№ 580
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000459 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от молителя А. В. А., ЕГН **********, чрез адв. Т. срещу
решение № 260036 от 31.03.2025г., постановено по т.д. № 2166/2010г. по описа на СГС, т.о.,
VІ-7 състав, с което е отхвърлена молбата му за заличаване и отмяна занапред на
последиците, които законът свързва с обявяването на „Мултитех“ ЕООД/заличен търговец/,
ЕИК ********* и за възстановяване правата на молителя.
Въззивникът/молителят – А. В. А. счита, че обжалваното решение е порочно, неправилно,
необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и явно несправедливо.
Твърди, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на експертизата по делото за
несъстоятелност, която е във връзка с делото по несъстоятелност и няма за предмет
изследване на действията на управителя на дружеството. На следващо място твърди, че
непонятен бил доводът на първоинстанционния съд, че в резултат на кризата не били
фалирали всички производители на дограма на пазара, тъй както не са фалирали и всички
фирми. Световната икономическа криза бил един от елементите причинил спадане в
търсенето, повишаване на цените на материалите, предсрочна изискуемост от страна на
доставчиците, некоректно поведение на франчайзинговите партньори, както и огромен
отлив от клиенти на дружеството, вследствие на отразяване в медиите. Според въззивника,
всички тези обстоятелства в съвкупност са довели до неплатежоспособността на „Мултитех“
ООД, въпреки усилията на неговия управител да предотврати настъпването на негативните
1
последици, който е планирал и управлявал добре дейността на дружеството. Счита, че
причините за несъстоятелността и свръхзадължеността на представляваното от него
дружество, се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия, при която
продължаването на дейността било невъзможно. В съдебно заседание и в представената
писмена защита излага доводи, че правният интерес на молителя произтичал от
препятстването на участието му в управлението на търговски дружества и упражняването на
търговска дейност като едноличен търговец, както и пълното спиране на достъпа му до
кредитиране от търговски банки. На следващо място твърди, че цената на произведената
дограма спаднала с 20 % от предходната година, а основните доставчици поставяли условия
за предплащане на 20 % от всяка издадена фактура. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да реши спора по същество, с което да уважи подадената молба.
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против
подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд приема от фактическа страна следното:
Видно от заключението на вещото лице З. Д., изготвила първоначалното и трите
допълнителни експертизи по т.д. 2166/2010г. по описа на СГС, се установява, че към
31.12.2005г. краткотрайните активи на „Мултитех“ ООД са 457 000 лева, а краткосрочните
задължения са 1 422 000 лева; към 31.12.2006г. краткотрайните активи на „Мултитех“ ООД
са 1 122 000 лева, а краткосрочните задължения са 2 832 000 лева; към 31.12.2007г.
краткотрайните активи на „Мултитех“ ООД са 1 730 000 лева, а краткосрочните задължения
са 4 951 000 лева; към 31.12.2008г. краткотрайните активи на „Мултитех“ ООД са 2 458 000
лева, а краткосрочните задължения са 7 357 000 лева и че към 31.12.2009г. краткотрайните
активи на „Мултитех“ ООД са 1 575 000 лева, а краткосрочните задължения са 8 185 000
лева.
Видно от заключението на вещото лице Д. Г., изготвила икономическата експертиза по в.т.д.
459/2025г. по описа на САС, се установява, че през 2008г. „Мултитех“ ООД е започнало
изграждане на клонова мрежа чрез 24 магазина на принципа на франчайз. Повечето от тези
магазини били с партньори „Бютимекс“ ЕООД и „Кристъл уиндоус“ ЕООД. Според вещото
лице, „Мултитех“ ООД за 2007г. е реализирало печалба от 54 000 лева; за 2008г. дружеството
е реализирало печалба от 106 000 лева и за 2009г. дружеството е реализирало печалба от
10 000 лева. Към 31.12.2008г. активите на дружеството били в размер на 11 144 000 лева, а
пасивите в размер на 10 761 000 лева, от които задължения към финансови предприятия
5 973 000 лева и задължения към доставчици в размер на 4 091 000 лева. Към 31.12.2009г.
