№ 603
гр. Плевен, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430201247 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление – *** представлявано от ***, с ЕГН:
********** чрез процесуален представител адв. П. Й. от АК – гр. Плевен
против Наказателно постановление № 35-0000448 от 17.05.202, издадено от
*** РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, с което на основание чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три
хиляди) лева за нарушение по чл. 7б, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. Й. от
АК – гр. Плевен, който поддържа жалбата и моли съда, да отмени изцяло
1
издаденото наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Подробни съображения адв. Й. излага в писмено становище приложено
по делото.
Административно-наказващият орган ***а на РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Плевен, редовно и своевременно призован, не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „***“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е
наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект с надлежна процесуална
легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 16.06.2022 г., , а жалбата е подадена на 30.06.202 г. в РС – гр. Плевен, а не
чрез административно-наказващия орган (АНО), поради което срокът е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 321680 от 28.04.2022 г.,
съставен от актосъставителя И. Ц. М..
В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и
показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител не се установи,
че жалбоподателят е извършил умишлено нарушението описано в АУАН,
а именно:
На 28.04.2022 г. в ***, в РД „Автомобилна Администрация“ - гр.Плевен,
при извършена комплексна проверка на фирма „***“ ЕООД - гр.Плевен,
притежаваща лиценз на Общността №*** за извършване на международен
превоз на товари е констатирано, че:
2
Фирмата е допуснала извършване на обществен международен превоз на
товари от Австрия до България с водач-***, с ЕГН:********** с товарен
автомобил „***“, с рег., № *** на 21.04.2022 г., видно от копие на ЧМР без
номер от 21.04.2022г., който не отговаря на изискванията за психологическа
годност.
Водачът няма валидно удостоверение за психологическа годност към
датата на извършване на превоза и към датата на извършване на проверката.
- нарушение на чл. 7б, ал. 2, предл. 3 от ЗАП.
От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И. Ц. М. и
М. М. Х. се установява, че същите са участвали в извършването на възложена
им проверка на дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД – гр. Плевен.
В хода на проверката двамата инспектори установили, че на 21.04.2022 г.
жалбоподателят е допуснал да бъде извършен превоз от водача *** с маршрут
на движение Австрия до България.
За последния била направена справка в електронната система на
Изпълнителна агенция „АА“, при която се установило, че водачът *** няма
валидно удостоверение за психологическа годност към датата на извършване
на превоза и към датата на извършване на проверката.
При тези факти на 28.04.2022 г., инспектор И. Ц. М. при РД
„Автомобилна Администрация“ – гр. Плевен, съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 321680 от 28.04.2022 г. против
жалбоподателя „***“ ЕООД – гр. Плевен, в присъствието на негов
представител и на свидетеля М. М. Х..
Препис от акта бил връчен срещу разписка на представителя на
жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
3
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка.
В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП
от материално и териториално компетентен орган.
Въпреки това съдът приема, че при издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които
не могат да се санират в настоящото производство и влекат
незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Съдът намира, че наказателното постановление не отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП, предвиждащ, че
„лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата“.
В случая наказващият орган е приел, че от фактическа страна на
посочените в НП време и място дружеството жалбоподател е започнал
извършването на обществен международен превоз с товарен автомобил „***,
с рег. № *** с водач ***, който към датата 21.04.202 г. не е отговарял на
изискването за психологическа годност, видно от справка в база данни
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр.София.
Водачът няма валидно удостоверение за психологическа годност към
датата на извършване на превоза и към датата на извършване на проверката.
При така направеното описание на нарушението съдът приема, че е
допуснато нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя,
като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени
изискванията относно задължителното съдържание на тези актове,
4
регламентирани съответно в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, указващи
на актосъставителя и на административно-наказващият орган да направят
описание на нарушението.
В тази връзка следва да се посочи, че отбелязването, че водачът „не
отговаря на изискването за психологическа годност“ не представлява
твърдение на актосъставителя за конкретен факт, нито посочва какви факти
от обективната действителност наказващият орган е приел за установени.
Нито в АУАН, нито в НП обаче е въведено твърдение за този факт – за
липсата на издадено удостоверение за психологическа годност валидно към
датата на превоза за собствена сметка, а жалбоподателят е поставен
изначално в положение да се защитава срещу правната квалификация, че
водачът не е отговарял на изискването за психологическа годност, без въобще
да е посочено кое е това изискване, къде е регламентирано то и поради каква
причина е прието, че водачът не е отговарял на него.
Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в
регистър за психологическите изследвания на водачите
не санира констатираните пороци, тъй като не е уточнено, какъв е бил
резултатът от тази справка, нито какво точно обстоятелство е било
проверявано при справката.
Посочването на конкретните факти, установени при проверката и от
които е направен изводът за извършеното съставомерно административно
нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на описание на
нарушението.
Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и по
фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде
уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на
какво административно нарушение се подвеждат тези факти.
Правните норми, описващи състава на конкретно нарушение, си служат с
общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се
действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в
хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати.
Задължение на актосъставителя и на наказващия орган е да запълнят тези
общи понятия с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време,
5
място и начин на извършване.
В конкретния случай съдът приема, че това изискване не е изпълнено при
описанието на процесното деяние, тъй като не е посочено въз основа на какви
факти е прието, че водачът не е отговарял на изискването за психологическа
годност.
Констатираното нарушение е съществено, тъй като то е ограничило
изначално правото на защита на жалбоподателя, като го е лишило от
възможността да разбере какво точно се твърди да е извършил или в случая
какво изискване е пропуснал да изпълни.
Отделно от това, той не би могъл и да спори по квалификацията дали
действително водачът е отговарял на изискванията за психологическа
годност, тъй като не е посочено кое точно изискване не е бил изпълнил, за да
може да възразява дали действително е налице неизпълнение на това
конкретно изискване.
Допълнителен порок – пряка последица от допуснатото нарушение, е, че
по този начин АУАН и НП не са изпълнили и функцията си да очертаят кръга
на подлежащите на доказване факти в производството.
В случая съдът изначално е поставен в положение, при което е неясно
какви факти са включени в предмета на доказване по делото, за да може въз
основа на тях да се направи преценка дали водачът е отговарял на
изискванията за психологическа годност.
В тази връзка трябва да се посочи, че самите изисквания за
психологическа годност на водачите са регламентирани в глава втора на
Наредбата № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
(загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.), издадена от Министерството на транспорта
(обн. ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г., изм.).
Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от цитираната наредба изискванията за
психологическа годност се отнасят до познавателната, психомоторната и
личностната сфера на психиката, като те включват качествени и количествени
6
критерии за годност.
В чл. 3, ал. 2 ÷ ал. 4 от Наредбата са изброени и конкретните изисквания,
като видно е, че се касае за значителен на брой изисквания. Това мотивира и
съда да приеме, че нарушението при описанието е съществено, тъй като ако
беше предвидено само едно изискване за психологическата годност, би могло
да се приеме, че жалбоподателят е наясно какво изискване се твърди да не е
изпълнил, както и че и съдът може да прецени какви факти подлежат на
доказване.
Следва да се обърне внимание и за това, че наличието или липсата на
издадено удостоверение за психологическа годност съгласно глава шеста от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. само по себе си не представлява изискване за
психологическа годност, а съставлява удостоверителен документ, имащ
единствено доказателствена функция.
Психологическата годност се установява с психологическо изследване,
което завършва със заключение за психологическа годност и при
положително заключение на изследваното лице се издава удостоверение за
психологическа годност.
Видно от така регламентирана процедура е, че издаването на посоченото
удостоверение е дейност, последваща на психологическото изследване, а
именно при него съгласно чл. 6 от Наредбата се преценява дали лицето
отговаря на изискванията за психологическа годност.
Поради описаните по-горе съществени процесуални нарушения при
издаването на обжалваното наказателно постановление обаче, то се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а искането,
формулирано с жалбата, за неговата отмяна е основателно и трябва да бъде
уважено.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. П. Й. от АК – гр. Плевен.
Видно от представеното пълномощно на адвокат П. Й. е че не е било
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, така както е
посочено в депозираните до съда писмени бележки. Видно от последните е,
7
че липсва доказателства за заплащане на сумата от 500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000448 от 17.05.202,
издадено от *** РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, с което на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП)
на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – ***
представлявано от ***, с ЕГН: ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 7б, ал. 2,
предл. 3 от ЗАвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. П. Й. за присъждане на
адвокатско възнаграждение, тъй като такова не е направено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8