Присъда по дело №881/2023 на Районен съд - Перник

Мотиви към присъда № 47 от 08.11.2023г. по НОХД №
20231720200881 по описа за 2023г. на Районен съд Перник:
С обвинителен акт на Районна прокуратура Перник на М. Р. А. е
повдигнато обвинение престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за това, че в
периода от месец ноември 2022г. до месец март 2023г., включително, в гр.
Перник, след като е осъден с Решение № 747/09.07.2018г. по гр.д. № ****г. по
описа на Районен съд Перник, влязло в законна сила на 09.07.2018г., да
издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря В. М. А., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител М. М. С., ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 5 (пет) месечни вноски.
Съдебното производство е разгледано по общия ред.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура
Перник поддържа повдигнатото обвинение. Предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен, като му бъде наложено наказание „пробация”,
включваща двете пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т. 2 с
продължителност от по десет месеца. Счита, че това наказание е подходящо,
тъй като съответства на обществената му опасност и би изпълнило целите по
чл. 36 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият дава обяснения по
предявеното му обвинение, по което се признава за виновен. Като причина за
поведението си изтъква, че е имал финансови затруднения, като до
приключване на съдебното следствие е изпълнил изцяло задължението си за
инкриминирания период.
По делото е конституиран в качеството си на частен обвинител
малолетния пострадал В. М. А., ЕГН **********, действащ чрез неговата
майка и законен представител М. М. С.. Представлява се и от повереник - адв.
Д.М. от КАК. Последният моли съдът да съобрази, че спрямо подсъдимият е
била прилагана привилегированата разпоредба на чл. 183, ал.3 от НК, както и
че след инкриминирания период, деецът не плаща дължимата издръжка,
поради което предлага М. А. да бъде осъден на наказание „лишаване от
свобода”, което да изтърпи ефективно.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК, прие за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М. Р. А. е роден на ***г. в гр. Кюстендил. Живее в с.
Н., общ. Кюстендил. Има средно образование. Работил е като началник склад
при „Бокс Нау” ООД, гр. С., което трудово правоотношение е било
прекратено преди приключване на съдебното производство по настоящото
наказателно дело. Подсъдимият е осъждан за извършени престъпления по чл.
201 от НК, чл.310, ал.1, вр. чл. 309, ал.1 от НК и чл. 310, ал.1, вр. чл. 309,
1

ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като измежду наложените за тях наказания с
определение по НЧД № 16686/2019г. по описа на Софийски районен съд,
влязло в сила на 11.12.2019г. му е наложено едно общо най-тежко наказание,
а именно лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което
е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.
Подсъдимият М. Р. А. и св. М. М. С. са бивши съпрузи, като по време
на брака се родила дъщеря им В. М. А. (родена на ***г.). С Решение №
747/09.07.2018г. по гр.д. № ****г. по описа на Районен съд Перник, влязло в
законна сила на 09.07.2018г. гражданският брак между подсъдимия и св. С.
бил прекратен, като родителските права върху детето били предоставени на
майката, а А. следвало да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лева
на своя низходящ, която била платима в гр. Перник.
Поради неизпълнение на задължението да заплаща дължимата
издръжка в по-ранен (от м.юни 2021г. до м. август 2022г.) спрямо процесния
период, спрямо подсъдимия има издадено постановление от 19.10.2022г. за
отказ за образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка рег.
№ 2369/2022г. по описа на Районна прокуратура Перник, като е приложена
разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК.
След постановяване на горепосочения акт, подсъдимият не изпълнил
задължението си да изплати дължимата издръжка за м. ноември 2022г., м.
декември 2022г., м. януари 2023г., м. февруари 2023г. и м. март 2023г., т.е.
повече от две месечни вноски, а именно 5 такива в общ размер на 1250 лв.
След образуване на досъдебното производство по което е изготвен
настоящия обвинителен акт срещу М. А., на св. М. С. били преведени
парични суми за издръжка на малолетното дете, което станало по банковата й
сметка чрез три парични преводи (в края на м. март 2023г., средата на м.
април 2023г. и средата на м. юни 2023г.) на обща стойност от 1250 лв, която
покрива изцяло дължимия размер за инкриминирания период от м. ноември
2022г. до м. март 2023г. вкл.
По доказателствата:
Задължението на подсъдимия за издръжка на своята низходяща В. М.
А. по несъмнен е категоричен начин се доказва от приетия като писмено
доказателство препис на Решение № 747/09.07.2018г. по гр.д. № ****г. по
описа на Районен съд Перник, влязло в законна сила на 09.07.2018г., с което е
бил определен ежемесечния размер от 250 лева на дължимата от М. А.
издръжка за своята дъщеря.
Съдът прие като безспорно доказано, предвид обясненията на
подсъдимия и показанията на св. М. М. С., че през инкриминирания период
деецът не е извършил никакви плащания във връзка с дължимата от него
издръжка, въпреки естеството на това му задължение, което цели
задоволяване на ежедневни нужди на детето.
Не се установиха обстоятелства, които да освобождават подсъдимия от
2