активите на дружеството били в размер на 13 228 000 лева, а пасивите в размер на 12 490
000 лева, от които задължения към финансови предприятия 7 134 000 лева и задължения към
доставчици в размер на 5 028 000 лева. По отношение на приходите на дружеството, вещото
лице е установило, че приходите на „Мултитех“ ООД към 31.12.2007г. са 9 625 501 лева, към
2
31.12.2008г. приходите са 16 326 066 лева, към 31.12.2009г. приходите са 9 723 822 лева и
към 31.12.2010г. приходите са 2 245 041 лева. Според вещото лице, за финансовата 2008г.
оборотите между „Мултитех“ ООД и „Бютимекс“ ЕООД били 1 174 913 лева, от които са
погасени задължения в размер на 1 074 448,67 лева. За финансовата 2009г. оборотите между
„Мултитех“ ООД и „Бютимекс“ ЕООД били 228 139 лева, от които са погасени задължения в
размер на 292 371,73 лева. Вещото лице е установило, че за финансовата 2008г. оборотите
между „Мултитех“ ООД и „Кристъл уиндоус“ ЕООД били 275 354 лева, от които са
погасени задължения в размер на 242 258,93 лева. За финансовата 2009г. оборотите между
„Мултитех“ ООД и „Кристъл уиндоус“ ЕООД са 270 476,83 лева, от които са погасени
задължения в размер на 276 573,45 лева. Според вещото лице, общият размер на
непогасените задължения на двете дружествата по франчайз към „Мултитех“ ООД е 62 832
лева.
За да отхвърли като неоснователна молбата на А. В. А., първоинстанционният съд е изложил
решаващи мотиви, че финансово-икономическите затруднения на несъстоятелното
дружество управлявано от него са настъпили далеч преди световната икономическа криза.
Показателите за ликвидност на дружеството още от 31.12.2005г са под референтните
стойности е с отрицателни коефициенти на платежоспособност, но въпреки това
реализирало приход между 580 и 16 326 хил. лева. Дружеството покривало разходите си за
дейността и било на печалба в размер между 12 - 119 хиляди лева в различните отчетни
годни. В резултат на кризата за 2010 г. и 2011 г. имало рязък спад в приходите на
дружеството, но била реализирана печалба от дейността, което е съпоставимо и дори
надхвърляло реализираното от дейността преди кризата. Приел, че макар кризата да се
отразила негативно на дейността на дружеството, не била основния фактор за неговата
несъстоятелност. Отделно от това от заключенията се установявало, че в изследваните годни
прогресивно се увеличавали краткосрочните задължения на дружеството към доставчици и
финансови институции. Нараствали несъбраните от дружественото вземания от трети лица,
негови длъжници и материалните запаси (суровина и/или готова и нереализирана
продукция). Политиката за източниците на финансиране на търговската дейността (какви и
колко кредити и за какви нужди да бъдат вземани) и тази относно кредитирането
на съконтрагенти (дали да се предоставят стоки и услуги на кредити или само след пълно
или поне покриващо разноските авансово плащане), респективно какъв да е производствения
капацитет (колко суровина да бъде държана на склад, каква продукция да бъде произведена
и в какъв обем), е част от субективната преценка на ръководството на дружеството, за която
финансовата криза нямала пряко отношение (можела да играе роля на допълнителен стимул
към вземане на едно или друго решение на управителя, но не ги определяла). Това налагало
извода, че макар кризата да предизвиква негативни последици свързани с намаляване на
оборота и реализиране на загуба за част от изследвания от икономическата експертиза
период, те са преодолени в последствие и не са нито основните, нито единствените причини
довели до неплатежоспособността на дружеството. Последното е резултат от липсата на
добър финансов анализ на дейността през годините на движението на паричните потоци,
3
оценка на риска от поемането и обслужването на финансови задължения по банкови заеми,
необоснованото кредитиране и проявената пасивност в събирането на вземанията на
дружеството от трети лица, затваряне на значителен финансов ресурс в стоки и материали за
производство, при свит обем на потреблението на произвежданите стоки. За тези действия
на дружеството пряко и единствено отговорен бил мениджърският му екип и неговият
управител. Приел за неоснователно твърдението на молителя, че „Бютимекс“ ЕООД е
станало причина за изпадането в несъстоятелност на „Мултитех“ ООД, тъй като били
присвоени средства от трети лица за поръчки, които не са възлагани на производителя. По
отношение на „Кристъл уиндоус“ ЕООД приел, че липсват данни същото да е дистрибутор
на „Мултитех“ ООД.
