Р Е Ш Е Н И Е
№
...........
гр.Плевен, 12,04,2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти граждански състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет
и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията Вера Найденова гр.д. №6153 по описа на съда за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
Производството
по делото е образувано по ИМ от О.П. БУЛСТАТ ***, с адрес ***, представлявана
от ***, чрез адв.М.Д. от ПАК, против Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, с административен адрес ***. В молбата се
твърди, че между страните съществува спор за собственост върху следните
недвижими имоти:
1/ПИ
с идентификатор 12601.10.6. с площ от 209 993 кв.м., трайно предназначение
на територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива; категория на
земята – пета; с адрес – землището на с.***, местност ***, съгласно одобрени и
влезли в сила КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-237/10,04,2019 г. на ИД на
АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатор ***, номер по предходен план
– 010006;
2/
ПИ с идентификатор 57772.208.1. с площ от 149 295 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива;
категория на земята – трета; с адрес – землището на гр.***, местност Пред
бранището, съгласно одобрени и влезли в сила КК и КР, одобрени със Заповед
№РД-18-235/10,04,2019 г. на ИД на АГКК, при граници и съседи: имоти с
идентификатор *** номер по предходен план – 208001.
Сочи
се, че с влязло в сила решение по гр.д.№7968/2019 г. на ПлРС са отхвърлени като
неоснователни предявените от О.П. срещу Държавата обективно съединени искове по
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване собствеността върху процесните имоти,
основани на проведени реституционни производства и правоприемство в резултат на
преобразуване на държавно училище в общинско. Твърди се, че посоченото гр.д. е
образувано след проведено касационно производство пред ВКС, по което са
обезсилено решение по гр.д.№661/2018 г. на ПлОС и потвърденото с него решение
по гр.д.№8184/2017 г. на ПлРС. Твърди се, че в мотивите на решението е
изведено, че процесните имоти са подлежали на възстановяване на правоимащите
лица на основание чл.10, ал.3 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че са предприети действия за
уреждане по административен и доброволен ред на правния спор относно
собствеността на тези имоти, като е отправено искане за издаване на съответния
административен акт за отписване от актовите книги за държавна собственост.
Било получено обаче писмо от 05,11,2020 г. от Директора на Дирекция „Поземлени
отношения и комасация“ при МЗХГ, с което собствеността на О.П. отново се
оспорва с твърдението, че имотите са частна държавна собственост със собственик
Държавен поземлен фонд по силата на решения за възстановяване на собствеността
с №105/06,01,1995 г. и №200/03,01,1996 г., постановени по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът
оспорва валидността и материалната законосъобразност на посочените решения и ги
счита за нищожни. Твърди се, че под №105/06,01,1995 г. ПК-*** е издала два
административни акта, които се различават по съдържание – с единия правото на
собственост върху процесната земя в землището на с.*** се възстановява на СПТУ
по СС – гр.***, а с другото – на Държавния поземлен фонд, предоставен на СПТУ
по СС – гр.***. Сочи се, че решение №200/03,01,1996 г. е нищожно, тъй като
преди него – на 02,12,1992 г. ПК-*** е издала решение №16, с което процесната
нива в землището на гр.*** е възстановена в стари реални граници на СПТУ по
СС-гр.*** по заявление вх.№П1146/15,05,1992 г. и решение №200/03,01,1996 г. е
издадено от същия решаващ орган, без да бъде отменено предхождащото го по време
Решение №16/02,12,1992 г. и без ПК-*** като административен орган да е
разполагала с правомощието сама да отменя или изменя свое решение, извън
хипотезата на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че ПИ с идентификатор 12601.10.6.
с площ от 209 993 кв.м., в землището на с.***, номер по предходен план –
010006, е земеделска земя, която е била преотстъпена на Държавата по реда на
ПМС №651/11,10,1950 г., което обосновава извод, че тя не е била притежавана в
собственост от Държавата преди колективизацията, и щом това е така, то
Държавата не е правоимащо лице – бивш собственик по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ,
чиято земя е отнета на предвидените от закона основание и на което лице се
дължи реституция. По отношение на ПИ с идентификатор 57772.208.1. с площ от
149 295 кв.м., в землището на гр.***, номер по предходен план – 208001, се
сочи, че е земеделска земя, която е включена в Държавния поземлен фонд след
01,01,1946 г., и също не е притежавана в собственост от Държавата преди
колективизацията. Твърди се, че този имот също не е подлежал на възстановяване
нито на Държавата, нито на установяване по реда на чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а е
следвало да бъде реституиран на правоимащите лица – бивши собственици, от които
е бил отнет на някое от изрично предвидените основания в чл.10 от ЗСПЗЗ. Твърди
се, претенции от такива лица не са предявявани. Сочи се, че при липса на
реституционни претенции от правоимащи лица към двата земеделски имота и при
наличие на влезли в сила планове за земеразделяне за землищата на с.*** и на
гр.***, приложим е чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно който земите стават общинска
собственост. В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че на основание чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ О.П. БУЛСТАТ ***, с адрес ***, представлявана от ***, е собственик на
следните недвижими имоти: 1/ПИ с идентификатор 12601.10.6. с площ от
209 993 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска; начин на
трайно ползване – нива; категория на земята – пета; с адрес – землището на с.***,
местност ***, съгласно одобрени и влезли в сила КК и КР, одобрени със Заповед
№РД-18-237/10,04,2019 г. на ИД на АГКК, при граници и съседи: имоти с
идентификатор ****., номер по предходен план – 010006; и 2/ ПИ с идентификатор
57772.208.1. с площ от 149 295 кв.м., трайно предназначение на територията
– земеделска; начин на трайно ползване – нива; категория на земята – трета; с
адрес – землището на гр.***, местност Пред бранището, съгласно одобрени и
влезли в сила КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-235/10,04,2019 г. на ИД на
АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатор ****., номер по предходен
план – 208001. Претендират се и сторените деловодни разноски. В с.з. проц.представител
на ищеца моли съда да уважи предявения иск.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез гл.юрк.И.Д., оспорва предявения иск.
Сочи се, че действително е налице спор за собственост между страните по
отношение на процесните имоти, но той е разрешен окончателно по гр.д.№7968/2019
г., с решението по което са отхвърлени като неоснователни всички придобивни
основания, на които ищецът се позовава.
Моли съда да остави без уважение исковата молба. В с.з. процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните в хода на
производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява
се от приложената Заповед №86/06,05,1954 г.
на Министерство на земеделието, Отдел „Земеустройство и сеитбообороти”, че
на основание
чл.34 от изменението на закона за ТПС, ДВ бр.291/1947 г., е било
заповядано да се предадат на отдела „Подготовка кадри” при Министерство
на
земеделието, за нуждите на Селскостопанския техникум /ССТ/ в с.***,
от
земите на Държавния поземлен фонд, следните имоти – в землището
на с.**** – 200 дка. и в
землището на с.***
– 210 дка.
Установява
се от приложения в заверено копие Протокол от 11,08,1954 г.,
че
в изпълнение на посочената Заповед №86/06,05,1954 г.
на МЗ, са били предадени на директора на ССТ - с.***,
210
дка. земи в землището на с.***, част от ДПФ и
произхождащи от преотстъпени земи – подарени по силата на ПМС №651,
при граници – от север и запад – земи на техникума от юг и изток – земи на ТКЗС с.***.
От
представеното с ИМ в заверено ксерокопие Решение
№16 от 02,12,1992 г.