заплащане на издръжка, нито тежки и непреодолими здравословни проблеми,
които да водят до невъзможност дееца да полага труд.
Предвид изложеното съдебният състав намира за доказано авторството
на деянието, времето и мястото на неговото извършване.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. М. М. С., че подсъдимият е
изплатил напълно дължимата издръжка за инкриминирания период, предвид
направените по банковата й сметка три парични преводи в края на м. март
2023г., средата на м. април 2023г. и средата на м. юни 2023г., чийто общ
размер от 1250 лв покрива изцяло общата дължима стойност за
инкриминирания период, тъй като ги намира за подробни, логични и
последователни, още повече, че в обясненията си подсъдимият като цяло ги
потвърждава.
Не е спорно, с оглед приетите като писмени доказателства в хода на
съдебното следствие справка за съдимост на подсъдимия М. А., че той е бил
осъждан към момента на реализиране на престъплението, за което е предаден
на съд по настоящето дело, като с определение по НЧД № 16686/2019г. по
описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 11.12.2019г. му е наложено
едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от
девет месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66,
ал.1 от НК за срок от три години, както и че спрямо лицето е била прилагана
привилегированата разпоредба на чл. 183, ал.3 от НП, предвид кредитираното
по делото постановление от 19.10.2022г. за отказ за образуване на досъдебно
производство по прокурорска преписка рег. № 2369/2022г. по описа на
Районна прокуратура Перник.
Съобразно ангажирания доказателствен материал съдът намира, че
извършването на описаното в обвинителния акт на Районна прокуратура
Перник престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и авторството на подсъдимия са
безспорно доказани.
От правна страна:
Съдът намира, че подсъдимият М. Р. А. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 183, ал.1 от
НК, за това, че в периода от месец ноември 2022г. до месец март 2023г.,
включително, в гр. Перник, след като е осъден с Решение № 747/09.07.2018г.
по гр.д. № ****г. по описа на Районен съд Перник, влязло в законна сила на
09.07.2018г., да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря В. М. А.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. М. С., ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 5 (пет) месечни вноски.
От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие –
подсъдимият не е изпълнявал задължението си да издържа малолетно си дете,
тъй като за инкриминирания период не е плащал дължимата месечна вноска,
за която е била осъден.
3

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер, предвиждал е общественоопасни последици и е искала
настъпването им. Този извод се налага, с оглед обективните му действия, тъй
като А. е съзнавал характера на задължението си, защото е бил наясно със
съдържанието на Решение № 747/09.07.2018г. по гр.д. № ****г. по описа на
Районен съд Перник, но въпреки това не е осъществил дължимото според
закона поведение, като неизпълнението надвишава две месечни вноски и
обхваща инкриминирания по делото период.
Подсъдимият е физически и психически здрав, в трудоспособна
възраст, поради което е бил в обективна възможност да осигури средства за
изплащане на определената със съдебно решение издръжка за своята
малолетна дъщеря. Според трайната практика на ВКС липсата на постоянни
доходи и фактическата невъзможност на дееца да изпълнява задълженията си
по плащане на ежемесечна издръжка на неговите низходящи не е индиция за
липсата на умисъл за осъществяване на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК,
тъй като деецът знае за ежемесечните си задължения и именно от неговата
воля зависи дали ще изпълни тези си задължения или не.
Безспорно е, че през 2022г. подсъдимият вече се е възползвал от
привилегията на чл. 183, ал.3 от НК по прокурорска преписка рег. №
2369/2022г. по описа на Районна прокуратура Перник, поради което въпреки
заплащането на цялата дължима сума за инкриминирания период по
настоящото наказателно производство, не може повторно да се възползва от
този институт, предвид въведената забрана с изр. 2-ро на посочената
разпоредба.
Съдът счита, че изпълнението изцяло на задължението от А. преди
постановяване на настоящата първоинстанционна присъда не може да
изключи обществената опасност на извършеното, тъй като се касае за
инкриминиран период, който е реализиран непосредствено след този за който
е била приложена разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК, поради което и в
конкретния случай приложението на чл. 9, ал.2 от НК би било
незаконосъобразно. Още повече, че е налице и завишената обществена
опасност на самия подсъдим, предвид съдебното му минало и реализирането
на процесната деятелност в определения на основание чл. 66, ал.1 от НК
изпитателен срок с определение по НЧД № 16686/2019г. по описа на
Софийски районен съд, влязло в сила на 11.12.2019г.
Причина за извършване на деянието е заниженото правно съзнание на
подсъдими.
По вида и размера на наказанието:
С оглед изложените по-горе правни изводи съдът призна подсъдимия
М. Р. А. за виновен за извършеното престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Съдебният състав прецени, че степента на обществена опасност на
процесното деяние е относително занижена, предвид обстоятелствата, при
4

които е извършено престъплението, тъй като се касае за неголям брой
неплатени месечни вноски – 5 на брой, респективно непродължителен период
от време през който подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка, като
общият размер от 1250 лв изцяло е изплатен до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд.
От друга страна, оцени степента на обществена опасност на дееца като
относително завишена предвид осъждането му по НЧД № 16686/2019г. по
описа на Софийски районен съд и и прилагането на хипотезата на чл. 183,
ал.3 от НК за минал период.
Преценявайки визираните в разпоредбата на чл.54 от НК
предпоставки, настоящият състав намери, че при предвидените от
законодателя алтернативни наказания „лишаване от свобода” и „пробация”,
по-подходящо по вид е второто, поради което и такова следва да се определи
на подсъдимия. Изплащането изцяло на цялата дължима издръжка за
инкриминирания период до постановяване на присъдата от тази първа
инстанция, съдът прие като смекчаващо отговорността обстоятелство, което
следва да бъде отчетено с нужната тежест в полза на подсъдимия при
индивидуализиране на наказателната му отговорност.
Съдебният състав счита, че на настоящия етап поправително-
превъзпитателната цел на наказанието по отношение на подсъдимия може да
се постигне и с наказанието „пробация”, без дееца да бъде изолиран от
обществото, каквато последица би имало наказание „лишаване от свобода”,
което следва да бъде изтърпяно ефективно, предвид съдебното минало на
подсъдимия, както и привеждането за изтърпяване на основание чл. 68, ал.1
от НК на условното наказание за срок от девет месеца „лишаване от свобода”,
определено по НЧД № 16686/2019г. по описа на Софийски районен съд,
поради извършване на настоящото деяние през изпитателния срок на
условното му осъждане. Наказанието „пробация” по смисъла на чл. 57, ал.1 от
НК е по-подходящо в случая и с оглед възможността подсъдимият да го
изтърпява, като едновременно с това реализира доходи от трудова дейност, за
да заплаща редовно дължимата ежемесечна издръжка.
Същевременно не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или такова с изключителен характер, при наличието на които и
най-лекото предвидено наказание е несъразмерно тежко, поради което и не е
налице хипотезата на чл. 55, ал.1, т.2, б.„в” от НК
Изложеното мотивира съдът, с оглед постигане целите на наказанието
по чл. 36 от НК и във вр. с чл. 57, ал.1 от НК да наложи по-лекото от
предвидените алтернативни наказания в чл. 183, ал.1 от НК, а именно
„пробация” с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ
адрес” с продължителност от десет месеца, с периодичност на изпълнение два
пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”
с продължителност от десет месеца.
Предвид горните съображения, съдът не споделя позицията на
5

повереника на частния обвинител за определяне и налагане на подсъдимия на
наказание „лишаване от свобода”, което предвид съдебното минало на дееца
следва да бъде постановено да се изтърпи ефективно.
В този ред на съждения настоящият състав акцентира и на
обстоятелството, че с криминализирането на деянието свързано с
неизпълнение на задължението за плащане на издръжка в размер на две или
повече месечни вноски, законодателят цели да се мотивира длъжника да
плаща издръжката под страх от наказателна отговорност, поради което и при
изолирането на подсъдимия в пенитенциарно заведение ще бъдат
дискредитирани и интересите на детето, на което дължи издръжка, тъй като
същият ще бъде възпрепятстван да изплаща, и то по обективна причини. За да
не се компроментира поправително-превъзпитателния ефект на наказанието,
съдът намира, че именно наложеното наказание „пробация” ще постави на
проверка волята на подсъдимия за в бъдеще да се въздържа от престъпно
поведение и ще коригира неговите прояви към спазване на закона.
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати на
основание чл. 189, ал.3 от НПК сторените от частния обвинител В. М. А.,
действаща чрез законния й представител М. М. С. разноски в размер на 600
лв, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Последното се
доказва от приложения на л.25 в наказателното дело договор за правна
защита и съдействие от 30.05.2023г.
Мотивиран от горното и в същият смисъл, съдът постанови
диспозитива на присъдата си.

6

Номер на акта:	47
Дата:	8 ноември 2023 г. (в сила от 24 ноември 2023 г.)
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20231720200881
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 май 2023 г.

Присъда по дело №881/2023 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите