Р
Е Ш Е Н И Е
№
16
Габрово,
11.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети февруари,
две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря Радослава Кънева
и с участието на прокурор Людмила Рачева от Окръжна прокуратура Габрово, като
разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 12 от 2022 година по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-70 от 19.01.2022 г., подадена от Дирекция
„Инспекция по труда“ - Габрово, против Решение № 198 от 1.12.2022 г. на Районен
съд Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 541 от 2021 г. по описа на същия
съд, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното
съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 07-001366 от 2.06.2021
г., издадено от директора на същата администрация, с което на „******“ ЕООД, гр.
Габрово, ЕИК: *******, на основание 416,
ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл. 296, ал. 1 от КТ, във
вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от Наредба за безплатното работно и
униформено облекло.
Нарушението,
за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
При извършена
проверка на 16.04.2021 г. по работните места в ресторант „***“, Габрово,
стопанисван от санкционираното дружество, е установено, че същото, като
работодател, не е предоставило подходящо работно облекло в съответствие със
спецификата на извършваната дейност и на работното място, на К.П.в деня на
постъпването му на работа на 22.03.2021 г.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да
постанови съдебния си акт, РСГ е счел, че по делото е безспорно установено, че
към посочената дата и към датата на проверката, осъществена по-късно,
действително на така посоченото лице не е било предоставено работно облекло. Налице
е утвърден списък за такова облекло, в който е поместено и името на П., но без
описание навида на облеклото, което следва да му се предостави, без отразяване
на датата на получаване и на срока за износването му, липсва и подпис,
удостоверяващ получаването на това облекло. Независимо от така възприетата като
доказана фактическа обстановка, съдът е счел, че не е налице процесното
нарушение, т.к. по делото не е спорно, че лицето К.П.е допуснато до работа без
сключен писмен трудов договор. АНО е приел тезата, че той извършва трудова
дейност без такъв, за което от работодателя му е потърсена
административнонаказателна отговорност. Трудов договор в случая не е налице и
няма как да възникнат задължения по такъв, вкл. и задължения за предоставяне на
работно облекло. Този договор има формален характер, като едва след сключването
му за работодателя възникват редица права и задължения, съществуващи само като
пряка и непосредствена последица от сключването му, вкл. задължението за
предоставяне на работно облекло. След като според АНО няма сключен трудов
договор, то не възникват и права и задължения от такъв договор. По тези
съображения РС е отменил процесното НП.
В законния
срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като възразява против
извода на РСГ за невъзможност да се търси административнонаказателна
отговорност за процесното нарушение по гореизложените причини. Страната намира,
че дори при липсата на валидно сключен писмен трудов договор не отпада
отговорността на работодателя за задълженията му като такъв по КТ и свързаното
с него трудово законодателство.
По делото ответната
страна представя писмени бележки чрез упълномощен адвокат, като оспорва
депозираната жалба, излага съждения по съществото на спора и моли за присъждане
на разноски.
Жалбата е
депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против
подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и
допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната
основателност.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Н.С., която поддържа жалбата, моли за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт, потвърждаване на процесното НП и
присъждане на деловодни разноски в полза на касатора – юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва размера на договореното възнаграждение за процесуалния
представител на ответника по касационната жалба и моли същият да бъде намален,
в случай, че жалбата не бъде уважена, до минималния размер, предвиден за
категорията дела съгласно приложимата Наредба.
Ответната
страна се представлява от адв. П.Л., която оспорва жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна, поради което
пледира за отмяна на решението на РСГ и потвърждаване на отмененото с нея НП.
При
разглеждането на касационната жалба АСГ взе предвид следното:
АУАН, въз
основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен
орган и в предвидената от закона форма. В него нарушението е описано така,
както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП. Възражения по
него адресатът не е вписал.
Процесното НП
е издадено също от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност. Деянието е ясно описано в него и постановлението съдържа всички
необходими реквизити.
Съгласно
сочената като нарушена правна норма на 296, ал. 1 от КТ работодателят
осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло
при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов
договор.
Фактите по
делото не са спорни. По делото е установено, че действително на посоченото в НП
лице не е предоставено работно облекло, както на работниците и служителите. Представен
е трудов договор, който обаче не е подписан от П.. Не е подписана и
длъжностната характеристика. Налице е само документ от 22.03.2021 г., от който
е видно, че на П. е бил проведен начален инструктаж. Самият П. заявява, че не е
подписал трудов договор.
Съгласно чл.
62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма и това е форма за действителност. „Писмената
форма при действащата редакция на нормата е необходима за действителността му. Законът
изключва възможността страните да изразят волята си за сключване на трудов
договор по начин, различен от писмената форма.“ - Решение
№ 142 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4408/2017 г., IV г. о., ГК. „По
силата на чл. 62, ал. 1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността
му, и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ.
Т.е. за да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ,
отразяващ съвпадащите волеизявления /уговорки/ на страните по него, което се
удостоверява с подписването му от всяка от тях. С оглед на това трудово
правоотношение не може да бъде установявано с други гласни и/или писмени
доказателства, включително /още по-малко/ изхождащи от някоя от страните,
сочещи по косвен начин за съществуването му.“ - Решение № 612 от
22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2009 г., IV г. о., ГК. В случая не е налице трудов договор и не са възникнали
правата и задълженията, регламентирани в трудовото законодателство, произтичащи
от такъв тип договор. Точно за това и несключването на писмен трудов договор е
нарушение, за което се предвиждат доста високи санкции – по причина, че
неговата липса не води до възникване на трудови правоотношения, съответно – до
правата, защитени от специалните норми на трудовото законодателство. Затова и
органите на ДИТ, според чл. 405а от КТ, имат правомощието да обявяват с нарочен
писмен административен акт /постановление/ дадени отношения за трудови – защото
възникването им не може да се предполага и не се установява по друг начин,
освен чрез писмения трудов договор или влизане в сила на такъв акт. Щом едно
лице е санкционирано за несключване на такъв договор, то не може да носи
едновременно с това и отговорност за неизпълнение на трудови задължения, в
качеството си на работодател. Защото то няма такова качество.
В заключение и
въз основа на така изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че като е
отменил процесното НП по така изложените съображения, първоинстанционният съд
се е произнесъл с едно мотивирано и законосъобразно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
За процесуално
представителство по делото е представен Договор за правна защита и съдействие и
пълномощно. В проведеното по делото съдебно заседание ответник-жалба моли за
присъждане на договорения с него адвокатски хонорар, какъвто се дължи с оглед
изхода на настоящия правен спор от касатора. В приложен списък с разноски ответникът
по жалбата е посочил като дължими такива 600.00 лв. за съдебно представителство
пред РС и 600.00 лв. за такова пред настоящата съдебна инстанция. По отношение
на присъденото адвокатско възнаграждение пред РС Решението е влязло в сила,
вкл. и по отношение на осъдителния диспозитив, т.к. не е искано изменението му
досежно частта за разноските, нито е подавана жалба от страната до АСГ. РСГ е
присъдил 300.00 лв., като се е мотивирал с не особено голямата фактическа и
правна сложност на спора. АСГ не може да преразглежда решението в тази му част,
т.к. липсва своевременно подадено искане за това. По отношение искането на
ответник-жалба за присъждане на разноски пред касационна инстанция съдът взе
предвид, че делото действително не е с висока степен на фактическа и правна
сложност. Пред АСГ в о.с.з. не са събирани доказателства, спорът е от правно
естество, като фактическата обстановка не е била оспорвана, а процесуалният
представител на касатора е оспорил размера на адвокатското възнаграждение като
прекомерен своевременно, поради което съдът намира, че и за настоящата съдебна
инстанция на страната следва да се присъдят разноски в размер на 300.00 лв.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно решение № 198 от 1.12.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 20214210200541
от 2021 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено Наказателно
постановление № 07-001366 от 2.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Габрово, с което на „******“ ЕООД, гр. Габрово, ЕИК: *******,
на основание 416, ал. 5, във вр. с чл.
414, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 /хиляда и
петстотин/ лв. за нарушение на чл. 296, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 6, ал. 1 и
чл. 8, ал. 2 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло.
ОСЪЖДА
Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, София, да изплати на
ответника „******“ ЕООД, гр. Габрово, ЕИК: *******, деловодни разноски,
съставляващи адвокатско възнаграждение, за настоящата съдебна инстанция, в
размер на 300.00 /триста/ лв.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.