се установява, че е постановено по заявление вх.№П1146/15,05,1992 г.,
и с него се
възстановява правото на собственост на СПТУ по СС в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на следните имоти: 1/нива от 281,027 дка., втора
категория, находяща се в землището на гр.***, в местността „Пред бранището“, имот №Кв.177, парцел №1 от комас.план изработен 1938 г., заявена с
пореден № 1 от заявлението /който
имот не е част от предмета на спора/ и 2/нива от 146,000 дка., в м.”Пред
бранището в землището на гр.***, имот №Кв.208, парцел №1 от
комас.план изработен 19–– г., заявен с пореден номер 3 от заявлението /и представляващ част от втория процесен имот
– видно от заявлението вх.№П1146/15,05,1992 г., приложено от ответника и намиращо се на л.36 от делото/.
Със
същото решение – видно от представеното в цялост от ответника Решение
№16 /на л.51 и л.52 от делото/ е отказано възстановяване на
собствеността в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху 3,900 дка. от първия
претендиран по заявлението имот; върху 54.000 дка от втория претендиран имот с
мотив, че тази площ се намира под стопанския двор на СПТУ Д-р Е.Хаскел и изцяло
върху третия претендиран имот с мотиви, че се възстановява в землището на с.***
по заявление с вх.№1594.
От
представеното заверено ксерокопие от ищеца на решение№105/1594 от 06,01,1995 г.
/на
л.12 от делото/ се установява, че с него се
възстановява правото на собственост на СПТУ по СС гр.***, съгласно
плана за земеразделяне в землището на с.***, върху нива от 209,999 дка. в
местността *** съставляваща имот №010006 по плана за
земеразделяне на землището на с.***. Към решението е
приложена скица №26/24,09,1994 г., в която е
отразено, че имота е собственост на СПТУ по СС.
От
ответника е представено ксерокопие също на решение№105 от 06,01,1995 г.
/на
л.56 от делото/, от което се установява, че с него се
възстановява правото на собственост на Държавен поземлен фонд, съгласно
плана за земеразделяне в землището на с.***, върху нива от 209,999 дка. в
местността „Отвъд шаврана”, съставляваща имот №010006 по плана за земеразделяне
на землището на с.***, предоставен на СПТУ по СС гр.***.
Към решението е приложена скица №19/01,11,1995
г.,
в която е отразено, че имота е собственост на ДПФ, предоставен на
СПТУ
по СС гр.***.
От
представения
от ищеца Протокол
№В1594 от 20,03,1995 г. на
ПК *** се установява, че същия е за въвод във владение на СПТУ по СС на имотите,
описани в решение №105 от 06,01,1995 г.
и заверена скица №26/24,09,1994 г.
От
представената Скица на ПИ №15-1083057-19,11,2020 г. на СГКК-Плевен, на имот с
идентификатор 57772.208.1. в землищто на гр.***, м.Пред бранището, с площ от
149 295 кв.м. се установява, че същия се води собственост на ДПФ.
От
представената Скица на ПИ №15-1083053-19,11,2020 г. на СКГГ-Плевен, на имот с
идентификатор 12601.10.6. в землищто на с.***, гр.***, м.***, с площ от 209 993
кв.м. се установява, че същия се води собственост на ДПФ.
От
представените удостоверения за данъчна оценка от 16,11,2020 г. се установява
данъчната оценка на процесните два имота.
От
представеното от ответника Заявление от СПТУ по СС –
гр.***,
че освен първоначално поставения вх.№1146/15,05,1992 г.,
е изписан
и номер В 1594 /което
е от значение с оглед
преценка кои са постановените по това заявление решения/.
От
представеното от ответника Решение №67 от 10,10,1994 г.
