№ 182
гр. Разград, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20233300500247 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
С решение №101 от 02.05.2023 година, постановено по гр. д. № 165/2022 г. по описа на
Районен съд – Исперих, съдът е осъдил на основание чл.45 от ЗЗД О. С. М. от гр.Исперих да
заплати на К. Д. П. от гр.Варна, сумата от 363.11 лева - обезщетение за демонтираните през есента
на 2016 г. два броя метални гаражи с обща площ от 38 кв.м., подробно индивидуализирани, като
отхвърлил иска на П. срещу ответника М. над присъдената сума, до първоначално претендирания
размер от ½ ид.ч. от 1250.00 лв., като неоснователен и недоказан. С решението съдът е отхвърлил
исковете предявени отново на осн.чл.45 от ЗЗД от К. Д. П. и И. И. И., против О. С. М. за заплащане
на обезщетение за ползите от които е лишил ищците , отнемайки им възможността да
ползват/отдават под наем собствения си жилищен имот по предназначение/, поради това, че са
били лишени от водоснабдяване и канализация на жилищната сграда, отредена в дял на ищеца К.
П. (съгласно съдебната спогодба по Протокол от 14.09.1976 г. по гр.д. № 187/1976 г. на Районен
съд - Исперих) след неправомерно премахване от страна на ответника на съществуващо по
одобрен проект външно водопроводно отклонение, за периода, както следва: от 07.09.2016 г. - до
07.03.2018 г., както и иска, предявен само от К. П. за лишаването му от възможността да ползва
за жилищни нужди или отдаване под наем на собствената му жилищна сграда: при месечна сума от
248.88 лева за период от 18 месеца, а именно в общ размер от 4480.00 лева, ведно със законната
лихва върху нея от датата на завеждането на иска - до окончателното и изплащане; - за периода: от
07.03.2018 г. - до 07.02.2021 г. - за невъзможността за ползването и по предназначение за жилищни
нужди от ищците К. П. и И. И., както и за невъзможността да отдават за ползване същата на трети
лица, с квота за всеки от 1/3 ид.ч., да заплати на същите обезщетение в размер на пазарният наем за
ползването на процесният имот - при месечна сума от 302.62 лева за период от 35 месеца, а именно
в общ размер от 10 591.72 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на
иска - 20.03.2013 г. до окончателното й изплащане, платима на всеки от ищците при равни квоти
от ответника, като неоснователни и недоказани. Произнесъл се е по дължимостта на разноските,
съобразно уважената, съответно отхвърлена част от исковете.
Недоволни от постановеното решение са останали само ищците в отхвърлителната част по
предявените искове, като обжалват решението чрез пълномощник.
1
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на
Районен съд – Исперих, поради необоснованост, постановено в противоречие с материалния закон
и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при изготвяне на доклада и
разпределение на доказателствената тежест. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение в
обжалваните части и постановяване на ново такова по спора, с което ищцовите претенции за бъдат
уважени в пълен размер.Правят се доказателствени искания. Отправено е искане до съда за
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, с
който счита същата за неоснователна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Възразява
срещу направените от ищците доказателствени искания, като счита същите за преклудирани.
При насрочване на делото съдът в разрез със заявеното във въззивната жалба е намерил, че
при разглеждането на делото от районния съд не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, свързани с изготвяне на доклада по делото, както и ,че районния
съд е дал правилна правна квалификация на предявените искове, като е разпределил правилно и
доказателствената тежест между страните, като с определението по чл.140 от ГПК им е дал
възможност в първото по делото заседание да конкретизират своите доказателствени искания, като
всяка от страните е била във възможност да го направи.По тези съображения е оставил и без
уважение искането на жалбоподателите К. Д. П. и И. И. И. за изготвяне на нов доклад по делото и
за сочене на гласни доказателства.
В съд.заседание въззивниците, от които К. П. лично , а двамата и чрез пълномощник адв. Д.
поддържат въззивната жалба, така както е предявена с искане за отмяна на решението на районния
съд в обжалваните части с присъждане на сума в по-висок размер в полза на К. П. за съборените от
ответника гаражи, съобразно правото му на собственост и уважаване на претенцията за лишаване
от право на ползване в цялост.Претендират разноски за въззивната инстанция, съобразно
представени договори за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК.
