Р Е
Ш Е Н
И Е № 358
гр. Бургас,19.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Т С. като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 349 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявената искова молба от ,,Юробанк България“АД, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителните директори Д Ш и П Д, чрез пълномощник адвокатско дружество „Манчев
и Рътков, чрез адвокат Делян Манчев от САК, със съдебен адрес гр.София, ул.
„Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис 9 против М.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и
Г.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъдат осъдени
ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 56 213,35 швейцарски
франка, представляваща част от цялата дължима главница в общ размер на
73 044,92 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда, както и сумата от 600,00 лева,
представляваща разноски, произтичащи от сключен между
страните договор за кредит за покупка на недвижим имот от *** г. и допълнителни споразумения към него.
Претендира се и заплащане на направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди в исковата молба, че между него в качеството му на
кредитодател и ответниците в качеството им на кредитополучатели бил сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***.,
по силата на който Банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на
44 200евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Банката в
деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски
франкове на 13 700евро – за покупка на недвижим имот; равностойността в
швейцарски франкове на 30 500евро – за други разплащания, а кредитополучателите
се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете
и при условията на договора. По силата на чл. 1, ал. 4 от договора за връщане
на кредита и за другите задължения, лицата, подписали същия като
кредитополучатели отговаряли солидарно. За усвоения кредит се дължала годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс договорна лихвена надбавка от един пункт. Към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер
на 5%. Дължимите лихви се начислявали от датата на първото усвояване на суми по
кредита.
При просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите
дължали лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за
съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10
пункта. Кредитополучателите следвало да заплатят следните такси: такса за
управление в размер на 1,5% върху размера на разрешения кредит еднократно,
платима при усвояване на кредита; комисионна за управление на кредита, платима
ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска, в размер на
0,03% върху размера на непогасената главница към същата дата; административна
такса за обработване на документи в размер на 50,00лв.- еднократно платима при
подаване на молба за кредит. Крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви бил 420 месеца, считано от датата на усвояване на сумата-
02.09.2008г. Кредитът се погасявал на месечни вноски, включващи главница и
лихва, а плащането се извършвало във валутата, в която бил разрешен- швейцарски
франкове. Съгласно чл. 14 от договора, кредитополучателите се задължавали да
направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот.
Застраховката следвало да бъде подновявана от кредитополучателите всяка година
до окончателното издължаване на кредита. С подписване на договора
кредитополучателите давали неотменимото си и безусловно съгласие, като
упълномощавали банката да приема и заплаща от тяхно име необходимата премия за
сключване, както и ежегодното подновяване на застрахователната полица, като
събира необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателите.
Страните се съгласявали, в случай че към датата на плащането на съответната
застрахователна премия по сметките на кредитополучателите не била осигурена
необходимата сума за плащането и, Банката да може да преведе дължимата сума за
плащане на съответната застрахователна премия, като със същата сума увеличи
задължението на кредитополучателите по договора за кредит. Съгласно чл. 18, ал.
1 от договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение от страна на кредитополучателите, на което и да е задължение по
договора, банката имала право да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем. По смисъла на чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни месечни вноски, изцяло или частично, целият
остатък по кредита се превръщал в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпвала без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
С Приложение от 02.09.2008г. страните
удостоверили датата на откриване на заемната сметка- 02.09.2008г. Към датата на
усвояване на кредита, приложимият курс „купува“ за швейцарския франк към еврото
бил 1, 6436, като по този курс усвоеният кредит бил в размер на 72 648
швейцарски франка.
С допълнително споразумение от
20.12.2010г. страните констатирали, че към датата на сключване на
споразумението задълженията на кредитополучателите по договора за кредит са
както следва: 93.65 швейцарски франка – просрочена главница; 531,40 швейцарски
франка- просрочена лихва; 29,52 швейцарски франка- просрочени такси;
71 461,65 швейцарски франка- редовна главница. Освен посочените по-горе
задължения кредитополучателите дължали и редовна лихва, която щяла да се
начисли за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното
споразумение, до датата на падежа, следващ датата на допълнителното
споразумение, но към датата на споразумението все още не била изискуема. Ответниците
се задължавали да внесат еднократно сума в размер на 240 швейцарски франка.
Съгласявали се всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4
след приспадане на горепосочената сума да се преоформят служебно от кредитора
на датата на споразумението, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните се
споразумели за въвеждане на 12-месечен период на облекчено погасяване на общия
дълг. През този период върху дълга се начислявала фиксирана годишна лихва в
размер на 4.01%, като кредита се погасявал на равни месечни вноски от по 240
швейцарски франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване се
начислявала годишна лихва, равна на сбора на действащия към същата дата БЛП на
кредитора за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0,9 пункта. Плащането на падеж на всяка от вноските било
задължително условие за начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга.
При неплащане на две последователни дължими месечни вноски кредитополучателите
губели право на погасяване на дълга при намалена фиксирана лихва.
С допълнително споразумение от
15.05.2012г. страните констатирали, че към датата на сключване на
споразумението задълженията на кредитополучателите по договора за кредит били в
размер, както следва: 98,88 швейцарски франка – просрочена главница; 750,64
швейцарски франка – просрочена лихва; 35,09 швейцарски франка – просрочени
такси; 71 859,41 швейцарски франка – редовна главница. Освен това
кредитополучателите дължали и редовна лихва, която щяла да се начисли за
периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение
до датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, но към
датата на споразумението все още не била изискуема. Въвеждал се 12-месечен
облекчен режим на погасяване на дълга. През този период върху дълга се
начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 4,12%, като кредита се
погасявал на равни месечни вноски от по 250 швейцарски франка. След изтичане на
този срок се начислявала годишна лихва, равна на сбора на действащия към същата
дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна
лихвена надбавка в размер на 0,42 пункта. Плащането на падеж било задължително
условие за начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга. При неплащане
на две последователно месечни вноски кредитополучателите губели право да
погасяват дълга при намалена фиксирана лихва, а банката имала право едностранно
да преоформи дълга.
С допълнително споразумение от
26.09.2013г. страните констатирали, че към датата на сключване на
споразумението задълженията за погасяване на редовна главница били в размер на
72 766,08 швейцарски франка. Отново бил въведен 12 месечен облекчен режим
на погасяване на дълга. През този период върху дълга се начислявала годишна
лихва в размер, равен на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни
кредити в съответната валута, намален с 2,41 пункта, като кредитът се погасявал
на равни месечни вноски от по 275 швейцарски франка. След изтичане на периода
на облекчено погасяване се начислявала
годишна лихва плюс договорена лихвена надбавка в размер на 0,72пункта.
Последвало допълнително споразумение от
03.11.2014г., в което страните се съгласили, че към датата на сключване на
споразумението задълженията за погасяване на редовна главница били в размер на
72 884,20 швейцарски франка. Отново бил въведен 12 месечен облекчен режим
на погасяване на дълга. През този период
върху дълга се начислявала годишна лихва в размер, равен на действащия
към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута, намален
с 1,97 пункта, като кредитът се погасявал на равни месечни вноски от по 303
швейцарски франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване се начислявала годишна лихва плюс
договорена лихвена надбавка в размер на 1,02 пункта.
Подписано било и допълнително
споразумение от 04.11.2014г., в което банката и кредитополучателите приели за
установено, че към датата на сключването му задълженията за погасяване на
редовна главница са в размер на 72 884,20 швейцарски франка. Отново е
въведен 12 месечен облекчен режим на погасяване на дълга. През този период
върху дълга се начислявала годишна лихва в размер, равен на действащия към
същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с
1,97 пункта, като кредитът се погасявал на равни месечни вноски от по 303
швейцарски франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване се начислявала годишна лихва плюс
договорена лихвена надбавка в размер на 1,02 пункта.
С договор от 16.10.2008г. Банката в
качеството си на кредитор прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
вземанията си по процесния договор за кредит на недвижим имот № HL 41353/21.08.2008г.
С договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 25.10.2015г. “Бългериън ритейл сървисиз“ АД прехвърлил
обратно на банката цедираните преди това вземания по процесния договор.
С нотариални покани с рег.№
1962/16.03.2018г., акт № ***., акт ** на нотариус Ф И., връчени на длъжниците
на 14.04.2018г. и на 18.04.2018г., последните са уведомени, че вземанията по
договора за кредит са цедирани обратно на „Юробанк България“ АД.