(на л.53-54 от делото/ се установява, че същото е остановено
по заявление вх.№П1146/15,05,1992 г.,
като с него е отказано
да се възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на следните имоти: 1/нива от 284,927 дка. в
местността „Пред бранището“ в землището на гр.***, поради това, че
правото на собственост се възстановява с план за земеразделяне; 2/нива от 200,000 дка. в
местността *** в землището на гр.***, кв.208, парцел №1 от
комасационния план, заявен с пореден номер 3 от заявлението /описан от заявителя като втори имот, но сочен
от ПК в решението й с пореден №3, срещу която цифра в бланката на заявлението
на практика е описан/, при
посочени мотиви, че 54,000 дка. са под стопански двор на СПТУ по СС, а 146,000 дка. се
възстановяват съгласно заповед №86/06,05,1954 г. и са собственост на ДПФ, предоставени
за ползване на СПТУ; 3/
нива
от 210,000 дка. в местността „Пред
бранището“, заявен с пореден номер 4 от заявлението /описан от
заявителя като трети пореден претендиран за реституиране имот/, при
посочени мотиви за отказа, че се възстановява в землището на с.***
по заявление с вх.№1594.
От
представеното от ответника Решение №200
от
03,01,996 г. /на л.55
от делото/ се установява, че е постановено по заявление вх.№П1500/19,07,1994 г.
на Държавен поземлен фонд, с което се възстановява правото на собственост на
ДПФ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на нива от 149,290 дка. в местността „Пред
бранището” в землището на гр.***, съставляваща имот №208001.
От
представеното от ответника Решение №112
от
13,07,1995 г. (на л.61
от делото/ се установява, че с него се възстановява правото на
собственост на ДПФ, предоставен на СПТУ по СС в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху нива от 149,293 дка. в местността
”Пред
бранището” в землището на гр.***, съставляваща имот №208001 по картата на
землището. Със забележка е отбелязано, че решението се издава
в изпълнение на чл.18д, ал.4 и чл.31, ал.2 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя
решение №67 от 10,10,1994 г. Към
решението е приложена скица №2/01,11,1995 г.,
в която е отразено, че имота е собственост на ДПФ, предоставен на СПТУ.
От
представената Пълна история на имот №010006 към 08,01,2021 г., издадена от
ОСЗ-гр.***, се установява, че нива с площ 209,988 дка., в землището на с.***, в
м.***, пета категория, е собственост на ДПФ.
От
представената Пълна история на имот №208001 към 08,01,2021 г., издадена от
ОСЗ-гр.***, се установява, че нива с площ 149,290 дка., в землището на гр.***,
в м.***, трета категория, е собственост на ДПФ.
От
предоставеното удостоверение от ОСЗ-гр.Плевен, ИРМ ***, представено от
ответника с отговора на ИМ, се установява, че по отношение на имот КВС №208001
в землището на гр.***, с площ от 149,293 дка. има реституционни претенции по
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, съгласно преписка вх.№В1594 от СПТУ по СС.
От
предоставеното удостоверение от ОСЗ-гр.Плевен, ИРМ ***, представено от
ответника с отговора на ИМ, се установява, че по отношение на имот КВС №010006
в землището на с.***, с площ от 209,999 дка. има реституционни претенции по
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, съгласно преписка вх.№В1594 от СПТУ по СС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
На първо място, неоснователни са възраженията, че спорът
между страните е решен окончателно с решението по гр.д.№7968/2019 г. на ПлРС,
доколкото посочените в него придобивни основания са различни. В случая не е
налице хипотезата на отрицателен установителен иск, ответникът по който следва
да изчерпи в процеса всички основания.
Предявеният в
настоящото производство иск от О.П. против Държавата е положителен
установителен с искане да се признае за установено по отношение на ответника,
че ищеца е собственик на два земеделски имота - ПИ с
идентификатор 12601.10.6. с площ от 209 993 кв.м. и ПИ с идентификатор
57772.208.1. с площ от 149 295 кв.м. По предявеният
положителен установителен иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които
черпи правото си на собственост върху процесните имоти. Доколкото ответника
противопосттавя възражение, че той е собственик на имотите, в негова тежест
лежи установяването на фактите, на които основава своите права.