Въззвиаемата страна, при редовност в призоваването не се представлява.Пълномощникът
депозира писмена молба, в която поддържа подадения отговор, с искане за оставяне на въззивната
жалба без уважение.
Атакуваното решение въззивната инстанция намира за валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съобрази следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ищците К. Д. П. и И. И. И. , представлявани
от адв.М. Д. от гр.Варна, с която са предявени два осъдителни иска с посочена обща цена от
9930.00лв.С първият иск се претендира от К. Д. П. против О. С. М. заплащане на обезщетение за
демонтирани от ответника през есента на 2016 г. два броя метални гаражи с обща площ от 38
кв.м., подробно описани в размер на 1 250 лв., която сума съответства на стойността на ½ идеална
част от тези гаражи, като ищеца по този иск претендира да е собственик към датата на
премахването им именно на такава идеална част от същите.
С втория иск, предявен от майката и сина, И. И. и К. П. се претендира от същия ответник
заплащане на обезщетение за ползата от която са били лишени да ползват техен собствен имот,
жилище в гр.Исперих, подробно описано, лично или чрез отдаването му под наем в съответни
периоди,поради неправомерното премахване от страна на О. М. на външно водопроводно
отклонение, съществувало по одобрен проект, както следва: 1/В полза само на К. П. заплащане на
обезщетение за периода от 07.09.2016 г. - до 07.03.2018 г. месечна сума от 210 лева за период от
18 месеца, а именно в общ размер от 3780 лева.
2/ за периода: от 07.03.2018 г. - до 07.02.2021 г. - за невъзможността за ползването и по
предназначение за жилищни нужди от ищците К. П. и И. И., както и за невъзможността да отдават
за ползване същата на трети лица, с квота за всеки от 1/3 ид.ч., да заплати на същите обезщетение
в размер на пазарният наем за ползването на процесният имот при месечна сума от 140 лева за
период от 35 месеца, а именно в общ размер от 4900 лева, като и за двете посочени главници се
претендира законна лихва от датата на завеждането на иска до окончателното и изплащане,
платима на всеки от ищците при равни квоти от ответника.
По отношение на двата броя гаражи ищецът по тях поддържа ,че той К. П. е притежавал
1/2 идеална част от същите, като те заедно с останалите сгради, находящи се в *** в ** по
действащия към 2016 г. ПУП на гр.Исперих, са били предмет на съдебна делба по гр.д. № 19/2006
г. , който имот е бил допуснат до делба с влязло в сила на 07.03.2018 г. решение № 24/02.02.2018 г.
2
на ИРС посоченото гр.дело между тях двамата ищци и трето за настоящия спор лице И. И. Д.а
при права по 1/3 ид.част за всеки от тях, но въпросните метални гаражи не са били допуснати до
делба , поради това ,че вече са били съборени, видно и от признанията на ответника, заявени по
посоченото дело за делба. Пазарната стойност на притежаваната от К. П. ½ идеална част ,той като
ищец е определил на сумата от 1250 лв. По отношение на другите две претенции, заявени с
исковата молба, ищците са заявили твърдение, че през 2016 г. ответникът О. М., като е ползвал
жилището си, описано в НА № 93, том 4, рег.№ 3594, дело № 398/2009 г. на Нотариус рег.№ *** –
Р. А., при изграждането на новия воден цикъл на гр.Исперих е прекъснал неправомерно
захранването с вода и канализацията на поземления имот от съществуващото по одобрен проект
външно водопроводно отклонение (изградено в средната част на лицето на УПИ към улицата) и го
е изградил в крайната югоизточна част на УПИ, като е извършил захранване на дворното място с
ВиК не по трасето на законово одобрения проект на външното водопроводно отклонение, а по свое
усмотрение само до своята част от постройката в УПИ – жилищна сграда със застроена площ от
94 кв.м., находяща се в североизточния край на масивна жилищна сграда, като по този начин е
лишил от водоснабдяване и канализация другата част от жилищната сграда, отредена в дял на К.