С нотариални покани с рег.№
1961/16.03.2018г., акт № *** и рег. № ***., акт ** на нотариус Ф И., връчени на
длъжниците на 14.04.2018г. и на 18.04.2018г., същите са уведомени от банката,
че поради неплащане на дължимите вноски по кредита обявява същия за изцяло и предсрочно
изискуем. Ответниците били поканени в седмодневен срок да погасят изцяло
задълженията си, като в противен случай кредитната институция щяла да
предприеме съответните действия и упражни правата си по договора.
Посочва се, че към момента на подаване
на исковата молба не били постъпили никакви плащания, както и не бил осъществен
контакт от страна на длъжниците, а непогасените вноски били както следва: 39
непогасени вноски за главница, считано от 02.05.2015г. и 39 непогасени вноски
за лихви, считано от 02.05.2015г., поради което бил налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск. Общото задължение на длъжниците се равнявало на
91 860.32 швейцарски франка и 600 лв., съгласно извлечение от счетоводните
книги на банката към 03.07.2018г., от които 73 044,92 швейцарски франка –
главница; 16 031,79 швейцарски франка- договорна възнаградителна лихва за
периода от 02.05.2015г. до 14.04.2018г.; 1 710,57 швейцарски франка –
наказателна лихва за просрочие за периода от 02.06.2015г. до 03.07.2018г.; 923,
39 швейцарски франка – банкови такси за периода от 04.05.2015г. до
03.07.2018г.; 149, 65 швейцарски франка – застраховки за периода от
08.10.2014г. до 03.07.2018г.; 600лв. – разноски за периода от 12.06.2018г. до
04.07.2018г. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ответниците в представения отговор вземат
отношение по предявения срещу тях иск. Твърдят, че през 2008година са
кандидатствали пред ищеца за кредит за покупка на недвижим имот. След
изследване на доходите им са били одобрени за кредит в размер на
44 200евро при годишна лихва 5% със срок на погасяване 420 месеца и при
месечна вноска. След постигане на съгласие по тези условия, бил сключен
процесният договор, обезпечен с новозакупен недвижим имот, съгласно нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека. При условията на банката същата
предоставила кредита, като били платени 13 700 евро на продавача на
недвижимия имот, а сумата от 30 500 евро била усвоена за други
разплащания. Твърдят, че швейцарски франкове не били предоставяни на
ответниците. Когато започнало изплащането на кредита, месечните вноски се
оказали по-високи от първоначално изчислената вноска при уговорените параметри
на кредита. От банката било разяснено, че следвало да се изплаща друга стойност
на кредита, преизчислена в швейцарски франкове и че курсът на швейцарският
франк се повишил, като се повишила и лихвата. Месечната вноска нараствала
съществено.
Ответниците нямали възможност да
изплащат кредита при променените условия и за да се предотвратят принудително
изпълнение срещу жилището им били принудени да сключат пет допълнителни
споразумения, предложени от банката, като лихвата се повишавала от 5% на 6,95%.
Според тях процесният договор съдържа
неравноправни клаузи, като се цитира съдебна практика в тази насока. Изразено е
и становище, че кредитът е отпуснат в евро и не е договаряно връщането му в
швейцарски франкове.
Ищецът с допълнителната си искова молба
заявява, че ответниците не посочвали нито една конкретна клауза от процесния договор,
която считат за неравноправна, като в отговора се съдържали само необективирани
твърдения.
Заявява също така, че още в чл.1 от
договора било договорено, че банката предоставя кредитен лимит в швейцарски
франкове в равностойността на 44 200 евро по курс купува за швейцарски
франк към лева на „Юробанк България“ към деня на усвояване на кредита.
Абсолютно несъстоятелно било да се твърди, че кредитът не бил отпуснат в
швейцарски франкове.
С
молба за усвояване от 02.09.2008г. кредитополучателят поискал сметката му да
бъде заверена със сума в швейцарски франкове- изписано собственоръчно. По
нататък в изложението на допълнителната искова молба ищецът изтъква
съображения, поради които счита, че липсват неравноправни клаузи в договора.
С
допълнителния отговор ответниците допълват и поясняват първоначалния си
отговор. Отново заявяват наличие на неравноправни клаузи по процесния договор.
Посочват, че за извършената на 21.10.2008г. цесия банката не уведомила
ответницата. На следващо място твърдят, че представените с исковата молба
допълнителни 5 броя споразумения не са породили правно действие, поради което и
не ги обвързвали.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не се
спори между страните, че на 21.08.2007г. между ищеца и ответниците е
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който
банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността им на 44 200 евро, по курс „купува“
за швейцарския франк към евро на ищеца в деня на усвояване на кредита, както
следва: равностойността на швейцарски франкове на 13 700 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня
на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, както и равностойността на
швейцарски франкове на 30 500 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита за други
разплащания. В договора е посочен размера на дължимата годишна лихва, която се
формира от сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове, валиден за съответния период за начисляване на лихвата,
плюс договорена лихвена надбавка от 1 пункт. Към момента на сключване на
договора размера на БЛП е бил 5 %. В чл.3 ал.3 е записано, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница,
определена по посочения в договора ред, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
В
ал.5 на чл.3 страните се съгласили, че действащият базов лихвен процент на
банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за тях. Предвидено е кредитът да се погаси за срок от
420 месеца, на месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора, както и погасяването да се извършва във валутата, в която същия е
разрешен и усвоен, като в случай на неосигуряване на дължимата сума в
швейцарски франкове на съответния падеж и при наличие на средства по сметки в
лева или евро, банката може да извърши служебно превалутране на тези средства в
швейцарски франкове по курс „продава“ на
банката, за което кредитополучателя я оправомощава и дава своето неотменимо и
безусловно съгласие. В чл.6 ал.3 от договора е отразено освен това, че ако по
време на действието му банката промени БЛП за жилищни
кредити, размерът на погасителните вноски, уговорени между страните се променя
автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателя с
подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие.
По силата на чл.4 и 10 от
договора кредитополучателите се задължили да отговарят за заплащане на разноски
и такси, свързани с обслужване на кредита. Съгласно чл.12 от договора банката
запазвала правото си по време на действие на същия да променя тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си,
като тези изменения са задължителни за страните от деня на приемането им.
В договора са разписани и „Специални условия“,
съгласно които кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или
евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно
действащата към датата на превалутирането тарифа на банката. Съгласно клаузата на чл.23 ал.1 от договора, кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от кредитната институция курс купува и/или продава на швейцарски франк към
български лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да
има за последица, включително в случаите по чл.6 ал.2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. В ал. 2 на същата разпоредба, кредитополучателят декларира, че е изцяло
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването
им.
Не са налице противоречиви
становища и относно факта на прехвърляне на вземането на кредитната институция
в полза на „Бългериън ритейл сървисиз“АД, с оглед на предвидената изрично
такава възможност в договора. На 16.08.2008г. „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД встъпило в правата на удовлетворения кредитор, след което
към договора за кредит за покупка на недвижим имот били сключени допълнителни
споразумения съответно на 20.12.2010 г., 15.05.2012 г., 26.09.2013г., 03.11.2014
г. и 04.11.2014г. Не се оспорва и твърдението за забава и спиране на плащанията
по договора след 02.04.2015г., довело в един по-късен момент до обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Установява се също така, че съгласно уговорките между
страните, обективирани в допълнителните споразумения съществуващите и
непогасени просрочени задължения и начислените за периодите на облекчение
договорни лихви са реструктурирани към размера на редовната и непогасена
главница. Вследствие на така извършените капитализации размерът на задължението
за плащане по договора в това число- главница и лихви е определен /коригиран/ с
всяко едно от споразуменията, в които се уговаря наново включително начина на
заплащане на лихвата, през периода на действие на същото. С последното допълнително
споразумение от 04.11.2014г.
страните се съгласили да се въведе 12 месечен период на облекчено погасяване по
сделката, като за този период общият дълг се олихвява с годишна лихва в размер,
равен на действащия към същата дата базов лихвен процент, намален с 1,97
пункта. След изтичане на периода на облекченото погасяване на дълга се променя
размера на лихвения процент по сделката като следвало да се заплаща базовия
лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 1,2 пункта.
Размерът на договорната
надбавка на практика е повишен от 1 пункта на 1.2 пункта, като по този начин,
независимо от въведените облекчения, реално се
постигнало увеличаване на лихвата, доколкото същата се формирала от базовия
лихвен процент плюс тази надбавка.
