ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№322/14.05.2018
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 14.05.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№ 270
по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е частна жалба от С.Г.С. *** срещу
определение №13/03.01.2018 г.на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №243/2011 г., с
което е оставена без разглеждане молбата й с вх. №36206/21.12.2017 г.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Частната жалба е озаглавена „молба за бавност с частна
жалба“, но след оставяне на същата без движение от администриращия съд - ОС
Варна подателката е уточнила, че е подала частна жалба срещу посоченото по-горе
определение, като с молбата е поискала да бъде освободена от внасяне на
държавна такса и това й искане е уважено.
С молба вх. №36206/21.12.2017 г. жалбоподателката е
поискала от съда да насрочи открито съдебно заседание по молба за
възстановяване на на пропуснат срок вх. №7377/06.03.2015 г. С тази молба тя е
искала възстановяване на срок по частна жалба вх.№31661/10.11.2014 г. срещу
протоколно определение от 06.10.2014 г. /погрешно посочено в молбата –
06.11.2014 г./ по т.д. №243/2011 г., с което й е отказано възстановяване на
срок по частна жалба вх.№18770/14.06.2013 г. Частна жалба вх. №31661/10.11.2014
г. е върната като нередовна поради невнасяне на държавна такса – 15 лв и
разпореждането от 08.01.2015 г. на ВОС-ТО за това е влязло в сила /било е
потвърдено от АС Варна - ТО с определение от 21.05.2015 г. по в.ч.т.д.
№316/2015 г. и касационната частна жалба срещу последното е върната, като
разпореждането за връщане на същия съд е потвърдено с определение от 22.06.2017
г. на ВКС-ТК по ч.т.д. №660/2017 г./. Пропускането на срока за внасяне на
дължимата държавна такса е условие, а не пречка да се иска възстановяване на
пропуснат срок по чл.64 и сл. ГПК. Така че молба вх. №7377/06.03.2015 г. има правен
интерес.
Тя обаче е просрочена, тъй като не е подадена в
едноседмичния срок по чл.64, ал.3 – ГПК, считано от връчване на съобщението за
пропускането му, в случая – считано от 21.01.2015 г., когато жалбоподателката е
получила препис от разпореждане №230/08.01.2015 г. за връщане на частната й
жалба вх.№31661/10.11.2014 г. Освен това с молбата за възстановяване на
пропуснатия срок не са представени доказателства за внос на държавната такса по
жалбата, с оглед на която се иска възстановяването на срока съгласно чл.65,
ал.2 – ГПК, като нов срок се определя от съда само за внасяне на суми за
разноски. Просрочената молба за възстановяване на пропуснат срок е недопустима
и подлежи на връщане, ето защо обжалваното определение за оставяне без
разглеждане на молбата с вх. №36206/21.12.2017 г. е в крайна сметка правилно,
макар по други съображения, и следва да се потвърди.
Воден от изложеното и на основание чл.278 - ГПК
съставът на Варненския апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №13/03.01.2018 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №243/2011
г., с което е оставена без разглеждане молбата на С.Г.С. ***.12.2017 г.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна
жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните при
условията на чл.280, ал.1 - ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.