П. съгласно съдебна делба по Протокол от 14.09.1976 г. по гр.д. №187/1976 г. на РС – Исперих, а
след влизане в сила на решението по гр.дело №19/2006г. на ИРС съсобствена между ищците и И.
Д.а при квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.С тези си действия ответникът бил лишил ищците от
възможността да ползват по предназначение тяхната част от жилищната сграда, както и от
възможността да я отдават под наем, с което те обосновават претенцията си за заплащане на
обезщетение в размер на пазарния наем. В съдебно заседание на 30.06.2022 г., на основание чл.
214, ал. 1 ГПК, ищците са направили изменение на размерите на исковете за заплащане на
обезщетение за пропуснати ползи , като за първия период от 07.09.2016 г. до 07.03.2018 г.
претенцията е увеличена от първоначално претендираните месечна сума от 210 лева за период от
18 месеца, или в общ размер от 3780.00 лв., на месечен наем от 248.88 лв. и обща сума в размер на
4 480.00 лв.; а за втория период от 07.03.2018 г. - до 07.02.2021 г. претенцията е увеличена от
първоначално претендираните месечна сума от 140 лева за период от 35 месеца, или общ размер от
4900.00 лв. на месечен наем от 302.62 лв. и обща сума в размер на 10 591.72 лв.
Ответникът О. М. е депозирал в срок отговор на исковата молба чрез пълномощник, като
е оспорил основателността на предявените искове, вкл. И чрез възражение за погасяването им по
давност.
При съобразяване на доводите и становищата на страните и събраните по делото
доказателства се установява от фактическа страна следното: На 14.09.1976 г. по гр.д. № 187/1976
г. по описа на РС – Исперих е сключена и одобрена съдебна спогодба за делба на наследствено
имущество, останало от наследодателя Д. И. П. (И.), включващо дворно място от 741 кв. м.,
съставляващо парцел ***, с построените в него сгради и празно дворно място от 680 кв.м.,
съставляващо парцел *** по плана на гр.Исперих, одобрен със Заповед №685/19.05.1962 г., между
наследниците му – преживялата съпруга И. И. И. и двамата му сина – И. Д. И. (П.) и К. Д. П..
Съгласно тази съдебна спогодба в дял на И. И. е поставено правото на собственост на жилищна
сграда, състояща се от три стаи и два салона, маза и клозет на един етаж, застроена в парцел *** по
плана на гр.Исперих, ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 741 кв.м. и празно дворно място
от 680 кв.м., съставляващо парцел *** по плана на гр.Исперих. В дял на К. П. е поставено правото
на собственост на жилищна сграда, състояща се от две стаи, салона, килер, кухня и клозет, на един
етаж, застроена в парцел *** по плана на гр.Исперих и ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ
от 741 кв.м. И. И. получава парично уравнение на дела си в размер на 1000.00 лв. поотделно от
сънаследниците.
С протокол № 7/07.05.1988 г. за определяне на строителна линия и ниво и Разрешение за
строеж № 21 от същата дата на двамата братя И. И. и К. П. е било разрешено да поставят два
сглобяеми гаража в общия им парцел № *** по тогава действащия регулационен план на
гр.Исперих, одобрен със Заповед № 318/25.06.1979 г. На 31.08.1995 г. на името на двамата братя е
одобрен проект за изграждане в същия имот на два масивни гаража със застроена площ от 46.50
кв.м., като е издадено и съответното разрешение № 33/07.09.1995 г. Четирите гаража – 2 бр.
сглобяеми метални и 2 бр. масивни тухлени били изградени от съсобствениците в общия им имот.