За установяване
на горните обстоятелства по делото са приобщени множество писмени доказателства
- процесния договор и споразумения към него, погасителни планове, справки и
извлечения, допусната е съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава.
В заключението
си вещото лице е изчислило размера на неизплатените задължения за главница,
лихви и такси, към датата на предявяване на иска. В допълнително заключение експертът-
икономист е установил също така къде са се водили счетоводно вземанията към
ответниците, след извършената цесия и по каква сметка са превеждани
погасителните вноски, като е изложил своите констатации.
За наличие на неравноправни
клаузи в договора съдът следва да следи не само по направено възражение от
страните, но и служебно, поради което на обсъждане подлежи и основателността на
изложените в становището на ответника аргументи, че текстовете на чл.3 ал.2 и 5, чл.6 ал.3, чл.12,
чл. 21 и чл. 23 от договора не са индивидуално договорени и следва да се
третират като нищожни разпоредби.
Съгласно чл.143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, между които- т.9 налагане на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора,
т.10- при предвидена възможност за търговеца да променя едностранно условията
по договора, въз основа на непредвидено в него основание, т.11- при възможност
на търговеца да променя едностранно характеристиките на стоката или услугата и
т.12- при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или
услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази,
уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на
стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или друг
договор, от който той зависи.
В конкретния
случай анализът на текста на ал.2 на чл.3 от договора не разкрива конкретни
признаци на неравновесие или неравнопоставеност на уговорките, доколкото в
същия член се определя принципно начина на формиране на годишната лихва,
представляваща сбора между базовия лихвен процент и договорна надбавка.
Не така стоят
нещата с клаузите на ал.5 на чл.3, чл.6 ал.3, чл.12, чл. 21 и чл. 23 от
договора. В тези текстове категорично липсва яснота относно начина на формиране
на базовия лихвен процент, нито са описани условията, които биха довели до
промяна в тарифата за лихвите, като не е налице каквато и да е препратка към
правила или методология за тяхното определяне. От друга страна в договора не е
посочено, че изменението на базовия лихвен процент зависи от фактори, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, нито се
изброяват условията и предпоставките, които биха довели до промяна на този процент. За сметка на това е записано, че същият
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните, както и че в случай на такава настъпила корекция, въведена на
практика едностранно от кредитната институция, размерът на погасителните вноски
се променя автоматично, за което следва да се счита, че кредитополучателят е
дал своето неотменимо и безусловно съгласие. От прочита на тези клаузи следователно
не става ясно как банката променя своя БЛП, съответно размера на лихвата по
кредита и най-накрая размера на месечната вноска, дължима от ответниците. Дали за
това са въведени обективни критерии или би се случило в резултат на
субективното желание на кредитора, липсват договорки в процесния договор. Съдът
счита, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени и изводът за това се следва
от прочита и тълкуването на същите, доколкото в тях, както вече се посочи
липсва въведен алгоритъм, начин на определяне или изчисление на БЛП. Тези
текстове са част от съдържанието на договора, така както е изготвено от банката
и предложено на потребителя и по отношение именно на тях ответниците не са
имали каквато и да е възможност да търсят предоговаряне. Непосочването на
конкретни условия в договора, предвиждащи правото на банката едностранно да
промени лихвата прави невъзможно извършване на проверка включително дали такава
промяна се дължи на обективни причини. Клаузите на чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12
от договора по мнение на настоящия състав са неравноправни и следва да се
считат за нищожни, тъй като са изготвени предварително от банката и ответниците
не са имали възможност да влияят върху съдържанието им. Тези текстове не са
индивидуално уговорени между страните, а същевременно ищецът си е запазил
правото да променя едностранно условията на договора, на непосочени в същия
основания. Касае се за уговорки сключени във вреда на потребителя, тъй като
дават неконтролируеми права на другата страна, не отговарят на изискванията на
добросъвестността, а банката не е положила грижата на добрия съконрахент при
сключване на договора в резултат, на което се е стигнало до неравновесие на
правата на двете страни, даваща изключителни възможности на кредитната
институция безконтролно да променя съдържанието на договорните отношения.