Въззивният съд приема от правна страна следното:
Според настоящия съдебен състав, правният интерес на молителя произтича от изрична
разпоредба на закона – чл. 747, ал. 2 вр. с ал. 1 от ТЗ. Предвидения от законодателя облекчен
ред за отпадане на последиците от несъстоятелността, във връзка с изтичането на пет
годишен срок от прекратяването на дружеството, намират приложение само в хипотезите на
чл. 148, ал. 8 и чл. 234, ал. 3 вр. с ал. 2 , т. 1 от ТЗ. Всички останали ограничения по чл. 21,
ал. 3, чл. 57, т. 4, чл. 160, ал. 2 ТЗ, чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗК и чл. 80, ал. 1, т 4 от КЗ, свързани с
управлението на дружество в несъстоятелност не отпадат ex lege. Следователно
съотношението между разпоредбите предвиждащи отпадането на ограниченията на
несъстоятелния длъжника се отнасят като специален към общ ред, като първия намира
приложение само и единствено в изрично уредените от закона хипотези.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд
неправилно се е позовал на експертиза по делото за несъстоятелност, която е във връзка с
делото по несъстоятелност и няма за предмет изследване на действията на управителя на
дружеството.
С оглед охранителния характер на това производство, съдът съгласно чл. 533 ГПК е длъжен
служебно да провери дали са налице условията за възстановяване на правата на молителя,
като може по своя инициатива да събира доказателства и да вземе предвид факти,
непосочени от молителя. Съгласно разпоредбата на чл. 750, ал. 1 от ТЗ, молбата за
възстановяване в права се подава до съда по несъстоятелността. Следователно всички
доказателствени средства събрани в производството по несъстоятелност на длъжника,
включително и заключението на вещото лице имат значение за разрешаване на правния спор
по молбата на длъжника по реда на глава петдесет и първа.
Нормата на чл. 748 от ТЗ урежда две хипотези, в които може да бъде постановено
възстановяване в права – по ал. 1, когато несъстоятелният търговец е изплатил напълно
приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по
тях, или по ал. 2, когато без да е изплатил напълно всички задължения, е изплатил някои от
тях и изпадането в несъстоятелност се дължи на неблагоприятно изменили се стопански
условия.
4
Видно от служебно извършена справка в търговския регистър се установява, че е обявена
частична сметка за разпределение, която е одобрена от съда по несъстоятелността. Следва да
се приеме, че „Мултитех“ ООД е погасил част от приетите в производството по
несъстоятелност вземания, поради което е доказана първата предпоставка на чл. 748, ал. 2
ТЗ за възстановяване в права на молителя. По делото няма доказателства за наличието на
втората предпоставка по чл. 748, ал. 2 ТЗ, а именно – че изпадането в несъстоятелност се
дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия в резултат на световната
икономическа криза.
С Решение № 977/31.01.2008 г. по т. д. № 579/2007 г. на ІІ т. о на ВКС е прието, че
неблагоприятно изменилата се стопанско-икономическа ситуация в страната, не се явява
самостоятелно установена от закона предпоставка, обуславяща сама по себе си
възстановяване на правата на длъжника в хипотезата на чл. 748, ал. 2 ТЗ, а е необходимо
същата да е обусловила настъпилата несъстоятелност, като в тежест на молителя е да
установи в процеса при условията на пълно и главно доказване изискуемата от закона
причинна връзка, която оправдава и невъзможността търговецът, дори и да е добросъвестен,
да продължи търговската си дейност.
Проверката на събраните от съда по несъстоятелността доказателства, във фазата,
предхождаща откриването на производството по несъстоятелност, не показва, че търговецът
е влошил финансовото си положение изключително поради настъпилата световната
финансова и икономическа криза. По делото е установено, че към 31.12.2008г. „Мултитех“
ООД има задължения към финансови предприятия в размер на 5 973 000 лева и задължения
към доставчици в размер на 4 091 000 лева. Към 31.12.2009г. задълженията към финансови
предприятия нарастват на 7 134 000 лева, а задълженията към доставчиците вече са в размер
на 5 028 000 лева. Общоизвестен факт е, че последиците на световната икономическа криза
намират своето проявление в Европа, а в последствие и в България след началото на 2009г.