Процесните имоти
представляват земеделски земи по своя характер. Възстановяването на
собствеността върху такива имоти се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на
общинските служби по земеделие /ПК/, които по естеството си представляват
индивидуални административни актове и в реституционното производство имат конститутивно
действие. Когато при възникнал спор за материално право тези актове се
противопоставят на страна, която не е участвала в административното
производство, е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол спрямо тях от
гражданския съд, разглеждащ спора. Институтът на косвения съдебен контрол е
свързан със задължението на съда за преценка на правопораждащите факти и го
задължава да констатира нищожността или незаконосъобразността на един
административен акт и с оглед на това, без да го изменява или отменява, да
приеме съществуването или не на определени правоотношения /в този
смисъл е съдебната практика, изразена например в Решение №71 от 15,07,2015 г.
по гр.д.№350/2015 г. на ВКС, IIг.о. и др/.
При съобразяване на
горното, твърдяното от ищеца придобивно основание, което трябва да бъде
изследвано и възраженията на страните, съдът счита, че следва на първо място да
извърши преценка на валидността и материалната законосъобразност на
постановените в производството по ЗСПЗЗ
решения, касаещи процесните ниви. Както е прието в ТР №5 от 14,01,2013 г.
по тълк.д.№5/2011 г., ОСГК на ВКС, държавата не е обвързана от постановен
административен акт за възстановяване на право на собственост върху земеделски
земи и гори по реда на ЗСПЗЗ, когато върху него не е упражнен пряк съдебен
контрол и върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол.
На първо място, посочените решения на ПК - решение №16/02,12,1992
г., решение
№67/10,10,1994 г., решение №112/13,07,1995
г., решение
№200/03,01,1996 г. и решения под №105 от 06,01,1995 г., не
са нищожни поради противоречие с разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
Налице
е трайно
установена практика на ВКС, приемаща, че нормата на чл.60,
ал.4 от ППЗСПЗЗ има препоръчителен, а не императивен характер, защото
с нея е определен състава на поземлените комисии, които са се назначавали и
уволнявали от министъра на земеделието, без да регламентира в какъв състав
комисиите следва да заседават при вземане на решенията си. Когато е формирано
мнозинство, решението на административния орган по
чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ е валидно, независимо от това дали е
взето при участието на четен или нечетен брой на членовете на комисията. Тъй
като в ЗСПЗЗ не е посочено, че протоколът, с който е
взето решението на ПК следва да се подпише от всички членове на ПК,
следователно действителността на административния акт, издаден от колективен
административен орган се удостоверява с полагане на подпис от председателя и
секретаря му /в този смисъл Решение № 327 от 10.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1588/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 360 от 8.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 79/2011 г., II г. о., ГК,Решение №360 от 23.01.2013г. на ВКС по
гр.д.№596/2011г., І г.о. Решение № 179 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
857/2012 г., I г. о., ГК/. Съдът в настоящия си състав също възприема
това разбиране, при съобразяване на което намира за неоснователно възражението
за нищожност на оспорените решения на ПК ***, поради несъответствие на състава
на комисията с изискванията на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ /отм./.
Съдът намира за неоснователно и възражението за нищожност на
представените решения под №105 от 06,01,1995 г.,
постановени по отношение на процесната нива в землището на с.***, поради
липсата на материална компетентност на произнеслата се ПК-***, с оглед
ненадлежно подаване на заявлението за реституция. От приложената преписка се
установи, че претендиращото реституционни права СПТУ по СС *** е подало
заявлението си в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл.15,
ал.1 от ППЗСПЗЗ заявлението се подава пред поземлената комисия по
местонахождението на подлежащите за възстановяване земеделски земи, а ако е
подадено до друга, то се изпраща служебно до съответната ПК, като за това се
уведомява заявителят и срокът се счита спазен от датата на подаване на
заявлението. В случая ПК-*** е била компетентна да се произнесе и за двете
землища - на гр.*** и с.***, поради което не е било необходимо препращане на
заявлението, а условното му разделяне с два номера не води до липса на
материална компетентност на административния орган и по никакъв начин не се
отразява само по себе си на валидността на постановените решения. На
следващо място следва да се извърши преценка за материалната законосъобразност
на това решение по реда на косвения съдебен контрол. Съдът счита, че с оглед
съдържащите се в преписката и приобщени в настоящото производство писмени
доказателства, не може да се приеме, че са съществували материално-правните
предпоставки за възстановяване на горния имот в полза на заявителя – СПТУ по СС
гр.***. Касае се за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на
ЗСПЗЗ и той очертава основанията за това. Законът в първоначалната си редакция
към /към момента на постановяване на Решение №16 от 02,12,1992 г./
определя, че това са земеделски земи /независимо от последващата промяна на
предназначението им/, които са били отнети от собствениците им на основания,
изрично предвидени в реституционния закон - масовизиране чрез включване в ТКЗС,
ДЗС или друга, образувана въз основа на тях, селскостопанска организация /чл.10,
ал.1 от ЗСПЗЗ/,
одържавяване на точно определени основания /чл.10, ал.2 и ал.8 от
ЗСПЗЗ/,
отстъпване безвъзмездно на ТКЗС или на държавата /чл.10,
ал.3 от ЗСПЗЗ/, отнета неправомерно /чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ/. Ако
правата на собствениците не са били отнети чрез обобществяване на земята или по
друг начин,
то не
е било налице основание за тяхното възстановяване по реда на предвидената в
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ административна процедура. С оглед на това, съдът счита, че при
постановяване на решението от 02,12,1992 г.
не са били налице предвидените в ЗСПЗЗ основания за реституиране на заявената
нива от 200 дка. в землището
на гр.*** или на част от нея, тъй като е била претендирана за
възстановяване на непредвидено в Закона основание - предоставянето й за
ползване след колективизацията, по
силата на чл.34, ал.2 от ЗТПС (отм.). Със ЗИД на ЗСПЗЗ обн. ДВ, бр. 45 от 16,05,1995 г. е
създадена ал.11 на чл.10 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че се възстановява правото на
собственост на лицата, оземлени по Закона за трудовата
поземлена собственост от 1946 г., включително и на тези, които не са изплатили
дължимите вноски, с изключение на отземлените. Тази разпоредба е
материалноправна и няма обратно действие, доколкото такова не й е придадено
изрично /чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗНА/, поради което намира
приложение единствено по отношение на неприключилите към момента на изменение
на закона реституционни процедури. В случая, както се прие по-горе, процедурата
за този имот е приключила още с първото решение.
С представеното от
ищеца Решение №112/13,07,1995 г., което е
постановено след създаването на ал.11, имота всъщност не се възстановява на
заявителя СПТУ по СС, а на ДПФ с пояснение, че е предоставен на училището. В последствие
е издадено още едно решение под №200/03,01,1996 г., в което е
посочено, че имота се възстановява на Държавния поземлен фонд,
без допълнителното пояснение на кого е бил предоставен и с посочен различен
номер на преписка, очевидно служебно образувана. След влизане в сила на ЗИД на
ЗСПЗЗ обн. ДВ, бр. 45 от 16,05,1995 г., лицата, за
които са били налице предвидените с ал.11 на чл.10 основания е следвало да
подадат ново заявление до компетентната ПК. Както приема ВКС в Решение № 56 от
19,06,2013 г. по гр.д. №884/2012 г., II г. о., ГК,
принципът възприет от законодателя е правоимащите лица по чл.10
от ЗСПЗЗ,
на които е отказано възстановяване собствеността на земеделски земи, на
основание отменени, респ. изменени разпоредби на ЗСПЗЗ, е ново сезиране на
оторизирания административен орган - ПК.
Съдът следва да извърши
преценка за материална законосъобразност и на последващите решения на ПК,
постановени по отношение на заявената нива от 200 дка. в землището
на гр.***, тъй като и двете страни основават претендираните права на
собственост на първо място на постановените в реституционното производство
решения. Съдът счита, че Решение №67/10,10,1994 г., Решение №112/13,07,1995 г.
и Решение №200/03,01,1996 г.
се явяват нищожни. След издаване на Решение №16/02,12,1992 г., с което
146 дка. от заявената нива в *** е възстановена в стари
реални граници на СПТУ по СС ***, а разликата от 54
дка.
е отказана за възстановяване, поземлената комисия като административен орган не
е имала правомощието сама да отменя своето решение, извън хипотезата на чл.14,
ал.7 от ЗСПЗЗ /Нова - ДВ, бр.45 от
1995 г./. Посочените решения нямат мотиви, за да се
разбере волята на административния орган, но ако се приеме, че основанието за
предприетото изменение на предходно решение е било, че възстановения на СПТУ
земеделски имот е бил собственост на държавата и е следвало да се възстанови на
Държавен поземлен фонд, съдът намира, че това основание не е било налице.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, земеделските земи от държавния
и общинския фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие,
като се постановяват решения по чл.18ж., ал.1 или чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ, но
това се отнася само за земеделските земи, които са били собственост на
държавата преди образуване на ТКЗС, ДЗС и другите образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Именно върху тези земи, които е притежавала преди
колективизацията, държавата запазва собствеността си по смисъла на разпоредбата
на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ и установяването им е било и служебно задължение на
поземлените комисии. Както е пояснено в Решение №103 от 13.05.2016г. по
гр.д.№6163/2015г. на ВКС, І г.о. при образуването на ТКЗС, ДЗС и другите,
образувани въз основа на тях селскостопански организации освен земи на частноправни
субекти са били включени и земи, собственост на държавата. За държавните земи
също са били премахнати реалните граници и е било прекратено качеството на
обекта на собствеността - да е конкретно обособена вещ. С влизане в сила на
ЗСЗПЗЗ държавата запазва своето право на собственост върху своите земеделски
земи (чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ), но с образуването на организациите по § 12 ПЗР на
ЗСПЗЗ тя е лишена от съдържанието на своето право. Органът на поземлена
реституция е длъжен да го индивидуализира, издавайки служебно решения по
чл.18ж, ал. 1 или по чл. 27 ППЗСПЗЗ (чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ) и да
приложи съответния способ, чрез който да определи реалните граници на
земеделските земи, останали собственост на българската държава – възстановяване
на старите граници или определяне на новите граници с план за земеразделяне. В
случая обаче предоставения на СПТУ по СС *** имот от 200 дка. по реда на
ЗТПС не представлява земя, която е била притежавана от държавата преди
колективизацията. Установи се от приложения Констативен акт от 29,11,1958 г.,
че предоставените за ползване земи в землището на с.***, в това число 200 дка. на
селскостопанското училище, са били включени в държавния поземлен фонд след 01,01,1946 г.
в резултат на започналото придобиване на имоти от държавата на различни
основания. Поради това тази земя не е подлежала на служебно установяване по
реда на чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ в полза на държавата, а е подлежала на
реституция на правоимащите лица.
По отношение на заявената от СПТУ по СС *** нива от 210 дка. се установи, че първото
постановено по отношение на нея решение отново е Решение №16 от 02,12,1992 г., с което се
отказва възстановяването му в землището на гр.***, тъй
като подлежи
на възстановяване в землището на с.***. С него не може да се приеме приключила
административната процедура, тъй като отказът
е
изрично за землището на гр.*** с мотиви, че се възстановява в
землище на ***. В същия смисъл е и постановено след това Решение №67 от 10,10,1994 г.
За същата нива са постановени две решения за землището на с.*** от една и съща
дата и с един и същи номер – Решение №105 от 06,01,1995 г.,
с което се възстановява правото на собственост на СПТУ по СС *** върху нива от
209.999 дка. в землището на с.***,
местност „***” и Решение №105 от 06,01,1995 г.,
с което се възстановява правото на собственост върху същата нива на ДПФ,
предоставена за ползване на СПТУ по СС ***.