Тежестта, че отделна клауза е индивидуално уговорена е върху банката, която не
е ангажирала достатъчно убедителни доказателства за осъществяването на този,
благоприятен за нея факт. Твърдението, че договорът е сключен след представяне
на изрично искане, в което ответниците са изложили критериите, на които
банковият кредит следва да отговаря, както и че всяко предоговаряне на
условията по кредита, обективирано в процесните анекси се е случило в резултат
на проявена инициатива от страна на ответниците, няма как да опровергае
направения по-горе извод. Касае се за бланкетно попълнени молби и искания на
формуляри, предоставени от кредитната институция, от съдържанието на които
категорично не може да се изведе извод за добра информираност и знание на
длъжниците за подробностите, начина и реда за определяне на лихвата и базовия
лихвен процент.
Следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че в чл.6
ал.2 от договора е предвидено погасяването на кредита да се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. От клаузите
на договора и представените доказателства се установява, че кредитът е
усвоен в различна от договорената валута- швейцарски франкове, а именно - в
евро. Сумата е усвоена не от разкритата блокирана сметка в швейцарски франкове,
а от друга, открита сметка в евро, като в договора изобщо не е посочена
договорена сума в швейцарски франкове, а получената в евро сума е резултат от
превалутиране на неизвестната сума в швейцарски франкове, по курс на франка към
еврото за деня на усвояването, последващ датата на договарянето. Независимо, че е предвидено, че кредитът се усвоява в
швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като
същата е блокирана.
Швейцарските
франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро преди
усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно
в евро по негова сметка в евро. Съгласно чл.23 ал.1 от договора,
кредитополучателят поема за своя сметка риска и всички вреди от промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева или евро, като в следващата
алинея на разпоредбата декларира, че разбира икономическия смисъл и правните
последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им. Съгласно
решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, „Неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144 ал.3 ЗЗП.” В тази връзка съдът се е позовал на дело
С-119/17 на СЕС, дело С-186/16 и дело C-26/13 на СЕС, като даденото в
посочените решения тълкуване на Директива 93/13 е задължително за националните юрисдикции на
държавите- членки на Европейския съюз. От изложеното се установява, че клаузата
на чл.23 ал.1 от договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост,
тъй като към момента на сключване на договора банката не е предоставила на
потребителя цялата относима информация, която би му позволила да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му
задължения. Посочването единствено на възможността за промяна в курс купува и /
или продава на швейцарския франк, което ще се отрази на размера на дълга, не
може да обоснове наличието на достатъчна информираност у потребителя, въз
основа на която да вземе решение дали и какъв договор за кредит да сключи – да
получи кредит с по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск от това, или да
получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутен риск. На потребителя
като по-слабата страна в правоотношението, следва да бъде предоставена
притежаваната от банката информация, за това какви са очакваните прогнози
относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма
фиксиран курс при сключване на договор за жилищен кредит със срок на
издължаване от 35 години. Настоящия съд споделя становището, че в случая
кредитополучателят не е защитен и от клаузата в договора/чл. 21 ал. 1/, която
му предоставя възможността да превалутира кредита, тъй като упражняването на това
право е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на
кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден валутен курс за последния. Предвид изложеното,
клаузата на чл.23 ал.1 е неравноправна, тъй като не е индивидуално договорена такава,
а последиците от валутния риск са прехвърлени изцяло върху потребителя, без да
може последния да прецени тяхното възможно настъпване при сключването на
договора и в нарушение на принципа за добросъвестност. Посочената клауза
създава неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора, поради което е във вреда на кредитополучателя. С оглед неравноправния си характер, клаузата се явява
нищожна на основание чл.143 т.19 вр. чл.146 ал.1 ЗЗП. Поради нищожността на
клаузата за поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с
този риск, кредитополучателите следва да погасяват сумите по договора по курс
„купува“ за швейцарския франк към еврото
определен в договора при усвояването на сумата - 1,6436.
Направената
констатация за нищожност на горните клаузи в настоящия казус не води до извод
за нищожност на целия договор, тъй като няма пречка същият да бъде приложен и
изпълнен и без тях. Самата първоначално уговорена лихва следва да остане
действаща между страните, доколкото уговорката към момента на сключване на
договора не противоречи на разпоредбите на ЗЗП.
При обсъждане и
коментар на анексите към договора трябва да се установи дали вземанията на
кредитора по тях се основават на приложението на нищожните уговорки от договора
за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.366 ЗЗД сключената спогодба върху
непозволен договор е нищожна, дори и страните да са се спогодили относно
неговата нищожност /в този смисъл решение № 146 от 1.11.2017 г. по т.д. №
2615/2016 г. на ВКС/. В конкретния казус
и при действието на договора, съдържащ посочените вече неравноправни клаузи
страните са се спогодили /в допълнителните споразумения/ относно дължимата
главница в резултат на нейното капитализиране и дължимите помежду им лихви,
като тези клаузи, дори да се счете, че са индивидуално уговорени, несъмнено
произтичат и са свързани с приетите за неравноправни такива, част от
първоначалния договор, даващи възможност на банката да определя и променя
едностранно размера на лихвата. Доколкото клаузите на тези споразумения следват
в голямата си част от приложението на неравноправните клаузи на договора за
кредит, то същите трябва да се считат за нищожни. Определянето на размера на
задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от
първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки
са определени от така формирания размер на дълга безспорно представлява
спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД, независимо, че
основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.
Със сключването на процесните споразумения се е целяло
задължението, формирано по неравноправните клаузи да се приеме от ответниците и
да се счита за индивидуално уговорено. След като размерът на задълженията,
включително този на дължимата лихва е
определян на база на нищожни договорни клаузи, независимо от приемането му от
кредитополучателите, то споразумението представлява спогодба по непозволен
договор, която както вече се изтъкна е нищожна. Нищожността на посочените
допълнителни споразумения, произтича от нарушаването на забраната на чл.10 ал.3 33Д.
В решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.
д. № 1504/2018 г. на ВКС е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 33Д. Нищожността
на споразуменията има за последица прилагане в отношенията между страните на
първоначалния договор, който може да се изпълнява без неравноправните му
клаузи, включително относно размера на възнаградителната лихва падежите на
отделните погасителни вноски.
С посочените споразумения, цесионерът е преуредил съществени
условия по договора, а именно: размера на дълга чрез капитализиране на просрочени
задължения, гратисен период и размер на лихвата, която ще се начислява по време
на и след изтичането на периода, включително са изготвени и подписани нови
погасителни планове с ответниците.
С
договора за цесия новият кредитор придобива само вземанията, които цедентът е
имал към длъжника, но не встъпва в същото правоотношение като нов кредитор на
мястото на стария, доколкото това може да бъде осъществено единствено чрез
активна субективна новация, за чието сключване е необходимо и съгласието на
длъжника. Смисълът на цесията е вземането да бъде отделено от правоотношението,
а новият кредитор да придобие единствено притезанието, т.е. правото да иска
нему да се изпълни по същия начин, по който длъжникът се е задължил към стария
си кредитор. Поради това доктрината приема, че придобивайки вземането, новият
кредитор не придобива и останалите права на стария кредитор, например правото
да се развали договора, от който произтича прехвърленото вземане. От изложеното
следва, че придобивайки вземането, цесионерът не може да влияе върху
договорно-правната връзка, сключена между цедента и длъжника, включително не
може да променя уговорките между тях като увеличава размера на дълга, променя
размера на лихвата и т.н. За него е налице възможност само да договори нови
условия за погасяване на придобитото вземане, но във вида, в който го е
придобил, без оглед на това дали то е изискуемо или не е изискуемо. Поради
изложеното се налага изводът, че допълнителните споразумения не са произвели
действие по отношение на ответниците поради липса на основание за сключването
им. Дори да се приеме, че придобивайки вземането, цесионерът придобива и
правото да преурежда отношенията между длъжника и стария кредитор, то безспорно
посоченото по-горе дружество не е имало качеството на банка по смисъла на ЗКИ,
даващо му право да намесва в една банкова сделка. Според чл.3 ал.1 от ЗКИ,
обн.ДВ бр.59/2006 год., в сила към момента на подписване на първия договор за
цесия, финансовата институция е лице, което е различно от кредитна институция,
но може да извършва дейностите по чл.2 ал.2 т.5 - 14 от ЗКИ, както и може да
отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, т.е. не може да извършва същинска
банкова дейност по чл.2 ал.2 от с.з. Със сключването на допълнителното
споразумение се е стигнало до нарушение на чл.3 ал.1 от ЗКИ, тъй като всъщност
предоговаряйки условията по договора за банков кредит, финансовата институция е
предоговорила условията по заем, отпуснат
със средства, които са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства от банка,
т.е. извършила е банкова дейност по определяне размера на дълга и лихвата. Това
нарушение на императивната норма на чл.3 ал.1 от ЗКИ води до нищожност на
уговорките по допълнителното споразумение, включително не задължава ответника
по начина, посочен от ищеца в исковата молба. Тук следва да се посочи, че
според съда неосъбщаването на цесията към датата на подписване на допълнителните
споразумения не е релевантно към въпроса за обвързващия ефект на същите.
Съобщението има за цел единствено да предпази длъжника да плати на некредитор,
като до съобщаването на цесията тя нито го ползва, нито му вреди.
При
тези данни съдът намира, че размерът на задължението на ответниците следва да
бъде изчислен при съобразяване единствено и само клаузите на първоначалния
договор, съгласно които кредитът се погасява на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. Анализът на всички, приобщени по делото писмени
доказателства и обсъждането на информацията, съдържаща се в трите, представени
заключения на вещото лице, при съобразяване на изложените по-горе доводи
позволява на настоящия състав да възприеме позиция, че размерът на задължението на
ответниците за неиздължена главница възлиза на 67 723.00 швейцарски франка по курс „купува“
швейцарски франк към евро – 1,6436, тъй като последната вноска по кредита е платена
на 02.04.2015 г., а претенцията на ищеца за главница по договора за кредит е
след посочения период. Неоснователни са възраженията на ответниците, че от
дължимата главница следва да се приспаднат всички платени от тях суми по
кредита, а именно: главница в размер на 1819,59 швейцарски франка, лихва в
размер на 26 991,00 швейцарски франка и такси в размер на 907,56 швейцарски
франка. До обявяване на кредита за предсрочно изискуем през месец април 2018 г.
са действали клаузите на сключения договор от 21.08.2008 г., съгласно които
ответниците дължат договорна лихва по чл. 3, ал. 1 и комисионна за управление
на кредита по чл. 4, т. 2 от същия, поради което сумите в размер на 26 991,00 швейцарски франка и такси в
размер на 907,56 швейцарски франка не са недължимо платени и не следва да бъдат
приспадани от дължимата главница.
Исковата претенция следва да бъде уважена изцяло в
частта й относно претендираните разноски в размер на 600 лева, за които вещото
лице е установила, че представляват нотариална такса и които не се оспорват от
ответниците.
Настоящите
искови претенции трябва да бъдат уважени изцяло, тъй като търсените суми са
по-малки или равни на установените и посочени по-горе. Ето защо ответниците
следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумите, както следва:
главница в размер на 56 213,35 швейцарски франка по курс „купува“
швейцарски франк към евро – 1,6436, заявена като частична от сумата от 73 044,92 швейцарски франка и
разноски за нотариални такси в размер на 600 лева.
Адвокатското възнаграждение е в минималния възможен размер /с ДДС/,
предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, поради което и не следва да
бъде намалявано. В тежест на ответниците, при този изход на делото и
уважаването на предявените претенции, следва да бъдат възложени направените от
банката- ищец в настоящото производство разноски в общ размер на 8701.60 лева.
Ето защо Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** и Г.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** солидарно да заплатят на „Юробанк
България“АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Д Ш и П Д сумите както следва: главница в
размер на 56 213,35
/петдесет и шест хиляди двеста и тринадесет швейцарски франка и тридесет и пет
сантима/ швейцарски франка по курс „купува“ швейцарски франк към евро – 1,6436,
заявена като частична такава от сумата от 73 044.92 швейцарски франка /седемдесет и три хиляди
четиридесет и четири швейцарски франка и деветдесет и два сантима/, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба, както и сума в размер на 600
/шестстотин/ лева,
представляваща такси, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА М.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
и Г.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** солидарно да заплатят на „Юробанк България“АД, ЕИК
*********, представлявано
от изпълнителните директори Д Ш и П Д направените в настоящото производство
разноски в размер на 8701.60 лв. /осем хиляди седемстотин
и един лева и шестдесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия
: