№ 1444
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000501082 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12064/21 г. по описа на
Софийски градски съд, е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
сумата от 20 000 лв. и е отхвърлен до предявения размер от 40 000 лв. Ищец е С. А. В.,
а ответник - Прокуратурата на Република България.
В отхвърлената му част решението е обжалвано от ищеца с оплаквания за
незаконосъобразност – неправилно незачитане на показанията на св.П. в цялост и
несправедливо занижен размер на обезщетението спрямо действителните вредина
ищеца. Жалбоподателят моли в обжалваната част решението да бъде отменено и да се
постанови ново по същество, с което претенцията да бъде уважена съобразно неговата
претенция, като се присъдят и разноски.
Въззиваемата Прокуратура на Република България оспорва жалбата и моли
решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност
на разноските.
В настоящото производство доказателства не са ангажирани.
Решението в частта, в която искът е уважен, не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението е валидно и допустимо, жалбата е подадена в законоустановения
за обжалване срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество на посочените в нея основания, въззивната жалба е
неоснователна поради следното:
1
Производството пред първата инстанция е образувано по иск на С. А. В.
срещу Прокуратурата на Република България, основан на разпоредбата на чл.2, ал.1,
т.З ЗОДОВ. Иска се присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 206, ал. З, вр. с
ал. 1 НК, за което ищецът е опрадван с влязла в сила присъда, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от 10.05.2017 г. до окончателното
изплащане.
По делото съобразно материалите по нохд № 12297/2016 г. по описа на СРС,
НО, 11-ти състав, се установява, че на 27.05.2016 г. ищецът е привлечен като обвиняем
по ДП № 15174/2015 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 43254/2015 г. по описа на
СРП, за това, че на 09.04.2015 г., в гр. София, бул. „Цариградско шосе”, № 40,
противозаконно присвоил, като не върнал на „Уникредит лизинг” АД и задържал за
себе си чужди движими вещи, собственост на ”Уникредит лизинг“ АД, а именно -
офсетна печатна машина със сериен № 08000092, на стойност 178 337.44 лв., един брой
система за експониране на печатни форми със сериен № РДХЮ918, на стойност 89 800
лв., един брой едностранен полиграфически нож, със сериен № 7811317, на стойност
89 400 лв. и един брой сгьвачна машина със сериен № **********, на стойност 89 800
лв., като всички вещи са с обща стойност 447 337.44 лв. На ищеца вещите били
предоставени за ползване по силата на Договор за финансов лизинг на движимо
имущество № 84365/18.07.2008 г., подновен с Договор за финансов лизинг на движимо
имущество № 89679/01.04.2010 г. Обсебването е квалифицирано като такова в големи
размери - престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. На 08.07.2016г. е внесен
обвинителен акт срещу ищеца, по който е образувано нохд № 12297/2016 г. по описа на
СРС, НО, 11-ти състав. По делото са проведени 8 открити съдебни заседания. С
Присъда № 98214 от 21.04.2017 г. С. А. В. е признат за невиновен по повдигнатото
обвинение.
Присъдата е влязла в сила на 10.05.2017г.
Не се спори, че спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
За устновяване на неимуществените вреди на ищеца е разпитана св. П., която
сочи, че познава С. В. от 2004 г., а от 2013г. живее с него на семейни начала. Ищецът
бил съсипан от повдигнатото обвинение. Здравето му много се влошило, отключил
Хашимото. Ищецът се затворил, бил депресиран. Това започнало от 2015 г., когато
фирмата му фалирала. В началото на 2016 г. били направени изследвания, от които се
установило, че ищецът не може да има деца. След като започнало наказателното дело,
ищецът загубил всичките си клиенти. Имал два бизнеса - рекламна агенция и
печатница с модерна техника. След приключване на процеса бил тежко депресиран -
затворил се и много напълнял. Относно бизнеса му бил смятан за рисков клиент.
При посочените данни първоинстанционният съд е приел, че искът е
основателен и е присъдил по справедливост обезщетение в размер на 20 000 лв.
Безспорно в причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение, по
което е бил оправден с влязла в сила присъда, ищецът е претърпял неимуществени
вреди, но наказателното производство е продължило по-малко от една година - от
привличането като обвиняем на 27.05.2016г. до 10.05.2017г., Има непротестирана
оправдателната присъда. Решаващият съд е преценил възрастта на ищеца — 47 г. /към
момента на привличането му като обвиняем/, тежестта на повдигнатото обвинение - за
тежко умишлено престъпление, данните за личността на подсъдимия, съобразил е
доколко повдигнатото обвинение се е отразило върху психиката му, контактите и
2
професионалния му живот. Първоинстанционният съд законосъобразно не е ценил
показанията на свиделетката по отношене на заболяването от Хашимото и в тази
връзка настъпилия стерилитет, тъй като са дадени от лице без медицинско
образование, а липсват доказателства за посочените заболявания на ищеца, както и
установяване на причинна връзка с вредоносното деяние – повдигане и поддържане на
обвинение.
Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е преценил и подвел
под изискванията на чл. 52 ЗЗД всички обстоятелства, които са от значение за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а в настоящото
прпоизводство не са ангажирани други, въз основа на които да се направи извод за
увеличаване на обезщетението.
По изложените съображения решението в обжалваната част като постановено
законосъобразно следва да бъда потвърдело и на основание чл. 272 ГПК САС се ползва
от мотивите на първостепенния съд.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
въззивното производство.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА в отхвърлената му част решение от 09.01.2023г.,
постановено по гр.д. № 12064/21г. от Софийски градски съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3