразеност на едно от спалните помещения с мухъл и липсата на възможност за
уединено ползване на тоалетната поради времена липса на врата към това
помещение. Доказано се явява и оплакването за периода 20.07.2017г. до
05.09.2017 г. относно незаконосъобразно бездействие на администрацията на
Затвора Пловдив, свързано с непровеждана ДДД обработка през 2017 г. По останалите
оплаквания, съдът счета, че не следва да уважава исковете, предвид тяхната недоказаност.
Отговорността
на държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията
във връзка с нарушение по чл.3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията на
чл.3 от ЗИНЗС, въведена след 2017 г., която вече не съдържа изискване
действията/бездействията по поставяне в неблагоприятни условия на задържаните
лица да са умишлени и това е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено
поведение не пречи неблагоприятните условия на задържане да съставляват
нечовешко или унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, всички посочени като
установени
условия,
свързани с пренаселеност, замърсеност с мухъл
на помещенията, липса на врата на тоалетна, или липса на ДДД обработка, съдът
счита, че съставляват такова нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, което води до
унизително отношение. При
наличието на така установените по-горе неблагоприятни условия за втория и
третия период на престоя на ищеца М. ***, при прилагане на подхода на оценка на
въздействието им върху психическото и физическото състояние на задържаното
лице, съобразно с периода, за който се установява да е продължило всяко нарушение, като взема предвид и възрастта на
ищеца, а също и предвид разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, съдът намира, че
в случая действително е налице доказано причиняване на неимуществени вреди в
резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора по
осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, което, както се каза, осъществява нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. В
случая, налице е поставяне в
неблагоприятни условия на ищеца М., над нормално присъщите на лишаването от
свобода, като в
тази връзка и според съда се установява твърдението за причинени
неимуществени вреди в резултат от престоя му в пенитеницарно заведение, защото
посочените и по-горе неблагоприятни условия, макар да не е доказано да са в
кумулативна съвкупност и с другите твърдени такива по исковата молба, сами по
себе си са от естество да причинят описаните от ищеца чувства на унижение и
безпомощност. Пренаселеността в помещенията по престояване на ищеца е такова
обстоятелство, което и обективно води до извод за унизително към човека
отношение, доколкото неминуемо се отразява върху човешкото достойнство. Същото
се отнася до условията при ползване на тоалетната, както и пребиваване в
помещение заразено с мухъл или инсекти. В тази връзка и описания от ищеца
психологически дискомфорт според съда следва да се счете като реална последица
от посочените неблагоприятни условия. Съдът взема предвид и факта, че съгласно пилотното решение на
ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. срещу
България, не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на
нечовешки и/или унизителни условия на живот
в ареста, като съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените
вреди се предполага до доказване на противното. Установени са с оглед
посоченото подробно по-горе при анализа на отделните оплаквания нарушения на
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като с оглед съдържанието на същите, съдът намира, че те
действително водят до неприятните психически изживявания, посочени от ищеца. В
тази насока от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да
водят до противен извод.
Що се
касае до интензитета на търпените
неимуществени вреди, от който зависи и размера на обезщетението, то съдът
намери следното: По отношение на исковия период от 20.02.2017 г. до 05.09.2017
г. не е налице особено висок интензитет на търпени неимуществени вреди,
доколкото е установено, че ищецът, макар да е пребивавал в затвора при наличие
на инсекти по спалните помещения без осъществена обработка за унищожаването им,
то това нарушение не е било в съвкупност с други нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.
При това положение и според съда с оглед и на срока на престой в посочения
период, както и липсата на установени конкретни допълнителни неблагоприятни
последици от посоченото нарушение за ищеца, справедливо се явява обезщетение от
700 лева, което ще следва и да се присъди, като искът касателно този период се
отхвърли до пълния му предявен размер от 4 000 лева като недоказан.
Досежно
периода от 17.12.2019 г. до 01.03.2021 г., за който се установиха няколко
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, а именно пренаселеност за девет дни, наличие на
мухъл в помещение с № 9 и липса на врата на тоалетната в помещение с № 12, то
като се вземе предвид всяко едно от установените неблагоприятни условия на
престой на ищеца М. в този период, неговата продължителност и характер и като
се разгледат и в съвкупност тези неблагоприятни условия, следва да се счете, че
е налице средно висок интензитет на претърпените неимуществени вреди. Касае
се до нарушения, които действително са от естество да породят посочените от
ищеца изживявания на унижение и срам, но от друга страна същите не са били
търпени значително във времето. Поради това и според съда с оглед броя на
установените действително неблагоприятни условия, техния вид и период, през
който ищецът е бил поставен в тях, справедливо и съответно се явява обезщетение
от 1200 лева. В тази връзка и исковата претенция ще следва да се отхвърли по
отношение на пълния ѝ предявен размер от 3000 лева. Изцяло ще следва да
се отхвърли и искът за периода 08.05.2015г. до 19.08.2016г. поради
недоказаността ѝ. Предвид
изричното искане, направено в исковата молба за присъждане на обезщетенията със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда, то доколкото
това е акцесорна претенция, а тя следва съдбата на основната, ще следва да се
уважи по отношение присъждането на всяко от двете обезщетения, като се присъди
и законна лихва върху сумата му от 01.03.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
При този изход от
производството и съобразно разпоредбата на чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на
производството, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от исковете. Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено
съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за
правна защита и съдействие се установява, че адвокатът М., упълномощен от ищеца за представителство по
делото, е следвало да представлява последния безплатно
като лице, което е материално затруднено, сиреч
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Поради това и според съда са налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адв. Г.М. да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и в случая, съобразно с нормата
на чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата, като се вземе предвид
общия размер на всички искови претенции. С оглед и на това, че възнаграждението
следва да се присъди съразмерно на уважената част на исковете, то така
изчислено възлиза на 130,89 лева.
Що се
касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то
същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице
частично отхвърляне на исковите
претенции, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото
правило на чл.78,
ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковите претенции, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София, да заплати на М.В.М. с ЕГН **********,***, сумата
от 700 лв. /седемстотин лева/, ведно със
законна лихва върху сумата считано от 01.03.2021 г. до окончателното ѝ
изплащане, която сума
представлява обезщетение за причинени неимуществени
вреди в рамките на
престоя на ищеца М. *** за
периода от 20.02.2017
г. до 05.09.2017 г. включително в резултат
от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се
в липса на ДДД обработка в Затвора Пловдив при
наличие на инсекти, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния ѝ
предявен размер
от 4 000
лева, както и по отношение на останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС в същия период,
като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София, да заплати на М.В.М. с ЕГН **********,***, сумата
от 1900 лв. / хиляда и деветстотин лева/, ведно със
законна лихва върху сумата считано от 01.03.2021 г. до окончателното ѝ
изплащане, която сума
представлява обезщетение за причинени неимуществени
вреди в рамките на
престоя на ищеца М. *** за
периода от 17.12.2019
г. до 01.03.2021 г. включително, в резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, изразили се
в пренаселеност, заразеност с мухъл, липса на уединение в санитарно помещение,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния ѝ
предявен размер
от 3 000
лева, както и по отношение на останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС в същия период,
като неоснователна и
недоказана.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.М. с ЕГН ********** против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.
София искове,
както следва: за обезщетение в размер на 5000 лева за неимуществени
вреди, търпени от ищеца при престоя му в Затвора Пловдив в периода от
08.05.2015 г. до 19.08.2016 г.; за обезщетение в размер на 500 лева за
неимуществени вреди, търпени от ищеца при престоя му в Ареста Пловдив в периода
от 01.12.2017 г. до 01.03.2018 г. и за обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени
вреди, търпени от ищеца при престоя му в Ареста Пловдив в периода от 15.06.2019
г. до 15.12.2019 г., като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София да
заплати на ищеца М.В.М. с ЕГН **********,***, сумата от 10 лв. /десет лева/, съставляваща
заплатената от ищеца държавна такса
за образуване на делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София да заплати на адв.Г.Г.М.,***, със служебен адрес гр. Пловдив ул.“Йоаким
Груев“ № 43, сумата от 130,89
лв. /сто и тридесет лева и осемдесет и девет стотинки/, съставляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: