Решение по дело №245/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 409
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 10 ноември 2022 г.)
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20215330100245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. Пловдив , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330100245 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск (с насрещна искова молба) с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от Ж. Й. Ж. срещу И. Г. Г..
Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху ¼ ид.ч. от източен
гараж (гаражна клетка) находящ се в сграда с идентификатор 56784.531.1159.2 по КК
на основание наследствено правоприемство от своя баща. Обектът бил изграден от
неговия баща в съсобствения имот, като с делба от 1993г. в дял на баща му и майка му
бил отреден източният гараж, а в дял на останалите съсобственици западния гараж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата по насрещния иск, с
който се оспорва предявената претенция. Твърди, че праводателите му не са
притежавали права в сградата, а делбата била нищожна. Оспорва представените
документи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Г. срещу Ж.Ж..
В срока за отговор на исковата молба ответникът предявява насрещен иск за
1
собственост на ¼ ид.ч. от източен гараж (гаражна клетка), находящ се в сграда с
идентификатор **** по КК.
РС се произнася с решение, като отхвърля иска на ищеца и уважава иска на
ответника за дясна гаражна клетка (северозападен гараж). Решението е потвърдено от
ПОС. С решение ВКС отменя решението и признава за установено, че И.Г. е
собственик на западния гараж (означен на скица на л. 142 като северозападен) и
осъжда Ж.Ж. да предаде владението му. Освен това ВКС обезсилва решението на
ПОС в частта относно 1/4 ид.ч. от северозападен гараж (дясната гаражна клетка), като
постановено по непредявен иск и връща делото на ПОС за произнасяне по предявения
иск за източния гараж (лява гаражна клетка). С решение на ПОС по в.гр.д. 1511/2019г.
решението на ПРС относно дясна гаражна клетка (северозападен гараж) е обезсилено
по същите съображение и делото е върнато на РС за произнасяне по предявения иск за
собственост на ¼ ид.ч. от източен гараж (лява гаражна клетка), находящ се в сграда с
идентификатор **** по КК
С нотариален акт № 183 от 1969г. М. И. П. дарява на В. М. Х. къща и дворно
място от 280 кв.м. съставляващо парцел ****по плана на кв. Х. Б. на гр. П.
Непосредствено след това, с нотариален акт № 1**** дарява на съпруга си К. В.Х., 1/2
ид.ч. от къщата и дворното място.
С нотариален акт № ****. В. и К. Х. продават на Й. Ж. Н. 1/3 ид.ч. от къщата и
1/3 ид.ч. от дворното място, записано с площ от 290 кв.м., а по нотариален акт 280
кв.м., съставляващо парцел **** Не е спорно, че имотът е идентичен с описания по-
горе, като това обстоятелство се установява и от използваните за сделката нотариални
актове.
През 1972 г. е подписан договор за делба между Й. Ж. Н. от една страна и К. и В.
Х., относно съществуващата сграда и дворното място- лист 75.
Впоследствие в имота е била изградена процесната сградата, с две гаражни
клетки в нея.
На ****. е бил подписан договор за доброволна делба между Й. Ж. Н. и
съпругата му В. Н., от една страна и В. П. (Х.), Е. К. Х. и Ю. К. Х., от друга, като
първите са получили в дял източният гараж, построен в северната част на дворното
място, а вторите, западния гараж, построен в северната част на дворното място.
С нотариален акт от *** В. П. (Х.), Е. К.Х. и Ю. К. Х. прехвърлят на Е. Н. Г., 1/3
ид.ч. от дворното място, заедно с целия втори етаж и един гараж, построен в
североизточната част на двора.
С нотариален акт от ****. Е. Г. дарява на Г. В. Д. същия имот. Тя от своя страна
го продава на Я. и Г. Н. В двата нотариални акта е посочено, че се продава гараж,
2
построен в североизточната част на дворното място.
С нотариален акт от ****. Я. и Г. Н. са продали на И. Х. (Г.) апартамент в
сградата, ведно с гараж, построен в североизточната част на дворното място.
Й. Н. е починал на****като е оставил наследници в лицето на В. Н. и Ж.Ж.- л.
54.
При така събраните доказателства, се установява, че правото на собственост
върху сградата е възникнало в полза на собственици на земята- чл. 92 ЗЗД. След това
същите за извършили делба на обособените в сградата гаражни клетки, като всяка
група съделители е получила по една. Процесната, в момента, източна гаражна клетка
е поставена в дял на Й. и В. Н., поради което със сключената на следващия ден сделка
съделителите В.П.(Х.), Е. К. Х. и Ю. К. Х. (чийто непряк правоприемник е и
ответницата по насрещния иск) са прехвърлили само правата върху притежавания от
тях западен гараж (гаражна клетка). Следва да се отбележи, че това следва и от
тълкуването на самия договор от 25.02.1993г., в който е описан „един гараж, построен
в североизточната част на двора“.
Не се оспорва, че към момента на сделките и делбата Й. и В.Н. са били съпрузи,
поради което са придобили правото на собственост в режим на СИО. След смъртта на
първия през 2006г., имуществената общност е била прекратена- чл. 26, ал. 1 СК (отм.),
като правата на съпрузите са равни- чл. 27 СК (отм.). Притежаваната от Й. Н. 1/2 ид.ч.
от гаражната клетка е преминала към неговите наследници- В. Н. и Ж.Ж. при равни
права- чл. 5 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН. Ето защо ищецът по насрещния иск се легитимира
като собственик на 1/4 ид.ч. от източния гараж (гаражна клетка), отразен като
североизточен гараж на скица към СТЕ, разположен в сградата с идентификатор ****
по КК на гр. Пловдив.
Направените от ответницата по насрещния иск оспорвания на валидността на
доброволната делба за сградата, в която се намират двата гаража са неоснователни.
Договорът е сключен в изискуемата от закона форма, между съсобстениците на обекта
към онзи момент. Не се твърди и не се установява от събраните доказателства да е
имало и други лица, които да са притежавали права към 1993г.
Възражението за изтекла в полза на ответницата придобивна давност не може да
бъде разгледано, защото такова не е направено в срока за отговор на исковата молба.
Позоваване на този придобивен способ се прави след връщане на делото на ново
разглеждане от РС и се явява преклудирано.
Предвид указанията на ВКС и ПОС настоящият състав следва да се произнесе по
разноските за всички предходни инстанции по всички искове.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза И.Г. следва да бъдат присъдени разноски
3
за уважените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД в размер на общо 2362.24 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза Ж.Ж. следва да бъдат присъдени
разноски за уважения насрещен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в размер на общо 2170.01
лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза Ж.Ж. следва да бъде присъдена и сумата
от 700 лева разноски по настоящото дело.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: ****, че Ж. Й. Ж., ЕГН **********, е собственик на основание наследяване по
закон на 1/4 ид.ч. от източния гараж, означен на приложение № 2 към СТЕ, лист 142
от гр.д. 62/2015г. на ПРС, като североизточен гараж) със застроена площ от 18.85 кв.м.,
намиращ се в сграда с идентификатор *****по КК на гр. П.в, със застроена площ от
общо 39 кв.м., изградена в северната част на поземлен имот с идентификатор ***** по
КК и КР на *****
Приложение № 2 към съдебна техническа експертиза, лист 142 от гр.д.
62/2015г. на ПРС, подписана от съдията, да се счита неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА Ж. Й. Ж., ЕГН **********, да заплати на И. Г. Г., ЕГН **********,
сумата от 2362.24 лева разноски по делото пред ПРС, ПОС и ВКС.
ОСЪЖДА И. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Ж. Й. Ж., ЕГН **********
сумата от 2170.01 лева разноски по делото пред ПРС, ПОС и ВКС.
ОСЪЖДА И. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Ж. Й. Ж., ЕГН **********
сумата от 700.00 лева разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4