На 02.02.2006 г. И. И. Д.а от гр.Исперих, в качеството си на съсобственик на четирите гаража, като
единствена наследница на починалия си баща И. И. И., сезира РС – Исперих с искова молба срещу
К. Д. П. от гр.Варна за делба на съсобствени 4 бр. гаражи, изградени в *** в ** по действащия
ПУП на гр.Исперих, от които 2 гаража от сглобяема метална конструкция и два гаража, долепени
3
един до друг – самостоятелни клетки, представляващи една обща масивна сграда. По тази искова
молба е образувано гр.д. № 19/2006 г. по описа на РС – Исперих , към което в последствие са
съединени за общо разглеждане гр.д. № 106/2009 г. и гр.д. № 127/2013 г., и двете по описа на РС–
Исперих. Към делбената маса е включено дворното място, върху което са изградени гаражите,
представляващо *** в ** по действащия ПУП на гр.Исперих с площ от 1230 кв.м., конституиран е
и още един съделител – И. И. И. и към делбената маса са включени и намиращите се в дворното
място жилищна сграда с обща площ 139 кв.м. и масивна стопанска постройка с площ 64 кв. м. Това
дело е продължило между страните до края на 2020 г. К. П. е завел и иск срещи племеницата си И.
Д.а, по който е образувано гр.д. № 59/2006 г. по описа на ИРС, приключило със съдебна спогодба
от 07.06.2006 г., съгласно която страните са разпределили ползването на съсобствения им
недвижим имот, представляващ към него момент *** в ** по действащия ПУП на гр.Исперих,
както следва: К. П. ще ползва 370.5 кв.м. в югозападната част на имота с лице по уличната
регулация 10.40 м., в която част попадат жилището със застроена площ от 44 кв. м., изключителна
негова собственост и двата масивни гаража с обща застроена площ 66 кв.м., а И. Д.а ще ползва
851.5 кв.м. в северната и източната част на имота с лице по уличната регулация на ул.“***“ 10.40
м., в тази част от имота попада жилището със застроена площ от 94 кв.м., изключителна нейна
собственост и двата сглобяеми меални гаража с обща площ 38 кв.м. Междувременно, в хода на
съдебното производство по гр.д. № 19/2006 г. по описа на РС – Исперих, с Договор за покупко-
продажба от 09.06.2009 г., обективиран в НА № 93, том IV, рег.№ 3594, дело № 398/2009 г. по
описа на Нотариус Р. А., рег.№ ***, И. Д.а се разпоредила с наследения от баща й дял от имота ,
като прехвърлила на ответника О. С. М. следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
начин на ползване жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м., находяща се в североизточната
част на масивна жилищна сграда със самостоятелен вход, състояща се от три стаи, салон, коридор
и изба с полезна площ от 9 кв.м., при граници и съседи, описани подробно , находящо се в чертите
на град Исперих, общ. Исперих, ул. “***” № 7, за което по скица № 231/07.05.2009 г. на община
Исперих и ПУП на града, одобрен със Заповед № 25/29.01.2001 г. е отреден парцел XVI-2126 в кв.
37, с площ от 1230 кв.м.По повод на това разпореждане К. П. е предявил иск срещу И. Д.а и О. М.,
по който е образувано гр.д. № 241/2009 г. по описа на РС – Исперих. Част от исковите претенции
са били за установяване, че И. Д.а не е собственик на разликата от 615/1230 ид.ч. до 815.51/1230
ид.ч. от описаното в НА дворно място; за прогласяване на нищожността на договора за покупко-
продажба от 09.06.2009 г., както и за установяване, че О. М. не е собственик на разликата от
615/1230 ид.ч. до 815.51/1230 ид.ч. от описаното в НА дворно място и за осъждането му да предаде
владението върху тях на ищеца. Делото е приключило с влязло в сила Решение № 352/16.10.2015
г., поправено с Решение № 19/25.01.2016 г., и двете на РС – Исперих, потвърдено с Решение №
15/28.07.2016г. по в.гр.д. № 93/2016 г. на ОС Разград, с което обсъдените искове са били
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
След като придобил правото на собственост върху описания в НА № 93/2009 г. имот,
ответникът в настоящото производство О. М. установил, че в имота му няма вода и след
проучване във „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Исперих, разбрал, че общата за *** в **
по действащия ПУП на гр.Исперих шахта се намирала в частта на К. П. и водоподаването е било
спряно именно от там. Поради тази причина той подал на 12.06.2009 г.до „ВиК“ ООД заявление за
открИ.е на негово име на нова партида за имот, находящ се в гр.Исперих, ***, като е приложил и
копие от НА за покупко-продажба. На 25.06.2009 г. той бил регистриран като потребител на ВиК
услуги за недвижим имот, находящ се в гр.Исперих, ***А, с абонатен № ***, за който е открита
партида с № ***, видно от информация, представена по делото от „ВиК“ ООД – Исперих.
Междувременно ответникът, подпомогнат от свои приятели (според неговите обяснения, дадени
по реда на чл. 176 ГПК пред РС и показанията на свидетелите Ю. Х. и П. И. изкопал
водопроводна шахта в помещението на единия от двата метални гаража, които се намирали в
неговата част от дворното място, а служители от „ВиК“ ООД гр.Исперих осъществили свързването
на шахтата с водопровода, минаващ по улицата, след което бил монтиран водомер с поставени
съответни пломби и печати. По отношение на така изградената ВиК връзка по делото не бяха
представени доказателства за наличие на проектна документация. Последвало и изграждане на
нова водопроводна система в жилището на О. М., която била свързана с новоизградената връзка
към водопроводната система на града. През следващите години и до 2022 г. включително,
ответникът е ползвал ВиК услуги за имота по посочената партида и абонатен номер и е заплащал
тези услуги, видно както от представените от „ВиК“ ООД – Исперих извлечения от електронната
им система за начислени и платени суми, така и от представените от ответника разписки . По
4
отношение на частта от имота, поставена в дял на К. П., по делото се установи, че водоподаването
се е осъществявало чрез водопроводно отклонение, което води до шахта, находяща се в двора на
ищеца, непосредствено в ляво от дворната врата. За това водопроводно отклонение според
заключението на вещото лице – ВиК специалист по назначената съдебно-техническа експертиза,
има изготвен проект в предходно време и същото е изградено съгласно изискванията на Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. За същото има регистрирана партида във „ВиК“
ООД – Исперих с № *** с адрес *** с титуляр Д. К., видно от удостоверение изх.№ 727/09.09.2022
г. , като последната издадена фактура за консумирани ВиК услуги за имота е от дата 29.02.2008 г.
Според показанията на водените от него свидетели Г. Ц. и К. К. ищецът К. П. не живеел в имота в
гр.Исперих, но ежегодно го посещавал, включително и през месеците април и септември във
връзка с обработване на лозе, като при тези посещения пускал водата от шахтата, а при тръгването
си я спирал. За това ,че жилищната сграда, собственост на ищеца не се обитава постоянно сочат и
свидетелите на ответната страна П.И. и Ю.Х.. Според св.Ц., който твърди , че посещавал имота,
заедно с К. П. всяка година от 1974 г. насам, вода в къщата винаги е имало, но от месец септември
2016 г. водоподаването било прекъснато и до настоящия момент липсвало такова. Според
свидетелите, когато посетили имота, заедно с К. П., през месец септември 2016 г., те установили,
че водата била спряна от шахтата, а водомера в нея липсвал. От тогава и до настоящия момент
вода в къщата на ищеца нямало. В периода 2015 г. – 2016 г. на територията на гр.Исперих е
реализиран Проект „Интегриран проект за водния цикъл на гр.Исперих – II, III и IV етап“ по
изготвени работни инвестиционни проекти, одобрени от Гл. архитект на Община Исперих на
08.05.2015 г. Реализирането на проекта е извършено от открИ.ето на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура с протокол
(обр.2) от 01.06.2015 г. до издаване на Разрешение за ползване на строежа № СТ-05-906 от
08.06.2016 г. от ДСНК . Съгласно проекта по ул.“***“ е извършено само полагане на
канализационна мрежа, като не е подменяна водопроводната мрежа.
По отношение на претенцията , касаеща премахнатите метални гаражи са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Г.Ц., П.И. и Г.Д. и обясненията на ответника, като се
установява безспорно, че О. М. е премахнал двата метални гаража, които са се намирали в
неговата част от дворното място, през 2016 г. и е продал метала за скраб, като ответника е заявил
,че за метала е получил сумата 250 лева, а същата година похарчил 15 000 лева за ВиК. По-нататък
в обясненията си уточнява, че през 2016 г. е направил нова тоалетна и във връзка с водния цикъл в
града е изкопал тръба за присъединяване към новоизградената канализация. Обстоятелството, че
премахването на гаражите е станало именно през 2016 г. се установява и от мотивите на влязлото в
сила на 07.03.2018 г. Решение № 24/02.02.2018 г. на РС – Исперих по гр.д.№ 19/2006 г., в които е
коментирано заключението на назначената комплексна съдебно-техническа експертиза, според
което при огледа през 2015 г. тези гаражи са съществували в имота, а при повторния оглед през
2017 г. вече са били премахнати .
Междувременно с влязло в сила на 07.03.2018 г. решение от 02.02.2018 г. на ИРС по гр.д.
№ 19/2006 г. е обявена за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдебната спогодба по
Протокол от 14.09.1976 г. по гр.д. № 187/1976 г. на РС – Исперих за съдебна делба на
наследството, останало от наследодателя Д. И., между неговите наследници и е допусната съдебна
делба между И. И., К. П. и И. Д.а върху наследствено имущество, останало от наследодателя Д. И.
– Поземлен имот № ***, за който е отреден *** в ** по действащия ПУП на града, одобрен със
Заповед № 25/29.01.2001 г., с площ от 1230 кв.м., с начин на трайно ползване дворно място, при
граници: ***, улица ***, , ***, *** и ул.“***“, заедно с всички подобрения в имота, жилищна
сграда, застроена в имота с обща застроена площ от 138.54 кв.м., два тухлени гаража с обща
застроена площ от 65.55 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 63.72 кв.м. Със същото
решение е обявен за относително недействителен, на основание чл. 76 от ЗН, по отношение на И.
И. и К. П. договора за за покупко- продажба от 09.06.2009 г., сключен между И. Д.а и ответника О.
М..С влязло в сила на 30.12.2020 г. решение № 260069/30.11.2020 г. по гр.д. № 19/2006 г.
делбеният имот, ведно с всички подобрение и застроени в него сгради, е възложен на
съделителката И. И., като същата е осъдена да заплати на К. П. и И. Д.а за парично уравнение на
дяловете им сумата от 26 766.67 лв. за всеки един от тях.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в НА № 7, том 1, рег. № 83, дело 7 от 07.01.2021 г. на нотариус Р. А., рег.№ ***, И. И.
5
прехвърля на К. П. собствеността върху целия имот, предмет на делба по гр.д. № 19/2006 г. по
описа на РС – Исперих.
По делото пред РС са назначени и приети три експертизи. Първата е съдебнотехническа и
оценъчна със задача да определи пазарния наем веднъж за жилищната сграда на ответника за
различни времеви периоди и втори път на жилищната сграда на ищеца К. П. за периодите
07.09.2016 г.– 07.03.2018 г. и 07.03.2018 г. – 07.02.2021 г., както и да определи към есента на 2016
г. действителната пазарна стойност на демонтираните 2 бр. метални гаражи с обща площ от 38
кв.м., както и пазарния наем на жилищната сграда, собственост на ищеца К. П..Експертизата е
приобщена към доказателствения материал по настоящото дело и съответно е изслушана и приета
(след направени корекции и допълнения от страна на вещото лице в с.з.пред районния съд) от
страните без възражения. Съгласно експертното заключение пазарният наем за периода от
07.09.2016 г. до 07.03.2018 г. за спорния имот е 249.00 лв. месечно или за претендираните 18
месеца сумата е 4480.00 лв. За вторият период от 07.03.2018 г. до 07.02.2021 г., след направено
уточнение в с.з. на 30.06.2022 г., вещото лице посочва, че за 2/3 ид.ч. от процесния имот, колкото
са дяловете на двамата ищци, месечния наем е в размер на 302.62 лв. месечно или за
претендираните 35 месеца сумата е в размер на 10 591.72 лв. По отношение на пазарната стойност
на двата метални гаража към есента на 2016 г. вещото лице е посочило, че същата е в размер на
1180.00 лв. Към момента на огледа през месеците септември и октомври 2021 г. тези гаражи са
демонтирани и експертът не е могъл да ги огледа, но от снимка в Гугъл Мапс от 2012 г. е
установил, че са в добро физическо състояние. В с.з. на 31.05.2022 г. вещото лице пояснява, че
след 30-40 г. използване желязото на тези гаражи по-скоро може да бъде използвано за скрап, но
не и да бъдат преместени на друго място. Оценката е дал като за постройка, а не като за скрап,
като е съобразявал параметрите на гаражите така, както са зададени в исковата молба, а за
техническото състояние – от снимките в интернет.Експертът е уточнил, че оценката му е дадена
като за два гаража, но без преградна стена, тъй като от снимките в интернет не личало наличието
на такава, като е посочил, че дори и да е имало стена оценката не би се променила
съществено.Назначена е ред РС и допълнителна СТО, която е определила цената на стоманения
скрап към края на 2016 г. е на стойност 25-30 ст/кг.
Назначена е от районния съд и трета съдебно-техническа, която касае водоснабдяването и
канализацията към жилищната сграда, находяща се в *** в ** по действащия ПУП на гр.Исперих,
като на вещото лице са поставени задачи да установи дали има водоподаване към настоящия
момент към жилището, отредено в дял на К. П. съгласно съдебната спогодба по Протокол от
14.09.1976 г. по гр.д. № 187/1976 г. на РС – Исперих, дали е прекъснато захранването с вода от
съществуващото по одобрения проект външно водопроводно отклонение за жилищната сграда в
*** в ** и по какъв начин; да установи как се осъществява водоподаването към жилищната сграда
и за коя нейна част; да установи как е проектирана връзката на *** в ** с канализационната мрежа
по одобрен и съгласуван инвестиционен проект за водния цикъл на гр.Исперих, как е изпълнена
тази връзка реално и към настоящия момент как е свързана жилищната сграда с канализационната
мрежа на града, и коя нейна жилищна част се обслужва от канализационната мрежа.
Според заключението на експерта, изготвено след посещение в имота на 15.09.2022 г. и въз
основа на представените по делото документи, към жилището, отредено на ищеца К. П. няма
водоподаване, като при изграждането на воден цикъл на гр.Исперих, същото е прекъснато от
съществуващото одобрено външно водопроводно отклонение (изградено в предната част на УПИ
към улицата) с партиден № ***, през 2016 г. Водомерният възел на водопроводното отклонение се
намирал в шахта в средната част на лицето на имота и е изградено съгласно изискванията на
Наредба № 4/14.09.2004 г. Към настоящия момент водоподаването към жилищната сграда в *** в
** се осъществява в крайната югоизточна част, стопанисвана от ответника, като след направен
оглед не е констатирал изграждането на шахта с водомерния възел на водопроводното отклонение,
съгласно разпоредбите на Наредба № 4. В с.з. на 27.09.2022 г. експертът уточнява, че при огледа на
място ответникът му е посочил, че до вратата в неговата част на имота има малък капак около
30/40 см, като квадрат, за който обяснил, че е неговата шахта, но той лично не бил вдигал капака и
не бил изследвал накъде продължават тръбите. Категоричен е, че няма данни за втори проект на
този парцел за водоснабдяване на имота на ответника. Според вещото лице от представените от
Община Исперих документи за изграждане на водния цикъл, водопроводното отклонение за
процесния имот е осъществено именно към тази малка шахта.Съществуващият водомерен възел на
предходното водомерно отклонение не е присъединено към настоящия воден цикъл в обекта на К.
П., където имало външна чешма, вътрешни чешми, но водоподаване няма. Същевременно видно е
6
от представените проекти от Община Исперих за интегрирания проект за водния цикъл, касаещи
процесния имот, че същите се отнасят единствено и само до изграждането на канализационната
мрежа на гр.Исперих, но не и до водопроводната мрежа. Това обстоятелство е изрично посочено и
в информацията предоставена от Община Исперих с писмо изх.№ К5366/1/27.10.2022 г., според
която съгласно проекта по ул.“***“ е извършено само полагане на канализационна мрежа, не е
подменяна водопроводната мрежа.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Претенцията на К. П. за обезвреда , представляваща пряка вреда от премахването на
металните гаражи от страна на ответника О. М. се явява основателна и доказана до размера на
сумата 590 лв., представляваща ½ от стойността на същите, опредЕ. от вещото лице по оценъчната
експертиза.Този съд напълно споделя изводите на първостепенния съд по отношение
основателността на претенцията, но не и по отношение на нейния размер, определен от районния
съд като идеална част , съответстваща на тази притежавана от него от дворното
място.Строителното разрешение на поставянето на металните гаражи е издадено в полза на
настоящия ищец и покойния му брат, като гаражите са преместваеми обекти и всеки от двамата
притежава ½ идеална част от същите, а не такава съответстваща на идеалните им части от
дворното място, поради което в полза на К. П. следва да бъде присъдена с настоящото решение
допълнителна сума в размер на 226,89 лева.
Исковете за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, поради неправомерно спиране
на водата в имота на ищците от страна на ответника и този съд намира за неоснователни и
недоказани, както това е направил и районният съд, който подробно е обсъдил всички събрани по
делото доказателства , писмени и гласни и експертни заключения.
Районният съд е приел, че водата за жилищната сграда и имота на ищците е била спряна
именно от шахтата, намираща се в тяхната част от имота, собственост на ищеца К. П.,
съобразявайки и цитираното по-горе от фактическа страна писмено доказателство за водената във
ВиК партида на името на Д. К. за имот, находящ се на ***, както и ,че за периода от м. Септември
2016 г. до м. септември 2022 г. няма издадени фактури за консумирана питейна вода, като
последната издадена фактура за консумирани ВиК услуги от дата 29.02.2008 г., но ищците, чиято е
доказтелствената тежест не установяват това прекъсване на водоподаването за техния имот да е
сторено именно ответника и то противоправно.Напротив установява се едно бездействие на
ищците да възстановят водоподаването в собствения си имот през претендираните периоди, при
твърдяно от тях намерение да ползват собствеността си или съответно да я отдават под наем.
По изложените съображения в тези му части, касаещи претенциите за лишаване от
ползване , съответно на единия от ищците и на двамата за съответни , посочени в исковата молба
периоди и сумите, така както са претендирани след увеличението на исковете следва да се
отхвърлят.
По разноските
При съобразяване на решението на въззивната инстанция и присъждането в полза на ищеца
К. П. по първия предявен иск на допълнителна сума в размер на 226,89 лева в полза на същия
следа да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 114, 36 лева.
Предвид изложеното, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №101 от 02.05.2023 година, постановено по гр. дело № 165/2022 г. по
описа на Районен съд – Исперих САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на ищеца К.
Д. П. срещу ответника О. С. М. за разликата над присъдените 363.11 лева до сумата на 590 лева,
явяваща се съответна на притежаваната от него 1/2 идеална част от премахнатите от ответника два
броя метални гаражи, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА О. С. М., ЕГН ********** от гр.Исперих, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. П., ЕГН
********** от гр.Варна допълнителна сума в размер на 226,89 лева , явяваща се разликата между
присъдената сума от 363,11 лева и сумата 590 лева, опредЕ. като съответна на неговия дял в
съборените два метални гаража, както и сумата 114,86 лв.разноски за въззивната инстанция,
7
съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪЖДАВА решението в частите с които са отхвърлени претенциите на К. Д. П. от
гр.Варна и И. И. И. от с.Осеново, обл.Варна, срещу О. С. М. от гр.Исперих за заплащане на
обезщетение за ползите от които са били лишени , неправомерно отнемайки им възможността да
ползват/отдават под наем собствения си жилищен имот по предназначение, с прекъсването на
водоподаването за имота им с премахването на външно водопроводно отклонение, съответно
само в полза на първия от тях за периода: от 07.09.2016 г. - до 07.03.2018 г. за претендирана сума
от 4 480 лева и за периода от 07.03.2018 г. - до 07.02.2021 г. за двамата ищци за претендирана
сума в размер на 10 591.72 като неоснователни и недоказани.
В останалата му осъдителна част решението на районния съд е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване само в частта касаеща претенцията за
обезвреда, предявена от К. П. и И. И. с цена на иска 10 591,72 лева.в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8