Това означава, че причините за свръхзадължеността са натрупани финансови задължения
към доставчици и кредитни институции, в огромни размери и за предходни периоди, поради
което настъпването на световната икономическа криза може евентуално да е повлияло, но не
е единствената причина за влошеното финансово състояние на несъстоятелното дружество.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че поради некоректното поведение на
франчайзинговите партньори е последвал огромен отлив от клиенти на „Мултитех“ ООД, и
дружеството е изпаднало в несъстоятелност. Напротив, точно обратния извод следва от
заключението на вещото лице Г., че „Бютимекс“ ЕООД и „Кристъл уиндоус“ ЕООД са
погасили почти всички задължения по сключените договори, а общият размер на
непогасените задължения на двете дружествата към „Мултитех“ ООД е 62 832 лева. Повече
от ясно е, че сумата от 62 832 лева е незначителна спрямо общия размер на задълженията на
несъстоятелния длъжник от 11 860 000 лева към 31.12.2010г. Освен това, размерът на
приходите чрез тези двама партньори е около 1 300 000 лева през 2008г., който е
несъпоставимо малък с общия размер на реализираните приходи от „Мултитех“ ООД в
размер на 16 326 066 лева за тази година, и 500 000 лева през 2009г. при реализирани
5
приходи от 9 723 822 лева за същия период.
По същите съображения е неоснователно твърдението на въззивника, че поведението на
„Бютимекс“ ЕООД и „Кристъл уиндоус“ ЕООД е довело да затварянето на 24 магазина в
страната и нямало как да се реализира готовата продукция. Още повече, че намаляването на
поръчките за изработката на дограма, логично следва да доведе и до намаляване на
разходите за закупуване на материали и на разходите за труд за нейната изработка.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че причината за несъстоятелността е
поведението на управителя на „Бютимекс“ ЕООД, който е осъден с влязла в сила присъда за
измама, чрез недоставена продукция по 84 договори с трети лица. Тези поръчки не са били
възлагани на „Мултитех“ ООД и по тях няма дължими суми. Принципно е възможно
несъстоятелния длъжник да е претърпял репутационни щети, но както вече беше посочено
не и във степен на основна причина за изпадане в несъстоятелност. Още повече, че изборът
на партньори и тяхната замяна, процесът на организация и дистрибуция, отварянето и
затварянето на магазини, оптимизацията на разходите и приходите от дейността,
представляват управленски решения, които са в компетентността на управителя на
„Мултитех“ ООД.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че цената на произведената дограма спаднала с
20 % от предходната година, а основните доставчици поставяли условия за предплащане на
20 % от всяка издадена фактура. Това са твърдения за изгодни факти, които са предоставени
на вещото лице в писмени обяснения от счетоводството на заличеното дружеството на
молителя и нямат никаква доказателствена стойност. Освен това, не е възможно през 2007г.
да се планира и организира дейността през 2008г. и 2009г., което означава дружеството да е
предвидило световната икономическа криза и нейните последици. Още повече, че за периода
2008 г. и 2009 г. има увеличение на приходите на „Мултитех“ ООД спрямо 2007г., а не спад,
който настъпва през 2010г. и няма нищо общо с планираните предходни период от 2007г. до
2009г. Следователно, молителят не е доказал всички кумулативно дадени елементи от
фактическия състав на чл. 748, ал. 2 от ТЗ, поради което молбата от А. В. А. е
неоснователна и правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което
следва да се потвърди от въззивния съд с препращане в останалата част към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036 от 31.03.2025г., постановено по т.д. № 2166/2010г. по
описа на СГС, т.о., VІ-7 състав, с което е отхвърлена молбата от А. В. А., ЕГН **********,
за заличаване и отмяна занапред на последиците, които законът свързва с обявяването на
6
„Мултитех“ ЕООД/заличен търговец/, ЕИК ********* и за възстановяване правата на
молителя.
Препис от решението да се изпрати на Търговския регистър за вписване.
Решението подлежи на касационно обжалване от молителя пред ВКС, в 14-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7