Решение по дело №252/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „ЛАЧОВ и СИН“ЕООД-[населено място], общ.Берковица, против решение №124/27.03.2024г. , постановено по АНД №1498/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 05-2300155/23.10.2023г. на Директора на Дирекция „ИТ”-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5 във вр. с чл.414,ал.3 от КТ за извършено административно нарушение по чл.63,ал.2 във вр. с ал.1 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че не е осъществено посоченото нарушение , тъй като не е бил налице сключен трудов договор към момента на проверката. Излагат се съображения за недостоверност на датата на представения от наказаното лице трудов договор. Сочи се и че актът е съставен след като нарушението вече е било отстранено, както и че липсват доказателства , че проверката е извършена на описаните в акта и наказателното постановление дата , място и обстоятелства. Сочи се и че не се съдържат доказателства относно компетентността на актосъставителя. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Наказанието е наложено за нарушение на чл.63,ал.2 във вр. ал.1 от КТ на основание чл.414,ал.3 от КТ .

Установява се , че на 16.08.2023г. около 10,30ч е извършена проверка от инспектори на дирекция „ИТ”-Видин на обект на касатора относно спазване на трудовото законодателство, при която проверяващите заварили на обекта да работят строителни работници, сред които М. М. , който, заедно с други работници, полагал плочки. В този смисъл са категорично показанията на свидетелите, разпитани пред въззивната инстанция-както на свид.М. , така и на свид.Ц.. При последвала проверка на документи на 22.08.2023г. от работодателя е представен трудов договор с лицето М., сключен на 15.08.2023г., и справка за приети и отхвърлени уведомления от 17.08.2023г. Прието е от контролните органи при така установените обстоятелства и представени от работодателя документи, че лицето М. е допуснато до работа като наето лице на обекта на контрол без да му е предоставено преди постъпване на работа копие от уведомлението по чл.62,ал.5 от КТ.

Видно от съдържащите с в административната преписка писмени доказателства между касатора и лицето М. е сключен трудов договор от 15.08.2023г., според който лицето е постъпило на работа на 16.08.2023г., когато е и установено на работното си място. Видно от приетата като доказателство по делото справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 КТ, за работника М. е вписано и прието уведомление по чл.62,ал.5 КТ на 17.08.2023г.

За нарушение на чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ на работодателя е съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя на 20.09.2023г. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв на основание чл.414,ал.3 КТ.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно.

Наказателното постановление е законосъобразно като постановено в съответствие с изискването за форма на същото, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.63,ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно чл.63,ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

Видно от установената по делото фактическа обстановка от касатора е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, тъй като на 16.08.2023г. е допуснал до работа лицето М. М., едва след което е заверил уведомлението по чл.62,ал.5 от КТ в териториалната дирекция на НАП. Разпоредбата на чл.63,ал.2 от КТ е императивна. За нарушението и е предвидена административно-наказателна отговорност по чл.414,ал.3 от КТ –имуществена санкция в размер от 1500 лв до 15000 лв. С разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно както по чл.415в,ал.1 от КТ , така и по чл.28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната разпоредба на чл.415в от КТ./ В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г./

Неоснователно е направеното възражение, че не е осъществено това нарушение, тъй като не е бил налице сключен трудов договор. Такъв е представен пред контролните органи и е приобщен и в настоящето производство именно от работодателя за установяване на обстоятелството, че такъв е сключен на 15.08.2023г. Обстойните съображения за липса на достоверна дата на представения от самия работодател сключен трудов договор, което административно-наказващият орган е следвало да установи, не могат да бъдат взети предвид. В случая работодателят не би могъл да се позове на разпоредбата на чл.181,ал.1 от ГПК , тъй като не е трето лице, а страна по договора, представен от самата нея за установяване на посочените в договора обстоятелства. Не е трето лице по смисъла на посочената разпоредба и контролният орган, тъй като договорът не създава за него пряко права или задължения, които да го обвързват.

Предвид горното административно-наказващият орган, като правилно е посочил и въззивния съд, правилно е квалифицирал нарушението съобразно събраните, вкл. и представените от наказаното лице, доказателства.

Актът и наказателното постановление са съставени от компетентни органи съобразно чл.416 от КТ във вр. с чл.21 и чл.16,ал.4,т.2 от Устройствения правилник Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Същите съдържат необходимото съдържание съобразно чл.57,ал.1 от ЗАНН и чл. 42 от ЗАНН, събрани са достатъчно доказателства в подкрепа на административното обвинение, като доводите в обратната насока, развити от касатора, са неоснователни. Посочени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението, обективните признаци на нарушението, времето и мястото на извършването му. Актът е съставен в съответствие с разпоредбите на чл.40,ал.1 от ЗАНН като е съставен в присъствието на двама свидетели , единият от които е подписал акта като свидетел на установяване на нарушението. Предвид горното съдът намира за неоснователни наведените доводи от наказаното лице за допуснати съществени процесуални нарушение при издаването на акта и наказателното постановление. В административнонаказателното производство са изяснени обективните признаци на нарушението , времето и мястото на извършването му , обстоятелствата , при които е извършено, дадена е възможност на наказаното лице да участва в провеждането на административно-наказателното производство , установено е и е изяснено вмененото нарушение, събрани са доказателства , установяващи нарушението, съставен е и констативен протокол, дадени са задължителни предписания. Развитите доводи в обратната насока са формални и не съответстват на административно-наказателната преписка. Събраните гласни доказателства в достатъчна степен установяват извършеното нарушение, поради което е неоснователно и оплакването за необходимост от разпит и на другия посочен в акта свидетел.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Направените от въззивния съд правни изводи за законосъобразност на НП са правилни, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Липсват пороци на решението, основание за неговата отмяна.

При този изход на производството основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Видин сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в минималния размер съобразно наредбата.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 124/27.03.2024г. , постановено по АНД №1498/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 05-2300155/23.10.2023г. на Директора на Дирекция „ИТ”-Видин.

ОСЪЖДА“ЛАЧОВ И СИН“ЕООД-[населено място], общ.Берковица, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-Видин, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.