Съдът счита, че и двете решения са постановени при липса на
материално-правни предпоставки за възстановяване на имота в полза на заявителя
или за служебно установяване права на държавата. Както се посочи и по-горе,
наличието на основанията за реституция на земеделския имот следва да се прецени
към момента на постановяване на решението на ПК. Към датата, когато е постановено Решение №105
от 06,01,1995 г., с което
се възстановява собствеността върху процесната нива от 209,999 дка. в полза на
СПТУ по СС ***, не са били налице предвидените в чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ (в
редакцията преди изменението ЗИД на ЗСПЗЗ обн. ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г.)
основания за реституция. Предоставянето на имоти за ползване по реда на чл.34,
ал.2 от ЗТПС (отм.) не попада в нито една от предвидените хипотези в
реституционния закон към релевантния момент на произнасяне. Имотът не е бил и
собственост на държавата от преди
образуване на ТКЗС, ДЗС и другите образувани въз основа на тях
селскостопански организации, поради което не са били налице и основания за
служебно установяване правата на държавата по чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с
чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ. От съдържащия се в преписката и
обсъден по-горе Протокол от 11,08,1954 г.
за предаване на земи, причислени към ДПФ се установи, че
предоставените на селскостопанския техникум в *** 210 дка. земеделски
земи в землището на с.*** са такива, които са били преотстъпени/подарени на
държавата по реда на 651-во ПМС от 1950
г. Този тип имоти са подлежали на възстановяване на основание чл.10, ал.3 от
ЗСПЗЗ, а не са били държавна собственост по смисъла на същия закон.
В обобщение на
изложеното по-горе, съдът приема, че нито едно от постановените от ПК-***
решения по отношение на процесните имоти няма конститутивно действие, което да
бъде зачетено при решаване на спора.
С оглед приетото, че не е налице решение на компетентния орган по
реституция, чийто конститутивен ефект да може да бъде зачетен и приетото, че
държавата не е собственик на имота, следва да намери приложение разпоредбата
на чл.19,
ал.1 от ЗСПЗЗ, на която основава претенцията си ищеца. По смисъла
на тези разпоредба земята, която е останала след възстановяването
на правата на собствениците (като към тази хипотеза следва да се отнесе и
настоящия случай, в който не може да бъде зачетен конститутивния ефект на
завършената реституционна процедура) и не принадлежи на държавата, е общинска
собственост.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да
се приеме, че О.П. се явява собственик на процесните земеделски имоти на
основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Поради това предявеният положителен
установителен иск за собственост се явява основателен и доказан, и следва да се
признае за установено в отношенията между страните, че ищеца е собственик на
процесните имоти.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото разноски.
Преди да се произнесе по въпроса за разноските съдът следва да обсъди
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
– същото е неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 1100,00 лева е под минималния, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата – 1781,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените разноски в общ размер на 1558,71 лева съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по отношение на
ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на Земеделието, храните и горите, че О.П.
с Булстат ***, с адрес ***, Е СОБСТВЕНИК на
следните земеделски имоти: 1/ПИ с идентификатор 12601.10.6. с
площ от 209 993 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска;
начин на трайно ползване – нива; категория на земята – пета; с адрес –
землището на с.***, местност ***, съгласно одобрени и влезли в сила КК и КР,
одобрени със Заповед №РД-18-237/10,04,2019 г. на ИД на АГКК, при граници и
съседи: имоти с идентификатор *** номер по предходен план – 010006; и 2/ ПИ с
идентификатор *** с площ от 149 295 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива; категория на земята
– трета; с адрес – землището на гр.***, местност Пред бранището, съгласно
одобрени и влезли в сила КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-235/10,04,2019 г.
на ИД на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатор *** номер по
предходен план – 208001.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, с административен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на О.П. с
Булстат ***, с адрес ***, сумата от 1 558,71
лева, представляваща
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :