№ 165
гр. гр. Лом, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20211620102181 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЕРНИК“ АД с ЕИК ****, гр. Перник, ****, тел. ****, факс: ****, ел.
поща: ****, със законен представител Я. П. К. – Изпълнителен директор, чрез
пълномощник АНН. Н. С., срещу АНН. Л. В. с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. **** и посочен в ИМ адрес за призоваване: гр.
****, обективно съединени положителни установителни искове по чл.
422, ал. 1, във вр.с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, с правно основание чл. 86, ал. 1,
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД
с ЕИК ****, гр. Перник твърди в исковата си молба, че, въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответника АНН. Л. В., било
образувано ч. гр. д. № 1138/2020 г. по описа на Районен съд – Лом. Против
длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
668 от 19.08.2020 г. в общ размер на 2 160,12 лв. (две хиляди сто и
шестдесет лева и дванадесет стотинки) - дължими суми при установени
случаи на използвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2018
г. до 30.04.2019 г. вкл. за топлофициран имот с адрес: гр. ****, от които
главница в размер на 1 952,37 лв. (хиляда деветстотин петдесет и два лева и
тридесет и седем стотинки) за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., лихва
в размер на 207,75 лв. (двеста и седем лева и седемдесет и пет стотинки) за
периода от 08.11.2018 г. до 08.06.2020 г.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че ответникът АНН. Л. В. с ЕГН ********** дължи на ищеца
1
сумата в общ размер на 2160,12 лв., представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.
****, от която главница в размер на 1 952,37 лв. за периода от 01.09.2018 г.
до 30.04.2019 г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 207,75 лв. за периода от 08.11.2018 г. до 08.06.2020 г.,
както и законната лихва върху главницата от 1 952,37 лв., считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на
парично задължение, до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се
явяват, не се представляват. Ответникът се счита за редовно призован, поради
обстоятелството, че, при размяната на книжа, майката на ответника е
получила същите в деловодството на Районен съд – Лом със задължение да ги
предаде. Изпратената призовка за насрочване на съдебно заседание,
проведено на 01.06.2022 г., е върната в цялост с отметка на длъжностното
лице по призоваването: „Получателят бе търсен на адреса на 13.05.2022 г. в
11:10 часа, на 22.05.2022 г. в 08:10 часа и на 23.05.16:20 часа, но не е открит.“.
Посочено е че „Лицето живее и работи в Германия, на адреса няма близки и
роднини, които да го вземат“. Съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 41, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът веднъж е получавал съобщение –
исковата молба ведно с разпореждането по чл. 131 от ГПК, след което е
отсъствал от адреса в продължение на повече от един месец. Ето защо
съобщението до ответника следва да се приложи към делото и да се приеме за
редовно връчено.
Само ищецът е депозирал молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Заявено е и изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Приложено е ч. гр. д. № 1138/2021 г. на РС - Лом, видно от което, по
Заявление на ищеца, в негова полза е издадена Заповед № 668 от 19.08.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника –
длъжник, за посочените в исковата молба суми. Заповедта е връчена по реда
на чл. 47 от ГПК.
Съдът, с Разпореждане от 21.09.2021 г., е указал на заявителя правото
му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Последното е получено от заявителя - настоящ ищец на 01.10.2021 г.
Искът по реда на чл. 422 от ГПК е предявен в указания срок (видно от
вх. печат).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено
нещо.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че, при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
2
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно
призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В исковата молба и преди първото заседание по делото ищецът, с молба чрез
пълномощника си, е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да
бъде постановено неприсъствено решение. Направено е и искане от
процесуалния представител на ищцовата страна, делото да се гледа в тяхно
отсъствие.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено.
С оглед на посочените в Исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства: Заверено копие от извлечение от сметка; Заверено
копие от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г.; Заверено копие от Заявление-декларация за откриване на партида за
битови нужди с вх. 2775/31.08.2018 г. и Заверено копие от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 27, том ***, peг. № ****, дело №
**** г. на нотариус Р. М. с район на действие Районен съд - град Перник,
предявеният иск се явява вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което, и на основание чл.
239, ал. 1 и 2 от ГПК, следва да се постанови такова решение, с което
предявеният иск следва да се уважи изцяло, като бъде признато за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ
размер на 2160,12 лв., представляващо стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ****, от което
главница в размер на 1 952,37 лв. за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г.
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
207,75 лв. за периода от 08.11.2018 г. до 08.06.2020г., както и законната
лихва върху главницата от 1 952,37 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение,
до окончателното изплащане на сумата, предмет на заповедно производство
по ч. гр. д. № 1138/2020 г. по описа на PC – Лом, по което е издадена Заповед
№ 668 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.08.2020 г.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените, както в заповедното,
3
така и в исковото производство разноски, които се претендират. Разноските
надлежно се претендират за заповедното производство видно от
представеният списък по чл. 80 от ГПК. В тях се включват внесената
държавна такса в размер на 43,80 лева, направено в заповедното
производство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящото
исково производство и заповедното производство в общ размер на 200 лева.
Юрисконсултското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Това означава, че и без
възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали
претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 360 лева. С оглед на материалния интерес по делото - общо 2160,12
лева, както и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
съдът намира, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство в размер на 150 лева и присъденото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. Освен това юрисконсултското
възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското
такова.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АНН. Л. В. с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. **** и посочен в ИМ адрес за призоваване: гр.
****, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД с ЕИК ****, гр.
Перник, ****, тел. ****, факс: ****, ел. поща: ****, със законен представител
Я. П. К. – Изпълнителен директор, сумата в общ размер на 2160,12 лв.,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. ****, от която главница в размер на 1
952,37 лв. за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. включително; законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 207,75 лв. за периода от
08.11.2018 г. до 08.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 1
952,37 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.06.2020 г. - до окончателно
изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по ч. гр. д. №
1138/2020 г. по описа на PC – Лом, по което е издадена Заповед № 668 от
19.08.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, АНН. Л. В. с ЕГН:
********** с постоянен и настоящ адрес: с. **** и посочен в ИМ адрес за
призоваване: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“
АД с ЕИК ****, гр. Перник, ****, тел. ****, факс: ****, ел. поща: ****, със
законен представител Я. П. К. – Изпълнителен директор, направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ
4
размер на 243,20 лева, съобразно представения списък с разноски по чл. 80 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Да се отдели ч. гр. д. № 1138/2020 г. по описа на PC – Лом от
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5